1. Изявлението на президента Обама бе направено дни след като министърът на отбраната Гейтс потвърди, че се водят разговори с някои от талибаните. Впрочем, за първи път САЩ признават официално за воденето на такива. Като се има предвид, че едно от основните искания на талибаните е именно изтегляне на всички или голяма част от чуждите военни сили, очевидно е, че Обама прави стъпка в тази посока, но тя не удовлетворява засега другата страна в преговорите. Според международно изследване в 24 държави, 40% от анкетираните подкрепят преговорите за мир и допускането на талибаните в афганистанското правителство. Не можем да пренебрегнем мнението на специалист като Хенри Кисинджър, че преговорите ще дадат резултат при четири условия: прекратяване на насилието, изтегляне на чуждите войски, създаване на коалиционно правителство или разделяне на територии и формиране на действащ механизъм за изпълнение на горното.           

2. Общественото мнение в САЩ претърпя чувствителни промени: за първи път има значително мнозинство за възможно най–бързо изтегляне на войските от Афганистан– 56% срещу 39% за оставане в страната до стабирлизирането й. 58% вярват в крайния успех на САЩ в Афганистан. /Този процент бе близо 62%, когато бе съобщено за елиминирането на легендарния терорист Осама Бин Ладен./ Много показателни за натиска, с който трябва да се съобразява президента, са резултатите от изследванията сред демокартите и републиканците: 67% от демокнратите днес са за изтеглянето на военния контингент колкото се може по–бързо, срещу 43% преди една година, тоест има ръст от 24%.  При републиканците също има промени на нагласите: 43% са за изтегляне на американските сили, което представлява ръст от 12%, а подкрепящите оставането на контингента са 53%. Президентът е принуден да балансира между политическите сили, да удовлетвори в максимална степен исканията на всички. Въпреки това, само дни след изявлението по Афганистан, Конгресът гласува против участието на САЩ в Либия, отхвърляйки с 295 гласа резолюцията, разрешаваща участие с военни сили. Макар това не винаги да е решаващо, защото въпросът трябва да мине и през Сената, е показателно за атмосферата, в която президентът трябва да защити политиката си.           

3. Определящи за общественото мнение и нагласите са високите разходи и дадените жертви. Президентът Обама вече не може да обяснява на съгражданите си изразходването на 2 милиарда долара седмично за войната в Афганистан. Но и тази цифра е подценена, защото само в нсастоящата година  разходите са над 120 милиарда, а за следващата са планирани 107 милиарда долара. Броят на жертвите само в Афганистан достигна 1606, от общо 6000 дадени в последните войни. На фона на финансовите и икономически трудности става все по–неприемливо да се води политика на разширяване на военните действия.           

4. Със сигурност решението е обосновано и от факта, че в европейските страни има също отлив от подкрепата за военно присъствие в Афганистан и най–вече нежелание за по–голям принос в период на финансова и икономическа криза. Освен това в световен мащаб расте подозрението на експертите, дали международните норми срещу насилието имат въобще все още правна сила. Става дума за международноправното легитимиране на ангажиментите на Запада. Напоследък това се прояви в случая „Либия”, но и при сегашната дискусия по изтегляне на войските от Афганистан, въобще не бе споменато, че освен военни, има и хиляди убити цивилни граждани и деца. Само през 2009 г. те бяха над 2400, а през 2010 г. – 2777 души /Ако трябва да бъдем по–точни, според ООН две трети от тях са жертви на бунтовниците, а не на съюзническите сили./          

