|
/Доклад на международната конференция “Публичната дипломация и новите предизвикателства в международните отношения......” 13-14 октомври 2009 г./ Събитията през последните няколко месеца като готовността на САЩ и Русия за разработване на нов договор за ограничаване на стратегическите въоръжения, възобновяването на работата на Съвета НАТО-Русия след миналогодишната война в Грузия, стартирането по същество на първия етап от създаването на нова стратегическа концепция на Алианса и активирането на преговорите с Иран от 01. октомври т.г. имат своето значение за разведряване на международния климат, но крият и редица особености, защото са дълбоки води за плувния маратон, наречен дипломация.
По-нататъшното съкращаване на ядрените оръжия на двете основни ядрени държави може да е необходим знак за президента на САЩ, че сменя из основи политиката на предшественика си, то може да е важен елемент за подобряване на двустранните отношения, но необходимостта от тази стъпка има други две основни и глобални причини.
Първо, необходимо е да се предотврати тенденцията за нарастване броя на държавите, които се стремят към притежаване на ядрено оръжие и увеличаването на това от държави, които се очертават като бъдещи влиятеилни играчи в световната политика.
Второ, макар и на пръв поглед да е парадоксално, но самото придобиване на ядрено оръжие не предизвиква пряка опасност от използването му. Опасността нараства от други фактори:
- домогването на терористи до ядрено оръжие или терористичен акт върху ядрено съоръжение;
- случайно изстрелване или взривяване поради продължаващото разширяване на притежаващи ядрено оръжие субекти;
- придобиването на власт в някоя ислямска страна на религиозен фанатик, чиято цел в живота е унищожаването на Запада.
По отношение на първата причина, разширяване списъка на ядрените държави, следва да си дадем сметка за три неща:
- Мотивите за придобиването на ядрено оръжие обикновено не се крият в пъклени замисли за унищожаване на друга държава, а за да спечелят и осребрят по-голямо влияние, с което да разрешават спорни и други текущи въпроси. Благодарение на ядрено оръжие те се стремят да придобият по-широко политическо пространство за действия, присъщи иначе само по-големи и модерни държави и на велики сили. Някои страни се възползват от изкушението да изнудват останалите с ядреното си оръжие за да постигат определени цели в преговорни процеси или в дипломатическа борба с останалите /Северна Корея/. / Близката история познава редица примери за мотивацията на стрпаните, придобиващи ядрено оръжие: Индия искаше атомна бомба за да говори на ниво очи в очи с Китай, всепризнат като израстваща сила. Днес по западни оценки тя има към 70 яврени бойни глави. Пакистанците последваха Индия, защото си мислеха, че стремежът на съседката им да притежава ядрено оръжие е насочено срещу тях и днес разполагат с около 60 ядрени бойни глави. Но години след ядрнеите опити на Индия, Китай за пръв се съгласи на преговори по някои двустранни проблеми./
- Реалната опасност в процеса на предотвратяване на по-нататъшното ядрено въоръжаване не е физическото наличие на ядрени бойни глави и ракети носители, а достигнатата технологична възможност и капацитет, позволяващи в кратки срокове от 6 месеца до година да създадат същите. / Бразилия продължава да работи по ключови технологии с двойно преднацначение и е една от малкото страни, владееща целия ядрен цикъл. Бразилските военни не са изоставили проекта за ядрена подводна лодка. Япония има 55 ядрени реактора, а специалисти смятат, че без чужда помощ японците могат да създадат ядрена бомба за 6 месеца./
Освен това, някои държави порявяват интерес да закупят готови продукти, вместо да развиват такива. /Сирия и Иран като клиенти на Северна Корея или проявения от Саудитска Арабия интерес за закупуване на лаборатория от Пакистан./
- Географски погледнато, кандидатките за влизане в списъка на ядрените държави са извън кръга на утвърдените и развити демокрации и в региони с натрупан конфликтен потенциал, а често между тях се демонстрира и надпхревара /Индия-Пакистан/. При съчетаване и с други фактори като природни ресурси, икономически интереси и обвързаност /например Китай-Иран/, нещата стават по-сложни.
