РУСКОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА НОВА АРХИТЕКТУРА НА СИГУРНОСТТА В ЕВРОПА... Печат
Автор Симеон Николов   
Вторник, 23 Юни 2009 07:21
Руското предложение за нова архитектура на сигурността в Европа и тенденцията за намаляване доминирането на Запада и израстването на нови силови центрове в света
Симеон Николов
/Доклад, изнесен на 17.06.2009 г., София, на руско-българска кръгла маса на тема "За новата архитектура на европейската сигурност”/
    Руското предложение за една нова архитектура на  сигурността в Европа безспорно е много навременно и дискусията, която то породи доказва това. Не по-малко важно от обсъждането на проблемите е и демонстрираната от руска страна и от държави от ЕС воля за промени.
В интерес на истината трябва да отбележим, че предложението еволюира с някои нюанси, което подсказва, че Русия не само търси своето място и роля  в бъдещия свят, но и се стреми да се съобрази с реалностите и тенденциите. Така например,  при първото му обявяване в речта на Президента Медведев в Берлин на 05 юни 2009 г. ставаше дума само за “европейска архитектура на сигурността”, докато в речта на 05 ноември 2009 г. в Москва се говореше за “евроатлантическо пространство”. Логична промяна предвид на факта, че без САЩ едва ли може да се преговаря по въпроси на сигурността в Европа. В Стратегията за национална сигурност на Руската федерация до 2020 г, утвърдена от руския президент на 12 май 2009 г. формулировката е “Евроатлантическа открита система за колективна сигурност”, но необяснимо защо в такъв официален и дългосрочен документ се прави острата оценка не само за “несъстоятелност на съществуващата глобална и регионална архитектура”, но и за “заплаха за гарантиране на международната сигурност”, създавана от несъвършенства на правовите инструменти и механизми. / раздел ІІ / Без съмнение както международно-правната система, така и международните организации се нуждаят от сериозно обновление. Основният негативен процес обаче, който спъва това е кризата в доверието.
От страна на Европа позициите също еволюираха- от категоричния отказ на генералния секретар на НАТО до съгласието на редица страни-членки още през февруари-март 2009 г. и принципния отговор “да” на ЕС на последния разговор ЕС-Русия на 24 май 2009 г. в руския гряд Хабаровск, отстоящ на 10 часа полет от Брюксел. 

    Мотивите за безспорно необходимите промени, би трябвало да се търсят не само в днешните проблеми и несъвършенства на системата, а и в очертаващите се тенденции на развитие в света. Тезата за края на доминирането на Запада и израстването на нови центрове на сила в света, за радикално прекрояване на сферите на влияние, макар и преувеличена и спорна в някои моменти, дава сериозни основания за правотата на руското предложение, макар и то да търпи известни корекции. Един анализ на тази тенденция би доказал, че сближаването, дори интегринането на Русия не само в икономическо, но и във военно-политическо отношение с Европа, няма алтернатива. Въпросът относно целесъобразността на руската идея за нова евроатлантическа система за колективна сигурност е в това, дали тя предлага мост  към онази нова среда на сигурност след намаляване влиянието на Запада и израстването на новите силови центрове.  Няма съмнение, че само една десета от населението, което ще остнане да живее в т.н Запад, не би могло да продължи да определя решенията по политически, икономически климатични проблеми на човечеството, по енергийните запаси, околната среда, войната или мира, жизнените условия , касаещи останалите 90% от населението на света.
    Неразбирането на новите изисквания и предизвикателства на времето се дължи основно на няколко неща:
- дефицит на стратегическо мислене и действие, което се отразява негативно на състоянието на сигурността. 
- обременено от историята мислене, водещо до закъснели рекации, след като е достигната фаза на ескалация на муждународните кризи, когато възможните стъпки на действие са значително ограничени.
    - дефицит на доверие.

    Ще представя темата в две части: тезата за намаляване доминирането на Запада и ЕС и НАТО и шансовете на руското предложение за една нова архитектура за сигурност.

