БЯЛАТА КНИГА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ... Печат
Автор Симеон Николов   
Неделя, 10 Октомври 2010 21:31
БЯЛАТА КНИГА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НЕ МОЖЕ ДА Е БЯЛА ЛЯСТОВИЦА БЕЗ РАВНИС ПО ЕВРОПА
Появата на Бялата книга за отбраната и въоръжените сили след цели осем години /предишната бе публикувана през 2002 година/ безспорно трябва да бъде приветствана като правилна стъпка на МО. Подобни прегледи на проблемите на отбраната и въоръжените сили в една демократична държава би трябвало да се правят на 3 или 4 години. Опитът на другите държави показва, че те имат основно за цел да запознаят обществеността с проблемите в сектора, тоест да допринесат за неговата прозрачност. Българският й вариант обаче е преекспониран, като е наричан “програмен” и “стратегически” документ. Вярно е, че той неизбежно носи някои характеристики от стратегическо значение, но не е и не може да бъде нито програмен, нито стратегически, две понятия впрочем, които взаимно се изключват. За това си има други документи, които се разработват на базата на Стратегия за национална сигуност- това са военната стратегия, военна доктрина,    планове за  модернизация на въоръжените сили и т.н. Една Бяла книга трябва да лобира пред политиите и да убеди данъкоплатеца, че парите му ще се изразходват правилно, както и да формира обществено мнение в подкрепа на международните ни ангажименти в сферата на сигурността.   Моментът, в който очакваме да бъде приета новата Стратегия за национална сигурност и появата на Бяла книга за отбраната и въоръжените сили е благоприятен предвид на приключващата вече подготовка на нова Стратегическа концепция на НАТО и шанс да се съобразят някои основни параметри и насоки с тези на Съюза. Понастоящем в много от страните-членки се извършват промени в сферата на отбраната, повечето ограничават военните си бюджети, други предприемат значители съкращения на въоръжените сили, а трети запазват и дори увеличават военните си доставки, считайки, че в момент на криза не трябва да се допусне срив и в сигурността. Разликата между тях и нас е, че съкращенията в западноевропейските страни са за модерно изградени вече въоръжени сили, които не биха загубили оперативни способности от орязване на бюджета, докато ние поддържамве още 45 годишни руски автомобили и стари БТР-и и сме пред въпроса за оцеляване. Интересно е, че кризата доведе до връщане на наборната служба, например в Белгия, макар и на доброволна основа. В Германия пък се засилиха критиките срещу предложения за пълното премахване на наборната служба.
  В подхода към принудителните съкращения министри на отбраната на съюзнически страни споделят пред медиите, че тези промени се съгласуват с ръководството на НАТО. Българсикят военен министър досега два пъти изтъква, че в изготвянето на Бялата книга сме били подпомогнати от американска организация /Центъра за гражданско-военни отношения от Монтерей/, но нито веднъж не спомена за консултации с Брюксел. На ниво директор дирекция бе оповестено, че нашите съкращения няма да засегнат ангажиментите ни към Алианса, но е трудно да повярваме в това, предвид посочените промени /най-малко поради  намаляване на бригадите от 5 на 2/ и отсъствието на потвърждения в Бялата книга за досегашните  ангажименти, още повече, че там се говори за предоставяне на 1 усилен батальон, на 1 или 2 фрегати, на 2 хеликоптера. Нещо повече, в издадени аналогични документи в западноевропейски страни-членки на НАТО виждаме, че в раздела за различните сценарий на изграждане на способности е въведена подточка, в която се прави сравнение със страните партньори за всеки едни от тези сценарий. /Виж “Бяла книга на Бундесвера/. Докато подобен елемент липсва в българската Бяла книга. Впрочем, в посочената тук Бяла книга на Бундесвера, има формулирани 5 точки за незабавни действия и мерки, където на трето място е отбелязано използването на доклади на САЩ и други страни за негативния им опит от проекти за модернизация. В нашата Бяла книга няма такъв момент за изучаване и прилагане на чуждия негативен опит.

  Трябва да признаем обаче, че като документ Бялата книга е на по-високо професионално ниво от Доклада за състоянието на въоръжените сили през 2009 г., не само защото последният бе силно политизиран и съдържаше тенденциозни и неверни постановки. За съжаление и сега има някои “разсейки” от този политически тумор, като формулировки за “волурантистични, користни решения за закупуване на редица видове въоръжение”, което на практика е обвинение не само срещу предишното правителство, а и срещу НАТО, защото целите на силите са гласувани от всички министри на страните-членки, защото са определени най-големите нужди на Алианса именно от транспортна авиация и от вертолети и т.н.  
