В съответствие с външнополитическите приоритети, политиката на България в Югоизточна Европа има следните основни цели:
- Преди всичко, се стремим към развитие на добросъседски отношения и динамично, балансирано и взаимоизгодно сътрудничество с всички страни от региона. България няма открити въпроси със своите съседи, което създава необходимите предпоставки за възходящо развитие на отношенията.
- Утвърждаване на европейските стандарти в отношенията между държавите в региона с цел укрепване на доверието, стабилността и сигурността в ЮИЕ;
- Утвърждаване на водещата роля на България в общия процес на интеграция на ЮИЕ в европейските и евроатлантически структури;
- Развитие на транспортната, телекомуникационната и енергийната инфраструктура чрез реализация на крупни проекти, водещи към интеграция на ЮИЕ с останалата част на континента;
- Подкрепа от страна на България като член на НАТО и на ЕС на политиката на “отворени врати” на НАТО и европейската перспектива на Западните Балкани.
- Признание за ролята на България като фактор на сигурността в ЮИЕ и генератор на стабилност в Западните Балкани.
- България оказва последователна подкрепа за процесите на интегриране на страните от Западните Балкани към европейските и евроатлантическите структури, отчитайки генерирането по този начин на ефект на регионална стабилност.

Водеща концепция е, че България – като член на ЕС и НАТО, активно ще утвърждава своята ключова роля, генерираща сигурност, стабилност и икономически просперитет в региона.
Изпълнението на външнополитическите ни приоритети се основава на разбирането, че пътят за устойчиво развитие и стабилност в региона преминава през европейската перспектива на нашите съседи.
Усилията за тяхното изпълнение са насочени към поддържането на сигурността и стабилността в региона, за насърчаване на сътрудничеството в  рамките на двустранните и регионалните механизми. В това отношение специално внимание отделяме на оптималното използване на всички възможности, които България е придобила в качеството си на член на НАТО и Европейския съюз.

Стратегическата цел при провеждането на тази политика е насърчаването и поддържането на стабилността в Югоизточна Европа и Черноморския регион с ключова роля на България.

Дългосрочните резултати от провежданата политика се изразяват в редица аспекти, между които ще посоча по-основните:

• По-нататъшно укрепване на добросъседството, разбирателството и двустранното сътрудничество на основата на европейските принципи и ценности
• Поддържане  на оптимален за страната ни баланс между национални, регионални, европейски и евроатлантически интереси в работата на регионалните организации с политически, военно-политически и икономически характер
• Утвърждаване на ролята на България във формирането и провеждането на политиките на НАТО и ЕС в региона. 
• Постигане на по-висока степен на сигурност, стабилност, и демократично развитие в региона по начин, който е благоприятен за развитието на страната и нашите сънародници. Осигуряване на сигурна, стабилна и благоприятна среда за реализация на българските интереси в ЮИЕ и Черноморския регион.
• Укрепване на позициите на България в инфраструктурното развитие на региона
  

Разбира се отчитаме, че е възможно външни фактори да окажат въздействие върху постигане целите на външната ни политика, като например:

• Изменения в геополитическата среда на сигурност в региони, които са съседни на нашия регион /Близкия изток, Персийския залив/
• Вътрешнополитически развития в държави от региона, които ревитализират негативни стереотипи от далечното или близкото историческо минало 
• Възникване на кризисна ситуация в региона при осигуряването с енергия и енергоносители
• Външни конкурентни влияния, насочени против инфраструктурни проекти през  България или подкрепящи алтернативни проекти
  

Бих желал да поставя акцент върху два аспекта на външната ни политика в региона. Първият – е по отношение на Западните Балкани, вторият – по постигнатото и перспективите пред регионалното сътрудничество.

