ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ, ПРАВНИ И ВОЕННИ АСПЕКТИ НА ВОЙНАТА В ГРУЗИЯ И ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ НЕЯ Печат
Автор Симеон Николов   
Четвъртък, 18 Септември 2008 03:00
Войната в Грузия беше посрещната от някои коментатори с възклицанието, че няма логика в действията на президента Саакашвили. Но имаше ли логика в събитията на 11.09.2001 г. във Вашингтон, които промениха света? Сериозни политици, включително и познати с антируските си  позиции, категорично определиха президента на Грузия като недалновиден и неуравновесен политик. Но резултатите показват, че предизвиканата от него криза има и ще има последствия, които далеч надхвърлят проблемите на две малки провинции и  имат геополитически измерения.
    Войната  по принцип не изненада международните експерти. Още през 2000 година някои от тях прогнозираха, че до 5 години ще има война в постсъветското пространство.
    След приключване на биполярния етап в международното развитие, повече от 17 години бяхме свидетели на опитите да се утвърди еднополюсен свят и под лидерството на САЩ да се създаде нов световен ред.  Реалността обаче показа, че израстнаха нови самостоятелни играчи, които заявиха своите претенции. Отчитайки тази тенденция, както Китай, така и Русия подкрепиха теорията за многополярното бъдеще на света. Китай, ЕС, Индия, Япония, Русия и САЩ, в които живее поливината от населението на света, произвежда 75 от брутния социален продукт, извършват  80% от разходите за въоръжение в света. Освен  по-големия брой играчи обаче, които могат да упражнавят регионално и глобално влияние, нарастването на използването на енергийни ресурси /в САЩ с 20% от 70-те насам, а в Китай тепърва започва главоломно нарастване/ се осъществява огромен трансфер на богатство и влияние към държавите, които притежават тези енергийни ресурси. Така и Русия, освен с ядрената си мощ, увеличи влиянието си с износа на нефт и газ. Тя разполага с една четвърт от резервите на газ в света и е на второ място  по добив на нефт. На трето място, глобализацията доведе до увеличаване не само на стоки, човешки потоци, отровни газове, но и на оръжия.
Многополярността на света обаче се оспорва от някои автори, които твърдят, че има много повече центрове на сила и много от тях не са национални държави. Националните държави започват да губят властовия си монопол под предизвикателството на регионални и глобални организации и отвътре в самата държава. Недържавни играчи получиха по-голям простор за действие. Броят на заплахите и уязвимостта на държави дори като САЩ нарастнаха. Затова такива автори въвеждат понятието нонополярност. Иран според тях е типичен пример за възникване вследствие на тази тенденция. Това прави и дипломацията по-трудна. Отношенията стават по-избирателни и обвързани с конкретната ситуация. По-трудно е да се определи една страна като съюзник или като враг. По някои въпроси ще се търси взаимно сътрудничество, при други ще се отказва такова. Консултации и създаване на коалиции ще бъде високо ценена практика, както и дипломация, която почива на сътрудничество.
    Всичко това прави необходимо да се създадат нови правила за разбирателство между конкуриращите се центрове на сила в случаи на конфликти на интереси.
    Последните събития всъщност са проявление на една нова фаза на борбата за преразпрпеделение на влияние и ресурси. Войната в Грузия бе по скоро опипване на почвата за други по-големи операции с геостратегическо значение. Опасността идва от очакването с подобни действия да се създадат трайни условия за разкъсване на единното геополитическо пространство на Евразия на няколко зони на въоръжени конфликти.
    Безспорно е, че геополитическите интереси на големите играчи на световната сцена са обвързани с интереса към източниците на енергоносители и сигурността на транзитните региони и отделни страни. Източниците на север от арабския свят не са разпределени, а основни трасета за доставка на нефт и газ стават несигурни. Тоест, става дума за защита на жизнено важни интереси  в бъдеще.
    Нов щрих към всичко изброено по-горе са симптомите за търсене на промени в новия световен ред, породени и от финансовата криза и от опасенията за мащабна системна криза. Паралелно с разговорите между ръководителите на водещи държави като Германия, Италия, Франция и Русия по световната финансова система, френският президент Саркузи лансира въпроса за ускорено изграждане на собствени въоръжени сили на ЕС.

ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ВОЙНАТА В ГРУЗИЯ
    На този геополитически фон войната в Грузя бе не сблъсък на грузинци и южно-осетинци, а “представителна война”, зад която стояха други сили с далеч по-висок залог от съдбата на малобройня осетински народ.
    Каквато и да беше реакцията на Москва на грузинската операция „Чисто поле” срещу   Южна Осетия, заповядана от грузинския президент Михаел Саакашвили, резултатът щеше да бъде негативен за Русия. Интересното е, че и при двата възможни изхода ударът всъщност щеше да бъде и е по международния престиж на Русия, предизвикващ промени не само в отношенията с ЕС, но и със страните от постсъветското пространство. Разбира се, информационната война между САЩ и Русия тепърва ще се развие, но ако бъде постигната максимална международна изолация на Русия, това силно ще намали възможностите й за активна дипломация на Москва при евентуални бъдещи събития, да не говорим за разрушаване на дълго градените й връзки с Европа. Без съмнене Русия бе принудена да взема губещи за нея решеня. Можеше да си спести две неща- оставането в Грузия след изтласкването на грузинскте войски от Южна Осетия и признаването на независимостта на двете самообявили се републики, но това нямаше да измени нито икономическите загуби /над 20 милиарда долара чужди инвестции/, а може би и международната й изолация.
    
