ОПИТЪТ НА ДРУГИ ДЪРЖАВИ В УТИЛИЗАЦИЯТА НА БОЕПРИПАСИ... Печат
Автор Симеон Николов   
Четвъртък, 18 Септември 2008 03:00
ОПИТЪТ НА ДРУГИ ДЪРЖАВИ В УТИЛИЗАЦИЯТА НА БОЕПРИПАСИ И ПАРАЛЕЛИ С ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРИЯ В ТАЗИ ОБЛАСТ

/Доклад на Международна конференция на тема “Утилизация и сигурност при трансформиране на въоръжените сили”, проведена на 05 и 06 август 2008 г. в Поморие/
 
    След разпадане на междублоковото противопоставяне и започналата трансформация на армиите, както в източно- така и в западноевропейските страни, голямо количество въоръжение, техника и боеприпаси станаха излишни. Оценката на риска от натрупването, състоянието и съхранението специално на  боепрписите не бе направен своевременно, но  в източноевропейските страни  общата картина бе по-тревожна, защото те нямаха модерни технологии за унищожаването им, а и самото съхранение бе на значително по-ниско ниво. Изложените по-долу  данни, на базата на които се правят някои изводи и оценки, нямат претенция за пълнота, но са достатъчни за да се очертаят тенденциите в подхода към решаване на проблемите, трудностите за преодоляване, допуснатите грешки.
    Най-големи обеми излишно въоръжение и боеприпаси имаше в Украйна- 1,9 милиона тона. След обединението на Германия от бившата ГДР бяха останали 303 690 тона боепраси за унищожаване. В сравнение с Украйна и Германия някои  централноевропейски бивши социалистически страни разполагаха с по-скромни натрупвания от излишни  боеприпаси: 66 344 тона – Чехия; 70 000 тона – Полша. Изключение прави Унгария, която потърси помощи за унищожаване на над 165 000 т.  На Западните Балкани големи количества имаше Албания- само за периода 2000-2007 г. бяха унищожени 55 942 тона боеприпаси. Десетки хиляди тона продължават обаче да чакат за унищожение, като само военноморските са над 32,5 хиляди тона. Излишните боеприпаси в Босна и Херцеговина бяха около 35 000 тона. В Сърбия подлежащите на утилизация боеприпаси са 9 200 тона, а в Черна гора – 11 300 тона. Така, в справнение с цитираните страни се оказва, че България съхранява по-големи количества боеприпаси от Чехия, Полша, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора- към 2005 година те са около 86 000 тона.

    Само едно бегло проследяване на  инцидентите през последните години с разрушителни последствия и човешки жертви красноречиво подсказва отговора на въпроса за трагедиите, защо именно в тези  страни, а не другаде: Русия – 2004 г. ; Украйна- 2005 г., избухнаха 90 000 тона артилерийски боеприпаси; Албания- 2006 и 2008 г. /при втория инцидент загиват 27 души/; Белград – 2007 г.; Словакия – пролетта на 2008 г, загинаха 8 души, след което  министърът на отбраната си подаде оставката; България- юли 2008 г.; Узбекистан- юли 2008 г. Рисковете нарастват и от факта, че повечето складове са в близост до населени места, а в Броди- Украйна например- само на 1 км от нефтопровода „Дружба”, артилерийските боеприпаси в Славуте пък – на 18 км от Атомна електроцентрала.

    Най-рано и най-бързо се пристъпи към унищожаването на излишните боеприпаси на територията на бившата ГДР, при това без нито един инцидент. Към посочените по-горе 303 690 тона, при това 532 вида, се прибавиха и 50 000 тона боеприпаси, изоставени от съветската армия с цел спестяване на разходи при предисдлоцирането си.
    Като страна с най-големи проблеми в тази насока Украйна реагира сравнително рано, приемайки още през 1995 г. Държавна програма за утилизация на излишни боеприпаси, но темпото на изпълнението й не бе равномерно. В Румъния, макар и да няма правителствено решение, реализацията на утилизацията се извършва на база на специална инструкция на МО. А през 2002 г. се създава специална програма с помощта на САЩ и Норвегия. В Чехия се взема правителствено решение през август 2003 г., съдържащо и въпроса за  „Екологично ликвдиране на излишните боеприпаси”. Между другото, Чехия е сред най-напредналите страни в този процес- до края на 2007 г.- са унищожени над 95% от излишните лбоеприпаси, но се очаква освобождаването на още 2500 тона от чехската армия, които ще бъдат унищожени в периода 2008-2010 г. Албания също започва сравнително рано утилизацията на боеприпаси- преди 2000 година и разчита да приключи тази дейност до края на 2012 г. Полша пък е планирала да се освободи от излишъците от армията си до 2013 г. Р.Македония е завършила утилизацията на противопехотните мини още през 2006 г., а другите излишни боеприпаси не са проблем за нея.
    
