КОСОВО- БУРЕ С БАРУТ ИЛИ УСПЕШНА МЛАДА ДЕМОКРАЦИЯ Печат
Автор Мария Спасова   
Понеделник, 08 Март 2010 12:00
В оценката на директора на Националното разузнаване на САЩ Денис Блеър пред Комисията за разузнаване на Сената от 02 февруари 2010 г, че Балканите са основната заплаха за ЕС и че Босна и Херцеговина и Косово са потенциаялните огнища в региона, всъщност няма нищо ново. По-скоро конкретизацията на сроковете, тоест, че събитията през 2010 г. на Балканите ще са истинските предизвикателства за ЕС, привлича повече вниманието. Денис Блеър не отива обаче по-нататък и не назовава какви ще бъдат тези събития. Освен това, към Косово и Босна и Херцеговина би трябвало да прибавим и други райони с нарастващо напрежение- изострянето на отношенията с албанците в Македония и засилването на националистическите изявления във Войводина.
На пръв поглед отчитайки две годишнината от едностранно обявената независимост на Косово и четейки изпълнените със суперлативи оценки на управляващите в най-младото държавно образование в региона, някакви катастрофални очаквания за 2010 г. изглеждат нереалистични. Но ако се абстрахираме от разнопосочните оценки и анализираме ситуацията, трябва да се съгласим с опасенията на г-н Денис Блеър.

След 2 години независимост Косово е признато от 65 държави, т.е. от по-малко от една трета страните-членки на ООН /192/. При това, въпреки активното лобиране от страна на САЩ и водещи европейски държави. Сериозният проблем е, че 5 страни-членки на ЕС /Гърция, Румъния, Словакия, Испания и Кипър/ решително отхвърлят независимостта на седмата държава, откъснала се от Съюзна Югославия. При евентуални “събития” на Балканите, предвиждани от Националното разузнаване на САЩ, това не е маловажно. А имаме вече и пример от близкото минало, как това разединение в ЕС създаде трудности при изграждането на мисията EULEX за Косово. Мисия, която впрочем продължи провалената политика на UNMIK, а  92% от местното население според допитване през септември 2009 г., не я одобрява.

Косово разкри свои дипломатически представителства в 21 държави. Член е на Международния валутен фонд и на Световната банка.
Икономическите показатели обаче сочат крайно негативно развитие на страната: нисък ръст на икономиката, растящ външнотърговски дефицит, висок процент на бедност и безработица. Всъщност преобладават услуги, а не производство. Вносът надвишава 12 пъти износа на стоки: 163 млн евро износ през 2009 г. срещу 1,9 млрд евро внос. 90% от стоките на пазара са от внос. Въпреки че Косово е аграрна страна / 60% от територията заемат селскостопанските терени и три четвърти от населението живее на село/, голяма част от хранителните продукти се внасят отвън, а най-вече от Сърбия, което създава значителна зависимост. Безработицата е 45%, а сред малцинствата като ромите- 95%, сред младежта пък е 70%. Разбира се че не е и лесно при една такава млада нация, при която ежегодно се появяват 30 000 души, търсещи работа. Управляващите не успяравт да проведат ефективна реформа нито в икономиката и социалната поитика, нито в образованието и здравеопазването. Постигането на независимост бе представено като решаващ фактор и зареди хората със свръхочаквания. Днес обаче недоволни са не само сърбите и останалите малцинства, социалното напрежение нараства сред всички и то със сигурност ще избие в протести и вълнения.