    Първа част
    Обхватът, дълбочината и динамиката на промените, които водят до намаляване доминирането на Запада и израстването на нови сили в света са сравнително добре аргументирани и няма нужда от нови доказателства. /Китай-24% от световния БВП, Северна Америка -23%, Европа- 12% през 2050 г. по данни както на научни институти, така и на известни американски банки./ По-скоро е необходимо да се отговори на втория въпрос- доколко точни са прогнозите и основателни очакванията за бъдещето на т.н. нови силови центрове. Досега акцентът на изследванията са в икономическата сфера, а крайно недостатъчно са проучени въпросите за влиянието на военно-технологичните промени и мотивите и пътищата за налагане на надмощие на израстващите сили,  да не говорим за културните и религиозни особености. Именно тази задачи си постави новосъздаденият Център за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения и до месец и половина ще се появи първата публикация по тези въпроси. /В България някои гледат с недоверие на дългосрочните прогнози, но специално тази тема от година и половина е тема на разговори между държавни и правителствени ръководители. Нещо повече, новият президент на САЩ Обама през февруари т.г. възложи задача на американското разузнаване да анализира докога САЩ биха могли да забавят  намаляването на мощта си и текущо да му бъдат докладвани резултати. Федералното външнополитическо разузнаване на Германия изготви подробен доклад, засекретен и за ползване само на най-високо ниво от държавното ръководство в Берлин. / Според много анализатори сегашната икономическа и финансова криза може силно да ускори тенденцията на израстване на нови силови центрове и намаляването на доминацията на Запада.
Заедно с икономическото израстване, идват и политическите претенции за влияние на новите силови центрове. Азия след като демонстрира икономически ръст, не крие претенциите си за участие във формирането на световната политика. След икономическите показатели, идва ред на искания за нови важни съюзи, международни договори, а може би и войни. Страните във възход търсят нови ресурси, което ще се превърне в огромно предизвикателство за политическото и военно надмощие на Запада. Какъв ще бъде балансът на силите обаче е от стратегическо значение, който ще предопредели в голяма степен бъдещето на света.

    Предизвикателството ядрено оръжие
През посдледните 10 години настъпиха сериозни изменения сред притежателите на ядрено оръжие или потенциал за създаване на такова. Три нови държави разшириха списъка на ядрените държави, а ако и Иран успее да се сдобие с такова оръжие за първи път половината от страните в ядрения клуб ще са страни извън кръга на европейските и западни държави. Някои богати  страни от БИ обмислят да закупят ядрени технологии. В Турция се говори, че ако Иран се сдобие с ядрена бомба,  трябвало да се мисли и за собствена такава. Бразилия продължава да работи по ключови технологии с двойно преднацначение и е една от малкото страни, владееща целия ядрен цикъл. Бразилските военни не са изоставили проекта за ядрена подводна лодка. Япония има 55 ядрени реактора, а специалисти смятат, че без чужда помощ японците могат да създадат ядрена бомба за 6 месеца.

Предвид на възпиращата роля на ядреното оръжие, едно широко разпространение на същото би довело до загуба на контрол и влияние от страна на Запада. 
От друга страна развиващи се страни благодарение на ядрено оръжие придобиват по-широко политическо пространство за действия, присъщи иначе само на велики сили. Някои страни се възползват от изкушението да изнудват останалите с ядреното си оръжие за да постигат определени цели в преговорни процеси или в дипломатическа борба с останалите /Северна Корея/.
Инициативата на САЩ за рязко съкращаване на ядрените потенциали, ако се реализира, би довела до напълно ново съотношение на силите и би съдействала максимално за укрепване на доверието. В Стратегията за национална сигурност на Руската федерация от май 2009 също четем за един свят без ядрено оръжие, въпреки че това в обозримо бъдеще не е възможно. В действителност, тенденциите във въоръженията на САЩ и Русия не предвещават пълен отказ от ядреното оръжие.