    Финансирането на утилизацията е проблем във всички страни. За това, освен заделяне на средства от националните бюджети се търсят помощи от международни организации и развити страни.
    Средната цена за утилизиране на 1 тон боеприпаси непрекъснато расте. По данни от Украйна през 2003 г. тя е 300 долара, а през 2006 г. вече 900 долара, което означава 90 цента на кг. А Полша посочва цена за утилизация от 3618 до 14 472 долара на тон в зависимост от вида боеприпаси, което означава 3,6 до 14,4 долара на кг. Цената пък за утилизация на една   не управляема авиационна ракета е над 100 долара.
/Български учени предлагат разработка, при която цената за унищожаване на една неуправляема авиационна ракета ще бъде 40 евро./ Навсякъде се разчита от продажбата на получените суровини да се намалят тези общи разходи, но това възстановяване на средствата достига максимално 25%. Това опровергава някои погрешни схващания в България от 2005 г., че утилизацията трябвало да бъде печеливша. Впрочем и изчисленията в МО на РБългария от 2007 г. показват поне теоретично 27% възвращаемост, което е реалистично близко до доказаната в другите страни от самата практика.
    Експерти от Украйна са изчислили, че цялата Програма за утилизация /1,9 млн тона/ ще им струва 17,68 милиарда долара. От бюджета на Украйна през 2006 г. са отпуснати 520 милиона долара, а през 2007 г.- 356 милиона  долара от МО, 200 милиона от Министерството на промишлеността и 130 милиона от Националната космическа агенция.
    Значителен финансов ресурс от държавата се заделя и в нашата съседка – Румъния. През 2007 г. МО е поискало допълнително към бюджета си за тази цел още 5,36 милиона долара.
    В други страни утилизацията се финансира изцяло от бюджета на Министерството но отбраната- така е например в Словакия и в Чехия.
    Финансиране на утилизацията от международни организации  също е практика. Агенцията на НАТО за техническо обслужване и осигуряване /NAMSA/ предостави финансова и експертна подкрепа на Унгария за унищожаването на 35 хиляди тона противопехотни мини, 2003 г., а съгласно споразумение от 2005 г. и за 130 000 тона боеприпаси. ЕС е отпуснал 8,04 млн долара на Украйна през 2005 г. за унищожаване на 10 млн противопехотни мини. По програмата за развитие на ООН се извърши част от утилизацията на боеприпасите в Босна и Херцеговина.
    САЩ са съдействали на Украйна, Румъния /4,86 млн долара/, Чехия /финансова помощ за унищожаването на зенитни ракетни комплекси Стрела 2/, Унгария /частично -25% финансиране унищожаването също на зенитно ракетни комплекси по договор от 2006 г./, Албания /2,6 млн долара по споразумение от март 2007 г./
    Сред страните-донори са и Германия /в Украйна и Албания/, Норвегия /в Румъния/, Великобритания, Австрия и Холандия / в Босна и Херцеговина/, Австрия и Швейцария / в Албания/.
    
    На  кого се възлага отговорността за утилизация  на боеприпасите?
    На национално ниво
решаването на проблема е изведено в Украйна, Румъния и Чехия. В Украйна, през 2005 год. първоначално в МО е създаден Департамент  за утилизиране на ракети и боеприпаси. От 01.01.2007 год. обаче, МО прехвърля функциите по координиране на утилизацията на Правителствена комисия, оглавена от вицепремиера и министър по промишлена политика, включваща представители на министерсствата на отбраната, на финансите, на транспорта, на вътрешните работи, на външните работи и на околната среда. В Чехия Междуведмствена комисия от предсдтавители от министерствата на отбраната, вътрешни работи, икономика и търговия, околната среда и Научноизследователски институт е натоварена с избора на изпълнител по утилизацията. В Румъния утилизацията е изведена извън структурите на МО с аргумента, че се избягва конфронтацията с природозащитни организации и по-отговорно се решават проблемите с опазване на природната среда. В Босна за утилизацията отговарят МО и Министерството на външната търговия и околната среда.
    Очертава се една втора група страни, в които отговорността по утилизацията е съсредоточена в ГЩ: например в Словения, в Македония.
    Утилизацията е отговорност изцяло на МО или агенции към него в Словакия, Полша  и Унгария. В Словакия Националният директор по въоръженията в МО ръководи този процес. В Полша за утилизацията отговаря Агенцията за войскови имоти на МО, а в Унгария – Агенцията за държавна собственост и управление.
    Това сравнение показва, че практиката в различните страни е различна, но като че ли най-много предимства има вариантът на национално ниво- Правителствена /Междуведомствена/ комисия. Първоначалното ориентиране и в България през 2003 г. към  Национална програма за утилизация и унищожаване на излишните бойни припаси, координирано между МО, ГЩ, МИ, МВР, МВнР, на околната среда и водите, на финансите, на транспорта и съобщенията и т.н. е било верния път на тогавашния етап. Далиднес приоставащите 46 хиляди тона е необходизмо да следваме пътя на Украйна /1,9 млнтона/, е дискусионен въпрос.

