НАТО МЕЖДУ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА, ПРОБЛЕМИТЕ И УСПЕХИТЕ Печат
Автор Симеон Николов   
Понеделник, 19 Септември 2011 18:02
  /Доклад, изнесен на кръгла маса „България и „голямата игра” на 19. 09. 2011 г./

            Списание „Международни отношения”, чийто 40 годишен юбилей отбелязваме днес,  помести в първия си брой на 2011 г. анализа „НАТО след Лисабонската среща– проблемите предстоят”. Оказахме се лоши пророци, нещо повече, реалността надмина очакванията и опасенията ни.  Въпреки че срещата на високо равнище на Алианса тогава постави изключително важни основи в няколко направления като новата Стратегическа концепция, коренната промяна в подхода с Русия, обединяването около стратегията по Афганистан, решението по Противоракетната отбрана и издигането на кибернетичната сигурност като основен елемент от концепцията на Алианса, последвалите събития в света показаха непредсказуемостта на съвременните заплахи и мащаба на предизвикателствата в сферата на сигурността.

Станахме свидетели на началото на промяна на баланса на силите в региона на Северна Африя и Близкия Изток  и на дестабилизация, която се отразява на сигурността на всички ни. Спорът по операцията срещу режима в Либия показа, че не винаги може да се разчита на консенсус по важни въпроси. За първи път САЩ демонстрираха на практика, че не искат сами да поемат по–големия дял ангажименти и отговорности. За първи път Германия се дистанцира от операцията, макар че след това корегира поведението си, но първоначално се противопостави всъщност на най-близките си съюзници САЩ, Франция и Великобритания. Италия заяви, че ще прекрати участието си в, ако няма резултат до края на септември. 

За първи път страна член на НАТО–Турция  заплаши най–верния съюзник на САЩ –Израел, че ще изпрати военни кораби, да придружат флотилията кораби към Газа.  Прекратяване на турско–израелските военни отношения пряко се отразява в НАТО заради неучастие в съвместни военни учения, изключване на израелски самолети от тях и т.н. Негативно влияние има и върху общите операции в борбата срещу тероризма.

            Последствията от икономическата и финансова криза върху отбранителните способности на отделните страни–членки и на Алианса като цяло се превърна в основна тема, а обществената подкрепа за мисии в кризисни региони и военни проектки продлъжи да спада.

            Всичко това може да породи въпроса, дали заплахите за сигурността са по–голямото предизвикателство пред НАТО или истинските заплахи не са:

–       трудностите да се постигне консенсус;

–       пропуските в координацията;

–       прогресивно влошаване на имиджа на Алианса след дадени много цивилни жертви;

–       орязването на финансовите разходи за отбрана;

–       намаляване на обществената подкрепа в собствените страни.

Първо: С положителен или с отрицателен знак са поуките от операцията в Либия?

Обявено бе, че оспорваната в началото въздушна операция, е била успешна. Постигнатото обаче с по–широко тълкуване на резолюцията на ООН и  критики за нарушаването й оставят сянка по отношение на такава крайна оценка.  Освен това, предупрежденията ни, че въздушната операция, която впрочем съвсем не се ограничи със създаване на зона, забранена за полети,  ще доведе до непредвидими последствия, може да се окаже, че не са оборени с така обявения „успех”, защото още няма яснота при така силно разединената опозиция, очевидната роля на представители на терористични организации, разграбеното огромно количество оръжия и овладяването на властта от ислямистки сили, какво тепърва ще се случи в Либия. Ако сме сбъркали донякъде в прогнозата си, то бе, че въздушните удари всъщност помогнаха на бунтовниците да се организират и да бъдат снабдени с въоръжение и техника. Не бе изненада включването на над 3000 доброволци от ислямистки радикални организации. Но   не очаквахме, че в такива мащаби ще бъдат използвани методи като изпращане на агентура, английски и американски специални сили, френски десантчици и италиански морски диверсионни сили, както и военни съветници, интегрирани в щаба на всяка бунтовническа „бригада”.  Впрочем не липсват експертни мнения, че истинската война в Либия тепърва ще започне.