Бялата книга е по-стегнат, “изчистен” и с по-ясни послания документ. Има още няколко неща, които удовлетворяват:
    - Ясно е подчертано, че е “критично важно дългосрочното гарантиране на военния бюджет”, което е от особено значение предвид редицата изказвнания и коментари на политици за задлъжнялост на предишните управляващи, за анекси към договори и т.н., когато е пределно ясно, че всеки проект за модернизация е дългосрочен и се изплаща в продлъжение на 5, 7, 10 или 12 години и това е световна практика, а сложният и продължителен процес на интегриране на новите технологии е далеч от елементарните представи на някои за закупуване на стоки на килограм. Тази световна практика облекчава финансирането, гарантира качеството и няма да се промени в бъдеще, независимо от некомпетентните и политизирани коментари у нас.
    - По отношение на бъдещите способности е взаимстван подхода на партньорски държави за изготвяне на каталог на способностите за развитие на въоръжените сили.  Това предполага, че са търсени отговори на въпросите, какви основни способности са необходими на ВС, но не на всяка цена, кои способности са важни и желателни, но са в зависимост от бъдещи финансови възможности, кои способности са важни, желателни и биха били изградени с допълнителни сили, например резервисти, кои способности са от второстепенно значение и могат да се поемат от наши съюзници в случай на нужда. Тъй като в различните страни тези основни въпроси за категоризацията на способностите получават различни интерпретации, авторите на Бялата книга трябваше да запознаят общественвостта по-подробно със своите анализи.
    - Признанието, че хората в сферата на отбраната са се уморили от реформи и че е необходимо да се запази мотивацията им, е положително като факт, защото предполага премерен и аргументиран подход и противостои на някои радикални предложения и коментари. Наистина трябва да се запази стабилността в системата преди всичко и разбира се да се осигури кариерното развитие на добре подготвени професионалисти.
    - Сигнал за искреност и безпокойство е изречението “Комбинация от външни и вътрешни фактори оказват силен натиск върху МО” по отношение финансирането му. За външния фактор е ясно, съюзниците искат по-голям ангажимент, поради решаващия и критичен момент, в който се намираме, особено в Афганистан. Но кой е “вътрешния фактор” и не се ли повтаря историята и с предишни правителства, че на думи и юридически сме в НАТО, но управляващите са отново крайно негативно настроени по отношение на разходите за така и неразбрания докрай от тях най-сериозен продукт- “сигурноста”? Макар и забелязано вече от чуждите посолства у нас, това изречение вероятно ще изчезне от проекта на Бялата книга. А може да се развие и в обратна посока по аналогия на изявлението на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветанов в Брюксел, че не сме били подготвени за приемане в ЕС. Дали няма да се окаже, че не сме подготвени и за НАТО?
    
    Проектът съдържа и някои недостатъци и пропуски.
    Ако изхождаме от основното предназначение на документа, насочен към обществото, той трябваше в отговор и на посланията от Брюксел, убедително да покаже необходимостта от колективните и национални усилия в борбата срещу новите заплахи, да аргументира разходите и предложенията за развитие на военните ни способности  в бъдеще. Защото за съжаление и при нас, както и в други страни-членки все още много хора /в България 48%/, съмняващи се в необходимостта от такова членство,  се нуждаят от припомняне, че след приемането ни в НАТО инвестициите се увеличиха с над 7 милиарда. Макар и да не участваме в повече от 1-2 проекта на НАТО, българският гражданин би било добре да знае с какво уважение гледат на нас в Брюксел, когато споменават проекта “Защита на хеликоптери от РПГ” веднага след името България.  По-силен акцент в такъв документ трябва да се постави на отговора на въпроса, защо сме в Афганистан, а в края на документа да се посочат и съответстващи на препоръките на Брюксел мерки в сферата на публичната дипломация. Тук беше мястото да се поправи грешката на политиците, които по популистки начин внушаваха, че с влизането ни в НАТО някои друг поема ангажимента да се грижи за сигурността ни, вместо да убедят хората, че ние сме НАТО и от нас зависи както нашата, така и колективната сигурност.
