НАУЧНА И ИНОВАЦИОННА ПОЛИТИКА НА СТРАНАТА Печат
Автор Мария Спасова   
Вторник, 23 Юни 2009 07:05
През май 2009 г. Международната академия “Многостранна интегрирана личност” проведе интересна кръгла маса на тема “Научна и иновационна политика на страната”. Тя бе открита от председателя на Общото събрание на Международната академия  и екс-министър председател на Република България Димитър Попов. Модератор бе професор Божидар Фотев, дългогодишен старши правителствен съветник на Икономическата комисия за Европа на ООН и заместник председател на Академията. В обсъждането със свои научни съобщения и изказвания взеха участие професор Емил Константинов, професор Стефан Стефанов от немския факултет на МЕИ, професор Асен Ковачев от Нов български университет, ст.н.с Росица Чобанова, научен секретар на БАН, Зоя Дамянова, програмен директор на Фондацията “Приложни изследвания и комуникации” и много други.
Голям интерес представляваха изложенията на Димитър Попов и Божидар Фотев, изпъстрени с редица примери от богатия им опит. Темите на докладчиците обхванаха изключително важни проблеми за развитието на страната. В резултат на продължителната дискусия бе взето решение за изработване на Национална доктрина за устойчиво развитие, която ще бъде представена през септември тази година и ще има амбицията да подпомогне правителството, което и да е то, в решаването на проблемите.
Професор Божидар Фотев счита, че за изпълнение на Нациаоналната проекто-стратегия за развитие на иновациите до 2019 г. най-рационално би било да се създаде група към Кабинета на министър-председателя, която да координира наличните рпесурси в зависимост от националните приоритети. Това направил във Франция Де Гол след войната- събрал Нацианалното събрание и казал да се определят френските приоритети в глобалното съперничество. Въз основа на тях са били разработени национални мобилизиращи програми и дори била създадена Планова комисия. Докато ние в България нямаме стратегическо планиране. Нямаме и научни паркове с екологично чисти технологии, продължава проф. Фотев, макар на книга да се демонстрира създаването им. Докато в Гърция вече са 5 или 6. Сега парите за наука се разпределят на калпак чрез ресорните министерства.
Професор Асен Ковачев от Нов български университет бе озаглавил доклада си “Управление на националното развитие”. По брой на стратегиии България сигурно е рекордьор- от 2005 до 2007 г. само, те са 94.  Говори се за стратегии, но думата “развитие” липсва в тези документи. В Европа “устойчиво развитие” е парадигмата на 21 век и предполага промяна на начина нса производство, на технологиите и на потреблението. Иновациите са в списъка на желаните резултати. Нямаме наука, камо ли стратегическо управление. То се изразява само в “класифициране на видовете стратегии, които сме направили”, смята професор Асен Ковачев. Бизнесът трябва да използва парите от предсъединителните и структурни фондове. Щом обаче липсва стратегия за развитие на държавата с приоритети и диференциални предимства, той не знае къде да вложи взетите пари на заем. Министерството на икономиката и енергетиката поканило проф. Асен Ковачев да участва в изготвянето на проект за Стратегия за устойчиво развитие. Конкурсът обаче с оферта по-ниска само с 1000 лева бил спечелен от екологическа организация. Еколозите се потили над проекта цели три години и след като го представили се видяло, че в него нямало посочени никакви перспективи на индустрията за такова развитие, липсвал и елементарен план за действие. В европейското научно сътрудничество българските колективи са само подизпълнители. Затова не е изненадващо, че често малки фирми внедряват иновации на базата на разработки дори на своите собственици- бивши научни сътрудници от закритите държавни институти.
Професор Стефан Стефанов от немския факултет на МЕИ очерта проблемите по темата “Интелектуална собственост и иновации и връзката с Лисабонската стратегия”. Лисабонската стратегия поставя изискването поне 3% от БВП да се влагат в научни изследвания, а в България те са 0,5% , с което заемаме едно от последните места сред страните-членки. Средствата за наука обаче трябва да идват и от частния сектор в съотношение 1 към 2 държава-бизнес. България е заложила своите цели, но е на последно място по изпълнение на Лисабонската програма. Положителното е, че сега вече има напълно интегрирана европейска патентна система, Не всеки в България обаче може да си позволи да заплати 16 000 евро за превод на патента си на 11 езика например. ЕС изостава от САЩ по патентна активност. Япония е регистрирала 164 патента  за миналата година, а ЕС- 137. От общо 417 заявки за патенти 270 от тях са изобретения.  През 2008 година България е имала само 26 изобретения, които са заявени в чужбина, включително САЩ и Япония. За първи път обаче се предвиждат средстнва за заявки за патенти по програма Конкурентноспособност. Почти няма участие нот частния бизнес в иновациите. Регистрирането на полезен модел е два пъти по-евтино, отколкото такова за патент. Освен това става много по-бързо, докато за патент се чака 2-3 години.