Последствишята от всичко това се свеждат до:
нарастване на потенциалните заплахи;
несъобразяване с международни норми на страни, придобили такава воянна мощ;
нарушаване на баланси в определи региони и ескталация на надпреварата във въоръжаването;;
загуба на пространства в полето на външната политика за оказване на влияние и въздействие.
Каузата за свят без ядрени оръжия, колкото и привлекателна да изглежда, остава нереалистична на този етап, въпреки някои разрпаботени планове и етапи за постигане на такава цел до 2030 г. /Тенденциите във въоръженията на САЩ и Русия не предвещават пълен отказ от ядреното оръжие. Тежките и скъпо поддържани стратегически ядрени сили действително не са вече така необходими за борба със съвременните предизвикателства и САЩ лесно може да се лишат от голямо количество от тях. Пренасянето на въоръженията и контрола в космическото пространство и превъоръжаването на армиите с високоточните крилати ракети, позволяващи по- голяма гъвкавост е новата перспектива. Не трябва да забравяме, че още две ядрени сили не са включени в този призив за разоръжаване- Великобритания – с 4 подводни лодки по 16 пускови установки за ракети Трайдънт-2, общо 512 бойни глави и Франция с 348 ядрени бойни глави. Нещо повече, дислоцираното в Германия ядрено оръжие остава, напомня немският коментатор Роланд Хайне и добавя, че страни като Германия, Белгия, Холандия поддържат самолети със специално оборудване и обучени екипажи за операция при ядрен удар. В това някои виждат нарушение на член 1 от Договора за забрана на ядрените оръжия. А в предизборната борба на проведените неотдавна парламентарни избори в Германия някои партии, като например либералната, която ще влезе в коалиционното управление поиска изтегляне на американските ядрени ракети от територията на Германия. /
Въпреки отказа за разглеждане на ядреното разоръжаване и противоракетната отбрана в един тематичен кръг, проблемите имат своята логика и обвързаност.
Мотивите за решението на САЩ да се откажат поне до 2015 г. от
развръщането на противоракетни системи в Чехия и Полша срещу междуконтинентални балистични ракети са комплексни и имат политически, технически и финансов характер. Очевидно е, че то трябваше да бъде обявено преди срещата на Г-20 и е резултат от срещата Обама- Медведев в Москва през юли т.г. Целта е да се постигнат възможни отстъпки от Русия по новия Договор за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия и руско съдействие за натиск срещу Иран и ядрената му програма.
Но “Развръщането на мощни системи за ПРО може да провокира надпревара във въоръженията с Русия и Китай, което е нежелателно в настоящия сложен икономически етап” предупреди генерал Кевин Чилто, шеф на Стратегическото командване на САЩ.
Същевременно обаче, САЩ са принудени и да отчетат, че част от досегашните тестове на противоракетната им система бяха неуспешни, което подронва оценката за ефективността на системата. Освен това, тя може да бъде заобиколена с ракети Круз, нисколетящи самолети и дори контрабандно придобито ядрено оръжие от недържавни актьори.
Финансовата и икономическа криза със сигурност е повлияла също на решението. Цената на т.н. “Трети район” в Източна Европа възлизаше на 3,5 млрд долари от целия бюджет на Агенцията по противоракетна отбрана, който е 9 млрд долара, а евентуалното й разширяване до 2018 г. – на 18 млрд долара.
Обявеният официално довод, че според американското разузнаване Иран не е в състояние до 2015 год. да създаде ракета-носител, представляваща заплаха за САЩ не е нещо ново, нито представлява сърцевината на американските мотиви за преориентиране изпълнението на противоракетната си отбрана. /В Иран освен ракетата “Шахаб 3” с радиус на действие 1300 км, достатъчен за поразяване цели в Израел и Турция, беше само изпробвана ракетата ”Шахаб 4” с възможности до 2800 км, но проектът беше замразен. На 21 май 2009 г бе извършен успешен опит с нова ракета “Седжил” с обсег 2000 км. За ракети с обсег от 5 500 км е необходим научно-технически пробив, който не се очертава в обозримо бъдеще./ Израелското и германското разузнаване, а напоследък и великобританското, обаче, не споделят тази оценка, но дори да могат да докажат твърдението си, че създаването на иранска ракета с по-голям обсег е възможно за по-малко от година, те не предлагат доказателства за способността на Иран да създаде и ядрената глава за такава ракета.