Регионът на Западните Балкани е специфичен както за развитието на Югоизточна Европа, така и за най-новата европейска история по редица причини. Достатъчно е само да спомена, че страните от Западните Балкани, както и почти цяла Югоизточна Европа, са важен елемент в противопоставянето САЩ-ЕС-Русия. Същевременно, днес Западните Балкани продължават да бъдат разглеждани в различна степен като фактори на несигурност, препятствие за инвестициите от другите части на Европа и света, генератори на силна организирана престъпност. От гледна точка на България определящ фактор е съседството им с нашата страна и значимостта на процесите в тях за собственото ни развитие. За нас от особенно значение са следните проблеми:
1. До каква степен процесите от последното десетилетие на миналия век, протекли на територията на една значителна част от страните от Западните Балкани, определя настоящото развитие на целия регион;
2. Доколко всяка отделна страна действително е приела европейския модел на развитие и политическите тенденции в нея се движат в посока на европейската интеграция;
3. Дали проевропейската ориентация на правителствата на тези държави и въпросите на интеграцията в ЕС и НАТО са реална стратегия или само функция на вътрешнополитически борби и стремеж към финансово облагодетелстване на политкическите елити.

Трябва да отбележим, че развитието на повечето от страните от Западните Балкани продължава да бъде пряко или косвено под негативното влияние на събитията от края на миналия и началото на настоящия век. Разпадът на държавността и кризата в обществата, започнала в периода на войните, продължи и по време на косовската криза, като и до днес намира израз в нестабилната политическа обстановка в някои от страните и допълнително усложненото от настоящата финансова криза икономическо състояние. Последиците от водената политика са не само икономически и финансови трудности, но и създаването на изключително силна и свързана трансгранично престъпност, която има възможности да влияе в по-голяма или по-малка степен върху политиката на държавите. И докато мащабната емиграция, високата степен на безработица, загубите в инфраструктурата и нуждаещата се от външни инвестиции икономика могат в перспектива да намерят своето решение с помощ отвън чрез интеграция в европейските структури, борбата с престъпността продължава да бъде изключително трудна задача, стояща пред самите правителства.

Европейската  перспектива на Балканите е ключов елемент за поддържане на мира и стабилността в региона.
България вярва и подкрепя с всички сили Европейското бъдеще на страните от региона и по-конкретно на страните от Западните Балкани и Турция. Тази позиция е основана на оценката, че сигурност, стабилност и просперитет за страните от региона може да има само в условията на споделени ценности. В хода на подготовката си за членство тези страни ще задълбочат демократичните реформи и ще спазват стандартите на добросъседските отношения.

Без съмнение,  изпълнението на необходимите институционални и политически реформи, както и на специфичните изисквания към отделните страни не е самоцел за членството в ЕС. То е задължително условие за осъществяване на напредък в развитието на икономиките и обществата, което от своя страна ще направи възможна бъдещата интеграция. През последните години е постигнат определен напредък в политическата, икономическата, социалната и други сфери на обществения живот във всяка от страните от Западните Балкани. В същото време пред всяка една от страните от Западните Балкани стоят различни сериозни предизвикателства и само силната ангажираност на ЕС посредством Процеса за стабилизация и асоцииране може да бъде пътя за постигане на напредък от тези страни. В това отношение България, която твърдо стои зад европейското бъдеще на Западните Балкани е удовлетворена от заключенията на декемврийския Европейски съвет, според които бъдещето на страните от Западните Балкани е в ЕС. Особенно важно е също, че сред приоритетите и на чешкото Председателство през първата половина на тази година са залегнали мерки, които да  засилят Дневния ред от Солун относно тяхната перспективата за членство в ЕС. Ангажираността на ЕС със страните от Западните Балкани посредством Процеса за стабилизация и асоцииране ще има решаваща роля за преодоляването на негативните последици за региона от разпадането на бивша Югославия и режима на Слободан Милошевич.

По наше дълбоко убеждение Европейският съюз не бива да допуска забавяне или отстъпление от вече поети към региона ангажименти. ЕС трябва да поддържа ясна и постижима перспективата за членство в ЕС за страните от Западните Балкани. След подписването на Договора от Лисабон и, надявам се, след влизането му в сила, ЕС трябва да насочи повече внимание към Западните Балкани, които са от ключово значение за европейската сигурност. Трябва да се положат и сериозни усилия за преодоляване на скептицизма по отношение на бъдещи разширявания на ЕС, който се наблюдава в някои държави-членки.