5. Обосновката на американсккия президент за обявената промяна в частта й, че са постигнати „значителни успехи” и в оценката, че от Афганистан не произтича вече терористична заплаха за самите САЩ, е много уязвима и неточна. Самият факт, че атентатите в Афганистан нарастват, съпротивата се изостря, а годината беше най–кървавата от началото на войната, не подкрепя горната теза. Колкото до терористичната заплаха за САЩ, винаги е било ясно, че талибаните са движение с регионално значение и не са представлявали опасност за Вашингтон. По–скоро подкрепата на някои от тях за Ал Кайда и условията за подготовка и действие на последната са били причина за отговора на международната коалиция.           Смяната на стратегията се съдържа в други две  фрази на президента: „Време е да се заемем с национално строителство у дома” и „Ние няма да се оптиваме да правим от Афганистан прекрасно място.” Това предполага отказ от някои досегашни амбиции. Погрешжно е обаче да се смята, че това е отказ от опита страната да бъде демокритизирана. По–скоро е реалистично виждане, че е необходимо да се отчитат специфичните особености, период на узряване и същностни различия на крайния продукт. На САЩ й предстоят изтегляне на въоръжени сили и от други региони: през май стана ясно, че през 2015 г. ще бъде изтеглена една бригада от Германия, вместо първоначално планираните две. В изледване, възложено от американския конгрес се посочва, че съкращаването на една трета от постоянно дислоцираните в Азия и Европа американски сили би  довело до спестянвания от 8 милиарда долара годишно. Това съответства на 40% от поставената като цел сума за спестяване, оповестена от министъра на отбраната в началото на 2011 г.           

6. Основните съображения обаче, за смяна на стратегията, имат геополитически измерения. Президентът на САЩ провежда предварителни стъпки за спечелване на общественото мнение и за съкращаване на сили и средства, защото съвсем скоро ще му се наложи да започне трета война в региона, или най–малко хуманитарна акция с подкрепа на въоръжени сили, по причини, които са много по–важни от днешен Афганистан.   След потушаването на протестите в Бахрейн с помощта на  специални сили от Саудитска Арабия и изпратените писма от Иран и Саудитска Арабия до ООН, първото в защита на шиитите в региона, второто, против „намесата” на Иран, нарастна опасността от шиитско–сунитски сблъсък. Днес 23 милионният Йемен е пред разпад и всеки момент може да избухне гражданска война. Шиитите в тази страна са 45% от населението и примерът им може да зарази съседната страна Оман или шиитското малцинство в Саудитска Арабия. Това би довело до дестабилизация на региона. На 25 юни 2011 г. СС на ООН изрази крайна загриженост заради ситуацията в Йемен и призова към максимална сдържаност на страните в конфликта. Терористичната мрежа в Йемен силно укрепна, разрастнаха се лагерите за подготовка, основа се дори самокстоятелен емират, обхващащ няколко провинции. Дейността на терористите бе оценена като заплаха за САЩ. За борбата срещу тях се подготвят значителни сили, включително и разузнавателна и бойна техника– безпилотни летателни средства и др. Истинската цел на САЩ обаче е да се постави под контрол района и стратегическия път между Средиземно море и Индийския океан, който е ключов за енергийни доставки за Източна Азия, Европа и САЩ.                    

Изтегляне на част от военния контингент

Обявеното от американския президент поетапно изтегляне не е новост, а изпълнение на обещаното. Досега не беше известно кога ще започне, колко военнослужащи ще бъдат изтеглени  и докаго ще продължи този процес. Съкращаването на състава в първия етап на два подетапа– 5000 души през лятото и още 5000 в края на 2011 г., както и във втория етап на  23 000 души в края на септември 2012 г., всъщност представлява връщането на онези 33 000 души, които президентът изпрати в края на  2010 г., а оставащите 68 000 американски военни са все пак два пъти повече отколкото бяха в деня, когато Барак Обама седна на президентския стол. Но изглежда, че на първо време това ще успокои американската общественост, че е даден старт на процеса. Не бива да се подминава факта, че американските военни бяха против такова драстично според тях съкращаване на силите и допускаха максимално такова до 5000 души. Досегашнеият командващ силите в Афганистан генерал Д. Петреус до посрледно не даде съгласието си и е на мнение, че изтеглянето трябва да се забави, колкото се може по–дълго. Министърът на отбраната Гейтс и на външните работи Клинтън склониха пряко волята си САЩ да отидат на това решение. В случая повече доверие заслежава становището на американските военни, които познават добре обстановката в Афганистан и проблемите,  пред това на президента на САЩ и неговите съветници.          