По-скоро трябва да се опасяваме не от Иран, който през последните 100 г. не е извършил нито една агресия, а от евентуална загуба на контрол над ядрените оръжия в Пакистан, една от деветте ядрени държави в света, която през 2008 г имаше 60 ядрени бойни глави и чиито военни работят вече по проект на ракета с обсег 7000 км. Въпреки съществуващото мнение, че те са добре защитени, последният случай от октомври т.г. с нахлуването на бунтовници в щаб на армията събужда съмнения и опасения. Тревожно е проникването и спечелването на съмишленици на талибанвите в държавния апарат, армията и дори в разузнаването. А при евентуален разпад на страната, последствията могат да бъдат катастрофални.
Внимателният прочит на четири- годишния доклад на Дирекцията по национално разузнаване на САЩ от септември т.г. показва, че Иран заплашва американски интереси в района на Близкия Изток, а не американска територия. В анализа си на бъдещото развитие на света американското разузнаване издхожда от прогнозата, че конфликтите ще бъдат регионални. Противоборството между отделни страни води до увеличаване на настъпателния им потенцил а с него и до подронване на режима на неразпространение на ракетно оръжие. Вследствие на това, ясно се очертава тенденцията все повече държави да създават свои ракети-носители- около 20 държави, а броят на изпитанията на нови типове ракети се удвоиха. Междуконтинентални ракети с обсег над 5 500 км обаче, притежават само САЩ и Русия, / и Северна Корея, ако последния опит е бил наистина успешен, след провала им през 2006 г./ . Това обяснява подхода в изграждането на ПРО – ешалонирана, мобилна и гъвкава система с морско и наземно базиране, като първата фаза до 2011 г. ще гарантира отразяване на регионални заплахи с морската “Иджис” и прехващача SM-3 /блок ІА/, втората фаза до 2015 г. - защита от ракети с малък и среден радиус на действие с SM - 3 /Блок-ІБ/ и едва в третата фаза до 2020 г. – защита от междуконтинентални балистични ракети с SM-3 /блок ІІБ/. Този подход обаче по-трудно ще покрие всички територии. Т.н. за морско базираната система “Иджис” ще са необходими 40 кораба още на първа фаза от проекта! Новото обаче е в изтегляне на сроковете, защото ако доскоро се знаеше, че SM-3 блок ІА може да бъде развърната 2013 г., сега както е видно от цитираните по-горе данни, се посочва 2011 г.
/Залагането от САЩ на най-съвременните противоракетни ситеми с морско базиране “Иджис” /Aegis/ и мобилните наземни системи THAAD доказва, че търсените от САЩ промени са срещу заплаха от ракети със среден обсег, т.е. до 3000 км, защото те са предназначени именно за такива. Срещу ракети с близък обсег пък се използват ракети прехващачи от типа “Пейтриот”. Съобщенията в медиите за намеренията на Турция да закупи 290 ракети “Пейтриот” за 7, 8 млрд долара, неправилно бяха свързани с темата, а турската страна побърза да уточни, че тези системи са предназначени за укрепване бойната мощ на турската армия и нямат отношение към съседни страни. Още по-малко пък биха могли да бъдат част от ПРО на САЩ. Усилията на САЩ са различни и от изграждането на ПРО на НАТО срещу балистични ракети със среден и близък обсег, за защита на територията на НАТО и за създаване условия за съвместни операции НАТО-Русия. Програмата на НАТО свързва националните радиолокационни станции на членките на Алианса и планира използването на американския зенитно ракетен комплекс PAC-3 “Пейтриот”, френско-германската система MEADS и френско-италианската SAMP-T срещу балистични ракети с малък и среден радиус на действие. /
Така САЩ се ориентират към актуалните заплахи и актуалните проблеми. Обвързването на ПРО на САЩ и ПРО на НАТО вероятно би имало ефект на финансово разтоварване в процеса на криза. Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен акцентира също на приобщаването на Русия с конкретни ангажименти в една глобална мрежа за сигурност, което всъщност е част от бъдещата нова Стратегическа концепция за сигурност на НАТО и тя ще бъде приета официално в края на 2010 г. Русия от своя страна също промени оценката си за ролята на факторите, които правят една държава световна сила. След 2007 г. руски политолози вече многократно пишат, че богатството от природни ресурси е властови лост и мощта на страната не се измерва с ядрени бойни глави и килотона. Присъединяването на Русия в общ протоворакетен щит не е нова идея, а от българска страна на конференция относно руското предложение за една нова архитектура на сигурността в Европа в доклада на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения- София през юли т.г. беше посочена необходимостта от “преодоляване на остарялото мислене от позиции на противопоставянето, което не е необходимо, когато говорим всъщност за разпределение на отговорностите в гаранитране на сигурността и че именно такова разпределение на отговорности, включително и защо не и противоракетна база на руска територия, е верния подход”.