    Практическа реализация на процеса на утилизация
    Повечето източноевропейски страни възлагат утилизацията на собствени предприятия, но технологичната и експертна помощ е от утвърдени чужди фирми. В Украйна са сключени договори с 5-6 предприятия от военно-промишления комплекс, но шведска фирма предоставя технология, германска фирма доставя оборудване, предстои изграждане на инсталация от САЩ за 24 милиона долара. В Албания утилизацията се извършва във военни заводи в три града в страната, но под контрола на Агенцията на НАТО за техническо обслужване и осигуряване /NAMSA/. Използват се внесени от САЩ специални пещи с капацитет 14 тона на денонощие. В Словакия  задачата е възложена също на собствени предприятия, включително на такива с принципал МО, но те имат сключени договори с чужди компании със съответните технологични възможности.
    В Чехия и Полша утилизацията е възложена на металопреработващи и военни заводи. Ограниченият брой на същите показва, че се търси сигурност и контрол. Само в една единствена страна, Румъния, е направен опит и за безвъзмездно предоставяне на боеприпасите с цел освобождаване складовете на армията.
Босна и Херцетговина е изключение с това, че не е организирала публични търгове, защото донорите обикновено посочват изпилнителите на поръчките.
    
Собствени центрове за утилизация са изградили:
- Словения, която от 01.03.2007 г. разполага с Комплекс за изследвания, контрол и унищожаване на излишни воъоръжения и боеприпаси, включващ малък завод и лаборатория.
- Албания има Национален център за демилитаризация.
Въпросът за предоставянето на боеприпасите е решен в Чехия с изнасянето им от складовете на армията и съхраняването им от изпълнителите, които ще ги утилизират. /Всъщност това е и един от вариантите, които МО на Р България  е обсъждало с Българската отбранителна индустрия./

    Подробни програми за обработка на остатъците от въоръжение и боеприпаси имат в САЩ, Германия, Холандия и Австрия. За делабориране на боеприпаси са създадени различни методи и те са известни и на нашите експрети: рециклиране, химическа конверсия, биотехнологични методи, термично изгаряне. При презентациите на редица западни фирми са разглеждани методи от утилизация под вода до замразяване в течен азот и последващо раздробяване. При оценка обаче на предложенията на някои фирми трябва да се вземат предвид гарантираното отвеждане на отровни вещества, отпадъчните води, които съдържат хлориди и нитрати, оставащата шлака, която трябва да се изхвърли.
Всички фирми обръщат внимание на високите екологични изисквания към процеса на утилизация. Редица иследвания и публикации предупреждават за опасностите още при самото съхраняване на  боеприпасите. Установено е, че дори дървените сандъци са замърсени с Pentachorphenol (PCP), с което се обясняват раковите заболявания на някои цивилни служители в базите на САЩ в Германия.
Показателно е, че още в ранен етап се осъзнава нуждата от Информационна система, която обхваща всички бази, полигони, стрелбища  и складове. Основен информационен източник в Германия например се превръща системата INSA ( Informationssystem Altlasten), съдържаща дани относно оценка на риска, оценка на разходите, преглед на моментното състояние на боеприпасите.
    
    Справедливо би било да се спомене, че именно от екологично-защитни съображения вече се разработват нови видове боеприпаси. Бундесверът например създаде патрона ДМ 111 /7,62 мм х51/ за щурмовата пушка G3  и за автоманичната пушка MG3. От 1995 г е на въоръжение  DM 51  за калибър 9 ммх19 за пистолет Р1 и автоматична пушка МР2, а от 1996 г. DM 11 НАТО- калибър 5,56 ммх45 и новата щурмова пушка G36 . Те са с взриватели по технология SINTOX на Динамит Нобел. Дотогава употребяваните токсични вещества са заменени с неотравни вещества. Използва се Tetrazen Diazol /вместо оловен тризинат/, както и Zinkperoxiol.
    SINTOX – патроните са първите бедни на вредни вещества боеприпаси в рамките на НАТО. Предотвратяват се отровните изпарения, намалява се проблема с тежките метали. Но само до определен калибър. Няма такива боеприпаси за артилерията.

    Проучването на опита на другите източноевропейски страни позволява да се изведат ПРОБЛЕМИТЕ, с които те са се сблъскали при утилизацията на боеприпаси, освен посочения вече недостиг на финансови средства:
    1. Несъвършената координация между различните министерства и държавни ведомства значително забавя темповете и усложнява процеса на утилизация. Необходимост от правно-нормативни промени;  
    2. Сериозна съпротива от местните власти по отношение на складовете /например в Полша/;
    3. Проблеми с обществени и екологични организации;
    4. Ограничени възможности на собствената заводска база /например в Босна и Херцеговина/. В Украйна пък е точно обратното- мощностите не са натоварени напълно- при капацитет  30 хил тона се утилизират 25 хил тона годишно.
    5. Липсата на ефективни технологии за утилизиране на определени категории боеприпаси /вУкрайна, в Сърбия- за ПУ Луна, за НЗРК Игла и др./ ;
    6. Натрупването на големи количества барут, които остават неизползвани след утилизацията на боеприпасите и за които няма технологии за унищожаване или преработване, а изгарянето му е нецелесъобразно, тъй като се замърсява околната среда. / В това отношение България има предимството да експериментира вече собствена технология, която превръща барута в тор за селското стопанство и др. цели. За съжаление обаче капацитетът й е нисък и не решава докрай проблема./
    7 . Оставащото твърдо ракетно гориво е проблем например в Украйна. Няма инсталация за отмиването му, което отлага срокът за решаване напроблема към 2011 година.


