СВЕТОВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТРОВЕ - КОЙ Е ЛИДЕРЪТ? Печат
Автор Проф. Чавдар Николов   
Събота, 07 Февруари 2009 03:00
Независимо от очертаното равновесие в икономическия капацитет между трите центъра /САЩ, ЕС, Азия/ е налице съществен дисонанс в тяхната населеност, обуславящ от своя страна сериозни разлики в благосъстоятелно отношение. Стандартът на живот в Северна Америка е 4,66 пъти по-висок от този в Азиатско-Тихоокеанския регион. Съпоставката между Евросъюза и  Азиатско-Тихоокеанския център показва отстояние от 3,41 пъти в наша полза. В същото време ЕС отстъпва на Северна Америка по равнището на БВП на глава от населението 1,37 пъти. Сравненията по региони имат своята стойност, но за нас, като граждани на Европейския съюз, по-голямо значение естествено имат съпоставките между самите ядра на световните икономически центрове - ЕС-27, САЩ и двата източни колоса -  Япония и Китай.
Европейският съюз е ядро на един от трите основни икономически центъра в света. На долупосочените три глобални стопански региона през 2007 г. се пада 74,4% от световния паритетен брутен продукт, в тях живее 46,4% от населението на света.

В Северна Америка (САЩ, Канада, Мексико) населението е 440 млн. души (6,7% от световното), там се произвежда 25% от световния БВП.

Азиатско-Тихоокеанският регион има население от 2 022 млн. души (30,6% от това в света), неговият дял в световния паритетен БВП възлиза на 24,6%.

В Европа живеят 599 милиона души (9,1% от населението на света), регионът участва с 24,8%  в световния паритетен БВП.
В ЕС-27 населението е 491 млн. души (7,4% от населението на света) , а делът на интеграционната общност в световния паритетен БВП през 2007 г. е 22,2%.

Населението на САЩ през въпросната година е 302 милиона човека (4,6% от това в света), паритетният БВП на страната възлиза на 21,1% от световния.

Японското население е 128 милиона души (1,9 % от световното), а паритетният БВП на Япония заема дял от 6,5% от този на света.

Китай  има население от 1 320 милиона човека (20% от хората в света) и разполага с паритетен БВП, равностоен на 10,8% от световния.

Тези числа, по същия начин както и приведените в началото на текста, говорят за

съществени разминавания в благосъстоянието

на съответните държави. Ако приемем евросъюзния показател за база, то американският го надвишава 1,53 пъти, а японският 1,14 пъти. В същото време китайският показател за жизнен стандарт изостава от този на ЕС-27 5,6 пъти.


Погледнати в друг ракурс данните за паритетния БВП на глава от населението през 2007 година показват, че благосъстоянието в ЕС-27 се равнява на 65,4% от това в Щатите и на 87,7% от японското. А спрямо Евросъюза китайското жизнено равнище възлиза на 18%. (Вж. Графика №1)

Присъствието на дадена икономика в световната икономика илюстрира  потенциалните възможности за изпълняване на

геостратегическата роля на глобален играч

Този постулат обаче съвсем не се явява абсолютно еднозначен и така не е лишен от значителна доза условност. Той се явява един вид необходимото, но не и достатъчно условие.

Логично, с дял от 6,5% от световния паритетен БВП, Япония отпада от кръга на потенциални кандидати за глобален актьор.

Съединените щати понастоящем са естественият световен лидер с 21,1 процентен дял от паритетния световен  БВП и същевременно с отстояние от 1,34 пъти от следващото благосъстоятелно ядро - Япония.

Китай средносрочно дава настоятелна заявка да се превърне в глобален икономически и геополитически полюс и 10,8 % от световния БВП по паритети са непренебрежима основа за подобни намерения. Проблемите тук идват от пропастта, разделяща китайския жизнен стандарт от американския. Разликата в контекста е 8,5 пъти. А в един отворен и универсализиращ се свят би било по-обосновано да се предположи, че усилията на китайското общество в обозримо бъдеще ще се съсредоточат върху конкретния въпрос за подобряване условията на живот в страната и така ресурсно обусловено по-малко внимание ще бъде отделяно на по-"абстрактните" задачи като осигуряване на световно влияние, опити за налагане на доминация навън и пр. Последните впрочем са доста неприсъщи за китайската държавност с оглед практически цялата й досегашна история, с незначителни изключения като китайско-виетнамската война от втората половина на миналия век например.

Макар да заема първа позиция с 22,2% в световния паритетен БВП,

глобалната роля на ЕС ще остане твърде ограничена

в средносрочен план. Липсата на политическо единство и на единна държавност са два от аргументите в контекста. Към тях следва да се прибави и обстоятелството, че ЕС не е единен и затова не се явява значима военна сила. Атлантическото партньорство като че ли налага на Евросъюза една доста неелементарна геостратегическа и геоикономическа схема, насочена най-вероятно към формирането на "атлантически запад". Съзнателното възприемане на такъв подход дългосрочно би довело до образуването на нов световен (държавно полицентричен) икономически регион около "вътрешното езеро" - Атлантическия океан, център, съсредоточаващ в себе си прогнозно поне 50% от световния икономически потенциал и около 20% от световното население. Тази насока на мислене е подкрепена от общите цивилизационни исторически корени на Западна Европа и САЩ, както и от осъщественото вече разширение на Евросъюза.
Българските реалии и исторически насложилото се мислене  изискват в подобен текст задължително да бъде отделено място на Русия. През 2007 г. в страната живеят 142 милиона човека (2,1% от световното население), които произвеждат 3,2% от паритетния БВП  в световен мащаб. С такива показатели, независимо от политически демонстрираните напоследък амбиции,

Русия не разполага с реален шанс за световен полюс

геостратегически и икономически, както и до ролята на равноправен геостратегически играч.
Разликата по паритетен БВП на глава от населението между Русия и САЩ е 3 пъти. Демократизацията и културно-комуникационната интеграция в световната общност на Руската федерация, колкото и противоречиви, непоследователни и проблеметично оспорвани да са те, понастощем обуславят обективната невъзможност за повторение на сталинско-брежневския модел на форсирано изграждане на въоръжените сили на страната за сметка на задържането на жизнения стандарт в нея на изключително ниско ниво.
Точно по визирания начин тогавашният Съветски съюз се превърна, разбира се, за ограничен исторически период, в едната от двете глобални военни сили и съответно в световен геополически полюс. Такова развитие днес изглежда още повече невероятно, защото бе постигнато  включително за сметка на идеологическо противопоставяне, базирано от едната си страна на идеология с вече исторически доказана алтернативна несъстоятелност. Въпросното мнение е категорично по отношение на генералната, така да се каже, линия на бъдещето на Русия. Отстъпления и криволичения обаче съвсем не са изключени, поне в частност заради факта, че за руската история съвсем не могат да бъдат валидни констатации, подобни на направените по-горе за китайската.
< Предишна   Следваща >