ЛИСАБОНСКАТА СРЕЩА НА НАТО – СЛЕД ОБЕЩАВАЩИТЕ РЕЗУЛТАТИ СЕ ОЧЕРТАВАТ И МНОГО ПОДВОДНИ КАМЪНИ |
|
Автор Симеон Николов
|
Събота, 18 Декември 2010 14:20 |
Симеон Николов- интервю за радио К2 на 22. 11. 2010 г. и агенция “Фокус” на 23. 11.2010 г.
Обективността изисква при всички положителни резултати от Лисабонската среща на НАТО, някои от които наистина с историческо значение и дългосрочни последскнвия, да отбележим, че далеч не всички противоречия са преодолени и е добре да прогнозираме тяхното проявление в бъдеще. Освен това, постигнатите формулировки в документите от срещата на НАТО трябва да се четат внимателно, защото в тях се забелязват нюансите на постигнатото и на компромисите.
Така например, в дебата по Афганистан се откроиха и до голяма степен останаха противоречивите оценки за ситуацията в тази страна и за позицията и поведението към правителсдтвото на президента Карзай. Различни прогнози остават да се правят и за изхода от войната в Афганистан. Внимателният прочит на текста относно прехвърляне отговорностите за сигурността на афганистанското правителство до края на 2014 г., показва, че част от силите на коалицията ще останат и след тази дата, “най-малко с подкрепящи функции”. Нещо повече, генералният секретар на НАТО Расмусен директгно подчерта, че силите “ще останат толкова дълго, колкото е необходимо”. Министърът на външните работи на Великобритания Уилиям Хйкю посочи дори друг срок на “бойните мисии в Афганистан” за контингента на Великобритания- 2015 г. Очаквано възникнаха задкулисни спорове между президента на САЩ Обама , представители на НАТО и делегацията на афганистанския президент Карзай по проблемите с въздушните нападения и нощните операции в населени места. Тук германският канцлер Ангела Меркел единствена бе по-категорична, като заяви, че за да избегнат цивилни жертви, трябва да продължи оказването на натиск за да не се стига до такива, прехвърляйки отгтоворността в полето на дейността на президента Карзай и правителството му. Като се има предвид, чe от 2-3 месеца се провеждат масирани бойни операции в някои райони, при които неизбежно ще има още цевилни жертви, споровете по тези проблеми ще продължат и след срещата на НАТО в Лисабон. Независимо от коренно променения подход към Русия и записването за първи път в документ, че НАТО не представлява заплаха за нея, както и привличането й за сътрудничество в рамките на ПРО и по Афганистан, не бива да се допуска, че Балтийските страни и Полша най-вече, са възприели окончателно проруско поведение, когато само допреди една година да приемат подобни текстове бе в областта на утопията. В самата Русия не се приема тезата, че от НАТО не произтичат заплахи. Думите на президента Медведев би трябвало да се приемат като реалистични: “Придвижихме се напред, без оглед на разминаванията и трудностите, които ни предстоят.” Условията, които Русия постави за участие в ПРО са неизпълними в по-голямата си част. Тук има и една неизвестна величина в уравниението- дали ще бъде ратифициран в САЩ договара за стратегическите настъпателни въоръжения. От това зависи и опасението на Русия, че една мащабна ПРО би нарушила баланса в света. Впрочем, самото решение по ПРО на срещата на НАТО в Лисабон оставя впечатлението, че се търси по-скоро обвързване на страните-членки и възвръщане на рушащата се солидарност, както и възможност за реализация на плановете на САЩ под формата на ПРО на НАТО. Защото действителна и спешна необходимост от ПРО на този етап няма. Такава би се появила вероятно след 2018 г., ако се допусне разширяване на въоръжаването с ядрени оръжия и на други държави, включително и Иран. От друга страна, реализацията на една такава система за ПРО наистина изисква продължителни срокове, аргумент, който прави донякъде уязвим горния извод за търсене на нова задача и солидарен ангажимент. Причините за подхода на НАТО към Русия и значително по-голямата крачка, която направи към нея, отколкото Русия към Москва е продиктувана от обективните условия и реален анализ и прогноза. - Брюксел демонстрира една реалистична политика. Даде си сметка, че за да посрещне адекватно новите заплахи, трябва да действа все по-тясно с Русия, при това не само в овладяване на възникнали вече конфликти, а превантивно за недопускане на такива и чрез съвместни дипломатически подходи в определени региони на света.