Въпреки уточненията от министъра на отбраната на САЩ Робърт Гейтс и от Хилари Клинтън, че развръщането на противоракетни системи в Чехия и Полша срещу междуконтинентални балистични ракети само се отлага, а не е категоричен и пълен отказ, се появиха прогнози за възможното разполагане на нови бази в:
- България и Румъния, според бившия началник на ГЩ на руските ракетни войски Виктор Есни;
- Израел и Азербайджан, както подсказа заместник началника на ГЩ Джеймс Картрайт или
- Турция, според полския всекидневник "Газета виборча" и турски издания, както и
- Албания, единствено официално самопредложила се досега.
Предположенията за развръщане на елементи от ПРО на САЩ в България и Румъния са неоснователни, най-вече по политически причини и противоречат на мотивите на САЩ да се търси компромис с Русия, а не противопоставяне. Във военно-технически аспект те също са уязвими. В България има едно единствено място, в Добруджа, което би отговаряло частично на изискванията. България определено няма интерес от такава стъпка. Слава богу тя не е и необходима. Ние се нуждаем обаче от модернизирането на противовъздушната ни отбрана, само че за това едва ли бихме могли да си позволим системата “Пейтриот”, за която Турция ще брои милиарди.
Чувствителната реакция на Турция по темата Иран и всъщност всички съседи, както и някои общи интереси с Русия, предполагат, че и тя не би приела с лека ръка изграждането на такива системи на ПРО на САЩ на своя територия, макар че от техническа гледна точка тя би била подходяща с близостта си до Близкоизточния регион.
В Израел вероятно се визира военновъздушната база “Неватим”, където има американски радар FBN-T с обхват от 4 700 км. Такава стъпка на САЩ би позволила да се увеличи контрола над Израел срещу евентуални едностранни израелски военни действия срещу Иран. От друга страна всяка помощ за Израел и съдействие от САЩ пораждат негативни реакции в арабските страни.
Азербайджан би могъл да приеме елементи на ПРО, за които има подходящи условия в бившата съветска военна база на негова територия, ако САЩ, НАТО и Русия се договорят за това. Близостта му с руската територия може да е решаващата пречка. Азербайджан сътрудничи тясно с НАТО от 1994 год. и по опрерациите в Ирак и Косово, а сега – Авганистан.
С ускоряване на изграждането на американснката ПРО с елементи на морско базиране и мобилни наземни системи, намалява необходимостта от изграждане на бази в други страни. А с промяната в подхода за защита приоритетно от ракети със среден и малък радиус на действие се постига сближаване с Русия и нейните предложения от близкото минало, ако се налага създаване на нови бази, те да са в Турция, Кувейт или в Ирак, което би позволило прехващането на противникова ракета от района на Близкия Изток още в първата й фаза на полета. Въвеждането на системата с морско базиране “Иджис” ще изисква осигуряването на морски бази за многобройните кораби, но още по-важно е, че Русия едва ли ще се съгласи да бъдат допуснати във водите на Черно море.
Въпреки че по-горе се спряхме на Иран, макар и само в аспекта решението на САЩ по ПРО, актуалните събития от този месец /октомври 2009 г./ налагат да обърнем повече внимание на темата, тъй като тя съсредоточава във фокус както проблема за неразпространение на ядреното оръжие, така и на доверието и недоверието в международния диалог, а разбира се и динамичното, но за съжаление трудно прогнизируемо развитие на обстановката в Близкия Изток.
