През ХХІ в. тероризмът измести междудържавните конфликти като водеща заплаха за сигурността на развитите държави. Атентатите в Ню Йорк от 11 септември 2001 г. и последвалата война с тероризма концентрираха вниманието на обществеността и на специалистите не само върху терористични организации като Ал-Кайда, но и върху връзката между имиграция и тероризъм.
Бумът на тероризма като заплаха за сигурността се дължи на две основни причини: организирането на терористичен акт изисква много по-ограничени човешки и финансови ресурси отколкото междудържавен конфликт, а същевременно рисковете от ответна реакция са минимални. В този смисъл тероризмът е далеч по-подходящо средство при асиметрични конфликти – между държава и недържавно формирование и броят на терористичните актове през ХХІ в. потвърждава честото прибягване именно до това средство. Настоящата статия има за цел да анализира доколко са основателни обвиненията срещу имигрантите, доколко имигрантите действително са свързани с мнозинството от терористичните актове. Тя се основава на допускането, че действително такава връзка съществува, но става дума за изключително ограничен кръг имигранти и за малка част от извършваните терористични актове. Затова, вместо да се дава категоричен отговор на въпроса „отговорни ли са имигрантите за тероризма”, възприетият подход е да се търси отговор на въпроса „които са риковите групи сред имигрантите и рисковите фактори, които могат да преврърнат един имигрант в потенциален терорист”. Отговорът на такъв въпрос би бил по-полезен за възприемането на диференциран подход спрямо една обществена група, която на територията на Европейския съюз надхвърля 20 млн.
Значение на атентатите от 11 септември 200 1 г.
Истерията около атентатите срещу Световния търговски център и Пентагона превърна нелегалната имиграция в една от основните изкупителни жертви. В някои отношения според специалистите заплахата от нелегалната имиграция е сравнима с “комунистическата заплаха” от времето на макартизма, тъй като става въпрос за възприятие за вътрешна заплаха, която няма персонификация в конкретни лица, а дебне, за да нанесе неочакван и болезнен удар. През 2005 г. изследване на Фокс Нюз показва, че 91 % от американците възприемат нелегалната имиграция като сериозна заплаха за САЩ.1 Имиграционното законодателство бе променено в рестриктивна насока, а броят на екстрадициите рязко нарастна.
Публикуваните изследвания след атентатите обаче ясно показаха, че връзката между имиграцията и тероризма (дори в случая с атентатите от 11 септември 2001 г.) е спорна. Чуждестранният произход на атентаторите е безспорен, но очевидната цел на тяхното пребиваване в САЩ не е трайно заселване, т.е. при тях не е наличен субективният елемент от понятието за имигрант. Затягането на режима спрямо нелегалните имигранти също се поставя под съмнение, като мярка, която ще предотврати бъдещи терористични актове. Привежда се аргументът, че нито един от атентаторите не е проникнал нелегално в САЩ, нито е подавал документи пред американски имиграционни органи. Повечето от терористите са получили туристическа виза или виза за обучение, като са просрочили престоя си, а трима са кандидатствали за политическо убежище в Канада, което им е предоставило възможност за пътуване и в САЩ.2 Очевидно един рестриктивен имиграционен режим не би им попречил да извършат атентатите, докато жертва на промените стават лица, които търсят щастието си в САЩ без да представляват заплаха за сигурността.
Същевременно четирима от атентаторите са от Хамбургската група, т.е. бивши студенти и имигранти в Европа. Разследването на специалната комисия към Конгреса на САЩ и на германските разузнавателни служби показват, че Хамбургската група е силно повлияна от антиамерикански и радикални ислямистки проповеди в джамии в Германия.3 Повечето от атентаторите не са били привърженици на радикалния ислям в родината си, преди да се преселят в западните държави и да попаднат под влиянието на радикални проповедници. Финансирането на терористичния акт също е осъществено с помощта на дарения, събирани от мюсюлманските имигрантски общности в САЩ и ЕС.
