/Доклад пред Международната конференция на тема „Неделимостта в международната сигурност” проведена на 30 юни и 01 юли 2011 г. в София/ 

Центърът за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения предложи още в началото на май 2011 г. първото задълбочено проучване „Причини, особености и последствия от събитията в Северна Африка и Близкия Изток и предизвикателствата пред България”. До появата му нямаше такъв обобщаващ анализ, а в най–добрия случай такива по отделни страни като Египет например, разработени от някои институти в Европа. 

Естествено е на негова база да направим опит за  прогнози за геополитическите отражения и рискове от събитията в Северна Африка и Близкия Изток, като продължение на най–трудната и спорна част от такъв анализ. Преди това обаче, коректно е да споменем, какво съдържаше нашето изследване.

На първо място разгледахме причините за събитията, като сред седемте такива основно място зае социално икономическата.

На второ място се постарахме да дадем отговор на въпроса  „Изненада ли бяха събитията от януари–февруари 2011 г?”, като приведохме редица примери за  предупредителни сигнали. Не приехме, че ставам дума за истински революции, а по–скоро за „предреволюционен хаос” или „начало на революционен процес в някои от страните”.

Разбира се това наложи и разглеждане на темата „Стихийни или планирани и режисирани събития”, като съпоставихме 4 довода „за” и 7 довода „против” конспиративните теории.

На четвърто място последва един от основните раздели „Очаквания, временни резултати и прогнози  – различия между страните”. В изводна форма по–широко бяха анализирани събитията в Египет и Либия. Обърнахме внимание на ролята на египетската армия, на реалистичната оценка за „Мюсюлмански братя” днес, при които има промени и не може еднозначно да им се приписва най–старохивата роля.  По събитията в Либия бяха посочени два възможни сценария, като случващото се понастоящем показа правотата ни. Йемен, Бахрейн, Саудитска Арабия, Мароко и Оман бяха следващите страни в анализа ни.

 На пето място бяхме предизвикани от темата „Радикалният ислям като фактор”, както и от ролята на  „Ал Кайда” в събитията. Предупредихме, че ако „Мюсюлмански братя” не станат част от властта, от силите, които изграждат новата държава, поведението им може да се обърне в агресия срещу бъдещия режим. Обърнахме внимание на факта, че идват трудни времена за Ал Кайда по отношение на позиционирането й спрямо сегашните протестни движения, които са ненасилствени, популярни, интеративни и разполагащи с огромна човешка база, но посочихме, че не трябва да се подценява склонноста обаче на населението в засегнатите от протестите страни да подкрепят организации, използващи силови средства.

По–нататък разгледахме ролята на медиите, което не бе правено до този момент.  

Възможното разширяване на нестабилността в други страни и региони бе следващата тема в анализа.

Тук бе посочена реакцията на Русия и оценката на президента Д.Медведев, че обстановката в Близкия Изток и в арабския свят може да доведе до дезинтеграция на „гъсто населените градове” и до идването на власт на фанатици, което може да предизвика „пожари за десетилетия и по–нататъшно разпространение на екстремизма.

Деветият раздел озаглавихме „Реакции и влияние на Европа и САЩ”. Приведени бяха доказателства за двуличието на западните страни в политиката и помощта си за държавите от Северна Африка и Близкия Изток. Ролята на разузнавателните служби, на дипломатическите представителства и на неправителствените организации бяха само накратко маркирани. Обърнахме внимание, че предстои да бъдат изследвани по–задълбочено:

Фундаменталните въпроси, предизвикани от събитията

● Съвместими ли са исляма и свободата, исляма и демокрацията?

● Ще вземат ли инициатива и надмощие  радикалните ислямисти?

● Ще се справят ли сами теолозите, преодолявайки проблемите в исляма днес?

● Ще се промени ли отношението на САЩ и Запада към мюсюлманите?

●  Възможен ли е  оздравителен ефект върху европейските общества в средносрочен план в резултат на промените в Северна Африка и Близкия Изток?Ако се стигне до истинско модернизиране на мюсюлманския свят:– ще се промени коренно положението на мюсюлманите;– ще се намали миграцията към Европа;– ще се възстанови самочувствието на мюсюлманите. Осъзнаването на факта, че диктаторските режими до голяма степен носят вината за формираните комплекси за малоценност в мюсюлманите и гнева им срещу Запада, както Западът носи вината за двуличието си, с което проповядваше човешки права, а подпомагаше икономически и военно диктаторите, крие обновителна енергия за европейските общества и мюсюлманските емигранти сред тях.           