Постигнатото съгласие между Генералния секретар на Върховния съвет по сигурността на Иран Джалали и представителите на петте държави –членки на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия в Женева по два основни и ключови въпроса, което позвали да продължи диалога и да се предприемат конкретни мерки, всъщност не стана случайно. Вероятно влияние върху Иран оказаха:
- заявеният от САЩ нов подход в региона;
- изолирането на Иран от заседанието на страните от Каспийския регион през септември т.г.;
- новите симптоми на промени в Близкия Изток, включително отношенията на Вашингтон със съюзници на Иран като Сирия, както и на Саудитска Арабия със Сирия, и др.
- опасенията на режима в Техеран във вътрешнополитически план от опозицията и разбира се
- отключващата роля за поведението на Иран от разкриването на втори обект за обогатяване на уран, прикриван досета от властите в Техеран.
Погрешна американска политика, изградена на погрешни оценки и преекспониране на заплахата от Иран в международен мащаб са едни от основните причини за досегашното блокиране на процеса. Сега, в Женева не стана нищо друго освен връщане към предложението от преди три години- да са помогне на Иран в изграждането на собствена програма за ядрена енергия срещу отказ от преследването на военна такава. Разбира се, че продължава да се подхранва недоверието към Техеран, особено след като се разбра, че иранците са прикривали /според тях, не е имало нужда и не са били длъжни да информират/ изграждането вече в напреднал стадий на нов обект за обогатяване на уран в Кхом, на 80 км от Техеран.
Въпреки незабавно последвалото иранско съгласие за допускане на инспекция остава червея на съмнението, а няма ли и други такива останали скрити обекти в планините на Иран. Но предоставянето на 80% от наличния 1,5 тона обогатен до 5% уран в Натанз на Русия за обогатяване до 19,75 % и предаване на Франция за изработване на ядрените пръчки за енергийни или научно-изселдователски цели внася известно успокоение, че нито количеството нито степента на обогатяване на урана от 90%, каквото е нужно ядрена бомба са възможни и безконтролни.
Реакциите на Русия и Китай в случая бяха от особено значение. Предупреждението на президента Дмитрий Медведев към Иран преди срещата в Женева сигурно е възприето като сигнал. Някои реплики на президента относно евентуални санкции също можеха да се тълкуват като склонност за промяна на позициите на Москва.
Положителното следствие от Женева е, че можем да изключим засега военния сценарий, а вероятно и въвеждането на по-остри санкции. А това означава, че изключваме катастрофалните последстнвия от ответен ядрен удар, от стотици хиляди до милиони жертви, от блокиране на пролива Ормуз, през който преминава 40% от износа на петрол, от последствията не само за целия регион, но и за света. А също да изключим неефективността на евентуални санкцци, които по-скоро биха допринесли за по-нататъшно изолиране на САЩ и Европа от мюсюлманския свят.
Очевидно, че не с рисуване на дявола на стената, както гласи една немска поговорка, може да се печели доверието на страни, притежаващи друга култура, религия, амбиции. Народ, който се смята за наследник на персийската култура и се отличава с изключителна гордост, но и със способности в днешното си развитие и страна богата на ресурси, няма да се остави да бъде унижаван. Той иска да бъде признат и уважаван. А във всички случаи, когато имаме безпорен пример на потенциална регионална сила, е по-добре заедно с нея да решаваме проблемите в региона, а не да я санатизираме и заплашваме със санкции и военни действия. Същевременно не можем да бъдем и наивници, надявайки се, че едно отваряне към света е достатъчно, тъй като режима се опира именно на антимаериканизма на отхвърляне на основни демократични ценности. Политиците обаче, които след изборите в Иран се надяваха на някаква нежна или розова революция, бяха далеч от действителността. Дори и да имаше смяна по върховете на държавата, Иран щеще да продължи програмата си. От друга страна е странно, че политолозите не обясниха нито веднъж, как трябва да се чувства и реагира една държава, която е буквално заобиколена от държави, притежаващи ядрено оръжие, въпреки че Техеран вижда заплаха само от две страни- САЩ и Израел. Как в западните медии Иран се превърна в най-голямия милитарист, когато военните й разходи на глава от населението са по-малки от редица други държави. Премълчаваме или по-скоро САЩ не обясняват, защо други страни, притежаващи ядрено оръжие биват привличани в сътрудничество като Израел, Индия и Пакистан, а към Иран има друг подход. Освен това, все пак не Иран, а Израел, Пакистан и Индия не са подписали Договора за неразпространение на ядрено оръжие. По-скоро международната общност не иска да допусне Иран да израстне като противотежест на Израел в ядрената област и да утвърди регионалната си мощ над Саудитска Арабия и Египет.
