Решаването на конфликта в Афганистан, поставен в регионален контекст с всички съседи и особено с ключовата роля на Пакистан ни изправя пред много въпросителни за бъдещето. На техния фон можем да си дадем сметка за нелепите искания за изтегляне от Афганистан, което би означавало неговото още по-голямо дестабилизиране, а от там и на целия регион, което би влошило средата на сигурност в света като цяло. Ако на предстоящите избори през май тази година на власт дойдат сили, които не са прозападно ориентирани, ситуацията би станалао ще по-тежка.
    Очевидно е, че липсата на доверие у американците към руската страна и допускането, че тя би могла в определен момент да спре доставките, са в основата на решение за нов маршрут на доставки–през Грузия, Азарбейджан, Казахстан и Узбекистан.
   Ролята на Пакистан за събитията в Афганистан нарастна. За първи път акцентът на пакистанската външна политика стана Афганистан, а не Индия. Във вътрешно-политически план  обаче, въпреки изборите през 2008 година и оттеглянето на армията, остана доминиращата й роля в политиката и икономиката. Икономическите трудности на Пакистан са значителни. Ако се стигне до икономически колапс, това ще има фатални последици за Запада, който разчита на Ислямабад при операциите си в Афганистан. Трудно обяснимо е  такова несъстоятелно предложение. Индия наистина активизира политиката си спрямо Афганистан. Доскоро Пакистан имаше по-голямо влияние там. Дали пък Индия не преследва целта да го измести в стремежа за превръщане на Афганистан в стратегически тил?
Изключително добре координираните терористични акции в Мумбай, на 28 ноември 2008 година, целяха не само дестабилизиране на Индия, но и ескалиране на отношенията между Индия и Пакистан. Ако двете страни се бяха поддали на тази провокация, щяха да понесат тежки последствия във външно- и вътрешнополитически план.
Кризата в отношенията след атентатите в Мумбай заплашваше да се отрази и на обстановката в Афганистан. Пакистан започна изтеглянето на въоръжените си сили от границата с Афганистан /около 20 000 души/ и ги прехвърли на границата с Индия. Индия също съсредоточи войски към грантицата си. Пакистанските талибани веднага се опитаха да се възползват от ситуацията.

Ирак остава като че ли на втори план, но рисковете там не са малки. Вярно е, че в Ирак ситуацията се подобри, но тя е ”на глинени крака”.  Противоречията между Пентагона и Държавния департамент относно изтеглянето на американските войски  завършиха с компромис. След 18 месечно „Изтегляне” на американски сили,  в страната  ще останат такива в изградени вече бази, но под друго наименование- за подготовка и подкрепа на иракските въоръжени сили – една вратичка, която военните си измислиха. Стратегическият въпрос обаче е, дали причините за изтеглянто се свеждат единствено до прехвърляне на определен контингент в Афганистан, или това е симптом за преориентиране към много по-далечна цел: пренасяне на акцента от ислямския регион към Черно море, Украйна, Грузия и Балтийските държави? Предположението обаче е слабо вероятно. Не Русия, а Близкия Изток е по-голямата заплаха за дестабилизация в света. Разделяне на Ирак на три части, макар и в т.н. свободна федерация с относително самостоятелни държави на шиитите на Юг, на сунитите в Централен Ирак и на кюрдите в Северен Ирак много по-вероятно би довело до нарастване на напреженито, а не до решаване, защото както съседите, така и  влиятелни вътрешно-политически сили не го приемат.

Последната ескалация на Палестинско-Израелския конфликт –силов сблъсък като този в ивицата Газа, още по-очевидно показа, колко реална е опасността за разширяване на конфликта в целия регион. Показателен беше страхът от това след изстрелването на три ракети от ливанска територия в посока на град Нахариджа и Кибуз Кабри, предизвикало ответен огън от израелската армия срещу Ливан. В опита това да се припише на „Хизбула” може действително да се крие клопка- въвличането на „Хизбула” е мост към обвинения и срещу Иран. За щастие никой не се хвана на въдицата.
Експлозивният потенциал на подобни локални войни се илюстрира и от призива на „Хамас” за нападения срещу израелци навсякъде по света. Това се случи за първи път, тъй като организацията действаше досега само в Близкия Изток и по същество би могло да се подозира промяна в стратегията й, но едва ли е реалистично.
Поведението на Израел не може да се обяснява само с актуалната ситуация- нападенията на „Хамас” и предстоящите избори. Причините трябва да се търсят по-дълбоко. Твърде дълго Израел съществува в една враждебна среда. В самия Израел пък се радикализира арабското малцинство. Към 2040 година то ще се превърне в болшинство. Проблемът, който сякаш Израел не разбра, е че не може с доказаната си в близкото минало военна сила да разреши противоречия и да се противопостави на нови, неконвенционални заплахи.
Омагьосаният кръг, който прави днес почти нереалистично трайното решение на Палестинско-Израелския конфликт може да се опише така:
- една нова Палестинска държава може да се състои от районите, окупирани от Израел. Израелските заселници контролират 50%  от Западен Йордан. Вече просто няма място за Палестинска държава.
- докато Израел третира ”Хамас” като терористична организация и отказва каквито и да е преговори с нея „Хамас” от своя страна няма  основание  и повод да преразгледа позициите си.
- „Хамас” не може да бъде унищожена с военна сила. Възможно е единствено политическо решение. Освен това, елиминирането на сегашното ръководство на „Хамас” би могло да доведе до налагане на по-радикални водачи, които ще станат по-голяма опасност за Израел.