    Военната мощ като фактор
Всяка икономически силна държава може да си позволи изграждане на модерни и мощни въоръжени сили. А всички израстващи днес световни сили разбират много добре, че за да имаш значима международна роля е необходима силна армия. Сред първите 12 държави с най-големи военни разходи след САЩ и Великобритания следват Китай на трето място, Япония- на пето, Индия- на десето, Бразилия- на 12-то. Ако обобщим по континенти военните разходи за периода 1988-2006 г. се оказва, че в Азия те са нарастнали с 81%, в Африка – с 28%, в Америка- с 9%, в Близкия Изток- с 80%. В същото време в Европа тези разходи са намалели с 40%. За истинските способности на Европа красноречиво говори и фактът, че 70% от сухопътните войски не са в състояние за оперативно използване извън националните им територии. Един уважаван дългогодишен журналист от Брюксел коментира това така: “Никога досега не е имало  азиатска сила, която да действа глобално. Сега едновременно няколко страни от най-населения континент започнаха изграждането на армии, които могат да бъдат използвани далеч от държавните им граници. Ако това им се удаде,  тогава военното надмощие на Запада малко по малко, първо в Азия, а после и останалия свят, ще започне да намалява. .......През следващите десетилетия китайски, индийски и други генерали ще се научат да водят войни като тази в Ирак.”
Наред с експедитиционните сили, способни да бъдат прехвърляни за кратко време в отдалечени райони на света, голямо значение започват да придобиват новите технолигии във въоръженията, обезпечаващи военно-технологично надмощие. Високоточните оръжия позволяват бързи и ефективни военни решения. Безпилотните летателни апарати от разунавателно средства прерастнаха и в  носители на ударни оръжия. Кибернетичните оръжия са способни да блокират цели страни. Пренасянето на въоръжението в космоса гарантира пълен контрол и ефективно управление.
Военният бюджет на Китай /70,24 млрд дол.т.г./ расте двойно по-бързо от този  на  китайската икономика.  В скоро време Китай ще може да неутрализира превъзходството на САЩ с палубната авиация, ако е вярна информацията за новата балистична ракета DF-21, а това може да означава сериозна промяна в световния геополитически баланс.
По данни на американското разузнаване към 2015 г. иранците ще разполагат и с ракета, която ще покрива цяла Европа. Изпробваната понастоящем “Шахаб 4” би достигнала териториите на Румъния, България и Гърция
След няколко години Индия би могла да има третия по големина военноморски флот в света. Това е свързано разбира се със защитата на жизненоважни транспортни пътища.
Военноморският флот на Япония има вече 119 кораба, 20 подводници и е на път да стнане три пъти по-голям от този на Великобриитания.

Анализът на натрупването на военна мощ на бъдещите световни сили е необходим не защото те заплашват с войни. Такива между САЩ, Китай, Русия, Япония, Индия и водещите европейски държави са много малко вероятни. Военната мощ обаче ще предопределя и по-голяма политическа такава, както и опазване или налагане на икономически интереси и гарантиране на ресурси. 
  
На трето място заслужава да се отбележи бързината, с която израстващите нови сили посягат към нови ресурси, независимо в кой край на света се намират. Китай измести Великобритания от третото място в търговията с Африка, след САЩ и Франция. Впечатляващ е ръстът на китайския стокообмен с този континент- 700% /през 90-те години/.

Четвъртото направление, в което си заслужава да се анализира ставащото е демократичността на страните, които се очертава да израстнат през следващото десетилетие. От шестте възможни нови играчи в световната политика само половината са демократични /Индия, Япония, Бразилия/.  Естествено, че израстването на една диктатура в световна сила би ограничила също опитите на Запада да влияе със своите демократични ценности. 

През следващите десетилетия Китай, Индия и други държави ще поставят все повече под въпрос реда и съществуването на международни организации, решения в редица области. А с това неизбежно малко по малко ще намаляват възможноснтите на Запада. В отговор на някои несериозни, предимно вестникарски публикации, трябва да отбележим, че САЩ ще останат световна сила, но не и единствената и с по-ограничени възможности, Европа ще остане един богат  континент, но все по-трудно ще отстоява интересите си и по-малко ще се съобразяват с нея, с нейните предложения и проекти. НАТО ще остане най-мощната организация в света, но възникването на военни съюзи може да очакваме и другаде, защо не например в Азия. Несъстоялата се реформа и разширяване на Съвета за сигурност на ООН е само предвестник на стремежите и нарастналата необходимост от навлизането на нови играчи, Индия, Бразилия, Япония. Предстои пренаписване на глобалните правила. “Международният ред няма да се появи нито на политическо, нито на икономическо ниво, докато не бъдат създадени общи правила, към които държавите да се насочат”, казва  Хенри Кисинджър пред в-к  "Интернешънъл Хералд Трибюн".
Същественото в предстоящите промени в света е Европа, която неизбежно ще бъде поставяна под натиск и ще трябва да прави компромиси, но да не допусне да  загуби и част от своите ценности, утвърждавани със столетия. Това е особено чувствителен и значим фактор, защото новите предизвикателства сварват света в една културна мутация, която може да се окаже с по-големи последствия от икономическата и финансова криза.
 