Невъзможността САЩ да заемат своевроменно плацдарм в Грузия ги поставя в недобра позиция, ако действително замислят широкомащабна операция срещу Иран. Разстоянието от Тбилиси до границата с Иран, което е 300 км и до столицата на Иран- Техеран, което е 1000 км, означава, че от Грузия биха могли да бъдат обстрелвани и успешно  поразявани цели в Иран с минимални разходи в сравнение с такива за широкомащабна военна операция. Голяма е вероятността, използвайки откъсването на Южна Осетия и Абхазия и необходимостта от твърди действия срещу Русия,  САЩ ускорено да изградят нова военна база в Грузия. Такова военно присъствие също би оказвало сдържащо влияние върху съседен Иран. Сегашният президент на Грузия Саакашвили е човекът, на който САЩ можеха да разчитат /и все още правят това  и въпреки катасторфалните му грешки го поддържат/ да подпише с тях споразумение за военно сътрудничество, включващо изграждането на  военна база. Новата ситуация не е пречка, защото и без да е член на НАТО Грузия може да приеме чужда база на своя територия, а след войната има и още по-силни аргументи за това. Украйна например  не може да си го позволи, защото конституцията й не допуска това. По всичко личи обаче, че Русия ще ги изпревари и ще създаде много по-рано три военни бази- две в Абхазия и една в Южна Осетия.

Реалистичното очакване е, че занапред Русия освен за утвърждаване като глобална енергийна сила ще концентира усилията  си върху непосредствената зона на своето влияние. Реализацията на това влияние обаче посредством военна сила, макар и да не е програмирано, а по-скоро демонстрирано като възможност, ще подклажда напрежентието със Запада и неприемливия за Европа характер на такава политика. За съжаление изявлението на президента Дмитрий Медведев за ревизия на външната политика не остава съмнение в тази насока: ”Светът след 8 август стана друг......Външнополитическата концепция на Русия беше изменена наскоро. В нея се декларираше многополярност,  на практика тя изцяло беше ориентирана към Европа. Днес въпросът стои за реална многополярност, при това силова.”  