Странното в оценките за Косово е, че диапазонът от подчертано положителни оценки до крайно негативните и обезкуражаващи такива е много голям. И ако  сега управляващите младата държава бихме могли да ги оправдаем, че в изказванията им липсва каквато и да е самокритична оценка, то това не е разбираемо за позициите, заемани от водещи държави в света като САЩ и от военни, участвали в досегашните мисии в Косово и познаващи нещата. Огромните разлики в това разноговорене поражда съмнение в общата картина за ставащото в Косово и за реалистичната прогоноза за неговото бъдеще. Още повече когато и косовски представители бият тревожно камбаната: заместник председателят на Търговската камара на Косово неотдавна предупреди:
“Косово е като буре с барут, което някой ден ще избухне.”
От друга страна заместник държавният секретар на САЩ по Европа и Евразия Филип Гордон заяви в лекция в Харвардския университет: “Косово представлява обнадеждаващ пример. Тази страна постигна огромен напредък в укрепване на демокрацията, мира и сега играе конструктивна роля на регионалната и световната сцена.” Трудно е да намерим основание за одобрение в това изречение. Истината е, че има само наченки на демократична политическа култура. За конструктивната роля в региона след заявените апетити за анексиране и на други територии от Сърбия, за които ще стане дума по-нататък, едва ли може да се говори. А за роля на световната сцена е несериозно да спорим с автора на горната оценка. В същото време депутатката от Европейския парламент Дорис Пак, която от дълги години следи събитията в Южна Европа и е от фракцията на християндемократите, твърди, че от както НАТО е в Косово няма напредък, напротив- през тези 10 години нарастна корупцията , срещу която не се воюва. Имало хиляди случаи, при които познати престъпници не са изправяни пред съда. Всички шефове от управлението UNMIK, които са от страни-членки на ЕС носели вина за корупцията, твърди Дорис Пак.

Вестник Basler Zeitung е категоричен, че съдебно-правната система в Косово “е само на книга”. Според експерти, 10% от парите по обществени поръчки отивали в касите на политическите партии. Премиерът Хашим Тачи е поставил на ръководни постове в косовската полиция хора, които преди това са били в неговата нелегална тайна служба SHIK. Според швейцарският вестник посланикът на САЩ в Прищина бил намекнал, че при класифициране на страната трябвало да се назове като “провалена държава”.

Най-големият и трудно разрешим проблем и в бъдеще ще се окаже срастването на мафията с административния и апарат и политически структури. По-широко погледнато върху целия регион, обединените усилия на албанската мафия и активизирането на централизираното финансиране на същата обхваща изцяло Балканите. Съществува и връзката мафия-терористични организации. Всички албански терористични организации в Косово, Сърбия, Македония, Черна гора и Гърция са обединени във военното крило на най-влиятелната албанска организация “Съюз Тисово”. Наркоканалите от Русия през Турция, България и Сърбия се контролират от албанската мафия.  Тя разполага с огромен потенциал в Западна Европа и в САЩ. Известни са оценките, че тя е вече по-силна от италианската мафия. В страните на ЕС живее трето поколение албанци, но те са подчинени на родова йерархия и не се интегрират в западноевропейските общества. Полицията в Германия например е установила, че има изтичане на информация в посока към албанската мафия и признава че не могат да спрат това, въпреки че сменят периодично и многобройните си преводачи-албанци. А както правилно отбеляза наскоро един анализатор, докато албанците се нуждаят от наркотиците за да печелят, Ал Кайда се нуждае от разузнаване и от “бяла структура в Европа”. Така се затваря кръга мафия-терористи.
Парите, които влизат в Косово не са само от честно трудещи се в чужбина албански емигранти. От Ню Йорк, Детройт, Чикаго и Бостън ежегодно се превеждат няколко милиарда долара в Прищина за подкрепа на “демократичното укрепване на Балканите”.

Отговарят ли обаче изявленията на косовските управляващи за нивото на демокрация на действителното сътояние в страната? През последните месеци различни международни организации реагират много остро на неспазването на човешките права и положението на малцинствата в Косово. В бившата сръбска провинция живеят сърби, роми, босняци, горани и др. Сръбското малцинство днес е само 120 000 души, като една трета от него е съсредоточено в Северно Косово. То е силно дискриминирано както на пазара на труда, така и в образованието. Марко Яксич, лидерът на сърбите в Косово твърди, че положението им драстично се е влошило. Хората не виждат перспектива, а и свободата им на движение е силно ограничена. Наистина от други източници научаваме, че има и много разочаровани сърби, които не вярват вече на представителите от Белград. Но ако за положението на сърбите международната общност и досега беше наясно, не така стоят въпросите с останалите малцинства и особено това на ромите. Те живеят в лагери, подложени са на преследвания, а според представител на холандския съвет за бежанците, има доказателства за расистки изстъпления срещу тях, дори за нападения със самоделни запалителни бомби срещу техните мизерни картонено-дървени бараки. Проблемът придоби още по-ясни контури поради екстрадирането на бежанците – роми от преди 10 години от западноевопейски страни. Това наложи комисарят на ЕС по правата на човека Томас Хамарберг да се обърне с открито писмо към германския канцлер Ангела Меркел с препоръката да спре екстрадацията на косовски роми поради невъзможността те да намерят реализация в родината си. Германското правителство отговори на европейския комисар на 26 01 2010 година, но подчерта, че ще продължи да връща ромите в Косово. Общо над 10 000 роми от новата балканска държава живеят понастоящем в Германия, която възнамерява да ги върне през следващите няколко години, каято се надява годишно да ектстрадира по 2 500 роми. Това потвърди и говорителят на МВР на Германия Хендрик Льоргерс. Проблемът не е само с ромите, а въобще в отсъствието на условия за завръщшане на над 150 000 бежанци, напуснали страната в периода 2000-2007 г., в невъзможността на много от тях да си върнат недвижимата собстевност, да получат работа и образование за децата си. От всички бежанци от този период досега са се завърнали не повече от 10%. В доклада на ООН от юли 2009 г обаче четем погрешни оценки, как този процес се развивал. Напротив, броят на завръщащите се дори намалява- 2008 г. са били само 582 души, докато през 2007 г.- 1816 души.