България даде своя принос в процеса на подготовка на приетата на 5 март 2008 г. от Европейската комисия Комуникация за Западните Балкани “Засилване на европейската перспектива”. Набелязаните в нея конкретни мерки потвърждават решимостта на ЕС да приложи своите механизми за всеобхватно и ефективно подпомагане на икономическото и политическото развитие на всички държави от Западните Балкани в процеса на приближаване към ЕС. Целта на България е по-амбициозна от тази на австрийското председателство, а именно България да има главна роля в реализирането на задачите на Европейската коммуникация. В Комуникацията са набелязани следните по-важни мерки в отношенията на ЕС със страните от ЗБ: изготвяне на пътни карти с условията за отпадане на визовия режим с ЕС, увеличаване на броя на стипендиантите за обучение в страните от ЕС, програми на ЕС за сътрудничество в областите на научно-изследователската дейност, образованието, културата и младежта, увеличаване на финансовата помощ за развитието на гражданските общества в страните от Западните Балкани, набелязване на превантивни мерки в борбата срещу природните бедствия, договаряне на Транспортна общност за ЮИЕ.  

Правителството на Република България бе активен участник в инициирането и осъществяването на диалога на ЕК със страните от Западните Балкани за либерализация на визовия режим.  Пътните карти с условията на ЕС за отпадане на визовия режим ще помогнат на страните от Западните Балкани да фокусират своите усилия върху изпълнението на изискванията, необходими за безвизово пътуване в ЕС. Постепенното отпадане на визовия режим е необходимо за облекчаването на контактите между гражданите на страните от Западните Балкани и ЕС и засилването на връзките между тях, което има важно значение за стимулиране на про-европейски настроените демократично-мислещи обществени слоеве. Това от своя страна ще допринесе за укрепване на демократичните процеси в страните.

България провежда принципна и последователна политика на подкрепа на европейската и евроатлантическата интеграция и развитието на страните от Западните Балкани както в двустранен, така и в регионален план, и в по-общ европейски контекст. На 15 януари 1992 г. България първа официално призна Република Македония като независима и суверенна държава. България следва политика на добросъседски и приятелски отношения и всестранно сътрудничество с Република Македония като независима и суверенна държава, бъдещ пълноправен член на ЕС и НАТО. Между двете държави се реализират на инфраструктурни проекти от общ интерес. Разширяват се преките местни връзки и трансграничното сътрудничество, интензивният културен и образователен обмен. За България важен елемент от сътрудничеството представляват нашите усилия за поддържане на българското културно наследство и запазване на националната и културната идентичност на гражданите с българско самосъзнание в Република Македония.

Като съседна държава, България има интерес от демократична и интегрирана в ЕС Сърбия. Принципен е и интересът на ЕС към европейската интеграция на Сърбия с оглед консолидирането на стабилността и развитието на целия регион на Западните Балкани. България продължава да оказва съдействие и да предава своя конкретен опит в процеса на европейска и евроатлантическа интеграция на Сърбия, които са свързани с изпълнението на поставените условия и изисквания, включително и на специфичните изисквания към отделните държави за осъществяване на напредък в отношенията с ЕС.

Оптимизъм предизвиква като цяло позитивното развитие на внеслата през декември 2008 г. молба за членство в ЕС Черна гора. България със всички свои действия твърдо подкрепя европейската и евроатлантическата интеграция на Черна гора и бе сред първите (четвърта) членки на ЕС, ратифицирали ССА на Черна гора. Смятаме, че основен фактор за ускоряването на напредъка на Черна гора по пътя към ЕС трябва да остане принципът на оценка според собствените заслуги и изпълнението на определените критерии за членство. България ще продължи да подкрепя усилията на Черна гора за изпълнение на условията, които ще позволят тя да получи статут на страна-кандидат за членство в ЕС.Черна гора отбелязва съществен напредък в сътрудничеството с НАТО.