Очевидно е, че войната в Грузия повдигна много рейтинга на кандидата за президент на САЩ  Джон Маккейн и от изхода на президентската надпревара ще зависи в известна степен и бъдещето на американската политика. Но крайности като повторно нахлуване на грузинската армия в Южна Осетия и Абхазия, този път с по-открита помощ на САЩ,  едва ли са възможни, това би било катастрофа. Не са изключени наистина провокации,  например в Украйна и в Черно море, чийто последствия обаче биха били връщане към Студената война и създаване на международна атмосфера, която би била крайно деструктивна за интересите на Европа. В частност това би довело първоначално до криза в целия Черноморски регион, което разбира се не е в интерес и на България.
Отношенията САЩ-Русия няма да останат дълго в сегашната им изострена форма. В дългосрочен план САЩ  имат да решават много и по-важни дела от плацдарма си в Грузия. В САЩ сигурно са наясно, че въпреки отстъплението им в глобален мащаб, Русия няма сили и желание да ги измести. Тоест двете сили, няма за какво съществено да спорят в света. На  Русия ще бъде достатъчно да се увери, че от съседните й страни не произтичат заплахи за нея. Проблемите за Русия не идват от САЩ и НАТО, а от  ислямския Юг и от раждащите се суперсили в света, както и от вътрешноикономически и социални проблеми. Така че няма да се стигне до пряк военен сблъсък САЩ-Русия, но ще има натрупване на проблеми и конфликти, чието съчетание ще акумилира голямо напрежение. Взаимната икономическа обвързаност и общи икономически интереси правят  малко вероятна бъдеща широкомащабна война и изискват сътрудничество между САЩ, Русия, Китай и  другите значими  играчи в региона.
Китай ще запази провежданата сега линия за  постигане на целите си по мирен и икономически път. Меката му реакция на действията на Русия в Грузия подсказват, че ще се съобразява със своите интереси, отчитайки сложната ситуация. Несъмнено, експериментът “Грузия” може да се разглежда и като възможност за вбиване на клин между Русия и Китай. Но ако Китай не подкрепи Русия  срещу разрастващия се хаос, ще нарастне опасността Москва да бъде въвлечена в една нова студена война. Китай няма интерес от това. Той се нуждае от енергоизточници, от по-добри отношения с Иран и Пакистан. Обяснимо е китайското безпокойство от разширяването на НАТО. Украйна е вторият по обеми доставчик на въоръжение в Китай. Проведената непосредствето след войната в Грузия заседание на ШОС, в която водеща роля играе Китай, показа, че не всичко в нея се развива гладко. Русия не получи очакваната категорична подкрепа.
    Турция като регионална сила има изключително голям интерес от разрешаването на проблемите в Кавказ и разширяване на турското влияние. На международната конференция „Ситуацията в Кавказ. Ролята на НАТО и ЕС” в началото на септември 2008 г. турският представител подчерта, че след 2005 година Анкара все по-видимо отстъпва от досегашната си проаммериканска и произраелска политика и заявява интерес към ЕС и повишаване ролята си в региона. Турският докладчик призна, че между САЩ и Турция има сериозни разногласия, например по позициите им за отношенията със Сирия и Иран. В действителност дори по-рано, в началото на войната срещу Ирак, Турция не позволи на САЩ  стоварването на войски и въоръжение в източните си райони и с това попречи откриването на втори, северен фронт в Ирак. В областта на черноморските инициативи тя се стреми да бъде водеща страна и да не допусне военни кораби  на САЩ и НАТО в Черно море, за което разбира се има руската подкрепа. Бъдещето на Кюрдистан и опасенията на Турция също обосновават интереса й от един стабилен Кавказ. Турция реагира по различен начин от всички останали страни-членки на НАТО на войната в Грузия. На 11 август тя предложи създаването на „Платформа за стабилност и сътрудничество в Кавказ”, независимо че първо  обсъди идеята с Грузия, а после с Русия. Независимо от това, че на срещата на НАТО охладиха ентусиазма й. Разбира се, че нямаше как да минат в Брюксел съдържащите се в проекта предложения Грузия да не става член на НАТО, но да допусне бази само на Турция и Русия, отговорността за региона да поемат тези две страни и така нататък. Предполага се, че Турция е предложла неутралитет по проблемите с Абхазя  Южна Осетя срещу отказ  на Русия в подкрепата на Арменя при регулиране на конфликта в Карабах. Тогава изглежд0а логично, защо арменскят прездент реши да се създаде междуведомствена комисия по разглеждане съвместни проект с НАТО и ЕС.
Турция е свързана изключително тясно с Абхазия по силата на национално-културната и религиозна близост с населението й. Абхазия е била част от Османската империя. Днес голям контингент абхази живеят в Турция. Тя има основателни доводи, да съдействала за преодоляването на друг замразен конфликт- този между Азербайджан и Армения. Освен това, двигател в интересите й са в енергийните проекти и самочувствието й нарегиоанален енергиен диспечер. Тя разчита на увеличаване на нефтените и газовипотоциот Русия през турска територия. Петролопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан беше политическо решение. Перспективите за втория мегапроект- НАБУКО се влошават. За да запази така замисления след разпадането на СССР енергиен коридор Турция има две възможности: стабилизирането на Грузия или сближаването с Армения. Но както се изрази наскоро един Вашингтонски анализатор, първото е несигурно, второто е трудно.
Азербайджан също има силен интерес от стабилност в Грузия, както и морално право наравно с Турция да недоволства от политката на САЩ. Не случайно Дик Чейни бе посрещнат повече от сдържано в азербайджанската столица.
Разширяването на НАТО на Изток ще бъде възможно и след войната в Грузия и независимо от силната съпротива на Русия. Въпросът обаче е повече тактически и не би трябвало да има нищо общо с агресивен подход и силово надиграване, което би имало повече деструктивно влияние върху международната политика и едни наистина партньорски отношения с Русия в бъдеще. Въпросът е и в това, НАТО да не позволи възникването на зони с различна сигурност вътре в Алианса!
Такава трезва политика обаче не би била възможна, ако краткосрочната цел на предизвиканата криза е  по-скорошното приемане на Украйна и Грузия в НАТО, а съвсем не възстановяването на териториалната цялост на Грузия. Ускорено приемане на Украйна  и Грузия пред решаването на съществени проблеми в двете страни, би означавало  все едно да бъде приет Израел в НАТО, преди решаването на Близкоизточня въпрос, тоест поемането на огромни ангажменти и рискове в името на предледваните цели от тези народи с форми  и методи, които не винаги кореспондират с нашите ценности. Разбра се, че бъдещето на Грузия е в НАТО, щом народът й иска това, въпросът е кога и при какви условия.
Освен това,     положението в двете страни е коренно различно, както по отношение подкрепата за НАТО, така и по отношение на националния  състав на населението и последствията дори в геополитически план.  /Само 21% от украинското население подкрепят влизане в НАТО, но събитията в Грузия сигурно ще увеличат този процент. 17 милиона са руснаците в Украйна. / Колкото и важна да е Грузия с геостратегическото си положение, многократно по-важна е Украйна. Кризата в Грузия всъщност помогна да се сондира, каква ще бъде реакцията на Москва. Криза в Украйна обаче, ще предизвика много по-големи трусове. А и реакцията на Москва на политическа криза и гражданска война там, едва ли ще бъде същата както в Грузия. Малко вероятно е грузинската армия в близко   време да се опита да навлезе отново в Южна Осетия или Абхазия, но ако настанат горещи събития в Украйна, предизвикани около проблемите на  полуостров Крим или присъствието на руския флот в Черно море и използваните военноморски бази, а в Тбилиси се запази едно авантюристично грузинско ръководство, не е изключено то да се опита да открие втори фронт за Москва. Тревожно е разминаването, че рунският морски флот съгласно двустранния договор ще остане до 2017 г., а в американски документи за разполагане на технивоенникораби там – 2012 г.?! Въпреки успокоителните думи на руския премиер Владмир Путин за полуостров Крим, предизвикателството е голямо, а възможностите на този, който го владее са огромни. Според някои анализатори въпросът може да намери съвсем неочаквано за днес решение. Нито Украйна, нито Русия ще запазят контрола над него. Силни са симтомите от остри проблеми, подсказващи, че там може да бъде създадена  кримско-татарска държава като американски протекторат. Ефектът ще е като на куршумите “дум-дум”: ще последва масова емграция на руското населене, което ще дестабилизира Русия. В дългосрочен план САЩ ще си осгурят стратегчески контрол над целия регион.
Последствията от войната в Грузия несъмнено ще даде повод за по-задълбочен размисъл при изготвянето на новата стратегия на Алианса, която ще бъде предложена на срещата на върха през пролетта на 2009 година. Политиката за разширяване на НАТО е естествено да продължи, но може би обещанията към кандидатите за членство, пораждащи прекомерни очаквания и работата с тях трябва да се поставят на друга основа. Защото експертът по Кавказ Ханс-Хенинг Шрьодер правилно отбелязва, че за членство в НАТО може да се мисли след като се решат проблемите с малцинствата в една държава-кандидат. Примерът с  Грузия показва, че и нестабилната демокрация е червен сигнал за влизане в НАТО. Експертът по Русия Александър Рар пък отбелязва: „Ако западни  партньори на Грузия трябваше да се включат в конфликта с Русия, това щеше да ни доведе до ръба на една Трета световна война”. Тогава по силата на член 5-ти на Атлантическия договор и български войници за първи път в историята ни  биха се изправили с оръжие срещу руски войници. Тази възможност, макар и много малко вероятна, все още тлее като такава, ако ситуацията не намери мирно разрешение.  Затова представляват интерес и изявленията на други американски експерти като Клифорд Гейди  например, които  твърдят, че предложението на президента Буш към Грузия за незабавно приемане в НАТО е тежка политическа грешка. Министър председателят на Великобритания Гордън Браун според „The Times”   също счита, че влизането на Грузия в НАТО трябва да се отложи, а въпроса да се разглежда много внимателно. Наистина, ако нашите бъдещи партньори не са възприели основни принципи, то рискуваме при евентуална тяхна незряла реакция, в случая да нападнат през нощта цивилно население и миротворчески сили на друга държава, да унищожи досегашните ни усилия за привличането на тази държава в   НАТО, да налеят вода в мелницата на противниците на нашата организация, тоест да дискредитират ценностите, в името на които ние сме се съюзили. Тоест, не само грузинците, но и ние не сме си свършили работата докрай  по привличането на тази държава в нашето семейство.