Правата на малцинствата и бежанците обаче бледнеят пред някои прояви и позиции  на управляващите, особено по отношение анексиране на съседни територии,  които всъщност рязко увеличават опасенията за възникване на нови локални конфликти на Балканите. Може би с тях ще се направи опит за  отклоняване на вниманието от  икономическата и социална катастрофа на политиката им. Хашим Тачи неведнъж е заявявал и след едностранното обявяване на независимост, че ако Сърбия няма финансови средства да заплати нанесените на Косово щети, той е съгласен на териториална компенсация от Южна Сърбия- Прешево, Буяновец и Медвежя, по-нататък и области от района на Ниш и Враня. Наскоро, средата на февруари 2010 г., Якуп Красничи каза в Парламента, че “албанците от долината Прешево биха могли да се присъединят към Косово”, нещо което отново насочва към анексиране на други части от Сърбия и предизвиква нови инциденти и напрежение. Малко след това изказване в Буяновец в долината Прешево бе ранен сръбски полицай при бомбен атентат. Учудващо е, че отсъства каквато и да е реакция от водещите заподноевропейски страни срещу такива териториални претенции. Вместо това през февруари беше изпратена дипломатическа нота от името на Германия, Франция, Италия, Великобритания, САЩ до сръбския министър на външните работи, в която го приканват да прекрати усилията си по оспорване на независимостта на Косово. Нищо лошо, но и заплахи срещу анексиране на територия също трябва да се парират своевременно от международната общност.

През юли се очаква позицията на Международния съд в Хага по внесеното от Белград искане относно законността на едностранно обявената независимост на Косово. След това Белград ще иска отново да преговаря за статута на провинцията и планира да представи доклад в ООН.

Изпреварващо обаче и с международно участие бе подготвен “План за окончателно решаване на въпроса със Северно Косово”, който според Хашим Тачи има за цел да укрепи суверенитета и териториалната цялост на Косово. Сред основните задачи, залегнали в него е ликвидирането на сръбските органи за управление, създадени в Косовскка Митровица след изборите през 2008 г. Американският адмирал Франк Фитцджералд, командващ южното командване на НАТО даде вече обосновка на замисъла в този план: доколкото паралелни структури на власт  според резолюция 1244 са неприемливи, те трябва да бъдат забранени. Предполага се, че още през април 2010 г. ще се проведе операция по реализация на Плана. Важна роля се отделя на създадената през 2008 г. Международна гражданска канцелария, оглавявана от Питер Фейт, в която влизат представители на 14 държави от ЕС, НАТО и Швнейцария и всъщност реализира плана “Ахтисаари”, който впрочем не бе одобрен от СС на ООН.

Руският анализатор Петр Искендеров в сайта segodnja.ru от 08.02.2010 се опасява от операция за едновременното разгромяване  на косовските и босненските сърби. Твърде големи били приликите между този сценарии и онзи на Михаил Саакашвили в Грузия от лятото на 2008 г. , когато нападна Южна Осетия. Твърде авантюристично, за да се окаже вярно. Затова и заглавиието на публикацията му “Нови балкански войни са вече на прага ни”, е по-скоро подвеждащо. Едно от условията обаче,  за да не се случат такива  е адекватното поведение на международната общност и реалистични и своевременни оценки на обстановката, каквито за съжаление не винаги има, както се вижда от горното изложение.