НОВО ВРЕМЕ – НОВА ТУРЦИЯ Печат
Автор Пламен Иванов   
Понеделник, 25 Юли 2011 18:01

Десетилетието на 11 септември 2001 г.: накъде завива нашата съседка? Ще пусне ли ислямизмът още по-дълбоки корени?  Терористичното нападение през септември 2011 г. срещу САЩ отключи нова епоха на глобално разделение с последствия, засегнали целия ислямски свят. Както никога преди, засилен ислямски елемент е осезателен и в нашата съседка. От десет години Турция избира ново управление и сякаш променя облика си.

Емоционалният зов на сърцето и религията подтикват стъпка в другата страна на вододела: стъпка назад от рационалните връзки с Европа, Америка, светския облик и демократичния курс. Борбата на неислямския свят срещу тероризма широко се възприема като война срещу исляма. В ход е желанието за вглеждане в традиционния собствен свят, съчетано с потенциал на икономически напредък и отдръпване от запада, на фона на надигащи се движения в ислямския свят. Опитите за съчетаване на всички тези тенденции в Турция продължават с резултат. Но, доколко е ясна развръзката в дългосрочен план?

Новата победа на проислямистката Партия на справедливостта и развитието (ПСР)

през юни 2011 г. затвърди закрепването й във властта и надрегионалната й значимост. Партия от подобен тип не е управлявала Турция от обявяването на републиката от Кемал Ататюрк през 1923 г. Убeдителната трета поредна победа дава достатъчно основание да се прогнозира и четвърта победа в бъдеще. През 2002 г. ПСР спечели 34% от гласовете, през 2007 г. - 47% и през 2011 г. - почти 50%. Постигнатите през последното десетилетие политическа стабилност, икономически ръст, нови външни подходи, регионален профил, но и засилващ се ислямизъм, обясняват повишеното външно внимание.

Очакванията на партийните лидери преди изборите бяха за победа с пълно мнозинство: поне 367 депутати в 550-местния парламент (Меджлис). С резултата от 326 места ПСР няма да може самостоятелно да разработи и утвърди в парламента новата конституция, без прибягване до референдум. Партията не постигна и следващото желано самостоятелно мнозинство от 330 места, с което да може да вземе решение за изработване и приемане на конституцията чрез парламента, но с референдум. ПСР вече работи успешно за съвместни действия с националистическата Партия на националистическото действие (ПНД), с 53 места. С поддръжка само на част от тях ще бъде възможно да се прескочи границата 330 гласа и се отиде уверено на референдум. Както и преди, ПНД се очертава не така опозиционна на ПСР, като светската Републиканска народна партия (РНП) – втора парламентарна сила със 135 места, и кюрдските 36 депутати.

Въпреки, че около половината гласоподаватели дадоха вота си за други партии, ПСР се очертава най-силната партия за продължителен период. Партията е улеснявана в управлението си от два основни фактора. Това са разделената идеологически опозиция, включително светските среди, преди традиционно свързани с военните, и засилващия се стремеж сред ислямското общество към фундаментални ценности в епоха, в която то чувства конфликтност „по вина на западния свят в собствени територии” по света.

Партията все още не заиграва извън съществуващата рамка на политическата система в страната. Тя се определя от републиканските светски традиции, допълнени с конституцията, но и правещата опити да се впише или я преобрази управленска рамка на ПСР. Ограниченията пречат на ПСР да изгради нови институции, базирани на ислямски принципи, ако партията има действителния стремеж да го стори. Вътрешният и външният й курс очевидно включват интегриране в политическата структура на ислямската култура, за разлика от преди управлявалите политически сили, включително РНП, отнасяли се сдържащо към религията. По този начин, системните ограничения пречат на насочване към прекомерно ислямизиране и осъществяване на евентуална религиозна диктатура. Но завинаги ли ще е така? Доколко ПСР ще се трансформира и доколко потенциалът на недоволните от нея ще отслабва?