На пръв поглед ЕС има еднакви интереси с тези на САЩ по отношение на Грузия, доставките на нефт и ситуацията в Кавказкия регион, но тук трябва да се отчитат два важни момента: Първият е, че докато САЩ предпочитат силовия път, ЕС държи на прагматичния път на икономическите връзки. Вторият е, че все пак ЕС и САЩ са и в известен смисъл конкуренти, а Брюксел трябва да държи сметка и за по-преките последици от ставащото върху себе си, отколкото върху Вашингтон.
ЕС би следвало да укрепи реално и ускорено своята политика за сигурност и отбрана. Същевременно  политиката към новите съседи трябва да се изпълни с повече съдържание, с реална помощ в изграждане на правовите норми в тези държави, с постепенно обвързване във всички области, а не само със завладяване на пазари и очертаване на сфери  на интерес. Изключително важна ще бъде енергийната политика на ЕС със своето стратегическо ориентиране, яснота и категоричност, с диференциране на доставките,  с единството на страните-членки, които ще застанат зад  нея. Не на последно място са и отношенията с две важни за Европа страни като Украйна и Турция. ЕС тръгна във вярна посока, демонстрирайки единство в становището си по войната в Грузия, но без безмислени санкции и крайности, а с конструктивни предложения.  Действително, не с изпращане на военни части, а по дипломатически път, съвместно с ОССЕ, Русия и Грузия.
Добре би било, ако НАТО и ЕС имат единна позиция по решаването на конфликта в Грузия. Различията, ако те разбира се принципни и съществени, само ще засилят влиянието на онези сили в Русия, които я тласкат към силови действия и изолация.
ООН беше сезирана от Русия на заседанията на 21  април, 30 май и 21 юли 2008 г., но за съжаление безуспешно.
Редица събития през последните години доказват неефективността на ООН и все повече нараства необходимостта от нейното реформиране, а заедно с това и осъвременяване на основните принципи в международното право.

ПРАВНИ АСПЕКТИ И БЪДЕЩЕТО НА ГРУЗИЯ
    През последните години сме свидетели на противоречиви оценки и спорове относно прилагане на принципите в международното право, които се бяха утвърдили в продължениена столетия. Това са принципите за забрана упражняването на насилие и война,  правото на самоотбрана, териториалната цялост на държавата и правото на самоопределяне. Някои твърдят, че последните два винаги са били самоизключващи се. Противниците на политиката спрямо Косово говорят дори за последен смъртоносен удар върху принципа на териториалната цялост. Наблюдавайки сега Кавказ, но и цяла Централна Азия, не може да не ни прави впечаление, че държавните граници никъде не съвпадат с етническите, лингвистични и културни граници. Нещо повече, въпросът за изменение на границите стои пред цяла Европа- пред баските в Испания, корсиканците във Франция, етническите унгарци в Румъния, албанците в Македония, Южен Тиролв Италия и т.н..
        
