ВЪВЕЖДАНЕТО НА ЕВРОТО КАТО ДЪЛГОСРОЧНА СТРАТЕГИЯ Печат
Автор Проф. д-р Чавдар Николов   
Неделя, 10 Октомври 2010 21:30
През последните години станахме свидетели на двукратно, официално от българска страна, определяне на срокове за въвеждане на еврото като национална валута у нас. Първият беше 2010 година, а вторият, все още неотмененият, е 2012 -2013 година.
Не е случаен обаче фактът, че и двата срока се оказаха напълно нереалистични, за което могат да се изтъкнат две основни групи причини, така да се каже „вътрешни” и „външни”. Първите са свързани с обективните показатели на стопанското ни развитие, а вторите магат да се нарекат по-скоро „оценъчни”, отразяващи възприятията на европейските институции за състоянието и перспективите на България като икономика и общество. Показателно е, че и в двата визирани аспекта позицията на българското правителство и на БНБ кардинално се размина с действителното положение на нещата. А наличието на подобна нереалистичност в официалната стратегия и практика не излъчва позитивни сигнали относно капацитета на българското държавно управление, особено такива в контекста на желаната от всички стабилност на икономиката и държавността и постигането на ев-
ропейската характеристика „отговорност” на управляващия елит. Замяната на националната ни валута, лева, с еврото естествено се явява една от държавническите цели за България след постигането на членството на страната ни в Евросъюза.
Предимствата на функционирането на колективната валута пред множеството национални валети в интеграционната общност вече достатъчно се откроиха във времето и затова могат да се считат за безспорни. Налагането на еврото дава възможност за рязко съкращаване на издръжките по икономическия обмен, напълно отпадат разходите за арбитраж между валутите, следователно тук става дума за конкурентоспособност и съответно за генериране на положителни благосъстоятелни ефекти. Единната валута напълно елиминира валутния риск, изразяващ се във възможността за „игра на курсовете” и така осигурява необходимата за стопанските контрагенти (неспекуланти по същността си) предвидимост на икономическата среда. Еврото предлага още една нова, „абсолютна” прозрачност, улесняваща ориентирането и сравнимостта на цени, лихвени проценти, застрахователни премии и пр. Заместването на националните валути с колективна е важно и с оглед избягването на изкривени от курсовите колебания алокации на капитала, последните предполагащи непренебрежими възможности за бъдеща неефективност на инвестициите.
В самия замисъл за колективна валута на европейската интеграционна общност, чийто корени са доста стари - в плана „Вернер” от 70-те години на ХХ век, лежат два взаимосвързани компонента: идеята за подтикване на страните участнички към все по–дълбока икономическа интеграция и все по-обединяваща се държавност и даване на адекватен отговор на глобалното предизвикателство за налагане на втора по значение световна резервна валута, относително равностойна алтернатива на американския долар.
Десетгодишната вече реалност на функционирането на еврото еднозначно демонстира постижимостта и на едното, и на другото. Еврозоната доказано притежава своя собствена икономическа и държавно-обществена динамика, приблизително четвърт от световните златно валутни резерви понастоящем са номинирани в евро.
Изложеното в най-сбит вид дотук еднозначно аргументира в полза на въвеждането на еврото у нас. Очертаващият се изключително сериозен проблем обаче е да се определи оптималният момент кога това да се състои, като се имат предвид изтъкнатите по-горе вътрешни и външни обективни фактори, досега неслучайно осуетявали реализирането на официалните
български намерения. Краткосрочно и средносрочно, независимо от някои позитивни декларации от страна на Европейската комисия, европарламента и еврогрупата, перспективите за разширяване на еврозоната не изглеждат добри, гледани от позиция на днешната действителност. Примерът на Гърция, който е с измеренията на фискална катастрофа, не дава основания понастоящем и в обозрима перспектива да се гледа с оптимизъм на едно евентуално присъединяване към еврозоната на още една балканска страна.