    Недостатъци, констатирани  във връзка с някои от инцидентите в складовете с боеприпаси:
    1.  Лоша охрана на складовите райони и неспазване на технологични изисквания за съхранение /например в Албания/ Надвишаване капацитета на складовете /например в Украйна с 20% /;
    2. Липса на противопожарни инсталации /в Украйна в 50% от складовете/;
    3. Близостта на складовете до населени места / в Албания след инцидента през март 2008 г.- 300 къщи напълно разрушени, а 400 с тежки повреди/;
    4. Недостатъно обучение от американската фирма на назначените на работа, между които жени, селяни, младежи, дори непълнолетни- в Албания, 2008 г.
    5. Непрофесионално боравене при отсъствие на модерна инсталация и технология за утилизиране.


    Проблемът „Утилизация” в България
    На фона на разгледания опит на други държави може да се установи, че България не се отличава с нищо по отношение на трудностите, с които се сблъсква в този сектор. Тя става уникална и единствена в Европа само с решенишето си от 2007 г. за разпродажба на боеприпаси на 17 български фирми, които след разснаредяване ги  препродават на скрап с всички рискове, свързани с това.
    Проблемите и несвършената работа биха могли да се систематизират както следва:
1.Натрупване на излишни боеприпаси в продължение на много години без да се предприемат никакви мерки за постепенното им утилизиране, без да се направи анализ на риска, без военните експерти  да алармират политическото ръководство на МО и държавното ръководство.
Голяма част от боеприпасите са над 3о годишни, за други отдавна вече не съществува съответното въоръжение, то е снето от употреба, т.е. боеприпасите са станали абсолютно излишни  и въпреки това никой не предлага тяхното унищожаване /например от артилерийските изстрели- 130 мм изстрели пълен заряд за М-46, снета от въоръжение или 152 мм бетонобоен изстрел за МЛ-20, изцяло снети от въоръжение/.
За други се знае, че не се търсят, защото има вече по-модерни такива /например ръчната отбранителна  и ръчната нападателна граната Ф-1 и РГ-42/ и не могат да намерят търговска реализация, но въпреки това се оставят да лежат по складовете. От групата на зенитните боеприпаси прекрасно се е знаело, че например 100 мм оскол. дистанционни изстрели за КС-19 са тотално остаряли и няма търговски интерес. За останалите инженерни боеприпаси също се е знаело, че не се търсят и са много опасни.
Сред боеприпасите са и такива, към които би могло да има нездрав интерес и въпреки че след 2001 година говорим непрекъснато за опасността от тероризъм, това не е достатъчно да запали сигналната лампа в кабинетите на някои военни. /Интерес за терористи биха представлявали изстрелите ПГ-7В и ПГ-7ВМ, например./
Специалистите са знаели много добре, че ракетите въздух-въздух РС-2УС, Р-3С, Р-13М1 и др. са с отдавна изтекъл срок и нарушени характеристики. За неуправляемите авиационни ракети се знае, че са рискови. За подводните бомби ББ-1 и противолодъчните авиобомби прекрасно се е знаело, че са принадлежали към старо въоръжение, че са с доста съмнителни характеристики и че не могат да се използват дори и за учебни цели.
Така се  оставя едно тежко наследство на военното и  държавно ръководство.

    2. Различията в оценките и вижданията на хората, които вземат решение по отношение на това, как да се подходи към утилизацията се дължи или на липса на професионализъм и непознаване на проблематиката или на определени икономически интереси.
    - само непознаващ проблематиката може да твърди, че утилизацията е печеливша и не изисква инвестиции, но подобно непрофесионално становище поне през 2005-2006 г се разпространява и достига до политически и ръководни кръгове, което внася съмнение относно правилността на предлаганите подходи; /Фактът, че подобни реакции има и по други проекти, например “Необходими ли са ни многоцелеви изтребители, да модернизираме МиГ-29” или спора да имат или не подводница българските ВМС, показва, че трябва да си зададем въпроса защо не можем да убедим политиците или сме много тези дето се правим на експерти пред тях или е недостатъчна подготовката на вземащите решенията, или не се вслушват в истинските експерти./
    - стремежът към продажба на боеприпаси, към които има търговски интерес, макар и да са незначителен процент, води до уникалния извод от „Снабдяване и търговия” ООД, че „най-правлният модел за освобождаване от излишните боеприпаси е тяхната продажба”.  Това забавя стартирането на процеса, а се натрупват все повече и повече негодни и опасни боеприпаси;
    - стартиралата през 2007 г продажба на боеприраси на 17 български фирми, които след разснаредяването им ги продават на скрап, въпреки че съответната структура в МО под ръководството на ресорния зам.министър е предложила „Оптимален модел за решаване на проблема...” с много по-удачни варианти, е друг „връх” сред спорните решения, защото се продават само „атрактивните” боеприпаси, съдържащи цветни метали,  а остават неатрактивните, опасни такива, чиято бъдеща утилизация  ще бъде оскъпена. Вярно е, че се освободихме от над 30% от боеприпасите, но при голям риск и спорен механизъм, да не говорим за изненадата на чуждите ни партньори, открито намекващи за отговорността и професионализма.
    - Сред вземащите решение много трудно, а дали и въобще,  си пробива път тезата, че трябва да се избере подход, гарантиращ утилизацията на всички боеприпаси и че не бива да се приемат само частични решения, предлагани от заинтересовани страни. Експертите изглежда не са били убедителни да разяснят, че утилизацията е по-опасен процес от производството на боеприпаси и че конструктурите на тези  видове боеприпаси, които преобладават в България, въобще не са предвиждали  методи за утилизацията им. Българските фирми притежават известен потенциал, някои имат вече и собствени разработки, но определено на ниво вземащи решения не се познават високите технологии и опит на известни фирми по света, без чието нау-хау е невъзможно да се справим цялостно, сигурно и екологично-чисто с проблемите.   

