НАУЧНА И ТЕХНОЛОГИЧНА ПОЛИТИКА В САЩ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ Печат
Автор Ст.н.с.д.ик.н. Росица Чобанова   
Вторник, 23 Юни 2009 07:13
На форума по Научна и технологична политика, организиран от Американската асоциация за развитие на науката (www.aaas.org ), проведен във Вашингтон на 30 април и 1 май 2009 г. в сградата Роналд Рейгън, освен предварително поставените въпроси се обсъжда и новата политика на Президента на САЩ Барак Обама, обявена една седмица преди конференцията.  Основните акценти в политиката могат да се обобщят както следва:
  •  масирано инвестиране за научни изследвания  - да се постигне над 3%  НИРД/БВП (акцент – държавно инвестиране) с цел изход от кризата, която се възприема като предизвикателство, а не като заплаха. Инвестиции в човешки капитал, преосмисляне на разбирането за качеството на живота. Здравеопазване, ИТ, енергетика, други екологични проблеми, национална сигурност като фокус.
  • фундаменталните изследвания и институциите, които ги осъществяват.
  • акцент върху образованието по  природни, технологически, инженерни и математически науки – от начално до учене през целия живот.
  • изследване на космоса.

Основните проблеми, които се дискутираха на конференцията бяха:
1.     - БЮДЖЕТЕН И ПОЛИТИЧЕСКИ КОНТЕСТ НА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ФИНАНСОВА ГОДИНА 2010
Дискусията откри  Джон Холдрен - съветник на президента по наука и технологии, директор на службата за научна и технологична политика на Уайт науз.
Представи се анализа на AAAS върху предложенията за бюджет за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) на САЩ за 2010 г. Анализираха се ролята на конгреса и федералния бюджет за 2010 г., макроикономическият хоризонт: глобални и национални (на САЩ) перспективи; Политиката на САЩ за иновации и конкурентоспособност за икономическо възстановяване
        - Глобален икономически растеж и възстановяване

2. ОСНОВНИ ВЪПРОСИ НА НАУЧНАТА И ТЕХНОЛОГИЧНА ПОЛИТИКА
-         2.1. Систематичното инвестиране в НИРД – федерални, индустриални и международни перспективи :
а) федералната инициатива за “Наука за научната политика”, която се представи от Уилям Валдес - директор на дирекция планиране и анализ в службата за бюджет в министерството на енергетиката на САЩ и съпредседател на междуведомствената група за наука за научната политика към Националния съвет за наука и технологии;
б) програмата на Националната научна фондация за наука за научната и иновационна политика, която се представи от Джулия Лейн, програмен директор на националната научна фондация и съ-председател на междуведомствената група за развитие на науката за научната и иновационната политика; как индустрията оценява потенциалните области за инвестиции; други национални модели за избор на области за инвестиране в НИРД.
-         2.2.  Предварителен гувернанс (обществено въздействие върху) на нововъзникващите технологии, което включва дискусии по разумно оценяване на възможните изгоди и опасности от нововъзникващите технологии: балансиране на очакванията, печалбите, разходите, и заплахите; решаване на въпоса какво въздействие е необходимо, ако е необходимо някакво; ролята на експертите и на обществото; как да се “ГУВЕРНИРАТ” технологиите на международната арена
-        2.3. Ефекти върху здравето от климатичните промени и възможен избор на енергийна политика
- какви ще са ефектите върху човешкото здраве от климатичните промени или от различните алтернативи за енергийна политика? Преки ефекти, като нарастване на температурите, слънчевата светлина, екстремните събития като урагани и т.н.; непреки ефекти като промени във вегетацията, промени във водоподаването и качеството на водата и др.; други непреки ефекти като икономически спад, дезинтеграция на обществото, премествания на населението; адаптационни стратегии, опити за минимизиране на последиците.

3. ГЛОБАЛНИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ: РОЛЯ НА НАУКАТА И ТЕХНОЛОГИИТЕ
Въпроси, които се дискутираха: как промените в глобалната икономика променят науката и технологите в ключовите страни? Различни стратегии на страните за използване на науката и технологиите за национално развитие; дали световният ред в областта на науката и технологиите се преструктурира? Как да отговори САЩ на това?
СПЕЦИАЛНА РЕЧ НА Ричард Гарвин - IBM fellow Еmeritus , на изследователския център  Томас Уотсън

4. НАУЧНО-ПУБЛИЧЕН АНГАЖИМЕНТ И БЪДЕЩЕ НА НАУЧНАТА ЖУРНАЛИСТИКА
-         Научно-публична ангажираност и бъдеще на научната журналистика (журналистика за науката)
ВЪПРОСИ, свързани със състоянието на отношенията между науката и обществото: минало, настояще и бъдеще; ролята на посредниците; неформалното научно образование; как да се справяме с “горещите” въпроси; бъдещето на научната журналистика.

В конференцията участваха над 600 души от различни организации и страни. Форумът има важно значение за формиране  на научната и технологичната политика на САЩ .
< Предишна   Следваща >