КОСОВО СЛЕД НЕЗАВИСИМОСТТА – ОЧАКВАНА И НЕЖЕЛАНА Печат
Автор Емил Асемиров   
Вторник, 01 Април 2008 03:02
Мисленето на интелигентните хора трябва да изпреварва събитията, а не да се влачи след тях и да се опитва да ги асимилира с чувствително закъснение, като дори отрича фактите, политическите реалности, само защото те не се вместват в досегашните ни представи за света и в познати идеологически схеми. Отделянето на Косово от Сърбия е необратимо след 1999 г. Обявяването на независимост от местните албански власти, избрани след избори, признати за демократични от ЕС и САЩ, е логичен завършек на процеса на разпадане на Югославия и закономерна последица от всички политически процеси, разиграли се там през целия 20. век, а може би и преди това.
Обявяването на независимостта дори се забави, според някои дългогодишни наблюдатели на процесите в бившето югославско пространство, от лагера на т. нар. “реалисти”. През миналия ноември и декември, се случи малко чудо – декларацията за независимост на Косово беше отложена в очакване на резултата от сръбските президентски избори. Тогава САЩ и ЕС подсказаха на косоварите да не избързват с независимостта, тъй като това щяло да доведе до сигурна победа на радикалния националист Томислав Николич на президентските избори в Сърбия в края на януари 2008 г.
Дългото и мъчително очакване свърши – гордиевият възел беше разсечен чрез едностранното обявяване на независимостта, чрез налагане на политиката на свършените факти, която в много случаи е давала най-трайните резултати.
Големият въпрос обаче остава - какво да очакваме от независимо Косово, ще бъде ли това една що-годе нормална европейска държава – кандидатка за членство в ЕС или ще продължи да бъде балканска “черна дупка”, управлявана от контрабандисти на наркотици и на всичко, което носи пари.
Какви ще са геополитическите последици за региона на Западните Балкани, и в по-широк план – за т. наречените “замразени конфликти” в Южен Кавказ и Приднестровието. Ами аналогиите със Северен Кипър, които няма как да избегнем, защото турски официални представители вече ги направиха.
Косовският политически елит е сравнително добре и европейски образован и той ще се държи внимателно, за да не изгуби разположението на САЩ и ЕС. Още повече, че донорските програми за Косово ще бъдат обвързани с гаранции за спазване правата на сърбите и на другите малцинства. Най-вероятно е косовските албанци да се успокоят след като получават признание на независимостта си, макар и контролирана от ЕС чрез неговата мисия “Еулекс” и под друга форма от САЩ – политическо влияние, икономическа помощ, запазване военното присъствие на НАТО и на базата Бондстийл – най-голямата американска военна база в Европа. Албанците дори ще демонстрират великодушие спрямо сърбите, които живеят в своите анклави – вече безопасни поради своята малобройност и изтеглянето на репресивния апарат на сръбската държава. Вероятно дори ще започне възстановяването на някои църкви и манастири, разрушени от албанците след 1999 г., възстановяване с външна финансова помощ.
Сръбската позиция, че Косово трябва да остане част от Сърбия е неудържима и обречена на неуспех. В момента единственият аргумент за това на сърбите е международното право. То макар и да е на тяхна страна, в днешния свят е съвсем недостатъчно. Всички държави, особено големите и суперсилите, винаги са провеждали политика на двойни стандарти. В случая тази политика е във вреда на Сърбия, но в миналото често е била в нейна полза, когато Сърбия или Югославия са били необходим съюзник на някоя велика сила. Ето защо, ако се абстрахираме от предразсъдъците, емоциите и пропагандните клишета, сръбският плач за Косово е много смешен. Сърбите не загубиха Косово при Милошевич, нито при Тито. От османските данъчни регистри, изследвани и обнародвани от нашите видни османистки, чиито имена са известни на всеки български историк, се вижда ясно, че мюсюлманите са над 60% от населението на Косово поле и Метохия още в началото на 18. в. и дори в края на 17. в., ако трябва да бъдем по-точни. Знае се, че по-голямата част от тези мюсюлмани и тогава са били албанци, а малка част – турци, цигани, българи и сърби-мохамедани. За трите века оттогава демографският прираст неизменно е в полза на албанците. Съотношението не само се запазва, то се изменя още повече във вреда на сърбите. Твърденията, че сърбите били мнозинство в Косово преди Балканската война или преди Втората световна война са евтина великосръбска пропаганда и затова не заслужават никакво внимание. Нещо по-лошо – през целия 20. век Сърбия води погрешна политика спрямо Косово и направи всичко възможно, дори и невъзможното, за да го загуби. Вместо да помисли как да промени демографското съотношение в Косово, което не беше в нейна полза, кралска Сърбия и Югославия, а след това и комунистическият им наследник провеждаха експанзия спрямо български земи и след овладяването им – асимилация на българското население в Тимошко, Южното Поморавие и Вардарска Македония. Не мисля, че има някакво историческо възмездие за сръбската алчност и национален егоизъм, но загубата на Косово и подобните процеси на необратима ислямизация- “бошнякизиране” в Босна са логична последица от недалновидната политика на сръбските управляващи през последните 130 години. През втората половина на 19. век и през първата половина на 20. век, дори в преброяването от 1948 г. сърбите са малко повече от мюсюлманите в Босна – някъде от 38 до 44% от населението, и сръбските управляващи изглежда са били убедени, че Босна завинаги ще бъде тяхна. Видяхме какво стана с нея през 90-те години на 20. век. Сърбите например можеха да си спестят колонизацията във Вардарска Македония в периода между двете световни войни, когато няколко десетки хиляди сръбски семейства получиха земи, за да се заселят трайно там, и да ги насочат към Косово и към Босна. Докато сърбите откъсваха Южното Поморавие и Македония от България, албанците откъснаха Косово и долината Прешово от Сърбия, а бошняците необратимо се отчуждаваха от шовинистичната великосръбска държава, дори в югославското й измерение, което им призна националната самобитност като “муслимани”. Ако сърбите бяха хвърлили толкова усилия за посърбяването на бошняците (и санджаклиите), колкото хвърлиха за посърбяването, а после за македонизирането на западните българи, и Босна и Херцеговина, и Черна гора днес още щяха да бъдат в една държава със Сърбия – при това уважавана от своите граждани и с международен авторитет.