    3. Добре издържаната за времето си /одобрена от МС на 08.03.2004 г./ „Национална програма за утилизация и унищожаване на бойни припаси”  след като не е приета от Народното събрание и не е предвидена за държавно финансиране става нереалистична за изпълнение след 2005 година.  Средства не се заделят и от бюджета на МО. В „Графика за финансиране на проектите за модернизация”, който е Приложение към План 2015 не са предвидени финансови средства. Освен това,  предишното ръководство на МО е подготвило стартирането на модернизационни проекти, които акумилират плащания до 2011-2012 година. В началото на 2007 г. става ясно, че и програмата FMF на САЩ се съкращава с около 50% и няма да включва в бъдеще проекти от такъв  характер. Тоест, има Програма, но няма средства, а колата без бензин няма как да бъде стартирана.
    Вторият проблем е, че предвижданото в Програмата изграждане на Центъра за утилизация, освен, че е много скъп, трудно би се намерило място за такъв в период, когато граждански протести не позволяват изграждането на преработвателен завод за отпадъци и принуждават и кмет и правителство безрезултатно да търсят нови места за целта. Идеята в Националната програма за превръщането ни в Център на Балканите за утилизация на боеприпаси неизбежно би предизвикала и дискусия относно опасността от транспортирането и складирането на такива в която и да е точка на България. Но дори да приемем доизграждането на съществуващи вече възможности /например в Терем „Костенец”, има:
    Трети кръг от причини за нереализиране на Националната програма - нови правно-нормативни документи, които създават нови изисквания, с които МО не може да не се съобрази. Появява се нов Закон за обществените поръчки. От 01.01.2005 г. е в сила нов Правилник за управление на  жизнения цикъл на отбранителните продукти и са в сила административни процедури за подготовка на документацията за стартиране на всеки проект. По План 2015 от 01.06.2006 се предвижда Командването за МТО –ГЩ да се трансформирав логистична бригада и складовите бази, 11 на брой,  не е предвидено да останат в структурите на БА, тъй като не са оперативни запаси и не създават оперативни способности. ГЩ не предвижда средства за поддържане на складовите бази, в които работят 300 души и имат 700 души охрана.

    Ако по-горе поставихме въпроса за професионализма, обсъждането на този раздел очевидно ще предизвика въпроса за отговорността. Независимо от това, че е спорно, дали Утилизацията на излишните боеприпаси е трябвало да бъде един от 11-те проекта за модернизация, след като тя не носи оперативни способности на армията, докато държавата не е обезпечила финансово проекта, едва ли е било оправдано ГЩ да не предвижда финансови средства в своите планове, или пренасочва такива за други нужди. ГЩ е на стратегическо ниво и се  предполага, че там се очаква и стратегическо мислене.  /Ако  това не е работа на ГЩ,  то трябва да се променят някои законови условия- Съгласно чл. 35,ал.1,т. 3 и 4. министърът на отбраната разпределя бюджета на министерството и осъществява ръководството на финансовото и материално- техническото осигуряване на Българската армия и кадровата политика в нея. Но тези дейности (съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1 т.т. 5 и 8 и 13), министърът може да осъществи единствено и само по предложение на Началника на Генералния щаб./
         Друг важен момент е, че липсата на интегриран модел между МО и ГЩ създава условия за филтриране на информацията, нерешаване на нарастващи проблеми, отстояване на секторни интереси, неефективност. А именно Интегрираният модел представлява   оптимизиране на структури и функции за ефективно изпълнение на задачите, управление на информационните потоци, съкращаване на пътя и времето на управленческите решения, постигане на прозрачност и гарантиране на гражданския контрол. Липсата на интегриран модел ще продължава да генерира проблеми и то много по-сериозни, отколкото тези с утилизацията.
    