    За да се случи горното обаче, анализът на средата за сигурност в началото на документа би трябвало да е по-реалистичен. Получава се така, че ЦРУ на САЩ и други разузнавателни служби и центрове за стратегически анализи правят по-тревожни, но и по-верни прогнози за бъдещето на Балканите и на Черноморския и Кавказкия регион, докато ние го подценяваме в такъв важен документ като Бялата книга за отбраната и въоръжените сили. Отсъства оценка за изменение на баланса на силите , който не е в полза на основния играч в региона –САЩ. Споменаването на понятието “Замразени конфликти” показва, че авторите не отчитат промените и анализите и оценките на научната общност за същността им. Провалът на опита за регулиране на Карабахския конфликт например и възможните сценарий не изключват дори нова война.                                         
    Крайно необходимо е да се застъпи по-широко темата за гражданския контрол. Не е достатъчно декларативното й спомонаване. Трябва да се формулира как се постига действителен граждански контрол, започвайки от контрола на военния бюджет, политическото ръководство на МО, прозрачността на търговете, промяна на стила на ръководство, до новото атестиране на офицерските кадри.  
    В документа има формулировки, които оставят неясноти относно намеренията на ръководството. Относно функциите на Щаба на отбраната, които щели да се разширяват, се пояснява, че сред тях ще бъдат и определяне на потребностите за съответните оперативни способности. Но ако Щабът на отбраната определя, какво е нужно, ще се върнеме с години назад. Запознатите знаят колко трудно се стигна до създаване на Съвет за определяне на необходимите оперативни способности към министъра, защото без него, бившият ГЩ искаше сам да решава какво въоръжение и техника да бъдат закупени. Тъй като в целия документ не се споменава въобще за изградената и функционираща вече единна Система за управление развитието на въоръжените сили, създадена след 2004 г. по препоръка именно на американската страна, читателят остава с впечатление, че може би ще има радикална промяна, а премахването на тази система, която включва подсистемите за отбранителна аквизиция, за определяне на необходимите оперативни способности и Интегрираната система за управление на ресурсите на отбраната, би било наистина катастрофално връщане назад, при което не можем да говорим за прозрачност, граждански контрол, ефективност и така нататък. Само един дребен пример, Съветът по аквизиция е направил проверка през 2007 година на заявените за закупуване средства от видовете въоръжени сили, като е установил, че някои поделения вместо да изпълнят предвидените по цели на силите на НАТО заявки, са си поръчали например компютър или джип и т.н. Рухне ли дори част от системата, само опеделни военни ще правят каквото си поискат, без възможност за контрол. А Системата по аквизиця обхваща целия процес от придобиването, използването до извеждане от въоръжение и унищожаване на съответното въоръжение и техника.
    Въпроси могат да възникнат поради недостатъчно ясно формулирани намерения и по отношение на Съвместното командване на силите, подчиненост и връзката му с Щаба на отбраната. Тук е трябвало по-ясно да бъде разграничено оператвиното от стратегическото ниво и прехвърлянето на функции за да не се пораждат ненужни въпроси. Логично обаче възниква въпросът, какви промени са необходими в подготовката на въоръжените сили, предвид на новите предизвикателства и измененията в характера на водене на бойните действия, какви изисквания поставя близкото бъдеще както в организационен план, така и във военно-технически аспект, а разбира се и към индивидуалните и професионални качества на военнослужащите. Впрочем, документът премълчава напълно постигнатото в подготовката на кадри особено в чужди военни академии и военни училища, специализирани курсове, натрупания опит от офицерите и генаралите на служба в щабове на НАТО и др. Тук трябваше да има по-скоро загриженост за обобщаване на опита и развиване на подготвените и с опит кадри.