- Ефективна ПРО е възможна с Русия, а не без нея.
- Енергийната сигурност изисква да разполага с механизми, които са възможни само при по-тясна обвързаност с Русия
- По-голяма обвързаност с Русия предоставя и механизми за обсъждане и на други въпроси, като правата на човека, екологичната защита и др. Създават се условия тепърва да се осъществява сътрудничество от кибернетичната защита до климатичните проблеми
Общите интереси предопределиха сближаването между НАТО и Русия. А тези общи интереси най-вече се очертават в: борбата срещу международния тероризъм, последствията от регионалните конфликти в случай, че не бъдат овладяни и в опасностите от разпространение на ОМП. Компромисите, които двете страни трябва да направят са значителни, но повечето от тях са в сферата на възприемането на проблемите. Спрямо Русия компромисът се изразяваше и в изоставяне на някои формулировки по отношение на Украйна и Грузия. Областите на сътрудничество с Русия, които се очертаха, са: - ПРО
- Афганистан – по транизтните товари, обучение на наркополицаи и обучение на пилоти на вертолети
На Лисабонската конференция на НАТО изпаднаха на заден план или не получиха все още адекватни решения някои въпроси като: сътрудничеството между НАТО и ЕС; - формулиране на приоритетни проекти и съвместното им финансиране
- специализация на отделните страни в различни области.
- Последните два въпроса са от значение за страни като България с по-малък финансов ресурс.
Подводните камъни при реализацията на решенията от Лисабон са главно в няколко области: - Афгантистан- запазват се различията в оценките; създаването на провинциални милиции може да доведе до условия за гражданска война. Подготовката на афганистанската полиция и армия не може да завърши в планираните срокове поради ред причини- 80% неграмотност, корупция, текучество, ниско заплщане и т.н. Доказателство, че САЩ няма да могат да напуснат Афганистан в официално обявения срок е, че през 2014 г. трябва да бъде завършена една от двете големи военни бази. Тоест осъзната е необходимостта от едно трайно присъствие в тази страна и региона. Може да се очаква, че след 2014 година талибаните, подкрепени от тайните служби на Пакистан ще се опитат да вземат властта в Афганистан и да го превърнат отново в религиозна държава, което ще е поражение за влиянието в целия регион.
- ПРО- съвместимостта на наличното въоръжение и икономическите интереси за производство на елементите на ПРО. Под съвместимост имам предвид, че само Германия, Холандия, Испания и Норвегия имат подходящи кораби, които могат да носят контейнерите MK-41 за противоракетните системи SM-3. Икономическете интереси пък се обуславят от това, че САЩ са далеч по-напред в развитието и производството на системи за ПРО. Не ства а и дума за включване на европейски партньори. Със сигурност ще има политически искания за по-добро разпределение на финансовите ангажименти. Трябва да се има предвид, че обявените от ген-секретар на НАТО Расмусен цена от 200 млн евро се отнася само за свързване на системите между отделните страни. Действителната цена на цялата ПРО е значително по-голяма. Само една ракетна система SM-3 струва 30 млн. Да не говорим за корабите. Като начало само са необходими 40 кораба. Дори оперативно-тактическите средства като “Пейтриът” възлязоха на Турлция към 7 милиарда долара за 290 броя.
- Възвръщане подкрепата на обществеността в отделните страни за мисиите и финансовите разходи – риск за страни, които трудно излизат от кризата, а трябва да обяснят на обществото необходимостта от допълнителни разходи.
България имаше шанс в дискусията за ПРО да поиска модернизация на ПВО и подмени старите руски ракети от наземната ПВО. Удачно решение щеше да бъде въвеждането на въоръжение на системите “Пейтриът”, които са предназначени за защита от ракети с малък радиус на действие. Турция подписа за 290 такива, а Полша ще разположи на източните си граници същите. “Пейтриът” притежават още Гърция, Холандия, Испания и Германия. Свалянето от въоръжение на остарялите зенитно ракетни комплекси и съкращаването на едно от двете поделения ще намали нашите възможности. Същото се отнася и за въздушната компонентна на отбраната- забавянето на смяната на МиГ 29 със съвременен многоцелеви изтребител. При положение, че нямаме финансови възможности за закупуване на “Петриът”, вероятно ръководството ще се стреми да запази поне по-новите зенитно-ракетните системи С-300.
|
|