В интерес на истината би могло да се припомни обаче на Иран, че териториалната му сигурност днес е по-добра, отколкото преди влизането на САЩ в Афганистан /2001 г./ и в Ирак /2003 г./ Ясно е заявявано, че е недопустимо Иран да подкрепя милиции и организации, чиийто действия допринасят за дестабилизиране на региона.
По отношение на придобиване на ядрено оръжие обаче, не е необходимо да се разкъсваме между съмнения и оптимистични очаквания. Иран явно се движи по ръба на възможното. Той отдавна е осъзнал, че е достатъчно да придобие технологичните възможности и капацитет за ядрено оръжие без да притежава на практика такова.
А на САЩ и международната общност им липсваше стратегия, която пък да бъде част от цялостна стратегия за региона.
След провала на политиката на бившия американски президент Буш в Ирак и сериозното усложняване на обстановката в Афганистан, довело до съмнението, дали войната там въобще може да бъде спечелена, след истеризирането на заплахата от Иран, западната общественост се раздели по фундаментални въпроси. Сложната мозайка от фактори и нееднозначната им оценка затрудняват формирането на единна стратегия на международната общност за ангажиментите й в региона.
Все повече обаче става ясно, че е необходима коренна промяна в усилията ни да спечелим определени държави за демокрацията. Би било добре, ако в новата Стратегическа концепция на НАТО залегне виждането, че не със сила и охраняване на избори, създаващи фасадна демокрация, бихме постигнали това. Необходимо е преди всичко да се гарантира средата на сигурност в международен план, в която въпросните държави могат да намерят своя път към демокрация, често и с хуманитарната и икономическа помощ на Запада. Предстои обаче продължително възстановяване на доверието и проява на много търпение. Това, което предприемат САЩ и Русия и Съвета за сигурност към ООН създава предпоставки за такова доверие.
Някои положителнни симптоми в развитието на събитията през последните няколко месеца опровергават допускането на Германското външно разузнаване, че не е изключена продължителна глобална криза в процес на постепенно преместване на глобалните силови центрове на Изток, при което решаваща ще бъде ориентацията на Русия. Но не предложените от БНД сценарий представляват толкова интерес, колкото факта, че отсъстват подобни или алтернативни сценарий от научни институти, изследователски центрове, а формулировките идват от държавни институции като разузнавания с нарастващо влияние, на което наскоро обърна внимание изданието “Германска външна политика”. Към това бихме могли да добавим само, че в обозримо бъдеще ще е необходима много повече способност към напълно ново преосмисляне на политиката, изграждаща глобалната сигурност и съдържанието на ангажиментите ни в ключови региони на света.
Бележки:
1. По време на действие на Договора за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия, който изтича на 05 декември 2009 г., настъпиха значителни съкращения на същите: САЩ- от 2246 носители и 10 563 ядрени бойни заряда през 1991 г. на 1195 носители и 5573 ядрени бойни заряда днес; Русия- от 2288 носителя и 8757 ядрени бойни заряда през 1991 г. на 811 носителя и 3906 бойни заряда днес. Robert Noris и Hans Kristensen в “Nuclear Notebook Russian Nuclear Forces” 2009 г. посочват, че през 2009 Русия разполага с около 2050 тактически и 2787 стратегически ядрени бойни заряда.
2. Според подписания Протокол от 06 юли 2009 г. в Москва, седем години след влизане в сила на новия Договор за стратегическите оръжия, всяка от страните ще има 500 до 1100 единици стратегически носители и 1500-1675 ядрени бойни заряда за тях.
3. Боеготови ядрени оръжия през 2009 г.