А как реагират на последните събития държавите около горещите точки в този регион? Не може да не прави впечатление разнобоя между официални изявления /”Израел е агресор”/ и реални действия на държавни глави от региона за упражняване на някакъв натиск. Видима беше и разликата на това поведение на управляващите елити от настроенията сред населението- обикновенит хора най-искрено желаеха да помогнат например на палестинците, имаше  дори призиви за изпращане на оръжие. Египет въобще и не помисли да заплашва с прекратяване на дипломатическите отношения с Израел, както призова Сирия, защото не може да си го позволи. След Израел, Египет е втората по размер страна-получател на американска финансова и военна помощ и с това- зависима от Вашингтон. Трябва да се отчита променящата се роля на Сирия. Въпреки че президентът на Сирия Башар Ал Асад е дал убежище на ръководителя на „Хамас” Chaled Meschaal, Дамаск се превръща в посредник, особено след посещението на френския президент Саркузи и видимо демонстрира сближаване с Европа. За Иран отново се появиха оценки, че той е печелившият от конфликта в Палестина. Аналогични оценки се правеха и във връзка с Ирак. Иран печели от политиката на Запада след войната в Ирак, защото иранците запълниха създалия се вакуум в региона. От друга страна категоричната подкрепа за Израел  от Запада предизвика възмущение и разочарование в арабски свят. Така ще излезе, че Иран е двойно печеливш.

Някои изводи:
1. Палестинско-Израелският конфликт предизвиква изключително емоционални реакции в арабския свят и чувство за собствена безпомощност. Войната в ивицата Газа увеличидистанцията между населението и управляващите режими в арабските страни. Има разочарование от собствените управляващи и от обещанията на Запада за свобода, демокрацияи права.
2. Наблюдаваният процес на кипеж в  целия арабско-ислямски  свят води до това, че все по-слабо се чуват умерените политически гласове. Неразрешаването на Палестинско-Израелския конфликт е една от съществените причини за продължаващи сблъсъци и за укрепване на радикалния политически ислям.
3. Араби и мюсюлмани са убедени в двойния стандарт на Запада. Той сам си създава врагове, срещу които се бори след това. Намеренията на президента Барак Обама за нова орииентация на политиката и в Близкия Изток очевидно отчита именно тази ситуация. За да преодолее недоверието, че това ще се случи е необходимо много повече от заявяване на намерения.
4. Ключовите направления, предопределящи стратегията на политиката на САЩ, или образно казано, двата педала, които  президентът Обама трябва рязко да натисне за да има развитие, това са  Палестинско-Израелския конфликт и Иран. Резултатите в тези две насоки биха имали наистина геополитически измерения.

Горният анализ е резюме на една по–обстойна разработка на Центъра за стратегически проучвания в сигурността и международните отношения, чийто директор е авторът на материала.

Използвани източници:
U.S. seeks ship to more аrms to Israel; Reuters; 09.01.2009
Интервю на Катрин Хайде с Михаел Людерс, експерт по Близкия Изток, радиопредаване „Радиофейлетон”, Германия
The trouble with India; www.ecfr.eu; 29.09.2008
-  „Zerschlägt Israel die Hamas, wird niemand trauern“ Von Nina Mareen     Spranz  ,    11. Januar 2009, Die WELT, Interview mit Elmar     Brok,    Mitglied    des EU-    Parlaments
-  „Sympathie für Israel“ von Alexander Gusovius, Freier Schriftsteller, 09. 01. 2009
-  Hamas ruft weltweit zu Anschlägen auf Israelis auf  Von Alexander    Ritzmann 7. Januar 2009, Die Zeit
- „ Internationale Truppe soll Hamas im Zaum halten“, Von Volkhard   Windfuhr, Ulrike Putz und Yassin Musharbash,   Spiegel online 
- "Die gesamte arabisch-islamische Welt schäumt"
- Der Nahost-Experte Michael Lüders fordert eine Neuorientierung der westlichen Politik
  Michael Lüders im Gespräch mit Katrin Heiseq 07.01. 2009