 Важно е да се отбележи, че съкращаването на силите е консултирано с премиерите на Великобритания и Германия и президента на Франция, както и с генепралния секретар на НАТО. Великобритания ще изтегля постепенно силите си /9200 души/ до 2015 г. Германия  започва най–рано изтеглянето на своите сили /6000 души/– още през 2011 г. Франция ще следва поетапния модел на САЩ за съкращение на своите войски /4000 души/. Испания /1500 души/  заяви само 10% съкращения през 2012 г., до 40% през 2013 г, а останалите – през 2014 г. Австралия оставя контингента си /1500 души/ до 2014 г., независимо от решенията на САЩ и другите съюзници. Забелязва се, че почти всички съюзници следват един поетепан модел и внасят яснота в сроковете и обема на съкращенията на своите сили. В решението на САЩ има определено ускоряване на процеса на изтегляне на своите сили.           Изтеглянето на въоръжените сили тепърва ще се разглежда на среща на НАТО през май 2012 годинап в Чикаго. От двата паралелно съществуващи контингенти, тези на САЩ и тези на  ИСАФ, в който присъства и САЩ, при съкращенията ще трябва да се търси баланс съобразно ситуацията в съответния регион на дислоциране и перспективите на развитие в  страната като цяло.            Логично е да се очаква, че преминаването към всеки следващ етап ще зависи от изпълнение на условията в страната, готовността на силите за сигурност и хода на политическия процес.           Няма да има пълно изтегляне на всички американски въоръжени сили от Афганистан. Доказателство за това е и военната база, чийто строеж трябва да завърши през 2014 г. Ще се преформулират само целите на оставащите сили, които ще бъдат гаранти за сигурността на страната.  

Възможни последствия и сценарии от изтеглянето на силите         

 Няма съмнение, че промяната носи известни рискове, но перспективата за внасяне на стабилност в региона си заслужава този подход. Неизвестните в уравнението и факторите, които биха предопределили тези рискове са следните:         

1. Умиротворяването на Афганистан зависи изключително много от решаване на проблемите в Пакистан. За съжаление там протичат твърде негативни процеси като проникване на всички нива в армията на ислямисти, включително талибани и симпатизанти на „Ал Кайда”, нарастване на антиамериканските настроения сред младите офицери. В политическата класа липсва воля за реформи. Логиката на разсъждение е в посока Индия и използване на Афганистан в бъдеще като стратегическо пространство.  В същото време терористичните центрове в Пакистан укрепиха своята роля и позиции. Условията, наличието на 40 000 медресета и религиозни училища, позволяват при проникване на радикални ислямисти, да се създадат неизчерпаеми източници на бъдещи терористи. Вярно е, че броят на преминаващите в Афганистан намаля, но това се дължи и на военното присъствие в страната. Не е известно какво ще се случи, когато тези сили напуснат Афганистан.         

2. Подготовката на националните сили за сигурност да поемат сами грижата за сигурността в страната е основният фактор, будещ съмнение, че ще се спази срока – 2014 година. Ниско ниво на образование на кандидатите, текучество на подготвените вече кадри, използването на наркотици, ниско заплащане, нелоялност –преминаване към групировки на бунтовниците и други проблеми пречат за постигане на целта.          

3. Не е ясно дали избраната стратегия от страна на американците за борба срещу бунтовниците не с многочислени сили, а с  безпилотни летателни средства, операции на специални командоси, целеви бомбардировки  и др. ще бъде достатъчна за спечелване на войната.          

4. Избраният момент за изтегляне на военните контингенти на САЩ и съюзниците им може да има положителен ефект в периода на преговорите с талибаните, но и отрицателен такъв, ако процесът не е съчетан и с други мерки и ако не внушава на талибаните погрешната увереност, че няма защо да се съобразяват с условия, а трябва само да изчакат, за да вземат в свои ръце съдбата на страната.           

Най–вероятно и след 2014 година страната ще остане нестабилна и ще изисква значителна международна подкрепа.           

Българското участие в Афганистан         

По брой на личния състав българският военен контингент в Афганистан се нарежда на 14–то място и с това представлява  0,5% от личния състав на ИСАФ.  Предвид на характера и важността на изпълняваните задачи като летище Кабул и Кандахар няма вероятност за по–ранно изтегляне на българския контингент. Колкото до идеята за създаване на боен батальон, освен че няма информация за реализацията, очертаващите се перспективи правят същата ненужна. Бюджетът за мисии, който бе намален от 98 млн през 2007 на 65 млн лева през 2010 г. също не позволява развиване на идеята. България трябва да мисли по–скоро за участие в мирното изграждане на Афганистан, инвестиране в проекти и развиване на двустранните отношения. Противното означава да загуби както в Ирак, където плати висока цена, дори и с човешки жертви.