ДЯНКОВАТА НЕОЛИБЕРАЛНА МИСТИФИКАЦИЯ Е АНТИНАЦИОНАЛНА Печат
Автор Проф. Чавдар Николов   
Вторник, 05 Април 2011 09:55
В българското публично пространство достатъчно често се случват неща, можещи да послужат за нагледна и поучителна илюстрация на схващанията на Зигмунд Фройд. Външно  никого невпечатляващи мъжлета, избивайки комплекси, се стремят да привлекат общественото внимание, включително, силно подозирам, това на нежния пол, с екстравагантни идеи и ексцентрични реализации.
Естествено, външно всички не можем да изглеждаме като Ален Делон или Брад Пит, да речем, пък и това би било пределно скучно. Но трагедията в тукашни условия е, че на неистово кресливо напъващите се да изпъкват с “оригинално мислене и неординарни решения” не им е дадено даже нещожно зрънце от духовния потенциал на Наполеон, Хегел, Андерсен, Ван Гог, Фернандел или на който и да е било друг, от “по-обикновените” или от “най-големите грозници”. В частност, икономическите коментатори, обичайно абонирани у нас за телевизионна трибуна, в строго съответствние с външните си незабележими природни дадености интелектуално задължително се разполагат в периметъра “неолиберален фанатик – обикновен неолиберален идиот”.
“ Германия е държава във фискален борд” проповядва от синия екран редовната, служеща за ориентир на държавата ни пипонеста глава (Вж. “Швейк”) . Тя ни препоръчва “полезни и належащи промени” в конституцията, касаещи лимитиране на бюджетния дефицит, на процента на преразпределение, на дела на брутната държавна задлъжнялост, както и определяне на личните подоходни данъци чрез гласуване с квалифицирано мнозинство в парламента.
На пръв прочит, като че ли неолибералните талибани са започнали леко да поузряват и най-подир тръгват да търсят рецептите за българскито развитие не в някоя екзотика по глобуса, а в нормална цивилизована страна?
Но дайте по-напред да погледнем какво е написано в германската конституция, датираща от 23 май 1949 година и променена за последен път на 29 юли 2009 година. Четем най-подробно интересуващия ни раздел Х, Finanzwesen, сиреч Финансови дела, простиращ се от параграф 104а до параграф 115 включително.
Във визирания раздел доста подробно е разписано публично финансовото разделение между централната федерална власт (бунда) и тази в отделните провинции (страни). Това, ясно, не може да бъде отнесено към България, която неслучайно е по основен закон унитарна държава. Евентуално федериране, камо ли кантонизация тук, последната отново пред последните месеци препоръчвана от немирясващите наолиберални “мислители”, поради етническата пъстрота и конкретните геополитически дадености, категорично казано, се явява пряко насочена срещу националния интерес.
Спираме се на параграф 109, абзац 3, на германската конституция, където въвеждащото изречение предписва бюджетите на федералния съюз (бунда) и на провинциите принципиално да бъдат изравнявани без  постъпления от кредити. Указва се , че това изискване се счита за спазено, ако постъпленията от кредити на федералния съюз не надвишават  0,35% от брутния вътрешен продукт на страната. Специално и непосредствено обаче в допълнение се подчертава, че бундът и страните имат право да въвеждат “симетрична регламентация” за времена на подем и спад при конюнктурни отклонения от нормалното положение, както и при природни катастрофи и ситуации на крайна нужда, тоест при такива явления, които  не подлежат на контролиране от държавата.
По-нататък в текста на основния закон на Германия се предписва многогодишно балансирано финансово планиране, както и функционирането на нарочен орган за надзор над бюджетите на федералния съюз и отделните провинции – т.нар. съвет за стабилност. Предвидени са също някои компетенции на федералното правителство да възразява пред парламента по повод приемането на закони, увеличаващи разходите или на такива, намаляващи приходите на бюджета.
В параграф 115, абзац 2, практически се повтаря същностно казаното в параграф 109. В него е добавено още, че отклонения по отношение на  границата от 0,35 на сто от БВП се обхващат от специална контролна сметка, като прекрачването на границата от 1,5% от БВП следва да се обосновава в съответствие с конюнктурата. Как става това обосноваване и как точно то се дефинира и калкулира се описва в специален федерален закон. При природни катастрофи и крайна нужда гореспоменатата граница също би могла да се наруши с решение на мнозинството от бундестага. Такова решение обаче задължително следва да бъде придружено от план за погасяване на взетите кредити в разумен срок.
По този начин в раздел Х на германската конституция, разбира се, че става дума за установяване на строга фискална дисциплина в аспект държавно задлъжняване, което фактически въпреки взетите мерки, пред последните години неотклоно се покачва. Държавният дълг на Германия предкризисно през 2008 година е бил 66% от БВП, през 2009 година става 73%, през 2010 година 75,7%, а през 2011 година прогнозите са за 75,9%. Правителствените намерения за намаление на дълга до 60% от БВП към 2015 година поне към момента не изглеждат особено реалистични.