През изминалата година Босна и Херцеговина се развиваше в условията на обективно нерешени проблеми във вътрешнополитически и икономически план, проблеми пред реализирането на ефективно взаимодействие между държавните институции на БиХ и органите на двата ентитета, както и между трите основни етнически общности в страната, трудности пред успешното завършване на държавотворния процес и реформите и нарастваща националистическа реторика на политическите партии в БиХ. Характерът на действащата конституция създава трудности пред реализирането на процеса на реформи в БиХ и забавя напредъка на страната към ЕС. Като страна-членка на ЕС от Югоизточна Европа, България ще продължи да подкрепя Босна и Херцеговина като независима, стабилна и мултиетническа държава, напредваща по пътя към своето европейско бъдеще и евроатлантическа интеграция. Стремежът на България за разширяване на двустранните ни контакти и за оказване на последователна подкрепа на европейската и евроатлантическа перспектива на БиХ е принципен и последователен. България вече пристъпи към националната процедура за ратифициране на ССА на Босна и Херцеговина с ЕС от парламента. Очакваме също така правителството на БиХ да ускори конституционната, административната и териториалната  реформа и да положи още по-активни усилия за създаването на реално функциониращо гражданско общество и държавни институции в сътветствие с изискванията, произтичащи от преговориня процес за присъединяване към ЕС. 

 Съществена част от напредъка на Албания в последно време е резултат на нейните добри отношения със съседите и регионалното сътрудничество.  Очаква се до края на януари 2009 г. Албания да подаде в Европейската комисия молба за получаване на статут на страна-кандидат за членство в ЕС. Придобиването на статут на “страна-кандидат за членство”, както и либерализирането на визовия режим със страните от ЕС не би следвало да се възприемат в буквалния смисъл и да се обвързват с конкретни срокове. Те ще зависят от индивидуалните постижения на страната. 

На 20 март 2008 г. Министерският съвет на Република България взе решение за признаване на Косово. Областите, в които осъществяването на напредък от страна на Косово е от ключова важност за нейното Европейско партньорство са спазването на върховенство на закона, защитата на човешките права и на правата на малцинствата, осъществяването на напредък в реформата на системата на местното самоуправление и нейната децентрализация, предприемането на енергични действия за предаването на съдебните органи на лицата, обвинени в етнически и военни престъпления, нулевата и толерантност по отношение на корупцията. За България постигането на стабилно развитие на Косово е възможно само по пътя на европейската интеграция на всички държави от региона на Западните Балкани. Смятаме, че поетият от ЕК ангажимент за ясна перспектива в ЕС на Косово, изразен в доклада на Комисията за напредъка на страната от 4 ноември 2008 г., чрез процеса на стабилизиране и асоциация ще гарантира мястото на Косово по пътя към европейското бъдеще на Западните Балкани. Разбирането, че регионалното сътрудничество е неразривна част от европейската интеграция на Западните Балкани, която допринася за укрепване на доверието, стабилността, сигурността и утвърждаването на европейски стандарти в отношенията в региона налага да бъдат положени всички усилия за намиране на формула, която да позволи Косово да бъде напълно интегрирано и активно да участва във всички форми на регионално сътрудничество.

България е инициатор и активен участник в регионалното сътрудничество.

Изпълнението на външнополитическите приоритети на България в регионален план е свързано с въпроса за изработване на последователен и съгласуван регионален подход, както и с отчитане на настъпилите промени в геополитически план. От една страна, присъединяването на България към ЕС постави страната ни в нова външнополитическа ситуация, а от друга, са започнали основни промени в регионалните инициативи, действащи до този момент, в контекста на прилагането на принципа за “регионална принадлежност” (напр. в Процеса за сътрудничество в ЮИЕ /ПСЮИЕ/ и утвърждаването на водещата му политическа роля в регионалното сътрудничество в ЮИЕ, преустановяването на дейността на Пакта за стабилност за ЮИЕ и създаването на Съвет за регионално сътрудничество /СРС/, реформирането на Централноевропейската инициатива /ЦЕИ/, Черноморското регионално сътрудничество).

Бих желал да се спра по-подробно на интересите на България в регионалното сътрудничество.