Руската политика по Косовския въпрос е откровено цинична и йезуитска. Руските политици са наясно, че не могат да запазят Косово за Сърбия. Те обещаха обаче подкрепата си за Сърбия, за да могат да извлекат всички възможни конюнктурни, а и дългосрочни политически и икономически дивиденти. И вероятно ще успеят! Сърбите, притиснати до стената от предстоящата и юридически загуба на Косово лесно се съгласиха да продадат нефтено-газовия си монополист “Нафтна индустрия Србийе”” (НИС) на “Газпром” за цена три пъти по-ниска, отколкото биха получили при нормален търг, само срещу руското обещание за пълна подкрепа по Косовския въпрос. Удавник се лови и за сламка! Може да очакваме още такива сделки за закупуване на огромни сръбски активи на безценица от руски олигархични структури като “Газпром”.
Не може да се отрече, че американската политика по Косовския въпрос е последователна. Още при управлението на Буш-баща през 1991-92 г. има резолюция на американския конгрес, която призовава сръбските войски и специални полицейски части да се изтеглят от Косово и разглежда областта като окупирана територия. Американската политика през годините оттогава поддържаше тази позиция, с известни нюанси като например неосъществимата “максимално широка автономия” в рамките на СР Югославия. Конгресът на САЩ никога не призна анексирането на Литва, Латвия и Естония от СССР през 1940 г. и в крайна сметка те извоюваха независимостта си през 1991 г. Пак тогава, след разпадането на СФРЮ Ибрахим Ругова формулира известната си програма от 10 точки за бъдещето на Косово. През 1999 г. след 78-дневната война на НАТО срещу тогавашна СР Югославия и сключването на примирието, 9 от 10-те точки на Ругова вече бяха изпълнени. Остана само една – постигането на пълна независимост. Тя се изпълнява в момента. Не можем да не признаем политическия гений на Ругова, наричан “Косовският Ганди”. Но все пак Ругова имаше могъщи външни покровители, нещо, което е липсвало на великия Махатма Ганди в британска колониална Индия. Колкото и да е справедлива каузата ти, ако нямаш външна подкрепа, ако например НАТО не ти послужи като “въздушна ескадрила на Армията за освобождение на Косово” (сполучливото сравнение принадлежи на британската преса от 1999 г.), ще си останеш само с надеждата за национално освобождение. Като народът на Кюрдистан например. А и Турция е твърде сериозна държава като организация, като институционална структура, като политически и обществен елит, за да позволи да й се случи подобно нещо.
По всяка вероятност след краткотрайни безплодни усилия да защити сръбската позиция за Косово, Руската федерация ще вземе мъдро държавническо решение и ще признае независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Това е начинът те да излязат юридически от състава на Грузия. Веднага след това с решение на местните представителни органи в Сухуми и Цхинвали или с референдум тези републики (доскоро грузински автономни единици) ще гласуват решение за присъединяването си към великия съсед - Руската федерация. Руската дума естествено ще уважи желанието на абхазкия и на южноосетинския народи и ще ги приеме като нови федерални единици. В Приднестровието такъв сценарий е по-малко вероятен, защото то географски е доста по-далеч от Русия. Затова замразеният конфликт там ще продължи да тлее неясно докога, като ще бъде използван за оказване натиск от Русия върху Молдова, така че тя да не може да излезе от руската сфера на влияние.
Косовската независимост може да послужи като прецедент за признаване и от други държави на независимостта на Севернокипърската турска република, досега призната само от Турция. Това ще бъдат обаче държави извън Европейския съюз и кандидатките за членство в него, поради очакваните гневни реакции на Гърция и Кипър.