В същото време и обективните показатели за развитието на българската икономика, оценявани през призмата на конвергентните критерии, не съответстват в необходимата степен на изискуемото. Проблеми в днешно време имаме най-напред с нивата на лихвите. Сериозните анализатори предвиждат съживяването на националната ни икономика след кризата неминуемо да предизвика у нас значително по-силна инфлация от тази в страните от еврозоната, която също ще се прехвърли и върху лихваните проценти, така че предстои този проблем да се задълбочава. Отложените, прехвърляни от една година в друга плащания от държавния бюджет, за известно време служеха за прикриване на фактическия бюджетен дефицит, който вече даже по официални признания за 2009 година бе коригиран от 1,9% от БВП на 3,7% (според Евростат 3,9%). С други думи, фактическият показател очаквано се оказва извън рамките на респективния маастрихтски критерий.
Горепосочените съображения сами по себе си са достатъчни за да покажат ясно, че въвеждането на еврото в България закономерно се очертава по-скоро като дългосрочна задача, отколкото като такава с кратко- или средносрочен хоризонт. Освен тях обаче съществува още един допълнителен значим фактор, правещ присъединяването на България към еврозоната непри-
емливо в кратко – или средносрочно бъдеще. Въпросният фактор се нарича сравнително ценово равнище. Конкретният проблем в казуса се състои в това, че националното ни сравнително ценово равнище, независимо от наблюдаваното негово перманентно движение нагоре, към еврозоново-
то, придължава да пребивива в параметри твърде неподохдящи за въвеждане на еврото у нас. Приведеното по-долу се базирана на данни от статистиката на Световната банка е показва въпросното развитие до миналата година. През настоящата година, както ще видим по-нататък в текста, евентуално може да бъде достигнато равнището от 50%. Кривата илюстрира едно естествено ускорено движение на българските вътрешни цени нагоре, провокирано от присъединяването ни към Европейския съюз и в частност към Единния вътрешен пазар. Настъпилото ново равнище на стопанска свобода и прозрачност предполага видимия икономически нормален процес на постепенно нивелиране на цените, сиреч на приближаване на вътрешните български цени към тези в еврозоната.
От опита на Гърция и Португалия можем да съдим, че относително стабилизиране на по-ниското националното ценово равнище спрямо еврозоновото може да се очаква, когато се достигне летвата от поне от 70% (между 70 и 80%). В този момент, някъде около тази кота на националното сравнително ценово равнище, именно, при евентуално заместване на националната валута с евро, биха могли да се минимизират прогнозируемите
ценови шокове. В българския случай източници на последните могат да
бъдат най-вече цените на т. нар. нетъргуеми стоки, при които най-голям дял заемат услугите. Националното ценово равнище само по себе си се явява средностатистическа величина. В България вътрешните цени на търгуемите стоки, сиреч на тези предмет на външна търговия, вече наближават 75-80% от аналогичните цени в еврозоната и така не будат особено безпокойство с някакъв потенциал за шокове, за ударно движение нагоре. За разлика от тях цените на услугите у нас са едва на равнище между 35 и 40% от еврозоновото. По този начин наличният голям ценови диференциал меж-
ду вътрешните цени в нашата страна, главно на услугите, и ценовото равнище в страните от еврозоната свидетелства за огромния риск, който като държава и общество бихме поели, ако си поставим и изпълним задачата в кратко-или средносрочно бъдеще да въведем еврото у нас.
Евентуалните инфлационни шокове от подобно прибързано решение биха поставили паричната и фискалната политика на България на сериозно изпитания с оглед спазването на маасткрихтските критерии за стабилност. При всяко положение за овладяването на прогнозните инфлационни процеси, предизвикани от предпоставяното от правителството наше приемане
в еврозоната в недалечна перспектива, би се наложило провеждането на силно рестриктивна парична и фискална политика. Последната от своя страна означава в края на краищата налагане на изключително строг контрол върху паричната маса. Това пък обаче би довело до масирано подтискане на темповете на растеж на икономиката и съответно на благосъстоянието. Тоест – отрицателно въздействие върху неща, от които обществото ни определено има по-спешна нужда с цел относително наваксване на изоставането от ядрото на Евросъюза, отколкото от далече по-абстрактната държавна и социална цел, каквато засега и в обозримо бъдеще се явява скорошното въвеждане на еврото.