Всички тези въпроси вероятно ще залегнат в едно бъдещо разширено и допълнено издание на изследването.         

Накрая разработихме раздела „България и събитията в Сеферна Африка и Близкия Изток: А/ Преки и косвени последствия за България и Б/ Необходими действия и инициативи”.                           

    Х                 Х                 Х        

   На тази основа бихме пристъпили към изложението по темата за геополитическите отражения и рискове от арабските революции.  

1. Предвид на това, че се намираме в началото на фундаментални промени в региона може да се прогнозира, че през следващите години ще сме свидетели на една продължителна ескалираща и утихваща дестабилизация на същия с произтичащите от това последствия за сигурността, икономиката и политиката. Въпреки това, важно е да се отбележи, че процесите са необратими.

2. Равновесието на силите в региона ще претърпи сериозни промени. Ролята на Иран и неговото влияние ще нарастват, а възможностите за въздействие върху него от Запада ще намаляват. „Иран е големият печеливш”, заяви американски съветник по региона.  Духовният лидер на Иран Али Хаменей открито заяви: „Влиянието на Израел и САЩ в региона отслабва, това дава историческа възможност на ислямските държави да станат по–силни.” Самочувствието на шиитите ще се увеличава /Бахрейн, Кувейт, ОАЕ, Ирак, Сирия, Ливан/. Ще отслабва ролята на Саудитска Арабия.

3. След потушаването на протестите в Бахрейн с помощта на  специални сили от Саудитска Арабия и изпратените писма от Иран и Саудитска Арабия до ООН, първото в защита на шиитите в региона, второто, против „намесата” на Иран, нарастна опасността от шиитско–сунитски сблъсък и това е най–големия риск, който се очертава. Малко вероятно е обаче Иран, въпреки подкрепата си за шиитите в останалите страни и дори финансирането им, за предизвика целенасочено въоръжена съпротива. Въпреки оценката на религиозния лидер на Иран Хаменей, че ставаме свидетели на „ислямско пробуждане”, Техеран не можа идеологически да използва революциите. Затова не сблъсъци, а политически ходове могат да се очакват от Иран. Успех за него е сближаването с новата власт в Египет и предстоящото възобновяване на дипломатическите отношения, прекъснати от 1979 г. Упражненията на някои експерти по заплахата Иран да минира Ормузкия проток и да спре износа на петрол от Персийския залив, което ще се отрази изключително силно в света, са само визии при много крайни ситуации с много малък процент на вероятност. Предстоящото потъване на Йемен в гражданска война и разпада му, влиянието, което това ще има върху съседната страна Оман или шиитското малцинство в Саудитска Арабия би довело до дестабилизация на региона. На 25 юни 2011 г. СС на ООН изрази крайна загриженост заради ситуацията в Йемен и призова към максимална сдържаност на страните в конфликта. Това обаче би дало повод на САЩ да започне трета война в региона, или най–малко хуманитарна акция с подкрепа на въоръжени сили, по причини, които са много по–важни от днешен Афганистан. Така те биха предотвратили не само шиитско–сунитски сблъсък, но ще поставят под контрол района и стратегическия път между Средиземно море и Индийския океан, който е ключов за енергийни доставки за Източна Азия, Европа и САЩ, което може би ще е и крайната им цел.   

4. Показателно за мобилизацията на силите от страна на сунитския лагер е инициативата за разширяване на Съвета за сътрудничество в Персийския залив с две нови държави– Йордания и Мароко. Инициативата на Саудитска Арабия очевидно цели обединяване на всички монархии срещу шиитската заплаха. Паралелно с това тя прилага в действие и огромни финансови инжекции, както новосъздадения фонд за помощи в Бахрейн от 20 милиарда или обещаните на Египет 4 милиарда долара.  