Вторият прибързан извод, който би имал опасни последици е, че либийската война можела да служи за модел за бъдещи военни интервенции на Запада.  Ако някой си мисли, че с такава операция може да бъде ударен Иран или Сирия, жестоко се лъже, защото разликата в нивото на военната мощ е голяма, а и географските дадености  и геополитическите последици за региона биха били съвсем други. Случаят с Либия предизвиква отново въпроса, може ли една война да бъде справедлива, успех ли е резултатът, че се внушава на страни като Северна Корея и Иран, например, че трябва да са достатъчно силни за да се защитят.

Трето, положителното в баланса от успехи и негативи е, че операцията бе предупреждение срещу всеки диктатор, че пресече евентуални масови убийства в Бенгази, че осигури канали за хуманитарна помощ и най–вече: не допусна разделяне на страната, за което и експертите предупреждаваха. Трябва да се отбележи и това, че при случая Либия се констатира едно по–добро сътрудничество между НАТО и ЕС.

Четвърто, войната показа освен недостатъчните предпоставки за постигане на консенсус между страните–членки в началото при вземане на решение и това, че повечето от тях нямат оперативните способности да участват в такава операция. Само 8 страни се включиха в нея, а само 4 поеха почти цялата тежест. Свършването на мунициите в един момент  и то в първия етап, пък е крещяща илюстрация на логистичните проблеми и слабости в координацията. Очевидно, че Европа ще трябва да разработи самостоятелни способности за оказване на въздушна подкрепа на близки разстояния.  Освен това конкретно се налага и поуката, че трябва да има „Подвижен Център за ръководство на въздушната операция”, който да ръководи на място бойните действия, разузнавателните операции и противовъздушната отбрана. 

Сред препоръките от военен характер, които могат да се направят за по–нататъшната подкрепа на Либия, на първо място е тази, да не се преминава към разполагане на въоръжени сили на либийска територия, а на второ място да се предприеме събиране на разграбеното оръжие и преследване на различните групировки, които продължават своите разбойнически и разколнически действия.

 

Второ: Избягва или задълбочава Западът лошия си имидж в арабския свят и ще засегне ли това НАТО?

Събитията в Северна Африка и Близкия Изток повдигнаха въпроса за двуличието в отношенията с диктаторски режими и извадиха на повърхността много примери за това. При въпроса с щедрите доставки на оръжия от Запада за тези страни  разбира се ставаше дума и за огромни печалби. /Само през 2009 г. от ЕС износът на оръжия за Либия е възлязал на 344 млн евро от 27 страни.  Показателен е 60 милиардня проект, включващ 84 изтребители F-15 и хеликоптери от САЩ за Саудитска Арабия./

Двойният морал на Запада продължи и след като събитията в Северна Африка и Близкия Изток бяха в разгара си и беше обявена „подкрепа” за „демократичните революции”. В края на февруари се проведе голям международен панаир в Дубай, предназначен за клиенти от Средния Изток и Африка, на който се предлагаха последните постижения на техниката за подслушване, следене, блокиране на интернет, достъп  до компютърни дискове, следене на електронна поща, засичане на местонахождение на обект по GSM и т.н. Тоест инструментите, с които се държат под контрол демократичните движения, технологии, които вече бяха използвани в Иран и др. страни.  По експертни данни световният пазар на такава техника в момента е за 100 милиарда евро.

Стряскаща от морална гледна точка беше информацията за съюзници, които са си плащали на талибаните за да не бъдат атакувани.

В случая с Либия сянка върху действителните цели и интереси хвърлят факти като писмото на Народния фронт за освобождение на Либия от 03 април за споразумението с Франция за предоставяне на близо 35% от либийските находища на суров петрол срещу подкрепа срещу режима на Кадафи.

Всичко това не минава без щети и за имиджа на НАТО като инструмент на Запада в решаването на кризисни ситуации с военни средства.