    Териториалната принадлежност на Южна Осетия към Грузия  не бе оспорвана нито в „Споразумението за принципите за разрешаване на грузино-осетинския конфликт” от 24 юни 1992 г., нито от  „Договора за  приятелството, сътрудничество и добросъседство” от 03. февруари 2004 г., нито от „Договора за приемане на Грузия в ОНД” от 02. март 2004 год.    Южна Осетия от гледна точка на международното право принадлежи на Грузия. Това не означава обаче, че Грузия има право с всички средства да възсатанови своя териториален контрол. Съгласно международното право забраната за упражняване на насилие важи не само между две държави, но защищава и локални, т.н. де факто режими като този в Южна Осетия, от употреба на насилие. Силовото връщане на една област защитена при това от Споразумение за примирие / от 1992 година/ нарушава тази забрана на насилие. Дори южно осетинците да са провокирали грузинците и при тези инциденти да е отговорено със стрелба, недопустимо е създаване на трайна ситуация с насилие с цел възстановяване на териториалната цялост на Грузия.

    Русия имаше право на  отговор, както изтъкна и известният приятел на България, Гернот Ерлер, зам.министър на външните работи на Германия. Но тя премина границата, определена от Международното право като допустима. Допустимо е при отбрана да се изтласкат вражески сили на тяхна територия, да се обезвредят военни цели, включително и на летища, включително и на пристанище Поти, военни бази и др., така че да не могат да бъдат възобновени бойните действия. Продължаване на военните действия от руска страна обаче, изграждайки зони за сигурност, създавайки трайна ситуация извън зоната на примирето от 1992 година, е нарушаване на международно правните норми. Абхазия също принадлежи на Грузия, но е трайно оформен сепаратистки режим. За нея важат същите принципи. Следователно по-съществен от правна гледна точка въпрос е, кой е нарушил мирното споразумение. /Решение за прехвърляне на въоръжени сили в Южна Осетия Русия взема 12 часа след нападението на Грузия срещу Южна Осетия, но в Тбилиси твърдят, че повод за началото на операцията са разузнавателни данни от американското космическо разузнаване, че руски танкове са влезли в Рокския тунел в посока Южна Осетия и Грузия./ Освен това, някои коментатори не си направиха труда да проверят, че зоната на миротворческите операции не са само териториите на Южна Осетия и Абхазия. На карта изрично са определени като такива районите   Гори, Сенаки, Зугдиди, Поти. Важно е да се прецени и поведението на миротворците- водили ли са бойни действия, разрушавалили са гражданска инфраструктура, например в Поти, или само са патрулирали. Едва тогава може да се формулира обвинение в нарушение на междунардоното право и нарушение на Споразумението от 1992 година.
    
    Коментарите относно евентуално присъединяване на Абхазия и Грузия към Русия са далеч от реалността. Конституцията на Русия предвижда възможност  за евентуално присъединяване на цяла страна, а не на  отделни райони. Експерти посочват една единствена възможност и то под въпрос. Ако Русия се позове на Съветската конституция, чиито принципи Грузия наруши при обявяване на суверенитет през 1990 година без за проведе предвиждания в такъв случай референдум за автономия.
Най –вероятно е да се стигне до конфедерация на Грузия с двете провинции. Това би означавало обща  външна политика, но автономност във вътрешен план. Разбира се, това е възможен краен резултат след продължителни преговори и не изключва някъде по средата на пътя  да се вземе решение например за една независима Абхазия /тук Турция решително ще даде подкрепата си/ и едно обединение на Южна и Северна Осетия.
    
ВОЕННИ АСПЕКТИ
    Въоръжаването на страните в даден регион е определящо при евентуален конфликт в него. В постсъветското пространство бяха наляти доста средства за въоръжение от различни страни.
    Военни помощи от САЩ са получили почти  всички страни от ОНД с изключени разбира се на Русия и Беларус. На първо място е Грузия- 25,1 млн долара във формата на бронирана  техника, леко стрелково оръжие, боеприпаси, средства за свръзка, авиационна техника и оборудване, както и за обучение. След нея се нарежда Литва- 23,4 млн долара за ракетно въоръжение, средства за свръзка, запасни части, обучение. Украйна е получила боеприпаси, плавателни средства и запасни части за 10,1 млн. долара. По-нататък в списъка са Узбекистан- 8,2 млн, Киргизстан-  5,7 млн, Казахстан-5,3 млн, Азербайджан- 4,86 млн, Естония-4,2 млн,  Латвия- 3,3 млн,  Армения-3,1 млн долара.
    Украйна е един от най-важните доставчици на оръжие за Грузия. Това потвърждава и доклад на ООН от 11 август 2008 година. А по данни на украински източници  само през 2007 година Украйна е продала на Грузия оръжия на стойност 100 милиона долара. Това е 10% от целия украински оръжеен износ. Осквентова епредоставилаот своите ВС няколко десетки танка Т-72
    Турция  си оспорва първото място с Украйна и освен значителната финансова помощ е предоставила безвъзмездно на Грузия няколко морски катери.
    Израел е доставил на Тбилиси модерно леко стрелково оръжие, 4 безпилотни летателни  апарата „Гермес-450” и 4 ракетни системи за залпов огън.
    Чехия е предоставила 120 танка, няколко самолета Л-139, 12 броя 155 милиметрови самоходни артилерийски установки, минохвъргачки и др.
    България е оказала помощ с доставка на леко стрелково оръжие, 2 малки десантни кораба, а през 2005 г. голямо количество боеприпаси на стойност 5 милиона долара.
    Унгария е доставила на Грузия бронетранспортьори.
    Радиостанциите в грузинската армия са от Латвия и Франция.