5. Вторият по значение кризисен възел е Израелско–палестинския конфликт. Израел, който имаше мирни договори единствено с Египет и Йордания, ще бъде принуден в условия на дестабилизация и засилващи се опасения или да предприеме силови ходове, за което свидетелстват извънредното увеличаване на военния бюджет още в началото на събитията в Египет,  или в ускорен порядък да постигне мир с палестинците. Изводите „Мирът с палестинците става абсолютно необходим.” на израелския автор  Ури Авнери  и „Израел трябва да привества това пробуждане” на страните от региона, на Рами Хури от Американския университет в Бейрут не променят нищо, защото при настоящето правителсдтво на Израел за съжаление не може да се очаква реална стъпка към мир. Израелската опозиция потвърждава, че Бенжамин Натаняху не иска мир. Но и всяко предложение изглежда неизпълнимо, а нейното например включва обявяване на палестинска държава на 60% от западния бряг на Йордан , където живеят 99,2% от палестинците. Необходимо им е време за приемане на компенсационен закон и 4– 6 години за да бъдат преселени 60 000– 70 000 заселници,  които са извън заселническите райони. Ще им предложгат 100% обезщетение, безплатно образование на деца и внуци, гаранция за работно място.  Останалите около 10 000 ще бъдат заставени насила.Въпреки огромната американска помощ за Израел, нежеланието на Тел Авив да се съобрази с препоръките на партньора си е тревожно. Ако Израел възприеме от една страна промените като заплаха, а от друга отслабването на партньорските зависимости като свобода на действие, не може да се очаква нищо добро. Обявяването на Палестинска държава е равносилно на война.  

6. Третият по значение проблем е Пакистан, което може да няма пряка връзка с арабскикте революции, но е фактор за  стабилността в региона. /Впрочем Пакистан ще изпревари в бъдеще Индонезия по брой на мюсюлманското население./ Умиротворяването на Афганистан зависи изключително много от решаване на проблемите в Пакистан. За съжаление там протичат твърде негативни процеси като проникване на всички нива в армията на ислямисти, включително талибани и симпатизанти на „Ал Кайда”, нарастване на антиамериканските настроения сред  офицерите, които сега навлизат в нивата на висшите командни длъжности. В политическата класа липсва воля за реформи. Логиката на разсъждение е в посока Индия и използване на Афганистан в бъдеще като стратегическо пространство.  В същото време терористичните центрове в Пакистан укрепиха своята роля и позиции. Условията, наличието на 40 000 медресета и религиозни училища, позволяват при проникване на радикални ислямисти, да се създадат неизчерпаеми източници на бъдещи терористи. Вярно е, че броят на преминаващите в Афганистан намаля, но това се дължи и на военното присъствие в страната. Не е известно какво ще се случи, когато тези сили напуснат Афганистан. Централният спорен въпрос със САЩ е толерирането на афганистанските бунтовнически групировки в приграничните райони. Пакистанските сили за сигурлност атакуват преди всичко основаната 2007 г. организация на палистанските талибани /Tehrik-i-Taliban Pakistan/  и „Ал Кайда”, а толерират афганистанските талибански групи като тези на Муллах Омар и мрежата „Haggani” или бунтовници като Gulbuddin Hekmatyar. Армейското ръководство ги използва за да преследва стратегическите си интереси в Аганистан. Причината за актуалната криза в амрекано–пакистанските отношения бе в реакцията на операцията на специалните сили на САЩ по ликвидиране на Осама бин Ладен, възприета като нарушаване на националния суверенитет. От очерталото се ограничаване на сътрудничеството между специалните служби на САЩ и Пакистан след тази криза ще спечелят очевидно афганистанските талибани. Въпреки всичко, САЩ са изключително заинтересовани от поддържане на стабилен Пакистан. От 2002 г. досега н страната са наляти 14 милиарда долара военни помощи и 6 милиарда икономическа помощ. 

 7. Не се оказаха прави авторите, които твърдяха, че арабските „революции” няма да променят нищо значително. Вече се очертава разделението на Либия– западна, под контрола на привържениците на Кадафи и източна– под контрола на бунтовниците, разпадането на Йемен, отцепването на Южен Судан, с което възниква нова държава, експертите все повече прогнизират разделението на Ирак, под заплаха е и откъсването на част от Оман  и т.н.  