Русия
САЩ
ICBM
383
450
Бойни глави на ICBM
1 355
550
SLBM
160
288
Бойни глави на SLBM
576
1 152
Стратегически бомбардировачи
77
113
ALCM/ бомби
856
500
Ядрени бойни глави общо
2 787
2 202
Източник: Robert Noris и Hans Kristensen в “Nuclear Notebook Russian Nuclear Forces” 2009 г.
4. Китай провеждат изпитания на нов ракетен комплекс DF-41 с 10 бойни глави, който може да поразява цели на 13 000 км. А новата китайска крилата ракета DH-10, пригодена и за носене на ядрена бойна глава може да поразява цели до 500 км. По данни на американското разузнаване Китай разполага вече с 200 броя от тези крилати ракети.
5. За изпълнение на противоракетната отбрана на Русия са предназначени 68 ракети-прехващачи от типа “Газеле” дислоцирани около Москва. Разширяване на системата върху цялата територия на страна все още не е планирано. Русия изгражда отбраната си срещу ракети с малък и среден обсег чрез ПВО-системите от типа С-300 и С-400л Това подсказва, че Русия вижда заплаха в южната сди периферия – Пакистан , Иран и Северна Корея.
6. Според британското разузнаване Айтолах Али Хаменей е наредил през 2005 г. да се възобнови спряната през 2003 г. оръжейна ядрена програма.
7. От 2007 г. Иран не се чувства задължен да се придържа към параграф 3.1. от договора си с IAEA за информиране тази структура на ООН относно планирането на нови ядрени съоръжения.
8. Съоръжението в Натанц- Иран има капацитет за обогатяване на уран, който за една година би стигнал за една бомба. За това са необходими 3000 центрофуги. Според някои данни в него трябва да бъдат поставени до 50 000 центрофуги, за да може да се произведат 15 до 20 ядрени бойни глави за една година.
9. Военният бюджет на Иран е малко над 6 милиарда долара годишно. Швеция, Ситгапур и Гърция имат по-големи военни бюджетни. Освен това, Иран е страна със 70 милиона население, така че на глава от населението разходите за отбрлана са още по-малки.
10. Иран е една от 189-те страни, подписали Договора за неразпространение, член 3 от който задължава подписалите да приемат предпазни клаузи, включително проверки на МААЕ. Допълнителният протокол не е подписан от 62 от тези страни и Иран е една от тях. Иран не възнамерява да се оттегли от Договора за неразпространение според изявление на министъра на външните работи Манушер Мотаки от 30. септември 2009 г.
11. Китай , чийто последни енергийни сделки с Иран са за няколко милиарда долара и вносът му на суров петрол от Иран е 15%, очевидно има причини да е против по-остри санкции срещу Техеран. Въпреки че е гласувал през 2006 и 2007 г. За санкции на ООН српещу Иран, той по принцип е против такива като дипломатическо оръжие.
12. Nikolas Busse, Entmachtung des Westens, Die neue Oirdnung der Welt, Propylän Verlag, 2008, 394 S.
13. Обсегът на усъвършенствания вариант на “Шахаб-3” позволява поразяване на цели в Израел, Мала Азия, Балканите и Русия. Израел се опасява в действителност не толкова от ядрена бомба, каквато Иран на този етап нямат, а от ракетния му потенциал. Освен демонстрираната “Шахаб-2” с обсег 750 км, модернизирани бяха оперативно-тактическите ракети “Незает” с обсег 163 км, приети на въоръжение 1996 г., които сега имат обсег от 300 км.
14. Военна операция на Израел неизбежно ще въвлече и САЩ. За да бъде ефективна, тя трябва да е широкомащабна и продължителна. Ако не е основана на сигурни разузнавателни данни и не бъдат унищожени както ядрените така и военните обекти, със сигурност ще последва контраудар от иранска страна по Израел и американски обекти в региона. Ще бъдат дестабилизирани Ирак , Афганистан и Ливан, включително с асиметрични операции. Действията на САЩ и Израел ще предизвика огромен изблик на подкрепа за иранския режим.
15. Dmitry Trenin, Untandinling Irans Nuclear Web, Carnegie Moscow Center
16. Fareed Zakaria, Newsweek, 05. 10.2009, “Ние трябва да спрем да преувеличаваме иранската заплаха“
|
