Трябва да си даваме ясна сметка  за безпрецедентната промяна в политиката и държавното управление на всяка страна през ХХІ век. Всяка публикация, хвърляща светлина върху проблемите на съвременното управление (дефицитна област в българската книжнина по принцип) е още по-добре дошла предвид историческите промени в статута на политиката и управлението.
Ето, Тодор Танев, професор в Софийския и американския университет, издаде наскоро във „Военно издателство” една след друга две допълващи се книги за класическите и най-новите принципи на модерното управление. Първата се отнася до стратегическото управление на обществото, а втората – до нашумялата тактическа област на конкретните политики в публичната сфера. Двете книги запълват един огромен вакуум, съществуващ от две десетилетия в българската управленска наука.

За какво най-общо става дума в двете книги? Днес по целия свят се разбива моделът на националната държава. Политиката и държавната власт губят своята абсолютна върхова позиция, каквато повече не съществува. Властта става по-зависима от всякога не само от частния, но също така и от бурно развиващия се граждански сектор – нараства потребността от държавно-частни и държавно-граждански партньорства при управлението на различни проблеми. Същевременно националният пазар, националната култура, националната политика и сигурността се интернационализират, поради което започват да се направляват от все повече външни фактори, а не само от вътрешните ръководни инстанции. Националните правителства днес не са суверенни, а това е ново състояние, спрямо което е нужна ориентация.
На мястото на някогашната вертикална линейна структура на единната държавна власт се появява нова уредба, която е хоризонтална и разсредоточена по отделни обществени програми и проекти – конкретни политики, които не са проекти, контролирани от министерства като преди, а отделни “острови” от власт, споделена между съответните държавни органи и конкретните заинтересовани субекти – международни, граждански, стопански. Управляваната децентрализация и споделянето на властта е необходимост, след като пирамидата на властта е изгубила своя връх. Нелинейността се превръща в незаобиколим принцип на съвременното управление.
Двете книги на професор Танев покриват стратегическия и тактическия аспект на новия нелинеен модел на държавно управление през ХХІ век, адекватен в ситуация на външна глобализация и вътрешна децентрализация.
В България съществува дефицит на стратегическо мислене преди всичко в общественото управление. Първата книга на Танев „Стратегическо управление на публичната сфера” систематично въвежда модерно понятие за обществената (а не бизнес или военната) стратегия и нейните дялове – мисия, визия, цели, планиране и управление.

След това книгата прераства в практическо ръководство как най-адекватно да се създават обществени стратегии. Очертава се област на управлението, която е далеч от ежедневния мениджмънт (управление на ресурсите, загрижено за ефективността). Обратно, стратегическото управление е област на друг вид управление, което е висше ръководство (управление на промените, не на ресурсите) – governance – където се следва генерална посока. Танев ни представя законите на областта на насочваното движение на обществото, целящо непрекъснатото конкурентно предимство. Тъкмо това е областта, където стратегическия талант се среща с лидерството.
Втората книга на Танев „Анализ на публичните политики” се отнася по-скоро до по-ниското равнище на модерния социален мениджмънт, децентрализиран по отделни публични проекти.

При този тип управление днес е засилен властовия компонент в сравнение с отминалата епоха на централизирано линейно държавно управление. ХХІ век ще е век на конкретните политики, а не на голямата партийна политика, на „островите” власт вместо централизираната държавна власт. Понятието „публични политики” не е ново в България, но така или иначе до момента липсват сериозни публикации. Този път за българската управленска аудитория се представя цялостно голямата тема за общия смисъл и практическите техники при създаване на конкретни политики в публичната сфера изобщо (сигурност, публична администрация, политическо ръководство). Книгата представя модерния управленски анализ, свързан с правенето на конкретни политики. И тази книга има 2 части. Съответно първата представя теорията, а втората – стъпките при създаване на публични политики.
Танев смята да завърши цикъла с още една трета книга, планирана да излезе тази пролет – „12 принципа на стратегическото лидерство”, замислена като обширно есе, напомнящо по форма и предназначение прочутите „12 принципа на производителността” на Харингтън Емерсън, излезли у нас в първата половина на 70-те години на ХХ век.
Книгите на Танев са базиран на уникалния опит на автора с преподаването по темата за пръв път у нас – съответно в Софийския университет „Св. Кл. Охридски” (специалности „Публична администрация” и „Политология”) и Американския университет в България. Авторът е специализирал за целта неколкократно в САЩ.