8. Повишаването на цените на суровините, което вече е факт, ще зависи от размера на „разлива” на революционния хаос, от това, дали той ще обхване и страни като Саудитска Арабия. Критичния праг на цената на един барел е този, който имаше и през 2008 г. – 147 долара за барел.  Нива от 220 долара на барел могат да се очакват само, ако след срив и в Саудитска Арабия се стигне до блокиране на проливи и терористични актове срещу нефтопроводи. Ясно е, че това ще доведе до значително забавяне на световната икономика. Въпросът е, дали досегашното правило, че 10%–тно  увеличаване цената на нефта води до 0,25% намаляване на глабалния икономически ръст, ще остане валидно, още повече, че някои страни ще бъдат по–засегнати от други.  В дългосрочен план обаче ще се стигне до нови кризи и това беше ясно и преди събитията в Северна Африка и Близкия Изток, защото повечето източници се намират в нестабилни страни, а търсенето ще започне да превишава предлагането. Затова и преди кризата в този регион беше ясно, че трябва да се търсят решения, водещи към намаляване на зависимостта от нефтените доставки.  

9. Икономически рискове при изостряне на обстановката в регионаПри евентуална крайна ситуация като затваряне на Суецкия канал би нарастнала чувствително зависимостта на ЕС от доставките от Русия, която пък ще прокарва може би по–лесно своите интереси в постсъветското пространство. Събитията ще се отразят на бъдещето на инфраструктурни проекти, като например „Набуко” би изостанал още повече, око следваме логиката, че при него се разчита на доставки от мюсюлмански страни.  Временно изтегляне на чужди инвеститори, като вече е факт насочването им към съседни, но по–стабилни страни.  

10. Турция е в благоприятна възможност да продължи   новата си политика спрямо мюсюлманските страни, търсейки утвърждаване на своята роля, в резултат на което тя ще действа все повече с повишенво самочувствие и ще отстоява все по–често различни от Европа и САЩ позиции в международни форуми. Опитът и да играе ролята на посредник в арабските революции обаче, показа, че тя все още няма потенциала за това. Въпреки всичко, в бъдеще в нейната система на управление ще припознават привлекателен модел, както признаха „Мюсюлмански братя” в Египет. Онези, които смятат обаче, че това би било положително за Египет, грешат, защото от идването на Ербакан на власт Турция неотменно върви към все по–широка ислямизация.  От друга страна, повечето арабски страни, които се опасяват от доминацията на Иран, ще предпочетат Турция за стратегически партньор.          

Разривът между Турция и Израел е изглежда е траен. Съществено е, дали ще се реализира укрепване на оста Турция–Иран, при което трябва да се има предвид, че тя е възможна само до определени граници, защото две безспорни регионални сили ще се превърнат в даден момент в съперници. Втората възможна ос Турция–Русия също има свой ограничител: докъде Русия ще позволи на Турция нахлуване с влиянието си в постсъветското и южнорусийско пространство, което сигурно ще балансира с общите интереси в Черноморския регион. 

11. Сирия има стратегическо значение за региона и затова събитията в нея се следят с такова голямо внимание. Лидерите от страните на Арабската лига са обезпокоени от влиянието, което тези събития оказват върху Ливан, Ирак, Йордания и кюрдските региони. Ако диктаторът Асад падне от власт, Иран ще загуби много в противопоставянето си на Израел. През Сирия Иран снабдяваше шиитската „Хизбула” с оръжия и пари. В Дамаск е политборюто на радикалната ислямистка „Хамас”, която владее положението в ивицата Газа. Турция бе подобрила отношенията си със Сирия заради борбата срещу кюрдите, но когато бежанциите от Сирия започнаха да преминават на турска територия, войските на двете държави придвижиха свои части към границата. В Сирия се пресича и друг интерес– този на Русия– използването например на военноморската база.  

12. Очакването Китай да се намеси в „голямата игра” противоречи  на принципни положения във външната му политика, но той може би наистина ще направи това косвено, защото трябва да защити свои преди всичко икономически интереси. Това бе първият извод. Но бързо развиващата се ситуация доведе до нещо, което надхвърли тези очаквания. Китай постави ултиматум на САЩ, че всяка негова атака срещу Пакистан ще бъде считана за атака срещу Китай, както и че суверенитетът и териториалната цялост на тази страна да бъдат безусловно защитени”.Като се има предвид, че през Ормузкия пролив се осъществява голяма част от нефтените доставки за Китай, става ясно, че още при изостряне на ситуацията и засягане на проливите, може да има последствия и за Китай. В стратегически план продължителния икономически растеж и предимство на евтините стоки може да бъде възпрепятствано, ако новите държави, които ще бъдат изградени в Северна Африка и Близкия Изток се превърнат в производител и изгоден износител на широк кръг продукти.   