По-показателно  и интересно обаче е, че никъде в германската конституция не става въпрос за предлаганите ни от местните неолиберали прочие мерки като фиксиране на преразпределението на база бюджетни приходи на равнище от 37%, за строго лимитиране на брутната държавна задлъжнялост на 60% от БВП, според съответния конвергентен еврокритерий, както и за въвеждането на изискване за наличие на квалифицирано мнозинство при определянето на размера на подоходните данъци. Сами се уверихме въз основа на гореприведеното, че в германския основен закон са предвидени и изброени все пак доста изключения и вратички (позоваване на и съобразяване с конюнктурни колебания, природни бедствия, финансов недоимък ) във въведения иначе изглеждащ като доста строг режим на фискална стабилност . А обективните числа от своя страна еднозначно говорят, че Германия в кризата се е възползвала именно от въпросните изключения и вратички. По друг начин покачването на брутната държавна задължнялост и продължаващото нарастващо нарушение на 60-процентния маастрихтски критерий би било необяснимо.
Впрочем, като става дума за следване на примера на Германия, нека да хвърлим поглед върху подоходните данъци в страната. Труизъм е, че цивилизованите държави не прилагат плосък данък. При наличие на необлагаем минимум от 7834 евро годишно, минималният, т.нар входящ размер на подоходния данък в страната е 14%, а максималният 47,48%. Така, като се прибави и “приносът за солидарност”, предназначен за бившата ГДР, “високата” подоходна ставка надхвърля 50%. ДДС в Германия е диференциран, а преразпределението на база бюджетни приходи в предкризисната 2008 година е било цели 43,9%, тоест с почти 7 пункта над предлаганото от г-н Симеон Дянков.
Така съпоставяйки и вниквайки, анализирайки, без колебания може да се стигне до заключението, че инициатива на министър Дянков за комплекс от мерки за въвеждането на “фискален борд” у нас, безрезервно подкрепена от Синята коалиция и от партия “Атака”(в разрез със собствената програма на последната партия), както и от многобройните либерални институти, е поредната сервирана на българското общество грандиозна неолиберална мистификация. Настоятелно предлаганото с цел скоростно да ни бъде наложено определено няма аналог в развития свят.  С примера на Германия, в чиято конституция в края на краищата става дума за регламентиране на “широко балансиран бюджет”, откровено и злоумишлено се злоупотребява. Но, трябва дебело да се подчертае, че при подобни “експерти” и откровената лъжа, и превръщането на България в експериментален полигон не ни се случва за първи път за последните двадесет години.
Много тревожният въпрос заставащ на дневен ред е защо понастоящем у нас липсва сериозната публична дискусия, когато става дума за проблеми от първостепенен обществен и национален интерес, за проблеми, които касаят бъдещето ни като нация и държава, за рискове, които никъде другаде не се поемат току така от обществото?
Частните телевизии у нас преобладаващо са собственост на олигархията, на която националната отговорност е иманентно неприсъща. От тях, както пее Висоцки “нечего взять”. Но защо по издържаната с парите на данъкоплатците Българска национална телевизия продължава безсменното дежурство по коментарните предавания на неолибералните крачещи касетофони? Явно е, че без уволнения на неграмотни, пристрастни или просто подкупни журналисти, работата там не може да се оправи.
Джордж Сорос е неоспорван гений на финансовата спекулация. Но на какво основание бихме могли да очакваме неговата фондация да застане на страната на българския национален интерес? От историята се знае единствено, че той самият в разговор с президента Буш е защитил подобаващо американския национален интерес, призовавайки да бъдат наложени регулации върху финансовите пазари, защото иначе спекулантите щяли да продължават да печелят. Какво тогава обосновава преекспонирането на едно “старши икономистче” от “Отворено общество” по БНТ?
По същия или по много подобен начин, финансираните с неоконсервативни пари, куп неолиберални институти какво общо биха могли да имат с хората в нашата страна, с тяхното българско, тукашно, наше съвместно бъдеще? Каквото и официално да се приказва “Глобална България” е България само на думи, битово удобен слугинаж, но слугинаж.
Реализирането на националния интерес няма нищо общо с козируването наляво и надясно, както и според случая - на изток и на запад. Телевизионно публичният неолиберален онанизъм дойде на всички у нас до гуша и вече заплашва да ни удави като общество, нация и държава.
Ако е вярно това за предимствата на по-ниското преразпределение, на плоския данък и на ниските заплати, защо децата ни масово бягат точно в Германия? Нали там преразпределението е доста по-голямо от неолиберално предписваното като “здравословно”, но в страната има и балансирано общество, и солидно здравеопазване, и образование на ниво, и завидно социално осигуряване.  Затова в Германия данъците са стръмно прогресивни, а кризата се преодолява по-лесно. Пък и заплатите са такива, за каквито тук и след 20 години не може да се мечтае?
България би трябвало занапред да се изгражда държавнически, последователно, приемствено, по план. Прословутият основополагащ всичко и навсякъде пазар и фискалното корсетно затягане сами по себе си няма как да решат проблемите ни. Напротив, прекаленото фиксиране и уповаване в тях само ще усложняват ситуацията и ще засилват безизходността. Простичко казано, строежът на автомобилният завод край Ловеч, на магистрала “Тракия” и на софийското метро са много по-важни и значими от всичките Дянкови фискални фокуси и евтини уйдурми. Последните ще е най-добре да ни се разминат. Както и, в съвсем непосредствено бъдеще, и самият “Брат Пит с очила”, набеден за вицепремиер и министър на финансите.