Премиерът Реджеп Ердоан и президентът Абдулах Гюл

са широко популярни лидери. Ердоан се оказва най-силната политическа фигура от времето на Ататюрк. Ердоан създаде своята партия и я води към изборните победи, динамичен и находчив. Преди той се намираше под политически забрани – изтъкнал пристрастие към джамиите и минаретата като към каски и щикове, цитирайки известната поема на Мехмет Гьокалп – но успя да преодолее традиционното страхопочитание към военните и вече упражнява успешен натиск срещу тях. Повратната точка бе делото „Ергенекон”.С преобладаваща визия към ценностите на своята партия, Ердоан и Гюл обединяват своите среди, но за цялото общество са разделящи фигури. Поради това, управлението им изгуби подкрепата на много либерали и интелектуалци, притекли се отначало. Те харесаха изтласкването на военната държава, управлявала повечето време от 20-и век и прекъсването на редовните прояви на традицията на военни преврати. Но шумното дело „Ергенекон” срещу светските генерали, съдии, журналисти и академици подбуди обществено недоволство. Двамата трябва да търсят още оригинални решения и послания, за да се харесват на всички. Много повече от думите консенсус с всички политически спектри на Ердоан. Много по-съществено от поканването от Гюл в резиденцията си на обяд на протестиращите навън студенти срещу ислямизма на ПСР.Гюл е първият президент от несветска партия от времето на Ататюрк. Сменяйки на поста Ахмет Сезер, той прекъсна изглеждащата здрава верига между президентството и военните. Всъщност, заедно с Ердоан и техният идеологически баща - починалият неотдавна Неджметин Ербакан – тримата въплъщават новата политическа класа. За такива хора пише в новата си книга носителя на нобелова награда  Орхан Памук, както спомена при гостуването си в София. Хората, дошли от вътрешността на страната последните десетилетия, със знамето на висока религиозност и приземен динамичен бизнес. Те успяха да надделеят не само в икономическите слоеве и новите холдинги, но в политическите среди и властта и придадат нов вкус на облика в мегаполиси и вилаети.

Гюл преодоля блокирания от съда пръв опит да стане президент през 2007 г. с подкрепата на победилата ПСР на изборите по-късно същата година. Съосновател на партията, той е опитен външен и вътрешен политик, но светските среди го определят като повече фундаменталист от Ердоан. С решение през 2007 г. президентският срок бе съкратен от 7 на 5 години, изтичащ през август 2012-а. Гюл има всички шансове за презбиране, но силната фигура е Ердоан.

В новия парламент

Ердоан и Гюл очакваха по-малко изненади, което даде възможност за въвеждане на козметични нюанси на толерантност: бившият ляв студент Ертуурул Кюркчю, лежал години в затвора, няколкото члена на РНП, също били в затвора по „Ергенекон”, или известната кюрдска депутатка Лейла Зана, след години затвор и забрани. Исторически, рядко кюрдски или друг политически активист не е бил някога в затвора.Изненадите се оказаха много. Още първия ден, 28 юни т.г., РНП и кюрдите бойкотираха парламентарната клетва. Кюрдите дори не влязоха, протестирайки и срещу своите 6 депутати в затвора. Двама депутати от РНП също са в затвора, а мястото на един от кюрдите бе прехвърлено на ПСР за по-добрата цифра 327. Традиционната твърдост срещу кюрдски представители напоследък се е пренесла и към РНП. За едните обвиненията са в изявления в подкрепа на Кюрдската работническа партия (КРП), за другите – пак в заплашване на държавността. На 13 юли т.г. кюрдските депутати отново не влязоха в залата срещу вота на доверие на кабинета с програмата му и продължаващото задържане в затвора на колегите. Траен бойкот от кюрдски депутати може да доведе до  ново възпламеняване на конфликта в Югоизтока. Бойкот от РНП, заедно с кюрдите, би увеличил затрудненията в работата по новата конституция. ПСР напряга сили да разбие общия бойкот и успява напоследък със смекчаването на позиции на РНП. Бойкотите карат мнозина да мислят как депутатите въобще могат да се съберат и работят заедно за конституцията. Те поляризират споровете в парламента и обществото. Има призиви сред кюрдите депутатите им да се откажат от парламента и започнат кампания за кюрдски права. Това най-малкото ще заплаши стабилността на самия Меджлис.