Ако на базата на екстраполация на състоялото се досега приближаване на вътрешното българско ценово равнище към еврозоновото се опитаме да дадем прогноза за времевия хоризонт за безопасното въвеждане на еврото у нас, то най-напред следва да погледнем на следното:
Колкото и голяма доза условност да носи прогнозната част на такава графика, направените изчисления насочват към извода, че ориентировъчният срок за приемането на еврото у нас, сиреч за присъединяването ни към еврозоната, следва да се определи за след 2017 година. Трябва да подчертае, че посоченият извод се потвърждава вече от няколко последователни
наши научни разработки, направени и публикувани през последните четири години.
Описаният разумен държавно и социално отговорен подход не изключва кандидатстване и приемане на страната ни след, да речем, две или три, или четири години в ERM ІІ. Пребиваването ни във въпросния валутно курсов механизъм може безпроблемно да надхвърли изискуемите минимум две години според Маастрихт.
Фундаменталният въпрос в контекста е запазването на валутния борд и в частност на фиксирания валутен курс на лева към еврото. Тук са абсолютно недопустими каквито и да е било спекулации, включително официално появилите се такива напоследък, за корекция (adjustment) на курса в момента на приемането на еврото у нас. Подобни възгледи са изключително
авантюристични, защото застрашават финансовата стабилност в България, откровено работят срещу доверието на бизнеса и населението в паричната политика и валутата на страната. Фактически те са в състояние да обезсмислят всичко, което е постигнато от 1997 година насам и ще бъде постигнато в бъдеще.
Рационалният, национално отговорен и икономически обоснован подход в контекста трябва да бъде формулиран накратко по следния начин : Влизаме в еврозоната след около седем години и преизчисляваме вътрешните си цени в евровия ценови мащаб, но само запазвайки настоящия фиксиран валутен курс лев-евро. Казаното по отношение на курса на националната ни
валута до момента, в който тя ще отиде в миналото, следва да се възприема направо аксиоматично, тоест то не търпи никакви днешни или по-нататъшни уговорки.
Естествено, понастоящем в условията на стопанска и финансова криза следва да се предприемат всички необходими мерки за недопускане на каквато и да е дискредитация на режима на валутния борд у нас. Допълнителна сигурност би внесло получаването на гаранции от страна на МВФ по линия на новите улеснения. Валутният борд се оказа полезен инструмент за осигуряването на финансова стабилност и предвидимост у нас
за изминалите тринадест години. Както се очертава, той ще е незаменим за България също в краткосрочна и средносрочна перспектива, както стана ясно – поне до 2017 година, сиреч до времето на възприемане на еврото.

Изводи:
Присъединяването на България към еврозоната не е нито възможно, нито икономически обосновано в кратко-и средносрочна перспектива.
Прибързаното възприемане на еврото може да предизвика значителни благосъстоятелни шокове и съществено намаление на темповете на икономическо развитие в България.
Оптималният момент за въвеждането на еврото у нас е когато българското вътрешно ценово равнище достигне котата от 70% от еврозоновото, което прогнозно ще се случи някъде към 2017 година.
С оглед на гореизложените съображения движението ни в посока еврозоната следва да бъде разглеждано като дългосрочна цел и да бъде подчинено на дългосрочна стратегия, най-важен компонент в която е запазването на валутния борд в неизменен вид.
При замяната на лева с евро у нас в никакъв случай не бива да се допуска корекция на курса, фиксираният курс трябва да остане неизменен и при преизчисляването на българските вътрешни цени в новия – евровия ценови мащаб.

---
Анализът е включен в сборника „ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОЗОНАТА: ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ”, издаден от фондация „Фридрих Еберг” през 2010 г.