На фона на тенденцията за намаляване на доминацията на Запада в света, необходимостта от едно цялостно привличане на Русия и ЕПСО в една обща архитектура за сигурност е повече от очевидна. При това не за да се противопоставяме на новите сили в света, а да изграждаме по-ефективно партньорство с тях от позициите на нашите икономики, политики, военна мощ и стратегическо положение.

Втора част
ЕС и НАТО и шансовете на Руското предложение
Руското предложение за една нова архитектура на  сигурността в Европа, безспорно навременно, е породено надявам се от същите причини, поради които в Европа бе отчетена необходимостта от актуализиране на Европейската стратегия за сигурност, а НАТО възложи изготвеното на нова стратегическа концепция. Новата стратегия ще доведе до промяна на ролята на НАТО. Но затова не е необходимо НАТО да се създава отново, както предлага Джон Кигън в Дейли Телеграф /03.04.2009/. Срещата на върха на 03 и 04 април 2009 г. показа, че онези, които виждаха в бъдеще НАТО като алтернатива на ООН нямат шанс, напротив, по-вероятно е алиансът да се развие като един от най-важните инструменти на ООН, а сътрудничестнвото с ЕС и други организации да добие ново, адекватно на съвременните предизвикателства качество. 
НАТО като организация остава открита за дебат по руското предложение за евроталнатическа архитектура за сигурност, а членки на Алианса като Франция, Германия, Италия, Испания и др. заявиха определено своята готовност за това.
Председателят на Парлламентарната комисия по външна политика в Народното събрание на Република България Соломон Паси заяви на международна конференция в Истанбул между осемте необходими промени на НАТО на второ място: “НАТО трябва да започне работа над 20 годишен план за действие, който да води към членство на Русия в Алианса.”
Бившият външен министър на Германия Йошка Фишер потърси формата на компромиса между ЕС и Русия в следното: “Европа запазва своите принципи и институции, а в замяна Русия получава по-голяма роля в НАТО, включително до пълноправно членство.” Той сам дава обаче отговор на големия въпрос, защо това в момента е нереализуемо. Поради липсата на два фактора:
- трансатлантическо единство по въпроса, каква политика трябва да се води по отношение на Русия и
- един по-единен, а това означава по-силен Европейски съюз.
Завършването на ратификацията и влизането в сила на Лисабонския договор ще засили чувствително ЕС. Затова са невернни твърденията на някои руски автори като Фьодор Лукянов например, че ратификацията на Лисабонския договор нямало да промени значително нещата. / в статията си “Бъдещето на европейската сигурност”  по повод предложението за една общоевропейска архитектура за сигурност/ . Напротив, това ще особено важно за изграждане на Европейската политика за сигурност и отбрана/ЕПСО/.
В Резолюцията на Европейския парламент от 19 февруари 2009 г. относно Европейската стратегия за сигурност и Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), изрично бе отбелязано, че интересите на Съюза в областта на сигурността включват и сигурността на съседните му държави, защитата на външните му граници и жизнено важната инфраструктура, както и подобряването на кибер-сигурността, сигурността на енергийните доставки и морските пътища, В нея бе декларирано, че че Европейският съюз трябва да определи по-ясно амбициите си по отношение на своята роля в света; изразява мнение, че Европейският съюз не следва да се опитва да се превърне в суперсила като Съединените щати, а вместо това следва да гарантира своята сигурност, да работи в интерес на стабилността на съседните си държави и да допринася за многостранна система за глобална сигурност в рамките на Обединените нации, като гарантира спазването на международното право и ефективното предотвратяване на кризи и конфликти, както и за управление и разрешаване на следконфликтни ситуации. В ЕС има разбиране за потребността от нови структури: полагат се усилия за създаване на интегрирана структура за гражданско и военно стратегическо планиране за операциите и мисиите на ЕПСО; има решението на Европейския съвет да създаде неформална група на високо равнище ЕС-НАТО, призовава се  за създаването на самостоятелен и постоянен оперативен щаб на ЕС с капацитет за извършване на стратегическо планиране и провеждане на операциите и мисиите на ЕПСО, подкрепя се идеята за създаване на Съвет на министрите на отбраната.
България определено не би имала интерес в случай на негативен вариант на развитие на ЕС, ако се реализира идеята за т.н. европейско ядро, защото ще остане в периферията, а и самата Европа би имала по-малка тежест спрямо САЩ, Китай или Индия. Това отново ни връща към цеселъобразността от това не само част от Европа, но и Европа и Русия да говорят с един глас.
Изключителна важност придобиват регионалните сили и затова от особен интерес за нас е не само дали и кога Турция би станала член на ЕС, а и колко влиятелна ще остане тя, отчитайки отношенията й със САЩ и Русия, влияние в постсъветското пространство и роля в Близкия Изток. Какви общи интереси ще защищават Русия и Турция в ЕС, ще отстояват ли интересите си на Балканите или ще надделеят тези в Кавказ, който да се окаже и границата на търпимост между двете сили.