    Ако се абстрахираме от политическите решения, модернизацията на армията на една държава като Грузия, която прохожда в своето демократично развитие и състоялите се бойни действия дават възможност да се направят редица изводи.  Преди това обаче не може да не ни направи впечатление странния паралел между планирането  на грузинската операция „Чисто поле” с хърватската операция „Буря” през август 1995 г., когато за 72 часа беше изтрита от картата Република Сръбска Крайна.

    Използването на военни учения за прикриване подготовката на действителна операция  или за въздържане на потенциалния противник е способ, който се съдържа и в учебниците, но неправилното, прозрачно и нескопосано провеждане може да доведе до политическо дискредитиране на замисъла. Непосредствено преди началото на грузинската операция „Чисто поле” срещу Южна Осетия се проведе учението „Незабавен отговор-2008”, в което взеха участие 1425 американски десантчици и морски пехотинци, 600 войници от 4-та пехотна бригада на Грузия и по 10 офицери от Азербайджан и Украйна. В него бяха отработени въпроси, формулирани като „установяване на контрол над проблемна територия и провеждане на операция на нея по стабилизация и възстановяване на сигурността”. Почти по същото време руските въоръжени сили провеждаха учения на своя територия с тази разлика, че военното им разузнаване вече е разполагало със сведения за подготвяната операция „Чисто поле”.

    Оценката за бойния потнециал на грузинската армия очивидно е била нереалистична. Съвкупността от способности е по-широко понятие от въоръжаването и обучението, в случая на 3 армейски бригади и части от спецназ от американски и израелски инструктури.   
Бойните действия показаха слабости в подготовката и управлението на грузинските въоръжени сили. Това е проличало в артилерийските части и танковите подразделения. В единното управление на артилерийските части бързо се е стигнало до  срив и от тях остават отделни огневи точки. Лоша е била подготовката на подразделенията за тилово осигуряване. Недобра е била връзката между предните подразделения и командването. Напълно е отсъствало взаимодействието между полицейски и военни подразделения. Загубите, въпреки такава предварително подготвена операция,  само през първото денонощия достигна 30 танка и бронетранспортьори, 150 убити и 400 ранени. Разбира се, жертвите сред южноосетинците са много по-големи /1500-2000/, но не прави чест на никой военен хвърлянето на бомби в укритията, където има цивилни, прегазването с танкове на бягащото население сред което възрастни хора, жени и деца, разстрелите в упор на цивилни граждани, стрелба по болница, където загинаха няколко лекари, тоталното прочистването на 10 осетински села около столицата –всичко това свидетелстващо за крайната цел на операция „Чисто поле”- територията, а не освобождаване или гарантиране сигурността на населението. Изявленията на президента Саакашвили обаче бяха правени на фона на знамето на ЕС, макар страната да не е член на Съюза и горните действия едва ли кореспондираха с принципите и ценностите ни.   
    Не се забелязва синхрон в операцията, след като разкриването на втори фронт по същество от към Абхазия, военната обстановка става неконтролируема за грузинското военно ръководство. Но една от най-големите грешки, предопределили обрата  в бойните действия е, че грузинските сили след масирания артилерийски обстрел, унищожавайки първия ешалон на осетинските защитници и след завземането на височините около столицата се впускат във второстепенни направления и се оставят да бъдат въвлечени в бойни действия в градски условия, вместо да се ръководят от известното тактическо правило, че настъпателна операция се развива като се заобикалят изолираните пунктове на съпротива на противника и се развива успеха в направление на крайния рубеж, в случая гр. Джава и Рокския тунел. Повече от елементарно при тези особености на бойното поле е блокирането на Рокския тенул,  за да не могат да подходят през него руските войски. Изпратените диверсионни групи са разбити, а основните сили не достигат целта. Това дава основание на някои автори на конспиративни теории да коментират, че умишлено не е блокиран този проход за да въвлекат руските сили във войната.

Красноречив пример за това, дали трябва да се предоставя на неукрепнала още армия свръхмодерна техника, е случаят с изоставените от грузинците и взетите от руснаците като  трофеи американски коли- хамари, оборудвани  не само с техника за точното определяне на местоположението и насочване на оръжията по GPS-сигнал, но и със систама за получаване на данни  от  американски разузнавателни сателити за ранно предупреждение за използване на ракети от  противника.  Последното обясни острата реакция от американска страна и настояването й тези машини да  й  бъдат върнати. Използването на такава техника обяснява, защо въпреки „мълчанието” на  радиолокоационните станции на зенитно ракетните комплекси и включването им само за малко при изстрелване на ракета по руска цел, е довело да свалянето на 4 самолета. Грузинците обаче не защитиха, изоставиха машините и допуснаха да попадне в руски ръце не само тази техника. По време на операцията в района на град Гори руските сили са завзели американски разузнавателен център, буквално натъпкан с най-съвременна разузнавателна техника.
От друга страна, когато се сключват споразумения, подобни на  това в Грузия от 1992 година, би следвало да се преценява, доколко ограниченията,  например осетинците да нямат право да притежават тежка бойна техника, могат да доведат до  невъзможност да бъдат защитени цивилни граждани. /Грузинските части  успяват да завземат половината град до 12,00 часа и да разделят южноосетинските сили на две части./
    За да не бъде изкривявана информационната картина от журналистически и политически оценки, трябва да се знае, че от военна гледна точка са задължителни предприетите бойни действия в района на Гори, Зугдиди и Сенаки  извън буферната зона за  да не се допусне грузински военни части   да бомбардират Южна Осетия, а също така да не се позволи на грузинските сили да формират нови войскови единици чрез мобилизационни  мероприятия. /Друг е въпросът, че те не трябва да създават трайни променени условия, защото тогава се превръщат в нарушения на международното право./ Решението обаче след войната за изтеглянето  изцяло от буферните зони прави много уязвима столицата Цхинвали: възвишенията около града са от значението, което имат Голанските възвишения за Израел. Така само от няколко километра грузинците имат възможност за обстрел и пълен контрол.
    Бързото създаване в  Абхазия на групировка на руските въоръжени сили свидетелстваше за замисъла да не се допусне водене на бойни действия по „грузински сценарий”, както  при нахлуването на  грузинските сили в Южна Осетия.

