Причината някои страни и специалисти да не се съгласят с изграждането на такава въздушна зона е, че тя по същество си е военна операция. За да наложиш въздушна зона, забранена за полети, трябва първо да унищожиш въздушната отбрана на Либия. Въздушната отбрана, освен зенитни и ракетни установки, има и самолети, с които ще трябва да се влезе във въздушен бой. Либия има 260 изтребители, повечето от тях са руските МИГ. Това означава водене на бойни действия, загуба на техника, човешки жертви.

Западът разполага ли с необходимата разузнавателна информация за силите, срещу които ще трябва да се изправи, или тръгва малко “на сляпо”?

Да, разполагат. Пределно ясно е с какви сили разполага Либия. При установяване на въздушна зона, забранена за полети, най-важно е с каква противовъздушна отбрана разполага съответната страна. Както
споменах, Либия има 260 изтребители, което е една немалка сила. Но те имат и 600 зенитно-артилерийски системи, което е от голямо значение. На въоръжение имат руските зенитни ракетни комплекси “Стрела 1” и “Стрела 10”, както 24 пускови установки зенитно управляеми ракети. Либия има самочувствието и готовността да посрещне такъв удар, но очевидно военните експерти са счели, че могат да наложат блокада. Има някои съмнение, че част от това въоръжение е старо. Либийските военни са недостатъчно добре обучени, въпреки че там се пращаха инспектори от Великобритания, от Беларус, от Египет, от Украйна. Всичко това обаче е техническата страна на въпроса.
За мен по-важно е друго. Налагането на зона, забранена за полети, неминуемо ще прерасне в по-мащабна военна операция. Това е повече от сигурно, особено като прочетем текста на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН. Там има се говори за “всички необходими мерки за защита на цивилното население”. Това означава и отстраняването на Кадафи. За съжаление, прогнозата ми е, че тези думички, които отварят по-широки пълномощия, ще бъдат предпоставка за мащабна военна операция.

Как си обяснявате разделението на Европа относно намесата в Либия и факта, че САЩ като че ли промениха позицията си в рамките на 24 часа?

Големият въпрос, който стои пред държавните ръководители, когато се взема такова решение, би трябвало да бъде: “Ако предприемем тези действия, какви рискове има и каква ще е цената?” Според мен, съмненията в някои от страните, включително и в НАТО, бяха свързани с военните рискове. Задали са си и въпроса какво ще получат след провеждането на една такава операция. А САЩ промениха мнението си, защото е очевидно, че бунтовниците са недобре въоръжени, нямат изтъкнати лидери, нямат политическо обединение.
Знаете, че в Либия надделяват племенните интереси и лоялност. Т.е. няма ги онези носители на демократичните ценности, каквито видяхме в Тунис и Египет, където младите и образовани хора протестираха за демокрация мирно, а не с автомати. В Либия става нещо коренно различно, при това го няма стабилизиращият фактор – армията. Втората група въпроси, са свързани с политическата легитимация на заплахите, които Кадафи предявяваше, че Западът се стреми да наложи контрол върху петрола. Предприемайки такава военна интервенция, се поема риска тези предупреждения на Кадафи да получат легитимация. Най-важният въпрос при взимането на решение дали да бъдат предприети такива мерки или не е какво ще се прави след това.
За съжаление, моята прогноза е, че с една военна операция – накъдето се върви – ще бъдем изправени пред съпротива от две групировки. Едната групировка ще бъде от последователите на Кадафи, защото няма как да ги унищожим всички физически, нито да ги убедим в нашите добри намерения. Освен това не знаем какъв е капацитетът на Кадафи да продължи да подхранва силите с наемници от други африкански страни, както правеше досега по въздушен път. А втората е “Ал Кайда”, която заяви вече, че ще се възползва от такъв случай. В такъв случай Либия ще се превърни във втори Ирак, в който дълго време ще трябва да се борим с тези опозиционни сили. Втори Ирак, който ще се превърне в ново гнездо на “Ал Кайда”. Дори ако Западът се наложи в Либия, следва изграждането на една напълно нова държава. Въпросът е дали ще можем да изградим тази държава при такова противоборство. Освен това няма партии, няма държавни институции, няма органи за сигурност, няма Конституция – всичко това ще трябва да се изгражда от нулата.

А какви би станало, ако не Западът не се намеси?

Вероятно режимът на Кадафи щеше да се задържи, но не под негово ръководство, а под ръководството на сина му Сейф ал Ислам, който щеше да проведе някакви реформи. При всички случаи тези реформи щяха да бъдат повърхностни и опозицията, рано или късно, щеше отново да се надигне срещу този “обновен” режим на младия Кадафи. Щяхме да имаме фасадна промяна, фасадна демокрация. По-добре е да се изгради напълно нова държава, отколкото да отлагаме неизбежното с мъчителна периодична гражданска война. Но никой в Западна Европа не си прави илюзията вече, че може да бъде изградена по западен модел която и да е страна в региона. Просто няма как да стане и това се разбра, слава Богу, до най-високо ниво. Ако никой не се намеси, Либия се оформя като една бъдеща ислямска държава. Лошо няма, стига да не надделеят радикалните сили.

Не е ли по-логично военната интервенция в Либия да бъде под ръководството на НАТО, а да не се провежда от отделни държави?