    4. Ако МО не е осъзнавало отговорността си, то би приключило своята дейност дотук и би чакало Правителството да влее живителен ресурс в кръвоносната система на въпросната Национална програма. В действителност обаче се извършва една изключително активна дейност в 2 основни области  и ако стигнем до причините резултатите от нея да не влязат в употреба, ще намерим отговорите за редица слабости, характерни за управлението, функционирането на администрацията и нейната ефективност не само в МО, а и вдруги държавни структури, защото причините често се оказват сходни.
Първо, в резултат на активна проучвателна дейност се изясняват възможностите на около 15  чужди и 7 български фирми, които правят своите предложения за решаване на проблема. С 6 от чуждите фирми са подписани меморандуми. Някои от фирмите предлагат удачни решения, които разбира се щяха да се конкурират и да бъдат оценени след съответния търг. Така например една от тях  осигуряваше финансов кредит от европейска държава от 50 милиона евро с префернциални условия валидни само за България, Украйна и Русия относно лихвата и 10 годишен период на изплащане след 4 годишен гратисен период. Годишните вноски щяха да възлизат на сумата, която ежегодно МО плаща за охрана на 11-те склада. Нещо повече- 200 български работници щяха да получават по 800 евро /1600 лева/ месечно до завършване на утилизацията, тоест 4 години,  а през първата година на работа на съораженията целите разходи се поемаха от фирмата. Фирмата предлага, България да поеме и поръчка от Гърция, оферирана от нея за 20 млн евро, а при изпълнение в България- 13 млн евро, поради отпадането на големите разходи за транспорт, което е по-изгодно за гръцката страна. Министърът на отбраната на Р България не приема предложението.
Други фирми, една американска и една израелска предлагат революционни технологии-  опростено и образно казано, две подвижни платформи влизат в района на склада /поделението/, боеприпасите се товарят върху транспортната лента на една от платформите, а от другия и край се изсипва смес, наподобяваща тор. Услугата е скъпа, но отпада необходемостта от съпътстващ проекта инвестиция за изграждане на обезопасена площадка и необходимата инфраструктура, а и решава бързо и екологично чисто проблема и елеминира всякаква вероятност от граждански протести при строеж на нови съоръжения. Недостатъкът е, че големокалибрените боеприпаси не могат да се утилизират с такива съоръжения.
Общо взето фирмите се делят на такива, които предлагат традиционни методи и дълги срокове, други – комплексен и гъвкав подход , включващ български партньори и трети- революционни, но скъпи технологии. Освен това, някои се стремят към усвояване на по-голяма част от средствата, докато други са склонни да предоставят „ноу-хау”, а по-голяма част  от средствата да отидат във фирми изпълнители.
Вторият кръг от въпроси, касае разработването на редица основополагащи документи и предложения. И отново те не водят до реално  стратиране на утилизацията. Още на 11 юли 2006 г. Съветът по аквизиция под ръководството на ресорния зам.министър и неговия заместник в Съвета генерал Румен Цоков, приемат Концепция на Министерлството на отбраната за решаване на проблема с утилизацията, съобразена с новите условия и възможности. Анализирани са алтернативни подходи. Като най-перспективен от гледна точка на бързото пристъпване към утилизация се очертава  използването на възможностите на български предприятия да утилизират определени калибри боприпаси/предимно тяхно производство/.  Същевременно се залага и на чуждестранните фирми-лидери в тази област, които могат да станат потенциални изпълнители  по утилизирането на останалата част от идзлишните боеприпаси.
В съответствие с решение на Съвета по отбрана на базата на Концепцията е разработен Оптимизиран модел за решаване на проблема  с утилизацията на излишните бойни припаси. Той обхваща 4 етапа, които се изпълняват паралелно и незамисимо един от друг. Вторият етап предвижда утилизация от предприятията на МО и българската отбранителна индустрия без влагане на финансови средства от страна на МО. Третият етап обхваща утилизацията на цялата гама бойни припаси с технологии на чужди фирми с български подизпълнители и Четвъртият етап всъщност е продължаващата паралелно на първите три етапа търговска реализация  на излишните боеприпаси. Той обаче не бе утвърден от Министъра.  Въпреки това работата продължава. С представители от всички структури на МО и БА имащи функции и ангажименти в областта на утилизацията се обсъждат и  търсят пътища за решения. Експертите потвърждават заложените в Оптимизирания модел оценки, че възможностите за продажба на „печеливши” боеприпаси и утилизиране със собствени сили са ограничени и във всички случаи трябва да търсим решение за остатъка от боеприпаси, които ще са около 70% от тогава съхраняваните. Резултатите са обобщени в Докладна записка до Министъра със 7 конкретни предложения, която той утвържадава, с изключение на 7-то и последно предложение за обявяване на търг за доставяне на технология. След 2 месеца с нова Докладна на ресорния зам.министър Министърът е итформиран, че нито една от посочените структури на МО и ГЩ не изпълняват неговата резалюция по 6 от 7-те предложения. Така стигаме до неефективността на работата на структурите в МО и ГЩ. Не се изпълняват резолюции на Министъра. Вероятно действат други, неписани правила, как ще се развива по-нататък даден проект, независимо от официалните предложения.
Нещо повече, поставеният от ресорния зам.министър на Съвет по отбрана и от Дирекция ”Политика по въоръженията и техниката” на заседание на Програмния съвет въпрос, приходите от разпродажбите да се заделят за  стартиране на следващи дейности по утилизацията  е отклонен от първия заместник началник на ГЩ с аргумента, че липсват разчети за необходимите финансови средства за стартиране на втория етап от Оптимизирания модел. През следващите месеци експертите долагат, че подготовката дори на приблизителни финансови разчети е невъзможно по обективни причини- нямало подходящо остойностяване на дейностите и процесите, свързани с утилизацията. Така решението на Програмния съвет блокира изпълнението на утвърдени от Министъра мерки.
Следват нови 5 предложения на ресорния зам. министър в нова Докладна до Министъра, между които Програмният съвет да разгледа едниствено възможностите бъдещи приходи от разпродажбата на боеприаси, както и от унищожаването на бронирана техника да се заделят за стартиране на следващи дейности по утилизацията.
Продажбите, очевидно разрешени от Министъра, не са били съобразени с изискването, залегнало в Оптимизирания модел, което целеше да избегне стремежа за освобождаване само на „печеливши” от търговска гледна точка, а те да бъдат групирани в смесени партиди с „неатрактивни” такива, съобразено по възможност и с мястото им на производство.
След срещи с ръководителите на редица български фирми с възможности в областта на утилизацията ресорният зам.министър с Докладна от 01 06 2007 предлага на Министъра да издаде заповед за спиране на продажбата на излишни боеприпаси, за да могат да бъдат сформирани подходящи  за търговска релаизация лотове с оставащите още около 7 хил. тона  „атрактивни” боеприпаси; да се обяви специална обществена поръчка, да продължи анализа на технологичните и финаносви  предложенията на чуждестранни фирми, търсейки гратисен период до 2011 г  и така нататък.
Министърът на отбраната насрочва Съвет по отбрана /11.07.2007 г./, на който възлага вече на друг зам.министър- с ресор управление на доставките  да внесе доклад по утилизацията. Аргументът е, че проектът не е вече един от 11-те модернизационни проекти /странно, защото МС няма такова решение за   изваждането му от списъка на 11-те/.  Представя се „нова” Концепция, създава се работна група под  ръководството пък на друг, трети, зам.министър, която отново да изгови анализ  на излишните боеприпаси. Наистина нов момент е Анализа на потенциалните рискове, представен от ИПИО /02.10.2007 г./. ГЩ докладва на 19.10.2007 актуален Анализ за състоянието на излишните бойни припаси. Отново за  кой ли път се провежда  обсъждане с представители  на българската отбранителна индустрия. Не е изпълнено решението за аргументиране промяна в Закона за държавната собственост. Оказва се, че няма  реална необходимост от промяна на Закона за държавна собственост, а въпросът може да бъде решен с изготвяне на специална наредба за регламентиране на тази материя. Работната група предава окончателния доклад на 02.11.2007 г. Изводите не са по-различни от тези, направени през 2006 година, но е загубена още половин година и толково време е спечелено може би с друга цел.