В този смисъл може да се направи обобщението, че част от мюсюлманските имигранти в западните страни са значително по-податливи на радикални и фанатични проповеди, след като имиграцията ги е откъснала от традиционната им семейна и обществена среда. Фрагментирането на социалните връзки в резултат на миграцията, относителната изолация в която изпада имигранта, докато създаде нови познанства и приятелства, шокът от адаптирането към различни културни и социални порядки, всички тези фактори естествено маргинализират един имигрант. В резултат на това всички механизми, които биха го възпирали от радикални действия или дори от самоубийствени терористични актове в собствените му общества, много по-слабо действат и цената на поемане по пътя на тероризма е по-ниска за такива иимигранти.
Атентатите в Мадрид и Лондон
Атентатите, извършени в Европа в началото на ХХІ в., водят до аналогични изводи. Сравнително по-малко се знае за атентаторите в мадридското метро от 11.03.2004 г. Според разследващите органи става дума за двадесет и осем имигранти от марокански произход, които вече са били поставени под наблюдението на службите за сигурност. Съдебният процес, въпреки издадените осъдителни присъди, не дава пълна яснота относно мотивите на атентаторите. Съдът не потвърждава съществуващите съмнения за участието на “Ал-Кайда” в организацията, въпреки очевидната връзка между атентатите и последвалото изтегляне на испанския контингент от Ирак. Като обществена нагласа спрямо имигрантите, испанското общество е едно от най-положително настроените в Европа. В тази връзка атентатите от гарата Аточа в Мадрид трудно могат да се възприемат като реакция на имигранти спрямо приемащото общество, а отново като акт, свързан с глобалното противопоставяне между радикален ислям и Европа.4
До далеч по-ясни резултати води разследването на самоубийствените атентати, извършени в Лондонското метро и автобус на 7 юли 2005 г. В изявление, разпространено от катарската телевизия “Ал Джазира”, един от четиримата атентатори обяснява мотивите си с извършваното насилие спрямо мюсюлмани по всички краища на света и необходимостта да се отговори на това насилие. Интересното е, че трима от четиримата атентатори са имигранти второ поколение, родени и израснали във Великобритания и притежаващи британски паспорт. Очевидно не характеристиката на имигранти е водеща в мотивацията на атентаторите, а мюсюлманската им религия, която в ценностната им система стои над британското гражданство. В случая може да се говори за неуспешна интеграция на второ до трето поколение имигранти, които не са възприели основните ценности на приемащото общество. Стивън Брук подчертава, че в Европа най-рисковата група за извършване на терористичен акт са млади мюсюлмани /от 18 до 35 г./, които са маргинализирани или дори гетоизирани от обществото, и живеят в своята тясна социална група.5 Такива лица търсят приключение, група, с която да се идентифицират и кауза, която да им осмисли живота, а фундаменталистката ислямска пропаганда канализира тази мотивация в насилие срещу западното общество и ценности. До голяма степен това поведение е резултат на силните анти-имиграционни настроения в Западна Европа, които поставят имигрантите в изолация и възпрепятстват интеграцията им. Вместо да засилят стремежа си към асимилация, във враждебната среда, отделни лица от мюсюлмански произход се насочват към още по-силна идентификация с исляма и постепенната си радикализация.6
Обратно на очакванията по-силна е радикализацията сред малките мюсюлмански общности, докато там, където има компактна мюсюлманска общност, проявите на радикален ислям са по-ограничени. Обяснението на този феномен се корени в чувството на несигурност, което дава малката общност във враждебна среда, и произхождащата от него потенциална агресивност. Големите имиграционни общности напротив дават относително по-високо чувство за сигурност, а проспериращите му членове оказват сдържащо въздействие върху по-радикалните представители на общността.