Съставът на Правителството

не е изненада. В одобрения от президента на 6 юли т.г. 26-членен кабинет само 6 министри са нови. По-важните промени включват Егемен Баъш – главният преговарящ с ЕС, обичащ цветистия език на поучаване към европейците – заел новосъздадения пост министър по европейските въпроси, и Али Бабаджан, бившият министър на икономиката, назначен за вицепремиер. Дългогодишният министър на отбраната Веджди Гьонюл вече не е в кабинета. Бившият министър на външната търговия Зафер Чаалаян стана министър на икономиката. Популярният с различна слава в различни страни външен министър Ахмет Давутоолу – стратег на дълбочините, приближен и харесван от Ердоан - запази поста си.На 13 юли т.г. правителството и програмата му получиха вот на одобрение в Парламента. Програмата е с няколко приоритета. Единият отново е членството в евросъюза: колкото и да изглежда стагниращо, без напредък в преговорите и отварянето на глави.Друг приоритет е икономическият. Ердоан се зарече да пребори финансовия дефицит, достигнал за последната година удвояване до 63 млрд. долара. Според премиера, проблемът не е чак толкова сериозен и, в резултат на планирани мерки, преди края на годината дефицитът ще има съвсем друга стойност.Основна задача е подготвянето на конституцията, която да подмени сегашната (от 1982 г.), наследство от последния военен преврат. Ударението в новия общ закон се очаква да бъде върху човешките права и свободи и демокрацията.

Конституцията -

колкото широко е общественото съгласие да бъде променена, толкова широко е общественото разделение за съдържанието й. Съотношението на депутатските места заставя мнозинството на ПСР да разработи проекта в сътрудничество с останалите партии, но друг въпрос е тяхното отношение. Обявените от Ердоан консенсус и компромиси следва да отразят интересите на всички групи и общности. Ердоан спомена необходимото участие на кюрдските депутати и дори се опита да погледне по нов начин на турското общество: като едно цяло, съдържащо и светски принципи, различни идентичности и ценности. Конституцията ще бъде гражданска и свободна, посочи той, а всички граждани на страната ще са първа класа. По време на визитата си на 17 юли т.г. в Турция, държавният секретар Клинтън посочи, че външният свят гледа на Конституцията като на нов шанс за Турция.

Системата на управление

за някои е заплашена от авторитарност: амбиции на Ердоан да въведе президентска система от френски тип, при положение, че е изразител на ислямистки традиции. Изборният резултат охлади мечтите. Остава да се види ще се насочи ли той към президентския пост през 2015-а, или ще се стреми да „откаже” Гюл през 2012-а. Ще има ли турска путинизация - по изрази от РНП.

Кюрдският проблем

остава най-критичен за страната. Петнадетестте милиона кюрди (20% от населението) са разочаровани от отказа на правителството да изпълни поне част от обявената през 2009 г. Инициатива за кюрдско включване на тази най-голяма етническа група. Пакет от 10 искания на кюрдските депутати поставя акцент на:- по-голяма самостоятелност на кюрдския район на югоизток (което властите наричат недопустима автономия);- конституцията – да бъде изцяло гражданска и демократична и отпадне етническото дефиниране на понятието гражданство;- кюрдската идентичност и правото на образование на кюрдски език от детска градина до университет да бъдат признати наред с още културни права.Освен намиращия се в затвора лидер на КРП Абдулах Йоджалан, знамето на кюрдската политическа и обществена борба е Лейла Зана, номинирана два пъти за Нобелова награда, получила наградата за човешки права на ЕС „Сахаров”. С девет депутати повече от преди, кюрдите се надяват по-настойчиво да поставят исканията си. Депутатите им се обявяват в парламента за независими, за да избегнат видима връзка със своята Партия на мира и демокрацията (ПМД), наследила други забранявани кюрдски парламентарни партии, или близост до намиращата се извън закона КРП. Правителството отхвърли предложението за прекратяване на огъня на КРП от 2010 г., но отредите й пак са активни в планините. В средата на юли т.г. отново се разгоряха сражения. Освен атаките на КРП, същия ден „демократична автономност” обяви местна кюрдска партия на голям общокюрдски конгрес, в който участваха и депутати от ПМД. Конгресът издигна 5 искания, подобни на 10-те искания на депутатите, и подкрепи бойкота от ПМД на конституционната реформа. Активността сред кюрдската общност в югоизток напоследък нараства, включително сред младежта и децата. Чувства се не само гравитацията на проспериращия автономен Кюрдистан в Северен Ирак оттатък границата, но и ставащото в кюрдските райони на съседна Сирия.Малко вероятно е правителството и турските партии да се ангажират съществено в разрешаване, дори с напредък по кюрдското включване. Те ще продължат твърдата линия към КРП и изтъкването на традиционната заплаха за национална и териториална сигурност.