Всеки от участниците в тази  продължителна сага може да има своите обяснения и оценки, но когато се случи нещо подобно като инцидента в Челопечене, тази хронология справедливо би предизвикала още повече  недоволство и разбира се и въпроса, защо въпреки всичко направено, не е ликвидирано опасното буре с барут, върху което сме седяли дълги години.  Независимо от това, че Челопечене не е един от 11 –те складове, а специлаизирано поделение на БА за разснарядяване на дефектни и опасни бойни припаси  с ограничен капацитет от 1500-2000 т. годишно и че инцидентът можеше да се случи, дори утилизацията да беше към края си. /Между другото, макар в случая и пред закриване, всяка армия се нуждае от такова специализирано поделение и  със сигруност такова ще бъде създадено  отново в обозримо бъдеще./
Защото инцидентът в Челопечене стана съсредоточие на поредица от слабости в държавата, а не само в ГЩ и МО. Освен да бъдат правилно разчетени, те трябва да ни  накарат да се върнем към:
-  Цялостен стратегически преглед на  сектора за сигурност, както и към основополагащите документи /ако не започнем от Конституията на този етап, то на всяка цена нов ЗОВС, чийто проект да  бъде широко обсъден, а не потайно внесен, за който да не знаят дори високопоставени генерали/ и всички структури, но безкомпромисно, а не с отстъпки, уговорки, съображения и отлагане във времето. Или с псевдоинтегриран модел  за МО.
- Паралелно с такъв стратегически преглед сериозно внимание трябва да се обърне на доброто управление в  министерствата и други държавни органи и служби, което обаче може да се постигне, ако се опре на няколко основополагащи принципа, между които и високия административен капацитет и обвързване със структурите на гражданското общество.
- Това означава и утвърждаване на високия  професионализъм в цялата сфера на Националната сигуртност.
За всичко това се иска много воля и отстраняване на всеки препъникамък с ясното съзнание, че и малкият такъв може да обърне колата. А това освен професионализъм, изисква и  висока отговорност.