    
    Няма съмнение, че въпросът за финансирането на отбраната създава най-сериозните проблеми. И именно тук се очакваше да видим предложения за продължаване на трансформацията и оптимизиращи корекции въпреки недостига на средства. Затова е недопустимо именно по тази тема да се допускат грешки или да се заблуждава обествеността. Посоченото съотношение на разходите за издръжка на личния състав, текущата издръжка и капиталови разходи – 60%: 25% :15% предизвиква силно безпокойство, а текстът към него, че това съотношение било оптимално, близко до международните практики и позволявало модернизация на въоръжените сили, предизвиква вече остра реакция сред военните и експертите. Най-вече, защото горните твъдения са абсолютно неверни и непрофесионални. Всеки военен експерт знае, че идеалното съотношение на разходите е 33:33:33% и макар никой да не го е постигнал, тенденциите са към тези цифри, а най-често съотношението на този етап е около 47:29:24%, като най-характерната тенденция е към увеличаване на разходите за въоръжение и техника – към 24-28%. Предвидените в нашата Бяла книга 15% не могат да осигурят никаква модернизация на армията, още повече, че включват в основата си и други капиталови разходи, а не само вноските за новозакупена техника. Не случайно прави впечатление, че почти липсва думата модернизация и нито веднъж не се среща словосъчетанието “модернизационни проекти”! “Върхът на сладоледа” обаче е сравнението с 2010 г., когато съотношението на разходите за личен състав, текуща издръжка и капиталови разходи е било 75%:24%:1%. Излиза, че увеличението на капиталовите разходи ще бъде  15 пъти– от 1 та 15%! Макар, че през изминалите години тази цифра беше 22-25%. Ситуацията много прилича на неизплатените заплати на една фирма през септември и PR-изявленията й в пресата, че работникът ще получи през октомври 150 лева. Да, но през август той получаваше 300 лева! Евтиният PR винаги предизвиква обратен ефект и се връща като бумеранг. А гимнастиката, предложена от някой експерт е обяснима със загърбването на съвестта си като такъв и формулиране на онова, което политиците очакват да чуят, а те най–вероятно са заявили: “Пари няма, действайте!”. Очевидна е безпомощността да се намери баланса. А това е така, защото и в този документ, както и в Доклада за състоянието на въоръжените сили, недостигът на средства се обяснява главно с корупцията и с кризата. Истинската причина обаче, е в неефективното изразходване на средствата, започвайки от случаите да строиш спални помещения, когато правиш професионална армия, до оставяне непокътнати структури, които са определени за устройване на “наши” кадри. Белгийците направиха бърза реформа, като постигнаха икономия на финансови средства от близо 30%, но едновременно със съкращенията на личен състав, унищожиха и продадоха ненужното въоръжение и техника. Ние поддържаме огромни количества технически неизправно, неработещо, ненужно въоръжение и техника, пускови установки, за които отдавна не се произвеждат ракети, а съкращаваме личен състав, за което ще платим обезщетения и ще се самозаблуждаваме, че пестим средства. Да не говорим за освобождаването от прословутите военни имоти. С тези воденични камъни няма да преплуваме реката, ако спешно не се освободим от тях.

    Авторите са си спестили много важни финансови показатели, които намираме в аналогични документи на нашите партньори в НАТО,     защото те дават вярна картина за състоянието и развитието на въоръжените сили. Така например, какъв процент от бюджета се заделя за бойна подготовка? Трябва открито да се посочи, че при норма в НАТО 8-10%, ние постигаме 3,5%. Нееднократно е подчертавано какво означава да нямаш необходимите летателни часове като летец и каква може да бъде цената на това. От този показател в бюджета партньорите ни правят изводи и за това, докъде сме стигнали в повишаване съвместимостта на въоръжените ни сили с техните въоръжени сили.
    Друг съществен показател е процентът от бюджета, заделян за научно-изследовтелска и развойна дейност.  Обясненито на министъра, “каква е ползата да го посочвам, като не мога да го осигуря”, е неоснователно. Тези разходи показват, доколко сме в състояние да следваме препоръките от Брюксел, както и доколко може да се разчита на нас утре като модерна и съвременна въоръжена сила и доколко сме способни да се кооперираме в общи проекти. Сегашните показатели у нас за разходите за военно-научна и развойна дейност са над 1000 пъти по малки от тези във Франция или 120-130 пъти по малки от тези в Полша и Чехия. Нито 0,8% през 2008 и 0,003% през 2009 г. са приемливи за страна член на НАТО, защото инвестициите в изследванията и технологиите в интерес на отбраната са важен фактор за генериране на способности на въоръжените сили и на отбранителната промишленост.