Критичните коментари спрямо НАТО имат по-голямо основание. Безспорно е, че новата стратегическа концепция на НАТО ще бъде повлияна от новата американска стратегия за външната политика на САЩ. Ставащато все по-трудно изработване на общи позиции е един от рисковете пред предстоящата стратегия на алианса.  Завръщането на Франция във военните структури на НАТО ще допринесе най-вече за укрепване на Европейската политика за сигурност и отбрана.
Стремежите на отделни страни за прокарване на свои интереси вътре в алианса без отчитане на общата стратегия, също може да доведе до забавяне и локални трусове в изпълнение на изработването и реализирането на нова стратегическа концепция на НАТО. Освен интереси, констатираме  и неспособност у някои да се схване духа на новата политика. Балтийските страни и Полша не са се отърсили от старото виждане за заплаха от Русия, когато Брюксел търси  партньорството с Москва на база общите интереси. Турция се стреми да е водеща в определянето на политиката на сигурност в Черноморския регион. Трета група страни прави трудно вземане на решение за по-нататъшно разширяване на НАТО, независимо от това, че Германия и Франция се оказаха прави относно неподготвеността на Грузия и Украйна или че Гърция определено не е права по отношение кандидатурата на Македония.  Други страни са загрижени за свободата на морските пътища и енергийната политика и т.н.
    Въпреки всичко, не бива да се подценява ролята на НАТО за европейската сигурност. Тази точка е и най-слабата в руското предложение за нова евроатлантическа архитуктура за сигурност. Само искането “военните алианси и коалиции да не провеждат операции, които подкопават сигурността на цялото пространство за сигурност и да не се развиват така, че да заплашват сигурността на другите”, освен че е плод на изключителен дефицит на доверие, може да се интерпретира двуяко и означава в крайна сметка руско вето срещу почти всички операции на НАТО, както справедливо отбелязва доктор Маргарете Клайн в статията си “Руското предложение за един нов общоевропейски ред за скигурност- сериозно предложение или опит за разцепление”.  Изключването на всякаква роля на НАТО е заложено в идеята на президента Медведев ЕС, САЩ и Русия да бъдат трите стълба на европейския ред за сигурност. И тук отново ще подкрепя тезата на д-р Маргарете Клайн- каква роля ще имат неутралните държави и тези, които членуват само в НАТО, но не членуват в ЕС? Очевидно неприемливо.
    По отношение на ОССЕ известната руска критика е основателна. Наистина трябва да се засили направлението в сигурността. ОССЕ е единствената наистина общоевропейска организация, в която всички държави са равноправни членове и с това естествен форум за дискутиране на общоевропейски въпроси по сигурността. За това не случайно бе и предложението на френския президент Саркози за провеждане на среща на върха на ОССЕ към средата на 2009 г., което за съжаление бе отхвърлено. Но не може да се изключи напълно и направлението “човешки права, свободи и прозрачност”, защото Европа е не само общност на интереси, но и на ценности. Не е далновидно да загърбим тези ценности.
    Руското предложение заслужава внимание и в едно друго направление- увеличаване гаранциите за сигурност, чрез което да се повиши доверието. Това може да стане като в един бъдещ общоевропейски договор например намерят място въпроси свързани с противоракетната отбрана чрез предоставяне на гаранции и контрол. Предложенията на някои автори в такъв договор да се търсят правно обвързани формулировки за неразполагане на въоръжени сили в нови страни-членки на НАТО излъчва остаряло мислене от позиции на противопоставянето, което не е необходимо, когато говорим всъщност за разпределение на отговорностите в гаранитране на сигурността и именно такова разпределение на отговнорности, включително и защо не и противоракетна база на руска територия, е верния подход. 
    Ако искрено искаме обаче Русия да се освободи от някои чувствителни и обременени от миналото реакции за заплаха от Европа например и др., то Западът трябва да й предостави по-големи права при вземане на съвместни решения без да се страхува, че Москва би могла да злоупотреби с блокиране на важни решения. Конфронтационното мислене, пример за което ни дава Джордж Фридман в статията си “Десет въпроса към новия президент на САЩ”, че “Възраждането на Руската империя под една или друга форма представлява значително по-сериозна заплаха за САЩ и тяхното световно лидерство, отколкото мюсюлманския свят”, е прът в колелата на общоевропейското ни развитие.
   