Колкото до конкретните решения, които се вземат днес по отношение на утилизацията на боеприпаси, трябва определено ясно да кажем, че проблемите изискват комплексен и перспективен подход. Ако отпуснатите от правителството едва след инцидента финансови средства /30 млн лева/ бъдат разпределени сред голям брой фирми, каквито намерения заяви Министърът на отбраната,  през  2009 г ще стоим пред същия проблем. Ако има предизборен елемент в решаването му на днешния  етап или в усвояването на средствата, то той е безкрайно  незначим в  сравнение с отговорността за перспективата на тази проблематика в близките години. Не са само очакваните още 30 000 тона от  разформироване на поделения. Всяка смяна и модернизация на въоръженията в близко бъдеще ще предизвиква освобождаване на десетки хиляди  тона боеприпаси /по някои данни -още около 100 000 т./. Умният и пестелив стопанин не си взема всеки месец под наем машина за косене на трева, а си купува такава, защото ще  му трябва още години наред. Тоест, трябва да се обяви търг за доставка на специализирани инсталации за утилизация /най-добре за ТЕРЕМ-Костенец, там са и специалистите/, а не всяка година да се  раздават по 30 милиона на калпак /разбирай фирми/. Освен това, самото  разделяне на специална обществена поръчка  над 10 млн лв е незаконно и недопустимо.
Вторият проблем е свързан с нормативно правната база. В Закона за контрол на въоръженията и боеприпасите следва да се въведе понятието „утилизация”. Трябва да  се създадат и съответните нормативни  документи. Но  именно това и предвижда пърия етап от Оптимизирания модел за решаване на проблема с утилизацията на излишви бойни припаси. Затова идеята за връщане към неработещата Национална програма от 2003 г. е погрешна и нейно „актуализиране” би ни забавило още с половин година.
В същия първи етап на Оптимизирания модел е  предложено създаването на проектен екип, каквато е практиката и  при всеки друг проект. Той ще има и координиращите функции. Затова изглеждат несъстоятелни предложенията днес да се създава  Агенция, което означава да заделяме допълнително финансов ресурс и разбира се да създаваме длъжности за началници и заместници и разширяваме щатове. Секторът за научноизследователска и развойна дейност в МО трябва обаче да постави задачи по  редица нерешени още /не  само в България/ технически проблеми от областта на утилизацията.
Не е необходимо друго, освен незабавно стартиране на изпълнението на разработените вече Концепция и Оптимизиран модел  за решаване на проблема за утилизация и унищожаване на излишните бойни припаси с неговите 4 почти паралелно протичащи етапа и включването на проекта във финансовите разчети през следващите 4-5 години.  



1/ Много врривни вещшества се базират на отровния бензол и са опасни. Използват се на първо място нитрочастици като 2,4,6 Trinitrotuluol, Hexanitrodiphennylamin, Trinitrokresole, Tetranitroanilin (Tetryl(, Amoniumpikrat, Hexogen, Nitroßquadinin. Trinitrotuol (TNT) Уврежда кръвта и черния дроб. Още по-отровен е 2,6 Dinitrotoluol (2,6 DNT)-поражеения върху наследствеността на човека. Hexogen- допустима стойност в САЩ е до 400 ррb (parts per billion) Чувствителния нитроглицерин уврежда кръвта и наследствеността

2/ Факторът ресурси: Съгласно чл. 35,ал.1,т. 3 и 4. министърът на отбраната разпределя бюджета на министерството и осъществява ръководството на финансовото и материално- техническото осигуряване на Българската армия и кадровата политика в нея. Но тези дейности (съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1 т.т. 5 и 8 и 13), министърът може да осъществи единствено и само по предложение на Началника на Генералния щаб.

3/ Проф. д.п.н. Тодор Танев, “Доброто управление, основен фактор на сигурността...”Високият административен капацитет е невъзможен в условията на политически диктат за административно осъществяване на частни интереси. Разбира се, всичко това се отнася в частност и до мерките, осигуряващи сигурността на обществото. Недостатъците на сегашния конституционен модел у нас в това отношение са крещящи: (1) генерира се ужасяващо чинопоклонничество, което означава отказ от защита на обществения интерес за сметка на партийния; (2) подхранва се перманентна неустойчивост на администрацията от възпроизвеждащия се отново и отново диктат на партийните „метли”; (3) ревностно се контролира и ограничава връзката администрация – институции на гражданското общество и т.н. Необходимо е да се отгледа и защити чувството на администрацията за обществена отговорност въпреки съпротивата на бюрократизираното политическо представителство.

4/ Gerhard Piper, Umweltfragen durch Sprengstoffe und Munition, Sicherheitspolitik&Abruestung, Heft 5-6, Mai- Juni 2003

5/ Данните за утилизацията на територията на бившата ГДР и за американскситеи бази в Германия са предоставени от кореспондентката в Берлин на електронното аналитично издание на БДД expert-bdd.com.



06. 08. 2008
Поморие