    Негативи се проявиха и в действията на руските въоръжени сили. Някои от тях се дължат на липсата на доктринални документи, определящи действията в съвременни условия. Основни слабости са констатирани в комуникациите, като някои военни твърдят дори, че са били под нивото на свръзките в грузинската армия. Проявили са се и традиционните според някои военни слабости при водене на бойни действия в нощни условия, разузнаване и тилово осигуряване. Нощните прицели на танковете, приборите за наблюдение на бронетранспортьорите и слабата бронева защита на последните също са под всякаква критика.  Прокрадват се и негативни оценки за руските военно-въздушни сили. Очевидно трябва да се търсят слабости и в управлението на войските. Пример за неадекватност е оставянето на батальонната тактическа група на генарал Хрулев да подходи без авиационно прикритие, вследствие на което е била изложена на бомбардировките на грузинските самолети. Впрочем, по-голяма част от жертвите са дадени при прехода към Цхинвали, а не в преки бойни действия. /Хвърляне на десант обаче не е бил възможен поради силното противодействие на грузинската ПВО. Не е ясно обаче, защо не са използвани средства за радиоелектронна борба за подавяне на грузинската ПВО./ Не всички причини за забавянето на руските войски обаче са ясни: политическо решение се взема 12 часа след нападението на грузинската армия, руските войски влизат в провинцията чак на 09 август, а руски танкове в Цхинвали се появяват чак на 10 август.   Критики има към командващите миротворческите сили в Южна Осетия, които не са съдействали на настъпващите редовни руски части за спиране на настъплението на грузинските танкове в Цхинвали. Не са били създадени специални инженерни съоръжения  срещу настъпващите в няколко направления в града грузински танкове. Не са организирани засади с противотанкови средства. В това отношение се дава висока оценка на около 300 южноосетински опълченци и на решенията на секретаря по безопасността в Южна Осетия Баренкевич, които много по-адекватно са организирали на групи по отделните направления унищожаването на настъпващите грузински танкове.  Трябва да се признае обаче, че руснаците имаха по-богат боен опит, но с една съществена забележка: тактическите навици, приьоми и методи на армейските подразделения с опит в Чечня, Ингушетия и Дегестан се оказали неефективни при сблъсъка с добре обучени и въоръжени войници от грузинската армия.  
 
    В днешните конфликти участието на доброволци или наемници от други държви и народности стана правило, а не изключение. Факт е в случая, че е имало украински екипажи  на зенитно-ракетните комплекси и на предоставени преди това танкове Т-72. Не се потвърдиха данните за участие на военни от балтийските държави, макар че бе документирано мобилизиране на доброволци в Естония. Естонското държавно ръководство се дистанцира и забрани ползването на естонски военни униформи от доброволците, но  синът на депутата в Европейския Парламент Андреас Таранад изпрати лично естонските доброволци на летището. Освен американските инструктори, не бе констатирано масирано американско участие. Техническото и логистично осигуряване от американска цена бе по-ценно от такова с личен състав. За активността на резидентурата на украинското разузнаване свидетелства факта, че дипломатическите коли на украинските дипломати са били забелязани по основните направления на военните действия, дори и в Абхазия /която трябваше да е втори етап в операцията под кодово наименование „Утринна зора”/ и на необичайни за дипломати места.
 
    Ролята на разузнаването в днешните конфликти рязко нарастна. След 11. 09. 2001 г.редица страни преустроиха своите разузнавателни служби. За първи път се стигна до непознато по мащаби сътрудничество между разузнавателните служби. Нека само си спомним за предоставения от Русия на САЩ огромен масив дании за тероризма.
    Но ако САЩ не са участвали в подготовката на плана на Саакашвили, което вероятно е така, а действително са били изненадани, тогава трябва да говорим за  провал на разузнавателната система на САЩ, на подслушвателините системи и техниката. Руски генерали признаха, че са очаквали подобни действия от грузинска страна. Ето защо бързата реакция на руските въоръжени сили изглеждаше като че ли умишлено подготвена, а не предизвикана. От друга страна, трудно е да се повярва, че американскоторазузнаване не е знаело, след като дори представителите на ОССЕ са знаели за предстоящите събития и часове преди  настъпателната операция на грузинската армия в Южна Осетия са се изтеглили.
    Първите официални изявления в България, че ставащото в Грузия засяга пряко националната ни сигурност, също пораждат въпроса: ако е така, какво е знаело българското разузнаване за опасността „замразеният” конфликт да стане „горещ” само за броени часове?
    Очевидно е, че т.н.”замразени конфликти” трябва да се следят много по-внимателно, да се работи преванитвно за обезсилване на потенциала им, да се анализира правилно  развитието им. Интересно би било да се знае, какви анализи е имало българското разузнаване и какво внимание е отделяло българското държавно ръководство на евентуални очаквани сценарий.
    