По правата на жените са възможни промени. В новия парламент има 78 депутати жени, много повече от предишните 50.

Проблемът с човешките права

е нерешен. Продължават честите арести заради свободно изразяване на мнения, десетки журналисти са в затвора. Многобройни са присъдите на европейските съдилища за нарушени права в Турция. Очаква се повече решимост от правителството за реформа чрез конституцията в правосъдието и ангажимент към свободата на изразяване и другите демократични ценности.

Икономическият сектор

е по-обещаващ. Управляващите съчетават своя религиозен консерватизъм с прилагане на икономически либерализъм заедно с пазарна икономика, свободно предприемачество и много инвестиции, което се харесва от мнозинството и постига динамично развитие. От всички страни в Г-20, по-висок ръст от Турция има само Китай. Турският ръст от 9% е най висок в района на Европа. Докато западният свят стагнира – Северна Америка, Европа, Япония – незападният напредва – Китай, Индия, Бразилия, Турция.Безработицата е намаляла до 10%, но остава сериозен проблем, наред с дефицита. Компенсиращо въздействат високият икономически ръст, относително малкият национален дълг (по-малък от този на Германия, Франция или Италия), високият ръст на частното потребление и много важно – младото и динамично население в трудоспособна възраст.Както и в други страни, любим ангажимент на управляващите е строителството, където най-мащабните проекти са канал от Черно до Мраморно море, паралелен и облекчаващ Босфора, и две модерни градчета над Истанбул, свързани с нов мост над пролива.  

За външния свят

Турция е просперираща и силна военно ислямска страна, подчертаваща международната си тежест. Но, ПСР във властта, политически и религиозни процеси предизвикват враждебност сред част от международната система заради възможен прикрит ислямистки дневен ред.С по-здравото прегръщане от Турция на исляма и неговия свят, нараства взаимната неохота в отношенията с Европа.

Тревоги в Европа надига проблемът с имиграцията. Масивните вълни семейства на работници от 1960-те и 1970-те години доведоха до големите турски общности в Германия и Франция. Тези общности като цяло не желаят интегриране, а затвърждаване на идентичността, и страните от ЕС се страхуват да отворят границите си. Ердоан подкрепя вече 4-те милиона в Германия да бъдат повече турци, не германски граждани, с което изостря германската чувствителност. Добавя се имиграцията от вълните на Арабската пролет. На въпроса с членството в ЕС се гледа все по-критично в Европа. Не случайно, курсът към членство няма предишната емоционалност в Турция. Както заяви след изборите турският посланик в ЕС, Турция няма да се вслушва толкова в препоръките на ЕС и да ги трансформира във вътрешни реформи. За Турция, ЕС носи вината за застоя в разговорите и загубва лостовете си за влияние.Претенциите на ЕС главно са свързани с окупацията на Кипър, член на евросъюза, правата на кюрдите и състоянието на демокрацията. Обаче, много от проблемите за турското ръководство са червени линии, които няма да прескочи, считайки ги за национална кауза. Турция подготвя нови условия за обединение на острова, въз основа на които да се проведе референдум през първите месеци на 2012 г. Обявената инициатива по време на посещениета на Давутоолу в Северен Кипър на 9 юли т.г. вероятно цели изтъкване на ангажиране, но и прехвърляне на отговорността върху кипърците, ако отново „провалят” референдума. Оттук – изчистване на турския образ в преговорния процес с намиране на основание за замразяването му, в периода до началото на кипърското председателство втората половина на 2012 г. Правителството на Кипър, представящо целия остров международно, включително в ЕС, продължава да настоява Турция да не става член на ЕС докато разделението не бъде преодоляно.Нови сигнали по неясното развитие на отношенията с ЕС се очакваха от посещението на 12 юли т.г. в Турция на комисаря по разширяването Щефан Фюле. По-ясен бе сигналът на отказ лидерите да срещнат европейския гост: Ердоан – зает с вътрешни дела, Гюл – променил посещението в България да бъде на същата дата.