13. Роля и шансове на Европа и САЩ● Всички днес споделят мнението за едно отслабване на влиянието на САЩ  в региона, което само усилва очакваното такова през следващите десетилетия в света като цяло. Степента на нарушаване на баланса, поддържан от геополитическата ос САЩ–Израел–Египет–Саудитска Арабия, ще предопредели трудностите в преформулиране на американската политика. Една от предлаганите от американски експерти насоки е сближаване с Техеран, за да не се рискува загуба на влияние в Средния Изток. Такава промяна обаче би била трудна, като се има предвид, че неизбежното постигане на иранската амбиция за регионално надмощие се сблъсква с интересите на Запада за контрол на ресурсите в региона на всяка цена. Новата стратегия, която по същество обяви Барак Обама по повод изтеглянето на войски от Афганистан до 2014 г. и съдържателните фрази: „Време е да се заемем с национално строителство у дома” и „Ние няма да се оптиваме да правим от Афганистан прекрасно място.”,предполага отказ от някои досегашни амбиции, между които и дистанциране от досегашни партньори и сближаване с други. Но въпросът е, дали ситуацията в Близкия Изток ще позволи или блокира този замисъл на американския президент, който се опитва и поради вътрешнополитически причини да търси баланса между твърдото противопоставяне на ислямистите и оказване подкрепа на демократичните сили. В чисто практически план, така както бяха започнати преговори с талибаните, така е възможно да очакваме САЩ да преговарят и с „Мюсюлмански братя” и дори с „Хамаз” за изненада на Израел. Може би най–реалистичния вариант за повечето страни от региона ще бъде формиране на съюз между либерални демократи и умерени ислямисти.  ● Силно затруднена може да се окаже борбата срещу тероризма. Така например, САЩ ползваха информация от египетското разузнаване, което разполага с по–широки разузнавателни възможности в някои територии, в които американците трудно проникват със своя агентура /Ивицата Газа, Судан и др./. Независимо от сегашното оставане на терористичните организации на заден план, те във всички случаи ще се възползват в бъдеще от ситуацията в региона за да се намесят в протичащите процеси. Продължителна гражданска война в Либия, или разпадане на страната, е равнозначно на превръщането й  в притегателна точка на радикални ислямисти, на което сме свидетели при други „провалени” държави. А това пък от своя страна ще дестабилизира региона и ще увеличи потенциала на тероризма, застращаващ и развитите държави. ● Освен външнополитически и икономически мерки в региона на Северна Африка и Близкия изток, трябва да се работи за нови политики по справянето с нарастването на мюсюлманите в Европа и САЩ. За изненада на европейците и въпреки оплакванията им от притока имигранти, проучванията показват, че най–силно ще се увеличи делът на мюсюлманите в Канада– трикратно и в САЩ– два пъти. . Инетресен е също факта, че от 9–те страни в Европа, които през 2030 г. ще имат мюсюлманско население над 10%,  6 са на Балканите /Косово, Албания, БиХ, Македония, Черна гора, България/

● Нова ситуация пред някои и без това буксуващи инициативи като тази на френския президент Саркузи за Средиземноморски съюз, опираща се на бившите вече президенти на Египет и Тунис, а в икономически план под въпрос остава проектът за електроенергийна преносна мрежа обхващаща Средиземноморския регион.

● Разместване на силите на влияние: Париж губи пред Берлин, а пред последния се разкриват нови шансове в Северна Африка. Някои европейски страни ще загубят свои партньори, други ще спечелят нови.