    
    В разделът за военното разузнаване са използвани формулировки, които опровергават някои досегашни коментари, включително и на министъра на отбраната, че е възможно неговото извеждане от МО и сливане с Националната разузнавателна служба. Навярно е надделял трезвият и прагматичен подход. Ако някой вярва, че използваните формулировки оставят въпреки това вратичка /въпреки че Бялата книга не е нормативен документ/ към подобни абсолютно безпочвени експерименти, равносилни на унищожаването на една уважавана в НАТО българска служба , вероятно с вътрешнополитическата цел да се пренесе проблема от болната глава на здравата, или с теснопартийни кадрови амбиции, които нямат място в армията, това ще е в ущърб на авторитата на правителстовото и държавността.
    Странното е, че досега не предизвика коментар разширяването на функциите и правомощията на Военна полиция с изключение на една доста отдавнашна публикация в български ежедневник. Критики и съмнения имаше към обвързването й с Националната полиция, а не се забеляза факта, че в разширените й функции  и правомощия се завръщат такива на бившото Военно контраразузнаване /ВКР/, което премина към ДАНС. Това ще повлече след себе си и повече ресурси, персонал и сблъсък на интереси, да не говорим за дублиране, веднъж от структурите на ДАНС и втори път от самата Военна полиция. Последната трябва да запази действително само полицейските си функции.

    В частта  за Българската отбранителна индустрия има известно заиграване с обещания за по-голяма грижа на дъжавата към този важен сектор, която наистина е необходима и важна. Първо, абсолютно невярна е “констатацията”, че в миналото е имало дистанциране на МО от отбранителната ни индустрия. Второ, обективните обстоятелства на собственост и производство в България няма да позволят на правителството да промени коренно нещата и така попада в клопка, поставена от самото него в този документ. Прагматично погледнато трябва да мобилизираме сили за съвместно решаване на предстоящите истински проблеми. Влизането в сила на Лисабонския договор на ЕС ще засили ролята на системните фирми в Европа. Средните фирми ще трябва да се преориентират по отношение на клиентите. Те самите могат да се превърнат в клиенти на системните фирми, тоест да се преориентират от държавни клиенти към индустриални клиенти. Последните все по-малко ще успяват да извършват мащабна научноизследователска дейност и все повече ще са принудени на интегрират иновативните идеи от средните фирми.  Всичко това коренно подкопава досегашната философия на българските фирми от отбранителната индустрия и исканията им за по-голяма държавна подкрепа. Сдружението им /СБОИ/ може би ще трябва да заработи по примера на подобни сдружения в Западна Еворопа като  предложи по-висока степен на информационно осигуряване, създаване на работни комисии по определени проблеми и особено да засили връзките с Брюксели най вече с Европейската агенция по отбрана.

    Една бяла книга за отбраната и въоръжените сили освен послания към обществеността, съдържа и такива към партньорите и съседите ни. Ние имахме шанс да отговорим не само в Стратегията за национална сигурност, но и в този документ на някои от насоките, които дава проектът за Стратегическа концеция на НАТО, чието приемане се очаква през ноември 2010 г. Дори в Интернет може да се намерят анализи и перпоръки на отделните страни за необходимите насоки на трансформация на своите въоръжени сили, появили се още след доклада на експертната група, оглавявана от Мадлин Олбрайт през май 2010 г. за новата Стратегическа концепция на НАТО.
    - Основното е разбира се изграждането на необходимите оперативни способности и изпълнение на поетите ангажименти на нивото на отговорностите на един сериозен член на алианса, като потърси и сили и възможности по новите общи задачи;
    - На препоръката от Стратегическата концепция на НАТО за координиране на националните специализации на страните-членки България би могла да предложи сектори, в които се е утвърдила като страна-член: военната медицина – нашите медицински екипи са се доказали и са изключително високо ценени от партньорите ни в НАТО; обучението по военноморско дело- Военноморското ни училище във Варна предлага освен модерна база и винаги осъвременени и модерни методи на обучение, а възпитаниците му са ценени по цял свят; разузнавателните служби и особено военното разузнаване могат да предложат по-добра експертиза по балканските и черноморски страни, с което биха отговорили и на друг призив от Стратегическата концепция – за необходимостта от повишено вмнимание и експертното наблюдение и оценка на Балканите и Постсъветското пространство. Странното е, че в Бялата книга за отбраната и въоръжените сили не се посочват приоритетните области, в които би следвало да се инвестира във време на криза и при очертаващите се предизвикателства – например във високотехнологични въоръжения, в разузнавателните органи, в научно-изследователеската и развойна дейност и т.н. Освен това, можеше да се подчертае загрижеността за сигурността на българските военни на мисии, като се посочат също няколко направления като: нови бронирани машини за пехотата, обявяване на „войника на бъдещето” за приоритетен проект, отношение към неизбежното навлизане на безпилотните летателни средства във войските и др.  