    Възстановяването на грузинската армия ще изисква време. По някои оценки то е минимум 2-3 години. Основните направления във  въоръжаването ще бъдат зенитно-ракетните системи, постигане на превъзходство в авицаията и насищане с танкови и противотанкови средства. Ще бъде модернизирана тактическата комуникационна система, голяма част от която се оказа безполезна по времена 5-дневната война. Особено внимание ще бъде отделено на обучението на офицерския състав.
    Интерес представляват мненията на военни от западни  страни, работили с грузинските си колеги, според които недостатъците във въоръжените сили на Грузия са много по-сериозни и е невъзможно да се преодолеят само с обикновена модернизация на въоръжението. Може би имат предвид изоставената свръхмодерна американска техника в ръцете на руснаците или манталитета на ръководство, пример за който е ръководенето в решителни моменти на бойните действия от президента, който е без военен опит, по GSM-а си и последвалите след войната критики от генерали.
    Целта не е грузинската армия да печели войни. Нейното въоръжение и бойна подготовка трябва да гарантират сигурността на регион, който е транзитен за преноса на нефт и газ и който може да бъде използван за военни операции в съседни региони, както и, сигурността на бъдеща американска военна база.
    От САЩ беше потвърдено, че администрацията на Буш е направила анализ на нуждите на грузинската армия, но по нито един от разработените варианти не е взето решение, отчитайки възникването на сложни външнополитически реакции.
    На първо място Грузия разчита на превъоръжавнането на сегашните 4 бригади и увеличаване на военновъздушните сили. Сегашната численост на грузинската армияе 33 000.  Имало вариант и за създаване на 4  нови бригади. За тяхната подготовка и оборудване, както и за превъоръжаване на действащите 4 бригади и за създаване на съвременна противовъздушна отбрана ще са необходими от 8 до 9 милиарда долара. Фантастична сума на фона на официално известния военен бюджет – 2003 г- 24 млн долара, 2006 г. – 78 млн долара.

    Войната в Грузия ще стане причина за промени и в Русия- както на политическа плоскост- преодоляване на причините за слабата информационна работа  зад граница, така и най-вече в сферата на отбраната.
Привържениците на големите военни проекти ще настояват за усъвършенстване и развитие на стратегическите ядрени сили,  увеличаване на производството на ракетните комплекси „Топол-М” и на стратегическите бомбардировачи Ту-160, създаване и развръщане на система за противоспътниково оръжие, завършване създаването на система за въздушно-космическа отбрана.
Остро ще бъде поставен въпроса за ускоряване модернизацията на армията, чийто срок е 2015 година. Нещо повече, на съвещание по сигурността в Кремъл на 11 септември 2008 г. прлезидентът Медведев достатъчно ясно се изрази, че “превъоръжаването на армията става висш приоритет на държавата”.
 Отчита се като грешка, че разработването на безпилотни летателни средства е отложено за след 2012 г., а грузинците успешно са използвали такива във военните действия за наблюдение на бойното поле, насочване на артилерията и авиацията. Вероятно ще се дискутира дали армейската авиация да се извади от състава на ВВС и ПВО и отново да се придаде към състава на Сухопътни войски.  Ще трябва да се разработят системи „свой-чужд” за осигуряване взаимодействието. Военно-промишленият комплекс очевидно ще получи допълнителни поръчки за ново въоръжение, военна техника и екипировка. В отработваните учения вероятно ще навлязат по-широко задачи, които имат близък практически характер с очакваните конфликти. Логично е да се очаква и по-активна разузнавателна дейност на съответните органи- външнополитическо и военностратегическо разузнаване, както и контраразузнавателните мерки, особено в приграничните на  потенциални конфликти региони.
    Последните съобщения потвърждават, че Русия  действтелно ще се стреми към възвръщане на влиянието си в постсъветското пространство и това, което е най-лошото, че не изключва използването на военна сила. Организацята Договор за колектвна сигурност планира създаването в централно-азиатския регион на силна военна групировка от подразделения на Русия, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизия с постоянен щаб в Москва. Според генералня секретар на Организацията тази военна групировка трябвало да осигурява политическа сдържаност в региона, отчитайки изострянето на обстановката в Афганистан. В основата на групировката ще бъдат коалиционните сили за бързо реагиране на Организацията, състоящи се от 10 батальона. Русия ще окаже военна помощ на държавите от Организацята Договор за колективна сигурност.

    След войната в Грузия очевидно ще има ускоряване на спиралата на въоръжаването както на великите и регионални сили, така и на редица страни, които се чувстват несигурни.
    Предупрежденията  и заканите на представителите на двете велики сили САЩ и Русия оттекват като гръмотевици и сякаш напомнят за стрелбите с ракетните установки „Град” на грузинската армия при нападението си над Южна Осетия. Но облачността бързо ще се разкъса и в кратък период ще сме свидетели на бързи промени. „Няма нищо по-постоянно от промяната” бе казал Хераклит от Ефес.

Забележка: Матералът е завършен редакционно на 11.09.2008 година
< Предишна   Следваща >