Зоя Дамянова, програмен директор на Фондация “Приложни изследвания и комуникации” сподели интересни данни от доклада “Иновации БГ”. Фондацията е разработила иновационен индекс на българските предприятия, с който се измерва иновационната активност на фирмено равнище. Според индекса иновациите бавно растат с 3-9%. Около 29-34% от фирмите влагат финансови средства за иновации всяка година. Половината от предприятията са увеличили бюджета си за иновации през т.г. Само 7-10% финансират епизодично иновационни проекти. Развитието на иновациите става в държавни научни лаборатории, а връзките с бизнеса са спорадични. Според класацията за 2006 г. първите 200 предприятия по приходи в България генерират 25% от всички приходи в икономиката, а първите 2300 – 33% Преобладават големите дружества, купени от чужди инвеститори, държавните енергийни компании. Чужденците обаче си имат собствени научни институти за внедряване и не ползват българска научна мисъл.
Ст.н.с Росица Чобанова запозна присъстващите с резултатите от участието си на конференция в САЩ на тема “Научна и технологична политика в САЩ за икономическо възстановяванве и развитие”. /Публикуваме отделно експозето на д-р Чобанова./ Един от акцентите в изложението й беше, че амерканците наливат пари в областта на научните изледвания като един от ключовиете за справяне с икономическата криза. Те гледат на нея като на предизвикателство, а не като заплаха. Онези които свиват разходите за наука намаляват шансовете си за справяне и за по-нататъшно развитие. Друг акцент са фундаменталните изследвания и институциите, които ги развиват. Не е необходимо учените да се струпват в един институт. Важно е ефективното взаимодействие между институциите. Финансирането на фундаменталните изследвания да става на държавно ниво, а на приложните изследвания- на ниво корпорации. САЩ обръщат специално внимание на образованието, като се акцентира на природните, математическите, инженерните науки. Решението на основните проблеми пред които е изправено човечеството е в науката, смятат американците.

От проведената дискусия могат да се обобщят следните мотиви на участниците в кръглата маса и инициаторите от Международната академия МИЛ за създаване на Национална доктрина за устойчиво развитие” :
- Бавната и често неадекватна реакция на българските управляващи относно спазването изискванията на подписаните от тях международни документи, в това число и тези на Европейския съюз, в които ясно са очертани приетите задължения и отговорности на съответните институции по проблемите на устойчивото развитие;
- Липсата на Национална доктрина за устойчиво развитие /може би единствената страна-членка на ЕС/, която да очертае ефективен кодекс от закони, норми, методи и инструментариум за поведение и действия вместо досегашните епизодични, палиативни, “пост фактум” реакции на държавната администрация, кщакто пхо отношение на анлиза, оценката и овладяването на неминуемите рисковме, така и за рационални актове на антикризисно управлентие;
- Сривът в социалната функция на държавата, предизвикал разко и недопустнимо разслоение в българския народ, демографска криза и масова емиграция на млади, талантливи българи, търсещи реализация и прехрана в чужбина;
- Продължаващата нвече две десетилетия неспособност на държавния апарат да се справи  както с крупните, очевидни пхрестъпни деяния и корупция, така и с масовото развихряне на “дребната” престъпност, ежедневна заплаха за беззащитния гражданин;
- Продължаващият интелектуален геноцид на нацията от системното “опростачване” на младото поколение чрез насаждането на низки и неетични влияния, вкусове и привички, далеч от традиционните, исконни морални принципи и поведение на българския народ;
-  Липсата на съвременна визия за българските конкурентноспособни ниши в глобалната икономика и оттам на наличието на действаща, а не пожелателна, национална иновационна стратегия, гарантираща устойчиво технологично развитие и системен икономически и социален приоритет;
- Дисбалансът между държавното управление и действието на пазара, предизвикващо разрив в социалната спойка на обществото, довеждащо до пагубни прояви на компрадорски капитализъм, сплав на бюрокрацията и привилегиите на тоталитаризма и престъпността и корупцията на “демокрацията”;
- Продължаващото хищническо посегателство върху природните ресурси на страната, както и срещу безконтролното и катастрофално замърсяване на околната среда, насърчавано от либерлания хаос в законодателната уредба, корупцията и немощните и безрезултатни действия  срещу нарушителите;
- Липсата на визия у управляващите за постигане на триединна устойчивност: екология, производителност и социална спойка в ерата на сложност, динамика и трудна предвидимост на резултатите от процесите в съвременния свят. За близо две десетилетя в страната “грижливо” бяха внедрени пороците на псевдодемокрацията и анархолиберализма, органинически противни на моралните устои и ценности на българския народ.
Всичко това очевидно принуждава инициаторите да предложат съдействието и сътрудничеството си за изготвяне на една Национална доктрина за устойчиво развитие.
Сигурно имат право, защото и от предизборните програми на партиите се видя, че не са на “ти” с технологиите. Единствено “Коалициая за България” е посветила отделен раздел на “науката, високотехнологичното развитие и иновациите”, но обещанието за 0,15% от БВП поетапен ръст на инвестициите за научно-изследователска и развойна дейност подсказва, че се разминават с реалностите и изискванията. “Синята коалиция” е доста разхвърляна в програмата си и почти не стига до темата, а “Лидер” щяли да стимулират иновациите, но как и на тях не им е ясно.