За разлика от тях освободителните движения представляват системна конфронтация между военните и полицейски сили на колонизатора с мирните или въоръжени акции на масовата освободителна борба.
Както антиколониалното движение, така и съвременната вълна на тероризъм представляват един вид реакция на неразвитите по различни причини, включително на самия колониализъм, общества спрямо прогреса на западния свят.
Национално-освободителното движение е неминуемо под една или друга форма свързано с насилие, Но все пак би трябвало да разграничим тероризма, чийто жертви стават невинни мирни жители, от националноосвободителните движения, макар, че и при тях за постигане на определени политически цели се прибягва до терористични актове. Редица анализатори даже смятат терористичния акт за „юридическа дейност”, присъща по начало на националноосвободителното движение, преувеличавайки ролята на „справедливата страна” в него.
Ако някоя чужда сила поробва даден народ, изземва му земята, унищожава хората, а той се опитва да изгони или унищожи завоевателите, то в такъв случай не може да се говори за неговата националноосвободителна борба като за тероризъм, каквито и да са средствата, които този народ използва, за да постигне тази напълно законна цел. Не може и не бива да се поставя знак на равенство между истинското националноосвободително движение и тероризма.
Основната прилика, която може да се посочи между националноосвободителните движения и терористките организации е използването на въоръжена сила за постигане на определени цели. Докато в първия случай тези цели засягат цели народи или мнозинството от населението на дадена страна, при терористите те служат на една сравнително неголяма група.
Много често разделителната линия между националноосвободителни движения и терористични организации се заличава или поставя в зависимост от нечии политически интереси или от обективните промени в международната или регионална обстановка. Някои народи могат да се окажат между чука и наковалнята. Тяхната борба за свобода и независимост изведнъж се оценява като тероризъм. Вчерашните „терористи” могат да си останат такива, но могат и да се превърнат впоследствие в уважавани и авторитетни държавници, а активни участници в освободителни движения да бъдат обявени без или със причина за терористи. Не са редки случаите, в които националноосвободително движение може наистина да се изроди в чисто терористична организация. Възможно е и обратното т.е. терористите да се скрият под маската на революционери и някъде да се превърнат дори в национални герои.
И борците, и терористите постоянно прибягват до сходни методи на борба, които може да се окачествят като терористични. Такива са революциите, превратите, въоръжените сблъсъци, покушенията, диверсиите, взривяването на обекти, отвличането на превозни средства, вземането на заложници и т. н.
Една от приликите между националноосвободителните борби и терористичните движения е склонността към криминални престъпления с цел набавяне на средства за самофинансиране, за осигуряване на тяхната кауза. И в двата случая крайната цел е предимно постигането на политически цели, а не финансова печалба предназначена за отделни лица, каквито са чисто криминалните организации.
Отвличането на хора с цел получаване на откуп или за оказване на политически натиск е криминално деяние много често практикувано от терористичните групировки по света с различна цел. Този акт не е непознат и в националноосвободителните борби.
Друга прилика между двете явления е съществуването на официална идеология, която е задължителна и се споделя от всички съмишленици. И двете поставят исканията си към официалните власти на базата на идеологиите си.
Следващото сходство между дейността на терористичните организации и националноосвободителните движения е, че и двете имат различно разбиране от това на официалната държавна власт за ценностите, принципите и нормите, които трябва да притежава последната. В редица държави, лидерите на освободителното движение смятат, че премахването на чуждата власт е необходимост, която обаче може и трябва да бъде наложена постепенно, без проливане на кръв, без излишни сблъсъци. Такива виждания са продиктувани от специфичните условия във всяка една страна.
Тероризмът и националноосвободителните борби си приличат и по това, че могат да се подготвят извън границите на държавата, в която се развива крайната фаза на тяхната дейност. Точно този момент е заложен в законодателството на САЩ при тълкуването на явлението международен тероризъм. Във Вашингтон смятат, че подготовката на едно национално движение извън рамките на неговата родна територия е вече на крачка от международния тероризъм, защото включва и други държави в орбитата си.
Както при националноосвободителните борби така и при терористичните групировки като организации ползващи насилие, намиращи се извън закона, но с политически цели, се поставя неравностойното им юридическо положение спрямо останалите субекти на държавата, особено онези, които са взели връх в междуособната борба за власт.
Ако се вгледаме непредубедено в динамиката на тези явления, няма как да не забележим и други сходни черти.
И едните и другите заявяват за себе си, че са освободителни, действащи от името и в интерес на народите, класата или други социални или етнически групи от населението. Но докато националните движения наблягат предимно върху национално-етническата страна на независимостта, терористите се опитват да придадат на действията си социално-религиозна или социално-класова окраска.