Трето:   Ще спъне  ли икономическата и финансова криза модернизацията на въоръжените сили на страните членки и реформите в НАТО?

Безспорно е, че в повечето страни има намаляване на разходите за въоръжение и поддържане на армията вследствие на икономическата и финансова криза.

Особеността обаче е в това, че в повечето случаи  се планира през следващите няколко години разходите за отбрана  само да нарастват с по–малък процент от предвиденото. /Така например в основния бюджет  на МО на САЩ за 2012 г. се предвиждат 553 милиарда долара, което представлява 1,5% нарастване спрямо 2011 г. , докато предварително планирания ръст за 2012 г е бил 5%./

Втората особеност е, че усилията са насочени към повишаване на ефективноста, премахване на бюрокрацията, обединяване на административни структури, премахване на излишни щабове и командни нива, а спестените от реформите средства да бъдат вложени, пренасочени, в изследователска и развойна дейност за ново въоръжение, за придобиване на оръжейни ситеми с висок приоритет или по–голяма необходимост, предвид на последния опит от мисии. Дори отделните родове войски имат право да използват спестеното за закупуване на най–приоритетното.

А в България се реже с оглед остатъкът да остане в други пера на държавния бюджет, но не се мотивира армията да изразходва ефективно и модернизира, а се поставя под абсолютния минимум в положение на продължителна агония.

Третата особеност е, че се прави всичко за запазване на оперативните способности на войските. Ако има загуба на такива, тя да бъде минимална. Въпреки това, може да се стигне до намаляване на някои ангажименти на САЩ например и прехвърлянето им на европейските съюзници. /САЩ участват със 75% в разходите нап НАТО/ На пръв поглед по–тревожни са заявените съкращения от Великобритания, но ако се вгледате в тях ще видите, че те съкращават освен личен състав /1 бригада/ голямо количество танкове и тежка артилерия, които нямат това значение днес при водене на бойни действия, както в миналото.

За Европа в по–голяма сила важи  общата формула е „с по–малко средства да се постигне повече”. Защото сега положението е твърде притеснително: европейците изразходват 60% от онова, което изразходват САЩ за отбрана, но постигат само 10% от техните оперативни способности.

Реформите в НАТО, обявени на Лисабонската среща миналата година също са поучителни, макар че първите стъпки на реализация показват, че не всичко ще се случи както е планирано.

Съкращенията на личен състав в командната структура са близо 33%. Но където трябва има увеличение– както ее при дведе стратегически командвания– по операциите  в Монс /Белгия/ и по трансформацията –в Норфолк /САЩ/. Защото новите две главни квартири под тези командвания– в Брунсум и Неапол с 850 души, от които 500 ще бъдат прехвърляни в района на операцията, но за първи път всяко от тях ще трябва да е в състояние да ръководи самостоятелно една голяма операция от всички видове въоръжени сили. Наложилото се в тази връзка разформироване на командването в Лисабон предизвика несъгласие и недоволство от страна на Португалия.

 Както при СВ, така и при ВВС и ВМС, съответните командвания се съкращават от 2 на 1.  В Измир, Турция, ще се концентрира цялата компетентост по сухопътните опрерации, докато втората главна квартира –в Хайделберг , се закрива. Предоставянето на това командване на Турция носи и ясен политически знак. Но в същото време от двете ВВС командвания– в Рамщайн и в Измир, се закрива това в Турция. От двете командвания на ВМС се закрива това в Неапол, което предизвика пък недоволства в Рим, а остава това във Великобритания.

Имало е съпротива срещу тези реформи, но едва след като Италия и Португалия са се разбрали, че губят едно, но получават друго, е бил даден път за реализиране на реформите.

Не се получи обаче замисъла от 14 агенции на НАТО да се обособят 3. Но вместо съкращения се получи обединение. В бъдеще ще има Агенция по осигуряването, със седалище в Люксембург. Втората такава ще обхваща областите информация и комуникация и ще е в Брюксел. А третата ще се занимава с наука и техника, но сформирането й предстои 2012 г и още няма избрано място. Добре би било да е в България, но едва ли българите имаме самочувствието за това.