Таблица 1. Брой на потенциалните терористи в избрани държави от Западна Европа и Северна Америка. | Държава | Предполагаем брой терористи | Брой терористични мрежи | Година на оценката | Източник на информацията | | Великобритания | 4 000 | 200 | 2007 | Jonathan Evans, директор на МИ5 британската служба за вътрешна сигурност | | Франция | Под 1000 | Н.д. | 2008 | Jean-Francois Clair, тогава директор на френската служба за вътрешна сигурност | | Канада | 350 | 50 | 2008
| | | Дания | 300 | | 2008 | | | Испания | 300 | | 2008 | | | Холандия | 200-400 | 10-20 | 2008 | |
Допълнителна светлина върху връзката между имиграция и тероризъм дава изследване на “Центъра Никсън” за терористите, постоянно пребиваващи в Западна Европа. От 373 терористи, 87 % са имигранти, като сред тях мнозинството са граждани на Франция и Великобритания, а не на Пакистан, Йемен или Судан. 7 Обяснението на този факт е в специфичната политика на терористичните организации по рекрутиране на терористи. Далеч не всеки желаещ да се включи в терористичната мрежа се одобрява, предимство имат лица с образование, свобода на придвижване, умения при боравене със съвременни технологии, владеене на езици и умение за адаптиране към западната култура и обществена среда. На такъв профил отговарят именно мюсюлмани-имигранти второ и трето поколение в Западна Европа, затова радикалната пропаганда е концентрирана именно в този район. Колкото и малко да са тези имигранти в сравнение с общата маса от 22 млн. мюсюлмани в Европа, политическият и медиен ефект от превръщането на такива хора в терористи е по-значим отколкото хилядите рекрутирани терористи в Близкия и Среден Изток. Твърдите действия в рамките на войната с тероризма водят до засилване на радикализацията на малките мюсюлмански общности в Европа. Според Елшпет Гилд не правителствата, а по-умерените представители на мюсюлманската общност в Европа имат потенциала постепенно да елиминират радикалните пропагандатори от джамиите, а с това да прекъснат и връзката между терористичните организации и потенциално най-способните им атентатори.8
Рискови фактори
От разгледаните случаи обаче не може да се изведе заключението, че имигрантите и в частност нелегалните имигранти са потенциални причинители на терористични актове. Ако се допусне, че имигрантите от мюсюлмански произход носят по-голям риск от извършване на терористичен акт, то не могат да се посочат терористични актове, извършени от имигранти с различна от мюсюлманската религия. Затова генерализации, които разширяват кръга на рисковите групи до всички имигранти, противоречат на данните от статистиката и на наблюденията върху психологията на имигранта.
Имигрантът се стреми към интеграция в приемащото общество. Отявлените анти-имиграционни настроения в западните общества стават среда, в която имигрантът осъзнава, че всяко негово противозаконно действие се наказва с цялата строгост на закона. От приблизително 46 600 терористични акта, извършени в периода 2000-2009 г. в по-малко 1% са замесени имигранти.9 При положение, че от цялото население на Земята приблизително 3% са имигранти, то вероятността имигрант да извърши терористичен акт е по-ниска от възможността това да бъде дело на местен жител.
Трябва да се има предвид, че огромната концентрация на терористични актове е в зоните на конфликти като Ирак и Афганистан, където действат ислямисти от други страни, включили се в “свещен джихад”. Ако западният свят се възприеме като зона, в която не се водят конфликти, то процентът на имигрантите замесени в терористични актове е още по-нисък. За сметка на това е значим процентът на имигранти второ и трето поколение, които са задържани по подозрение в подготовка на терористичен акт.
С оглед на тези факти може да се направи изводът, че доколкото има актове на тероризъм в западния свят, то съществена роля е изиграла слабата интеграция и сегрегацията на имигранти дошли преди десетилетия. Мерки за борба с имиграцията потенциално с голяма доза несигурност биха довели до намаляване на терористичните актове в дългосрочен план – след 20 до 50 години. В краткосрочен план обаче далеч по-ефективни биха били мерки за интеграция на имигрантите, за проследяване и ограничаване на ислямската фундаменталистка пропаганда и събиране на подробни данни за лицата с фундаменталистки убеждения от мюсюлмански произход.