България няма много възможности за маневриране и ще трябва да признае новата независима държава Косово. Няма причини да бъде сред първите 10 или 20, но засега няма причина и да бъде последна. Ако Сърбия наложи санкции на държавите, признали независимостта на Косово, то трябва да й бъде ясно заявено, че в цената за бъдещото й членство в ЕС един ден ще влезе и заплащането на обезщетение на държавите, пострадали от сръбските санкции срещу тях. Това трябва да бъде формулирано ясно като обща позиция на ЕС още сега, за да не храни Белград никакви илюзии по този въпрос и да бъдат защитени икономическите интереси на съседни страни като България, които биха били най-уязвими от евентуални сръбски санкции.
България трябва да формулира и да изпълнява ясна “стратегия за минимизиране на рисковете и щетите” от създаването на независимо Косово. Тя трябва да търси подходящи партньори, с които да работи съвместно за това да не се допусне верижна реакция, ефекта на доминото с ескалация на претенциите на албанците в Македония, Южна Сърбия, Черна гора и Гърция, както и за насилствено или мирно договорени промени на териториално-политическото статукво в региона – в други проблемни зони като БиХ или Санджак. Евентуалното договаряне на взаимна размяна на територии между конфликтуващи общности в държавите от региона (което се предлага от някои политици и анализатори) не би донесло нищо добро за България, но отговаря на някои конюнктурни интереси на други общности в региона. Предлаганият от някои нов Берлински конгрес, на който да бъдат обсъдени и “решени” всички конфликтни теми в Югоизточна Европа, би могъл да се превърне в капан, от който България никога повече не би могла да излезе.

Горани и жупци – българското население в Косово
Гора и Жупа са малки области в Южно Косово, населени преобладаващо с население от български произход – говорещо западно българско наречие и с мюсюлманско вероизповедание.
По време на гражданската война в Косово горанците не взеха страна и в техните селища нямаше военни действия. След тази война те за пръв път получават възможност да се самоопределят и търсят идентичност извън регионалното название „горани”. При процеса на самоопределение те продължават да се наричат горанци, но отделни по-образовани хора се осмеляват да заявят българския си произход, защото сред тях битува предание, че някога са дошли от България. Все още има и силно сръбско влияние, прокарва се силно финансирано турско влияние, Република Македония също се стреми да прокара своето влияние.
Правителството на Косово признава официално малцинствени права на горанците, но жупците са обявени за „бошняци”, бошняшка пропаганда се провежда и сред горанците.
В Косово вече има регистрирани от ЮНМИК две български неправителствени организации - “Български мухамедани” със седалище в с. Долно Любине, Средска Жупа и Дружество за култура, изкуство и образование на българите “Младежки съюз на Гора” със седалище в с. Радеша, Гора. В Косово гораните, които помежду се наричат “нашенци”, живеят изолирани в анклави, нямат свобода да се движат свободно из провинцията, страхуват се да пътуват в населените с албанци градове и села, страхуват се да говорят на своя език, няма гарантирани от косовските институции условия те да се образоват. След 1999, когато Косово се превърна в протекторат, управляван от ООН, гораните продават бизнеса си и напускат Косово. До 2006 г. в областта Гора, Косово, има 52 бомбени нападения и нито един извършител не е разкрит. Гораните живеят в Косово и Албания и векове наред пазят своята идентичност, традиции, език и обичаи. Българската държава има достатъчно международноправни и дипломатически възможности да попречи на албанските екстремисти да изтласкат гораните, областта Гора да се обезлюди, горанските къщи да останат празни и постепенно да се изкупят на безценица от косовските албанци. Вече видяхме как става това в Македония и в Косово по отношение на македонците и сърбите. Нито една институция официално – нито МВнР, нито Агенцията за българите в чужбина, нито МОН, осъществяват конкретни дейности за защита правата на гораните в Косово. Обективна пречка за това се явява липсата на официално признание за техния български произход и етническа принадлежност.
Българската държава трябва активно и на висок глас да защитава правата на гораните и жупците в Косово.
Народното събрание следва да приеме декларация за защита правата на сънародниците ни в Косово.
Българската държава трябва да поиска на най-високо държавно и правителствено равнище от властите на Косово признаването на българско малцинство там. То трябва да бъде изрично споменато наред с другите етнически и национални малцинства в новата конституция на Косово. Това трябва да бъде разбиращо се от само себе си условие за признаването на новата държава Косово от страна на България.
В конституцията на новата държава трябва да бъде включен специален текст, който да изключва промяната на границите на Косово под каквато и да била форма (като например доброволно обединение с някоя съседна държава или с части от нея).

Заключителни думи
Голямата поука за всички нас от независимостта на Косово е тази, че ако искаш да запазиш една територия и имуществото си върху нея, трябва да разполагаш с демографски потенциал. Изгубиш ли демографската битка за една земя, смятана за своя родина едновременно от два или повече народа, тя ще си остане само историческа митология, безплодни емоции и трайна колективна невроза.