● Необходимост от формулиране на нова политика на ЕС към региона. Европа има шанс да се възползва от логичното преориентиране, което ще последва при арабските страни, независимо че някои от тях няма да престанат да разчитат най–вече на САЩ. ЕС беше най–голямия икономически партньор на страните от Персийския залив /търговски стокообмен от 80 милиарда/ и има възможности в нефтения и газовия сектор, химическата индустрия, производството на стомана и алуминий, съолъжения за обезсоляване на морска вода, разширяване на летища и товарни пристанища и др. Необходима е яснота, доколко чрез икономическото развитие обществата в тези страни ще увеличат възможностите си да прозрят собствените си интереси и да ги прокарат политически. Преди инвестиране трябва да се гарантира правната сигурност на инвеститорите. Появиха се вече оправдани критики относно последиците от предлаганите кредити от МВФ, защото не са известни условията, а опасенията са, че те предвиждат големи съкращения в обществения сектор и приватизиране на национална собственост. Активисти от Тунис и Египет, които обръщат внимание на това, считат, че международните донори биха опитали да обвържат тези две страни с дългосрочнси икономически стратегии, преди те въбоще да имат изградена правна база и избрани правителства. Трябва да се инициира и помогне за формиране на регионална архитектура на сигурност, да се свържат в обща мрежа тинк–танковете на Европа и региона.  Сериозен проблем е преодоляване на двуличната политика на Запада към страните от региона. Има голяма вероятност увеличаването на нестабилността, непредвидимостта на очакваните промени, промените на баланса на силите, преориентиране и създаване на нови оси между държавите, да способства за увеличаване надпреварата във въоръжаването. Най–големите получатели на оръжие в региона са Саудитска Арабия, Египет, ОАЕ, Ирак, Кувейт. Можем само да споменем за  60 милиардня проект на Саудитска Арабия, включващ 84 изтребители F-15 и хеликоптери „Апачи”, „Блек Хоук” и „Литъл бърд” от САЩ.          

 Шансовете за България         

 За България е от значение какви геополитически оси ще се формират в бъдеще. Естествено е, че при евентуална ос Израел– Атина– Брюксел /НАТО/, на която ще бъде противоставена оста Труция–Иран–Москва, ще бъдем принудени да станем част от първата, но трудно бихме могли да развиваме изгодни отношения с арабските страни, в които имаме много традиции.          

 Но докато горното е по–малко вероятно, то очертаващите се промени в по–дългосрочен план в Европа ще поставят България също в положение на избор. Засега страната ни доброволно, дори със самопредлагане навлиза в една буферна зона, която като че ли създават САЩ от Балтийските държави до България. Но интересите на страната ни диктуват да преориентираме политиката си в стратегически план към политиката на Германия. А нейното бъдеще вероятно ще е в една стратегическа ос Берлин–Москва. Ако сравните данните за главните търговски партньори на страните от централна и източна Европа, ще констатирате, че Германия е № 1 в България, Чехия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и единствено в Литва е № 2 и в Латвия № 3, но във всички с търговски обороти над 10%. Във всички тези страни САЩ винаги са на едно от последните места – от 13–то до 19–то с търговски обороти от 0,8 до 2,1%. Но те компенсират с военната си подкрепа и проекти за разполагане на военни съоръжения. 

България не трябва да изчаква и се присъединява към позициите на другите, а да иницира и подкрепи в обсъжданията и споровете една реалистична и перспективна политика на ЕС, изразяваща се в партньорство и отваряне на страните от Северна Африка и Близкия Изток плюс мащабна международна финансова помощ за тяхното модернизиране. 

Необходимо е на базата на приетата вече Концепция за национална сигурност да се разработи Външнополитическа стратегия на България, която да гарантира основните направления на външната ни политика, независимо от смяната на правителствата, като в нея Близкият Изток и Африка заемат подобващо място в съответствие с перспективите им за развитие и нашите национални интереси.  

Необходимо е  създаване на кадрови потенциал в дипломацията ни по страните от Северна Африка и Близкия Изток, който беше разпилян в периода на прехода. Днес не само че няма достатъчно експерти по Близкия Изток, но няма и хора с турски език и познавачи на страната разбира се, за дипломатическите ни предсдтавителства в Турция. Подобно е положението с кадрите и по съседна Румъния. 

 България има шанса да възвърне авторитета си на добър строител на инфраструктурни обекти, добър специалист в енергетиката, доставчик на качествени хранителни стоки, авторитета на добрите ни медицински специалисти и др. .  Всичко това обаче, външнополитическа стратегия, ясни позиции и инициативи и създаване на кадрови потенциал не се случва, защото в момента управлявашите в България са заети с разгромяване на първия демократичен Закон за дипломатическата служба, приет през 2007 г., който гарантираше професионализъм, порзрачност и демократичност с внасените в Парламента изменения и допълнения към Закона, които ни връщат 15 години назад.  