Заключение
    Ако се върнем към първата част от настоящото изложение и в два от трите  варианта за бъдещото развитие на света, разработени от Федералното външнополитическо разузнаване на Германия, за Русия се очертават тежки последици /както при рязък спад на цените на горивата, така и ако Китай не успее да продължи развитието си и се срине/. Затова и изводът на анализаторите в Берлин е обръщане на Русия към Европа, а не към Китай  и общоевропейски действия по всички основни направления.
България би трябвало да се присъедини към Франция, Германия, Италия, Испания, Кипър в подкрепа на идеята за среща на върха и обсъждане на предложението за нова архитектура на европейската сигурност и в рамките на ЕС ще даде своя принос. Такова обсъждане е необходимо, но е целесъобразно, ако сме предварително убедени, че ще изпълним със съдържание, а не с декларации заключителните документи. Тоест предварително трябва да бъдат “изчистени” спорни въпроси и създадени условия за резултати, които действително ще променят света.
    Ако не намерим общи и приемливи решения за следващите десетилетия на един нов световен ред с нови силови центрове, друг или други ще пише /пишат/  дневния ред и ще решава /решават/ бъдещето ни.


Използвани източници:

Fjodor Lukjanov, Die Zukunft  der europäischen Sicherheit, Länder-analysen, Russland
N 175, 12.12.2008

Dr Margarete Klein, “Der russische Vorschlag für eine neue gesamteuropäische Sicherheitsordnung – ernst zu nehmende Vorschlag, oder  Spaltungsversuch”, Länder- analysen, Russland Nr 175, 12.12.2008

Стратегия за национална сигурност на Руската Федерация до 2020 г., утвърдена от Президента на РФ на 12 май 2009 г.

Резолюцията на Европейския парламент от 19 февруари 2009 г. относно Европейската стратегия за сигурност и Европейската политика за сигурност и отбрана

Rudolf Maresch, „Der Osten wird der "neue Westen”, 15.03.2009

Статия на бившия германски външен министър Фишер иска Русия за член на НАТО 23 Януари, 2009 Йошка Фишер

Джордж Фридман, Десет въпроса към новия президент на САЩ, сп. “Геополитика”
№ 6/2008 г.

Майкъл Линд, Концертът и балансът на силите като основа на американската стратегия в Многополюсния свят, сп. “Геополотика” № 2/2009 г.
< Предишна   Следваща >