Колкото и демократична да претендира да е дадена страна, изпратила войските си в далечни земи, там те рано или късно се превръщат във враждебна сила, в окупатор, защото целите, които си поставят най-често се разминават със стремежа към независимост на местните народи. Тук да се различи едно действително освободително движение, водещо въоръжена борба срещу чуждия окупатор и чисто терористичната организация, преследваща цели, излизащи извън пределите на окупираната държава (напр. борба за победа над световния империализъм), е твърде трудна.
Важен елемент на сходство между съвременните терористични кампании и националноосвободителни движения е негативната им позиция към събитията и политиката на другите държави в света. Те никога не признават, че носят вина за този или онзи неуспех – пропагандата хвърля цялата вина върху международния фактор, главно – върху империалистическите и колониални сили. И едните, и другите изискват „всичко и веднага”.
Вождизмът и авторитаризмът са свойствени практически в една и съща степен на всяко екстремистко движение. В нито една държава радикалните освободителни движения не са създавали след независимостта модерен демократичен ред в младите новоосвободени държави. Напротив, възникващите режими са по принцип авторитарни, диктаторски.
Първото различие е в поставената цел. Докато националноосвободителните движения си поставят за цел освобождаването на народи, намиращи се под колониален гнет или са окупирани от чужда държава, тероризмът с действията си цели отслабване и дестабилизиране на съществуващите държавнополагащи структури на определена държава, И в единия, и в другия случай насилието е средство за постигане на целите, но при тероризма целта обикновено е да се демонстрира наличието на значително количество човешки жертви, които да сплашат властта или обществеността и да наложат политически отстъпки пред терористите.
Националноосвободителните движения имат за цел овладяване на конкретен терен за по-нататъшна борба или защита на вече извоювана територия, докато терористичните актове нямат да цел завладяване на каквато и да е територия, а психологическо въздействие само чрез убийства на нищо неподозиращи мирни граждани, съчетано нерядко със самоубийство на самия убиец, в името на една твърде неясна много често религиозна идея.
Резултатите от въоръжените акции в зависимост от гледната точка на воюващите страни може да има положителен или отрицателен заряд. Терористичните актове с малки изключения се оценяват само отрицателно.
Едно от основните различия между национално освободителните борби и терористични актове е в структурата на реализацията. В осъществяването на терористичния акт участват малки групи, несвързани с общата маса на населението, действащи изолирано от него, от неговите стремежи и желания. Национално освободителните движения имат масов общонароден характер, в което е и тяхната реална сила.
През последните години тероризмът все по-определено придобива мултинационален характер, а точната структура, националния състав и големината на повечето терористични организации, които обхващат сравнително ограничен кръг хора с различен национален произход, са неизвестни.
Националноосвободителното движение засяга предимно населението на една държава и на нейния опонент. То по принцип действа върху територията на една страна, която, след евентуалната му победа, ще се превърне в независима държава.
Основната разлика между въоръжената политическа съпротива и чистите форми на тероризъм трябва да се търсят и в обектите на насилие. Терористичните действия при терористите в по-голямата си степен са безразборни, насочени предимно срещу цивилното население. Това не е изключение и при националноосвободителните борби, особено когато се търси гласност, но в повечето случаи при последните въоръжените действия са канализирани конкретно срещу „противник”, който е персонифициран, вкл.срещу „предатели”, като се избягват по-възможност излишни жертви сред мирното население.
Друга съществена разлика между двете явления е, кръгът от лица, реализиращ поставените пред организацията цели. Тероризмът представлява индивидуална дейност на едно лице или ограничен до минимум кръг от лица. Въоръжената борба срещу колониализма и неговите последствия - безправието, потисничеството, окупацията, тиранията и т. н. е масово движение, в което участват възможно по-широк кръг лица.
Всяко едно националноосвободително движение, което използва терористични методи е форма на тероризъм. Но ако някой подтиснат претендира, че има право да бъде свободен и има намерение да се бори за постигането на тази цел, използвайки сила, към него се гледа като към потенциален престъпник, но само от гледна точка на страната-подтисник. На практика националноосвободителното движение е вид сепаратистко. Насочено е към отделяне на дадена част от населението от дадена страна - по правило територия населена от етнически и/или религиозни малцинства или от други поробени от колониалната система народи.
Тероризмът прилаган за постигането на политически цели със средствата на редовната армия е политически феномен, много по-несправедлив и жесток от всякакъв вид въоръжена борба насочена срещу действащото статукво .
Едва ли е възможно поставянето под един знаменател на хуманния порив за свобода и жестоката кампания на терора провеждан тук или там в името на някаква псевдонационална или псевдорелигиозна доктрина.
