|
“МАКИАВЕЛИ В БРЮКСЕЛ. ИЗКУСТВОТО НА ЛОБИРАНЕ В ЕС” |
 |
|
Автор Експерт
|
|
Неделя, 10 Октомври 2010 21:39 |
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА РИНУС ВАН СХЕНДЕЛЕН В СОФИЯ
Дипломатическият институт към Министъра на външните работи и Националната асоциация на общинските служители организираха в НДК в София представяне на книгата на холандския професор Ринус ван Схенделен “Макиавели в Брюксел. Изкуството на лобиране в ЕС”, на което авторът изнесе своя лекция. Идеята за издаване на книгата е на председателя на Националната асоциация на общините Валентин Лазаров, но тъй като това е третото й издание, а първите две са в Чехия, зад полезната инициатива стои нашия бивш посланик в Прага и бивш директор на Дипломатическия институт доцент д-р Здравко Попов, който е автор и на предговора към книгата.
Както директорката на Дипломатическия институт Таня Михайлова, така и доц. д-р Здравко Попов подчертаха с право в изказванията си, че моменът на издаване на този изключителен наръчник за желаещите да лобират в ЕС е много подходящ, предвид подготовката на закон за лобизма и дебатите около тази изключителна интересна тема. Нещо повече, госпожа Михайлова счита, че издаването на книгата е само началото, тя ще бъде включена в обучителния план на Дипломатическия институт и представена в университети в цялата страна.
Ринус ван Схенделен е професор по политология в Университета “Еразъм” в Ротердам. Той има 25 книги и над 300 статии и често обучава лоби-групи в ЕС. Третото издание на представената пред българска публика книга е всъщност със съвсем ново съдържание, след първите две издания, от 2002 г. в Чехия и от 2005 г. в Полша, защото е изцяло пренаписана и са включени много нови моменти след разширяване на ЕС, влизане в сила на Лисабонския договор и новите тенденции на оказване на влияние в ЕС. Включени са и редица нови изследвания на знания и опита на експерти, необходими за успешно лобиране, както и много нови случаи на лобиране, които показват, че изкуството на лобиране в ЕС се нуждае дори от “още повече” Макиавели.
Авторът споделя, че книгата му има основно две цели. Първата е да даде яснота по въпроса, как групите по интереси могат да оказват влияние върху публичните власти, държавните служители и политиците по отношение на това, което те планират да направят /или да не направят/. В този смисъл книгата се отнася до изкуството на лобирането пред държавните служители и заинтересованите страни, в която и да е област. Представат за лобирането няма нищо обкщо с отрицателното значение на понятието , което е придобило в средствата за масова информация. Понятието е въплатено в цялостен комплекс от знания, известен като “управление на публичните работи”, чиито три основни съставни елементи са: амбиция, изучаване на сцената на действие и разумно лобиране.
Втората цел на книгата според автора е специфична, тъй като общите познания могат да докажат своята ценност само когато се приложат при конкретни условия на средата. Тук ние отнасяме тези познания към процеса на вземане на решения в Европейския съюз. Брюксел е мястото, където се извършват по-голяма част от законодателната дейност, която обвързва всички държави-членки и оказва влияние върху групите и гражданите в тях. Годишно се създават 2500 законодателни акта, касаещи всички държави-членки. Тук местните правителства не могат да разчитат на своите няколко официални правомощия, а трябва както да се борят за своите интереси, така и да се държат като заинтересовани сдтрани. Те могат да научат много от “висшата лига”, състояща се оснвоно от частни групи, които ги изпреварват по отношение на оказване на влияние в ЕС.
Използвана е литература, чиито автори произхождат от различни страни, което е показател за все по-широката осведоменост по въпроса, че върху ЕС наистина може да се оказва влияние и че неговите действия произтичат от това “което всички ние правим от него”.