След студената война и близостта до САЩ и НАТО, респективно враждата с Русия, Турция се озова в ситуация, в която може да противоречи на Америка и намира приятелски точки с Русия. С войната на САЩ и Запада срещу радикалния ислям Турция се отдръпна от желанието да им помага, каквото правеше по времето на Варшавския договор. Турция отказа преминаване на американски войски за войната в Ирак, ограничи влизането на американски военни кораби в Черно море за разширяване на операцията за сигурност от Средиземноморието в Черноморието или подпомагане на Грузия, гласува в ООН против предлагания от САЩ последен пакет санкции срещу Иран заради ядрената му програма, възразява срещу включване на Иран и Сирия в заключителен документ на НАТО като потенциални източници заплаха, заради която е замисляния ракетен щит. Искания, с които САЩ и Европа, НАТО и ЕС се съобразяват и отстъпват, само мир да е.Нарасналото самочувствие и новите външни подходи видоизменят възприятието за характера на сътрудничеството и с Израел, доскорошен съюзник. Въпреки последните усилия за съживяване, етапът на добро сътрудничество като че ли остава отминал. До израелската операция в Газа (началото на 2009-а) отношенията бяха изпълнени с инициативи във всички сфери, включително сигурността и военната. Турция продължава да настоява Израел да се извини за жертвите на борда на „мирната” флотилия за Газа от 2010 г. Турското участие във втората флотилия за Газа юни 2011 г. отпадна едва след мащабен американски и друг външен натиск, но у Турция остана чувството, че може да направи много повече за палестинците. Действително, през последните месеци липсва поредицата инциденти от изтичащите три години. Докладът на ООН Палмър по първата флотилия за Газа бе отложен отново, за 27 юли, за стимулиране на повече диалог и изглаждане. Но реален напредък липсва. Остават замразени проекти, Израел е изключен от съвместни учения. Последното настояване на Ердоан (8 юли т.г.) Израел да поднесе извинения за нападението и жертвите от флотилията и изплати обезщетения на роднините им като знак за помирение бе отхвърлено. Министърът на отбраната Ехуд Барак не прие да има извинения, подчертавайки липса на престъпление и действие в съответствие с международния закон (докладът на ООН посочва блокадата на Газа като законна, т.е. и защитаването й). Израел вероятно ще се съгласи на обезщетения, но не на извинения, тъй като ще допусне виновност, даваща възможност за съдебно дирене.В трайно враждебно обкръжение, с добавено ново съдържание от Турция, Израел се принуждава да търси нови приятели. Такива опитва да намери сред Балканите, на първо място Гърция и България, с които започнаха военни инициативи. Степента им на развитие може да зависи от нежеланието на двете да влошат отношенията си с Турция или нивото на ислямистка заплаха за тях.

В Близкия Изток

 отзвукът от ПСР и Ердоан е широк. За много сили в района нова Турция е изгряващ нов съюзник срещу САЩ и Израел и пример за динамична ислямска демокрация. Традиционните противоречия с арабски страни не възпрепятстват новата й политика. Турското правителство осъществява нови инициативи и предлага стабилна и отворена дипломация, с привлекателни възможности за взаимодействие с просперираща икономика, свързана с Европа и Америка. Траен е стремежът за посредничество в проблеми като Палестина-Израел, Иран, Сирия. Натискът на САЩ и ЕС за помиряване с Израел остава с неизвестен край, запазвайки надежди у враговете сред района. Предвижданото на 24 юли т.г. посещение в Газа на Ердоан, първи лидер от света, ще възпламени много фитили.Натискът от САЩ и ЕС за отдръпване от Иран също не тревожи Турция и остава без резултат. Третият период на управление на ПСР може дори да развие отношенията (делегациите на Гюл в Техеран наброяват 300 души, с представители от правителство, държавни организации и служби, бизнесмени).В среда на твърдо отношение на САЩ и Израел към ядрената програма на Иран, което може в бъдеще да се изостри, позицията на натовска Турция с управляваща партия от ислямсти е под съмнение. Везните на регионалното брокерство в нов контекст може да наклонят на страната на Иран. Това се отнася не само за ракетния щит, посочващ за първа заплаха нарастващия ирански ракетен и ядрен потенциал. Друг деликатен въпрос е какво ще направи Турция, ако се реализира позицията на Саудитска Арабия да се сдобие и тя с ядрено оръжие, в отговор на иранско, заявена ясно преди седмици. В допълнение, засиленото влияние на Иран над шиитски сили в Персийския залив очевидно цели промяна на облика в района и предизиква сунитско недоволство, саудитско и турско.Правителството в Анкара изтъква дълга обща история и граница с Иран, подтикващи към разбирателство, търговия и сътрудничество. Преди управлението на ПСР, когато военните и светските сили имаха повече глас, съседът след своята революция бе пак със същата обща история и граница. Но тогава нещата като че ли стояха различно.