 Бележки:           

Политически права– Страни с ограничени политически права остават Саудитска Арабия, Катар, Оман. Страни с нарастващ парламентаризъм и политически права са Бахрейн и Кувейт.             

Йемен – 23 милионна изкуствена държава създадена в края на Студената война /1990 г. става обединението с Народнодемократична република Йемен. Днес Югът се стреми към откъсване, а Северът е извън ктонтрола на правителството. Ал Кайда има влияние в Южен Йемен, където са и петролните находища.             ЦРУ строят тайна база за операции срещу Йемен, главно с безпилотни летателни средства. Местонахождението й не е известно. Най–вероятно е в Бахрейн. Срокът за строеж е съкратен от 2 г на 8 месеца.            Мрежата на Ал Кайда в Йемен се ръководи от Ануеар ал Ааулаки /малкия бин Ладен, 39 годишен.             Шиитите са 45%, а сунитите – 52%.            Стратегическо значение има проливът Баб ел Мандет– важен за навигацията в района и връзка между нос Добра Надежда и Близкия Изток и стратегически път между Средиземноп море и Индийския океан. 

Петролът има има и значение на стабилизиращ фактор. Страните от персийския залив  притежават 60% от световните запаси на петрол и 40% от газовите запаси. ОПЕК контролира 70% от известните резерви на петрол. Въпреки че делът на страните от ОПЕК е 40% от световното производство, в дърлгосрочен аспект влиянието му ще нараства, колкото повече страни от ОПЕК изчерпват залежите си.  Съветът за сътрудничество обхваща страните от Персийския залив Бахрейн, Катар, Кувейт, Оман, Саудитска Арабия и Обединени арабски емирснтва. Тези 6 страни произвеждат 40% от петрола и 23% от газа.  Те обхващат 2,7 милиона квадратни км територия с 40 милиона жители и Брутен вътрешен продукт от 350 милиарда долара. Чуждите инвестиции са само 1% , но е обещаващо икономическо пространство. 

 Пакистан, 190 млн население, 342 местен парламент – 38% разглеждат САЩ като най–голямата заплаха, 31% считат, че най– голямата заплаха идва от икономическата криза и 22%– от екстремистите.  Все повече офицери, формирали сне по време на военната диктатура 1977–1988 г. влизат в ръководни позиции. Тоэва поколение е много по–малко благосклонно към Запада.  Терористичните центрове в Пакистан, които са намесени в ръководството на акциите в Афганистан са: Quetta Schura, Мрежата Haggani, групата Hekmatyars, Aiman Al-Sawahiri /вторият чоевк в Ал Кайда/.                    

 Улиматумът на Китай: Вицепремиерът на Китай Ван Гишан посещава САЩ и на девети май вклрючва в изявлението си ултиматум към САЩ по тоношение евентуална атака срещу тази страна. На 19 май говорителят на МВнР на Китай прави подобно изявление.

Мюсюлманското население: Според доклада на Pew Research Center,s Forum on Religion/Public Life, ако сегашните тенденции се запазят, през 2030  г.  мюсюлманите ще бъдат 26,4% от прогнозираната обща численост на световното население – 8,3 милиарда души. Брожят на мюсюлманите в САЩ ще нарастне повече от два пъти, през следващите двадесет години– достигайки 6,2 млн през 2030 г. срещу 2,6 млн през 2010 г. В Европа делът на мюсюлманското население ще нарастне с една трета– от 44,1 млн на 58,2 млн през 2030 г. Във Великобритания ще достигнат 8,25 от цялото население, в Австрия– 9,3%, срещу 5,75 днес, в Швеция– 9,9 %. От деветте страни в Европа с над 10% мюсюлманско население, 6 са на Балканите: Косов–93,5%, Албания– 83,2%, Босна и херцоговина– 42,7%,  Македония–40,35, Черна гора–21,5%, България–15,7%.  

„Мюсюлмански братя”: Какви са шансовете им? Те Нямат привърженици в средите на управляващите елити, армията и разузнавателните служби. В държавите от региона военните елити са изцяло пропазапдни. Новото поколение в „Мюсюлмански братя” е за по–съвременна политика и харесва модела в Турция.