политически план нашите интереси са да гарантираме на националната сигурност на страната чрез постигане на дълготрайна политическа стабилност  в региона на ЮИЕ и Черно море. Следва да оказваме подкрепа на демокрацията и колективните усилия за осигуряване правата на човека, на доброто управление и върховенството на закона. Един от основните приоритети е борбата с организираната престъпност, тероризма и нелегалния трафик на хора, наркотици и радиоактивни материали. И не на последно място - разширяване на сътрудничеството с гражданското общество, създаване на дух на  добросъседство и партньорство.

В икономически план:
- се стремим към постигане на оптимални условия за развитие на българската икономика чрез разширяване на сътрудничеството на двустранна и многостранна основа;
-  подкрепа за функционираща пазарна икономика;
- изграждане и модернизиране на транспортната, енергийната и комуникационната инфраструктура;
- диверсификация на енергийния пазар

 В социално-културен план:
- укрепване на административния потенциал и добро управление;
- борба с бедността;
- опазване на околната среда;
- насърчаване на контактите между хората; развитие на културния, образователния и научния обмен.

България подкрепя развитието на регионалното сътрудничество в редица социално-икономически и културни области. Проблемите, възникващи в областта на енергетиката, транспорта и инфраструктурата, екологията, граничната сигурност, миграцията и др., са често регионални и съвместното им обсъждане и решаване ще има положителен ефект за стабилността, сигурността и развитието на регионите.

Както Ви е известно България успешно приключи през 2008 г. председателството на ПСЮИЕ.

Специфична характеристика на ПСЮИЕ е неговата европейска и евро-атлантическа ориентираност. Страните от Западните Балкани получиха ясна перспектива за интегриране в ЕС и НАТО. Утвърдените в регионален формат приоритети и програми за развитие на ЮИЕ постепенно се доближават до тези на ЕС. Една от страните-участнички, Република Молдова, е предмет на политиката на ЕС за съседство, но с включването й във формата на Източното партньорство очакваме ускорен процес на интегрирането й в ПСЮИЕ.
Същностна характеристика на ПСЮИЕ, освен политическия диалог, е съгласуването на интересите на страните-участнички, изработването и реализирането на конкретни проекти за региона. Българското Председателство на ПСЮИЕ (май 2007 г. – май 2008 г.) получи висока оценка от международната общност като съществен принос към регионалното сътрудничество. В рамките на нашето председателство:
- Заложихме нови параметри в регионалното измерение на сътрудничество с реализирането на редица успешни срещи в области, като отбраната, правосъдието и вътрешния ред, в справянето с бедствия и аварии, транспорта, енергийната ефективност, науката, здравеопазването, туризма, изграждането на човешки капитал.
- София бе утвърдена за домакин на Секретариата на парламентарното сътрудничество в ЮИЕ. На последната среща в този формат беше подписан и Меморандум за разбирателство по междупарламентарното сътрудничество в Югоизточна Европа.

През последната година протича успешен процес на трансформация и адаптиране на регионалните структури за сътрудничество в ЮИЕ към новите реалности. Председателството на България на ПСЮИЕ има значим и признат принос в този процес:  

• В рамките на нашето Председателство завърши в срок процеса по прекратяване на дейността на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа и по учредяването на Съвета за регионално сътрудничество (СРС).
• През февруари, в София бе официално обявен старта на Съвета за регионално сътрудничество, а през май, в Поморие, бе приета неговата първа стратегическа програма.  
• Освен успешното завършване на процеса на трансформация на регионалното сътрудничество, в рамките на българското Председателство на ПСЮИЕ стартира и процес на взаимодействие с други регионални инициативи, най вече ЧИС, ЦЕИ, ПДС и др.
• България има значимо присъствие на свои представители в ръководните постове в новата регионална структура – ръководител на Офиса за връзка на СРС в Брюксел и ръководител на РГ по сигурността.
  

Промените, започнали в тази регионална инициатива са амбициозни и целят засилване и превръщането на Процеса в бъдещото Югоизточно измерение на ЕС. България е заинтересована от укрепването на ПСЮИЕ като автентичния глас на региона и същевременно като актьор във и за региона, от утвърждаването на водещата му политическа роля в регионалното сътрудничество в ЮИЕ, както и от завършване на процеса на рационализиране на дейността на различните регионални инициативи, за да се избегне излишното разпиляване на средства и сили.