Като равносметка може да се отбележи, че тероризмът е реална и нарастваща заплаха за западните общества. Като рискови групи сред имигрантите могат да се посочат младите имигранти с мюсюлмански произход, изкарали известен период от живота си в Пакистан, Афганистан, Йемен или Сомалия. Проблемът не може да бъде разрешен чрез засилване на анти-имиграционните настроения в обществото или прокарване на политика на нулева миграция, а чрез класически превантивни действия на службите за сигурност и сътрудничество с умерените мюсюлмански общности, които да изолират радикалните проповедници от мюсюлманските храмове.
1. В Chris Rudolph „National Security and Immigration in the United States after 9/11”, The Center for Comparative Immigration Studies, University of California, San Diego, 2007, стр. 26.
2. Rudolph, Chris „National Security and Immigration in the United States after 9/11”, The Center for Comparative Immigration Studies, University of California, San Diego, 2007. стр. 2.
http://www.foxnews.com/projects/pdf/050305_poll.pdf
3. „Final Report of the National Commission on Terrorist Attacks Upon the United States” Official Government Edition, Washington D.C., 2004. http://www.gpoaccess.gov/911/Index.html
4. Sommer, Jerry and Andrea Warnecke “The Security-Migration Nexus Challenges and Opportunities of African Migration to EU Countries” Bonn International Center for Conversion, Bonn, 2008.
5. Brooke, Steven. Leiken, Robert S. “The Quantitative Analysis of Terrorism and Immigration: An Initial Exploration.” Terrorism and Political Violence, 2006. http://www.informaworld.com/smpp/content~content=a759220249
6. До тези изводи стига Нурит Зингер в изследването си Zinger, Nurit „Anti-immigrant sentiment and the radicalization of the Muslim population in Western Europe”, New York, 2007, http://politics.as.nyu.edu/docs/IO/5628/Nurit_Zunger.pdf
7. Brooke, Steven. Leiken, Robert S. “The Quantitative Analysis of Terrorism and Immigration: An Initial Exploration.” Terrorism and Political Violence. 2006.
http://www.informaworld.com/smpp/content~content=a759220249
8. Guild, Elspeth “International terrorism and EU immigration, asylum and borders policy: the unexpected victims of 11 September 2001” European Foreign Affairs Review , Vol. 8, No. 2, 2003. стр. 19.
9. National Consortium for the Study of Terrorism and Responses to Terrorism, University of Maryland, http://www.start.umd.edu/start/data/ .
Използвана литература:
1.Brooke, Steven. Leiken, Robert S. “The Quantitative Analysis of Terrorism and Immigration: An Initial Exploration.” Terrorism and Political Violence. 2006.
2.„Final Report of the National Commission on Terrorist Attacks Upon the United States” Official Government Edition, Washington D.C., 2004. http://www.gpoaccess.gov/911/Index.html
3.Guild, Elspeth “International terrorism and EU immigration, asylum and borders policy: the unexpected victims of 11 September 2001” European Foreign Affairs Review , Vol. 8, No. 2, 2003.
4.National Consortium for the Study of Terrorism and Responses to Terrorism, University of Maryland, http://www.start.umd.edu/start/data/
5.Rudolph, Chris „National Security and Immigration in the United States after 9/11”, The Center for Comparative Immigration Studies, University of California, San Diego, 2007.
6.Sommer, Jerry and Andrea Warnecke “The Security-Migration Nexus Challenges and Opportunities of African Migration to EU Countries” Bonn International Center for Conversion, Bonn, 2008.
7.Zunger, Nurit „Anti-immigrant sentiment and the radicalization of the Muslim population in Western Europe”, New York, 2007.
http://politics.as.nyu.edu/docs/IO/5628/Nurit_Zunger.pdf Бойко Вълчев, катеда „Международни отношения”, УНСС
|