В предговора доц. Д-р Здравко Попов акцентира върху онези моменти от книгата, които са релевантни на вече оформилия се дебат в България относно “за” и “против” лобизма. В съществуващата реалност и управленски ситуации лобирането намира своето естествено място и значение- там, където има потребност от информация, преговори, натиск, застъпничество, кампании, партньорство. Ван Схенделен определя думата “лобиране” като синоним на “предизвикване на разлика, такава, каквато е желана” или на “придобиване на влияние”.
Защо Макиавели? Защо е избран за образ на днешния лобист Николо Макиавели, съветникът на владетеля на Флоренция от 16 век Лоренцо де Медичи? Защото, според автора, той олицетворява най-добре основните харатктеристики на лобизма- амбицията на се спечели играта; внимателно изучаване на играта, преди да се включи в нея; и предпазливо действане по време на играта. Въпреки, че съвременният лобист често ни се явява и в други образи, например този на Декарт, или този на Сюн Дзъ, все пак, образът на Макиавели остава архетипен за осмислянето на естеството на лобизма изобщо.
Лобирането е изкуство, игра, дипломация. Тя е сложна и деликатна работа, която изисква подготовка, познания, умения, култура и не на последно място, талант. Възникнало и утвърдило се в САЩ, преминало впоследствие във Великобритания, и накрая достигнало и разпространило се успешно в континентална Европа, лобирането днес, според Ринус ван Схенделен, е станало неотнимаема част от управлението на публичните дела. То е неотнимаем елемент от живота и мандата на Европейския парламент, на Комисията, на всички институции на ЕС и на представителствата на държавите-членки на ЕС. Преброени са над 2400 офиса на групите за лобиране в Брюксел- “висшата лига на лобистите”, както ги нарича авторът.
Разбира се, би било твъре наивно да се смята, че лобизмът не произвежда и негативни ефекти. Винаги трябва да се допуска, че има индивиди или групи, които прекрачват границата на позволеното и почтеното и следователно подлежат на санкциониране. Но както би добавил и ван Схенделен, да оставим ли бюрократите и длъжностните лица сами да решават по свое усмотрение какво трябва и какво не трябва да се реши, да ги оставим ли сами да тълкуват регламентите и директивите, ще ги оставим ли да бъдат глухи и слепи към гласовете и позициите на другите? Ако мъдро претеглим позитивните и негативните ефекти на лобирането, по очевиден и убедителен начин ще се открои превеса и ползата на първите. В крайна сметка, съществува достатъчно силен механизъм за корекции и саморегулиране в полето на самите лобистки практики /регистър на лобистите, лицензиране, етичен кодекс на лобистката професия, ролята на репутацията и т.н./. Както е известно, болестите на демокрацията се лекуват с още повече демокрация.
Настоящата книга е един много компетентен опит да се отговори на основополагащите въпроси, конституиращи всеки един значим обществен дебат за лобизма – Защо да се лобира?, За какво да се лобира?, Пред кого да се лобира?, Как да се лобира?, Къде да се лобира?, Кога да се лобира?, Кой да лобира?.
В книгата са синтензирани много неща, затова я сравняват с наръчник, наричат я академично изследване и проницателен анализ. Авторът е построил изложението си в 8 глави:
1. Европеизацията на публичните работи
2. Полето на действия: Общият интерес за вземване на решения в ЕС
3. Натискане на бутоните на Брюксел
4. Управление на сцената на ЕС
5. Управление на местния фронт
6. Управление на работата на ЕС навън /Управление на полевата работа на ЕС/
7. Граници на управление на публичните работи в ЕС
8. Лобирането и демокрацията в ЕС
“Макиавели в Брюксел. Изкуството на лобиране в ЕС”, Ринус ван Схенделен,
Нацианална асоциация на общинските служители в България. Дипломатически институт при Министъра на външните работи на Република България.
Copyright- Rinus van Schendelen Amsterdam University Press, Amsterdam, 2010
Превод - Елена Петкова, 2010
С подкрепата на фондация Ханс Зайдел
478 страници
Цена– 15 лв
|
|