Политика на България в Черноморския регион
Като се вземат предвид външнополитическите интереси на България разглеждаме по кохерентен начин и в тяхната взаимовръзка двете стратегически направления  – Югоизточна Европа и Черноморския регион. Нашата страна има интерес от задълбочаването на взаимодействието и връзките между привидно дистанцираните географски зони с цел постигане на стабилност, устойчиво развитие и привличане на ресурсите на ЕС.

Политиката на България по отношение на страните от Черноморския регион съчетава стратегическите външнополитически приоритети на страната и политиките на партньорите ни от ЕС и НАТО към региона. Позицията на България по въпросите на сигурността в Черно море е те да се разглеждат не в тесни регионални рамки, а в по-широкия контекст на европейската и евроатлантическата сигурност. Стремим се към намирането на оптимален баланс между националните отговорности на страната ни, съюзническите ни ангажименти към НАТО и ЕС, както и към регионалното сътрудничество, при запазване на отворената възможност за активно участие на двата съюза в политиките и механизмите за сигурност в Черноморския район.

България участва активно във формирането на политиките на ЕС и НАТО към страните от този регион. Към момента, ЕС присъства в Черноморския регион посредством няколко политики: преговори за присъединяване на Турция, стратегическото партньорство с Русия и политика за съседство (ЕПС).

През февруари 2008 г. в Киев, стартира политиката на ЕС на Синергия със страните от Черноморския басейн, като нов регионален подход. Декемврийският Съвет на ЕС от 2008 г. даде зелена светлина на Източното партньорство, с акцент върху ускорено интегриране със страните от Европейската политика на съседство, принадлежащи към този регион.
В тясна координация с Гърция и Румъния и подкрепата на Германия, лансирахме проект за засилена Черноморска синергия, като основа за по следващи дебати в рамките на ЕС. Нашето виждане за ефективно взаимодействие между двата подхода на ЕС към региона е следната:

• Споделяме идеята за задълбочаване на двустранното сътрудничество между ЕС и партньорите му на Изток в рамките на ЕПС.
• Поставяме акцент върху необходимостта от кохерентна и силна политика на ЕС на Изток към Черноморския регион. Необходимо е усилие за поддържане на баланса между двустранния и регионалния аспект на съседската политика. Разглеждаме Черноморската синергия като основна регионална инициатива за Източното измерение на ЕПС. Ще работим за утвърждаване на подхода на допълване, а не съперничество между двете политики на ЕС по отношение на региона.
  

Черноморският регион е зона на “размразяващи се” конфликти и двустранни спорове, както и на редица нетрадиционни заплахи за сигурността – трафик, нелегална миграция и т.н. България е поела специфични отговорности като външна граница на ЕС и НАТО. Предстои разширяване на функциите на създадения Бургаския център за наблюдение на морския трафик и обмяна на информация между страните-участнички.

Като осъзнаваме нарастващото значение на Черноморския регион и необходимостта от активна позиция, българското правителство прие през декември миналата година Концепция за укрепване на морската сигурност в Черно море „Синергия на партньорските усилия”. Бяха инициирани консултации със заинтересованите страни. Същевременно правителството опередели посланик за специални поръчения по въпросите на Черноморския регион.    

Завършвайки, искам да ви припомня, че ако погледнем историята на Югоизточна Европа през деветдесетте години и сега, можем отчетливо да отбележим, че е безспорен напредъкът, който беше постигнат.

От войни в региона, от безброй конфликти - етнически, междудържавни, вътрешнодържавни - целият регион се ангажира много по-силно в икономическото сътрудничество, с икономическото си възраждане и с интеграцията си в ЕС и в НАТО.

Така че, постигнато е много чрез активната двустранна политика, чрез регионалното сътрудничество и чрез ангажимента с европейската и евроатлантическа интеграция. През следващите 10 години ние действително можем да наблюдаваме процес, който ще направи така, че няма да можем да си спомняме как са изглеждали Балканите преди време.
 
Това може да се случи с целенасочени усилия и България работи много активно, както и досега, за създаването на подобна атмосфера в Югоизточна Европа.

София, 14.01.2009 г.