В отношенията със Сирия напрежението ескалира с активизиране на военните действия на режима срещу протестиращите край границата и навлизането на многото бежанци в Турция. Теоретично, конфликтните събития биха подтикнали Турция към по-твърда позиция, близка до тази на ЕС и САЩ. Но правителството е против проекто-резолюция в СС на ООН, каквато биха подкрепили ЕС и САЩ, осъждаща убийствата и настояваща за ембарго, и изтъква само, че режимът на Асад трябва да предприеме демократични реформи. За Турция, протестите в Сирия, въпреки многото жертви, не означават толкова силно опозиционно движение, колкото проблем, на който помага хуманитарно. Сякаш се пропуска колко Иран помага за заздравяване на позициите на режима в Дамаск срещу преобладаващото сунитско сирийско население. Въпросът със степента на ангажиране на Турция спрямо Сирия и режима остава свързан с четириъгълника на съседство. Той зависи от нивото на вътрешното отношение на ПСР и преобладаващо сунитската Турция към една евентуална смяна на алауитския режим в съедната страна, подпомаган от приятеля-съсед Иран, и на реалното възстановяване на сътрудничеството и доверието с Израел. Заедно с изтъкване приятелство със запада, Турция разви добре отношенията със Сирия и Иран: дори шефовете на разузнаванията започнаха редовни срещи – като измерение на близостта. Представяйки се в дилема заради Сирия, Турция се принуждава на двойна игра. Без конфронтиране с Асад,  предизвиквайки опасения в Израел, и стремейки се да не наруши връзките с Америка и Европа, добавяйки критичен тон. През последните месеци сирийската опозиция намери терен за срещи в Турция за действия срещу Асад. Но Турция се безпокои от последните изявления на Асад, притиснат от протестите и на кюрди, да им предостави автономия и разговаря с тях след срещите им през юни в Анталия. Ако и Дамаск предостави автономия, подобна на кюрдите в Ирак, тогава властта в Анкара трябва да се замисли още повече. Загуба на сътрудничеството на Сирия спрямо кюрдите ще е значителната цена, която може да се наложи на Турция, заради бързо развиващите се  събития и бунтове  в Близкия Изток, наред със занижаване на големите икономически показатели, които бяха постигнати напоследък между двете страни.

Тенденциите в ислямския свят

през последното десетилетие доведоха до намаляване на светското съдържание в режимите и обществата. Въпросът е не дали, а доколко ще се промени Турция. Доколко военните ще станат повече ислямисти и светският потенциал в обществото - по-малък. Доколко Турция ще остане Турция близка до западния свят: както изтъкна Гюл миналата година пред ООН. Геополитически новите ислямски сили идват на мястото на отслабващото и оттеглящо се  влияние на САЩ и Европа в широкия регион, надигане едновременно на демократични и радикални сили не само в Афганистан или Йемен. В очертаващия се вакуум Турция е играч с бъдеще и самочувствие. Помагат й икономическа и военна сила, намалена обвързаност със Запада и нови връзки с Изтока.Каква ще е 100-годишната Турска република – 2023-а е визирана решително в програмата на новия кабинет.Мнозина забелязаха, че датата на последните избори 12 юни е същата, на която изборите в Иран преди две години гарантираха втората победа на Махмуд Ахмадинежад. Дали и през 2023-а наследниците на президента в Техеран пак ще са пример за победи и дати на наследниците на премиера в Анкара?