- На посланието от Брюксел за многонационални формирования с единно командване, контрол, логистика и интегрирани гражданско-военни компоненти, можем да предложи опита си от участие в Бригада Югоизточна Европа, чийто команден щаб има зад гърба си и успешна мисия в Афганистан, както и първоначалния си опит от участие в тактическа група на ЕС с Гърция, Румъния и Кипър, с която дадохме вече първото си 6 месечно дежурство и се подготвяме за второ такова. Тук обаче ще трябва да се преодоляват много недостатъци, които се проявиха в  процеса на оборудване, въоръжение и подготовка.
    - На посланието за общо финансиране и обединяване в общи проекти, залегнало в натовския документ, българската страна би трябвало радикално да промени подхода си и макар и закъсняла, да потърси пътища за включване в стартирлали вече проекти на НАТО и  ЕС. Именно при недостиг  на финансови средства, общият подход в проектите е верният път. Освен в научно-изследовтаелската дейност, това е възможно и при военните доставки. Затова още далеч преди кризата българската страна предложи на САЩ в неофициален порядък с проучвателна цел обща доставка на изтребители за Румъния и България, но очевидно времето тогава не е било узряло за това. Дразнещ факт с привкус на плагиатство бяха направените  през септември т.г. в медиите “предложения” на посланика на Франция, защото идеите за съвместни проекти, въоръжения и структури бяха изложени по принцип още през май в доклада на Мадлен Олбрайт, конкретизирани в анализ на интернет-страницата на българския Център за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения и не са нещо ново. Но ние действително имаме шанса за съвместно финансиране в изграждането на оперативни спосособности, както с Румъния, така и с Турция и Гърция. Освен съществуващата вече Бригада Югоизточна Европа и Тактическа бойна група на ЕС /Гърция, България, Румъния, Кипър/, може да се помисли за обща морска единица с Румъния и участието й  в международни мисии.  Съвсем логично е и защитата и контрола на морското пространство да бъдат реализирани в единен проект с еднаква техника. Така както и обслужването и използването на новите многоцелеви изтребители би било по-лесно при съвместна българо-румънска поръчка, закупуване и поддържане.
- Създаването на информационно превъзходство в съвременните операции, усъвършенстването на комуникационните системи и стандартизирането им е в центъра на вниманието на НАТО и затова в анализите, какво да се направи след приемане на новата Стратегическа концепция на НАТО в западните ни партньори се утвърждава мнението за спешна необходимост от C4ISR- способности, за това че Съюзът трябва да инвестира първо в съвременна и актуална CIS-архитектура и стандарт на НАТО. Брюксел трябва да постигне изпълнението на еднакъв IT-архитектурен стандарт и поддръжка в цялата комуникационна структура. Необходимо е да се засилят инвестициите в националните системи на тактическо и оперативно ниво, които са предвидени за включване в стратегичската и оперативна мрежа на НАТО. Съобразяването с тези насоки трябваше да намери място в Бялата книга. Но там липсват и други актуални и важни въпроси, които ще бъдат отразени дори в отделен раздел в Стратегическата концепция на НАТО- например въпросите относно кибернетичната сигурност.

Въпреки посочените слабости, трябва да се оценят усилията както на работните групи, така и на политическото ръководство и лично на министъра на отбраната. Немоловажен е и фактът, че МО потърси мнението на широк кръг специалисти и постави на открита дискусия проблемите в проекта. Вярно е, че подобен подход даде чуваемост на някои яростни политически обременени критици или създаде впечатление за отсъствие на мнението на самите военни от поделенията на Българската армия и на цивилните служители, но това  може все още да се корегира. Проектът би трябвало да се доразвие в посочените по-горе насоки, ако искаме той да постигне в по-голяма степен целите си. Остава да се надяваме, че добрите намерения ще се реализират и няма да останат на хартия, каквито примери има безброй в архивите на Министерски съвет и на някои министервства, включително и това на отбраната.  


Забележка: Горните коментари са направени на базата на проекта на Бялата книга, валиден към септември 2010 г. Възможно е, корекциите, които МО предвижда да внесе след дискусиите, да променят някои от критикуваните тук моменти.