Трябва да уточня, че под военна интервенция все още не си представям навлизане на сухопътни сили в Либия. Под военна интервенция си представям въвеждането с военна сила на зона, забранена за полети и доставка на въоръжение на бунтовниците, тъй като те се нуждаят стрелково оръжие, за да се противопоставят на добре въоръжените части на Кадафи.

Погледнато отстрани изглежда, че Западът ще се опита да изравни силите и ще ги остави да се избиват взаимно.

По-разумно би било, защото ако се влезе със сухопътни войски, ще стане страшно и тогава ще създадем в либийското население това, което създадохме в иракското. Ще създадем чувството, че налагаме външни опекуни, поробители. Същото стана в Ирак. Това е много по-лошо. Затова не вярвам в мащабна сухопътна операция. Що се отнася до въпроса ви за НАТО – да, Алиансът може да направи това, защото и трите условия за намеса, които бяха поставени от генералния секретар Расмусен, са налице. Но засега се очертава коалиция между САЩ, Великобритания и Франция, но както разбирам Дания е предоставила самолети F16, Полша – транспортни самолети, така че коалицията ще се разширява. За НАТО би било по-добре да се въздържа на този етап, още повече че някои от страните-членки на НАТО не са съгласни. Германия не подкрепи резолюцията на ООН.

След думите на премиера Борисов, че хората в Бенгази са мъчителите на медицинските ни сестри, ние какво ще направим – ще подкрепим ли или не намеса в Либия?

Това е един от щекотливите въпроси. Не би да се казва общо хората в Бенгази, защото бившият правосъден министър оглави една от опозиционните групи. При такава мащабна операция и високите цели, които се поставят, очевидно, че ние трябва да преглътнем това в името на хуманитарната цел да се спаси животът на цивилни граждани, с които Кадафи щеше да се разправи, ако влезе в Бенгази. Трябва да се подкрепи движението за промяна в Либия. Макар че аз дълбоко се съмнявам, че повечето опозиционни племенни групировки са носители на демократични ценности. Струва ми се, че Западът ще опита да привлече и арабски страни в такава мисия. Още в началото на бунтовете в Либия египетските войски бяха в готовност на границата. Не е изключено да се получи такава арабска подкрепа, която би предотвратила формирането на чувства в либийския народ, че заместваме стария опекун с нов.

Засега Йордания, Катар и Обединените арабски емирства заявиха готовност да участват във военна операция. Това няма ли да доведе до конфликти между арабските страни?

Да, това е възможно, но държавите, които цитирате, са членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив. Т.е. тези, които взеха решение за влизане на чужди сили в Бахрейн. Това беше първото навлизане на чужди сили в държава от този пояс на революционен хаос в Северна Африка и Близкия изток. Точно тези страни са заинтересовани от запазването на стабилността си и тъй като вълните достигнаха до тях, съвсем естествено е да очакваме, че те ще реагират. Залогът за тях е огромен, като и залогът за Запада.
В Бахрейн се намира щабът на Пети американски флот. Саудитска Арабия е най-големият доставчик на нефт. Още когато започна този революционен хаос, се каза дано да не стигне до Саудитска Арабия, защото тогава светът ще бъде изправен на нокти. Това са страните, които са в противовес на влиянието на Иран. Цялото развитие на ситуацията в Северна Африка и Близкия изток води до нарастване на влиянието на Иран. С намесата в Бахрейн се появи началото на нещо ново – противопоставянето на двата колоса Иран и Саудитска Арабия за повече влияние.

Възможно ли е крайната цел на западната намеса да е разпадането на териториалната цялост на Либия, което би улеснило налагането на контрол?

Този въпрос беше дискутиран неведнъж. Но ми се струва, че това не е в интерес нито на Запада, нито на Либия. Струва ми се, че след военната операция Западът ще е заинтересован от изграждането на напълно нова държава и запазването на нейната териториална цялост. Всички, което са прави от Запада, е основано на изключително големи икономически интереси, които се свеждат само до доставките на нефт, не само до доставките на оръжие. Става въпрос за огромни икономически проекти. Не трябва да се забравя, че цената на една военна операция не е никак малка – 9 млрд. долара за 6 месеца.

Каква част от тежестта може да ни се наложи да поемем ние?

Ако ситуацията в Либия се развие така, както предвиждам, ние бихме могли да участваме с един кораб по същата схема, по която участвахме в охрана на крайбрежието на Ливан. Това бихме могли да предоставим, но тъй като според мен операцията ще се състои основно в нанасянето на въздушни удари, няма да се наложи изпращането на сухопътни войски. Разбира се, абсолютно уверен съм, че при изгражданите на една нова държава страните-членки на НАТО ще трябва да предоставят инструктори за обучение. Ние бихме могли в перспектива да помогнем в подготовката на нови въоръжени сили и сили за сигурност, нова държавна администрация и т.н. Това се отнася до прякото ни участие в Либия, но големият въпрос, който стои пред българската външна политика, е разработването на нова външнополитическа стратегия, защото нещата в региона коренно се променят. Ако нещата продължат да се менят с такава скорост, да се формира ос “Израел – Балканите” срещу оста “Турция – арабския свят”, ние ще се окажем в много трудно положение. Как ще поддържаме връзки със страните от арабския свят, ако останем в такава ос. Разпиляхме потенциала си по отношение на Близкия изток, останахме без специалисти.