Преди Лисабонската среща миналата година много се говореше и препоръчваше специализиране на всяка страна в рамките на НАТО. И с право, защото тогава значително би се повишил приноса на страните в мисии, би се повишила ефективността на изразходваните средства. Но за съжаление все още национални и икономически интереси предопределят дублиране на дейности и разходи. А е необходимо дори съгласувано военно планиране, общ образователен и тренировъчен процес, използване на общи способности. Освен споразуменията за мащабно сътрудничество между Франция и Великобритания от есента на миналата година, няма друга реализация на новото понятие „Интелигентна отбрана”, осигуряваща повече сигурност за по–малко средства чрез гъвкаво сътрудничество между няколко страни. Ние говорехме за подобен подход преди на това да се актцентира в Брюксел, но може би неодостатъчната политическа воля и решителност не дадоха ход на нещата.

Технологична трансформация

Независимо от финансовите проблеми, на военните е ясно, че светът наближава към една нова епоха на технологичен скок и си дават сметка, че всяко изоставане, може да се окаже фатално. В новите технологии се очертават приложения в транспортните хеликоптери, роботиката, миниатюризирането, лазерните/микровълнови оръжейни системи и др. .

В областта на ВВС поне  три страни в света продължават проектите си за многоцелеви изтребител пето поколение. Прогнозата обаче е, че след 2035 година повечето богати страни ще преминат изцяло на безпилотна изтребителна авиация. Поради това, че подводният флот е нещо много скъпо се обмисля също преминаване на подводни съдове без екипажи.

Впрочем БЛС /безпилотни летателни средства/ се наложиха като незаменими в операциите както с разузнавателните си, така и с ударните си възможности на дълбочина от 500 м до 70 км.

Във ВМС американските военни твърдо отстояват пред политиците да не се спира 10 годишния проект за лазарен радар, който би увеличил способностите на ВМС на 4–5 пъти по–големи разстояния.

ВС са на път да се откъснат от зависимостта от петрол. Най–добрият боен самолет в света F-22 вече проведе изпитателни полети с биогориво до 50% от общото съдържание, а тежкият транспортен самолет С–17 Globemaster 2  отдавна лети редовно с таква горивна смес.

Има и още много по–подходящи примери като лазерното оръжие с въздушно базиране, космическите платформи и т.н.

Противоракетната отбрана е полето, в което ще се се вложат също нови технологични възможности. Способностите за защита от балистични ракети зависи не толкова и само от височината на прехващача, а от сензорите за разкриване и проследяване на противниковата ракета. Освен развитието на радарите, разработват се и нови поколения ракети–прехващачи.

Бъдещата ПРО на НАТО ще се състои от свързани съществуващи и новоизграждащ и се отбранителни системи. Тоест предпоставка е системите да се свържат една с друга. А това е възможно с технологията MEADS /Eм– И –Ей –Ди –Ес/ например. И точно тук се сблъскваме с факта, че САЩ под натиска на финансовите си проблеми обявиха оттегляне от проекта до 2014 г., което означава, че Германия и Италия трябва да продължат сами и да си търсят нов трети партньор. /Делът на САЩ беше 58%, на Германия–25, а на Италия– 17%/ Според европейците тази система няма алтернатива, Предвижда се тя да замени старите ПВО–системи „Пейтриът”. Но САЩ прехвърля всъщност финансови тежести на партньорите си, а европейци не участват в разработката на другите системи за ПРО, ракетите и радарите. Това поражда недоволство и искания САЩ в замяна да закупят поне повече продукти на европейската отбранителна индустрия.

Кибернетичната сигурност също има два аспекта, както технологичен, така и политически и съюзнически. До 2012 г. всички съоръжения на НАТО ще бъдат поставени под антикибернетичен чадър. (NCIRC- NATO Computer Incident Response Capability). Основна грешка, която се допуска е, че военните използват в комуникациите си традиционен софтуер, който лесно може да бъде преодолян от хакерите. Спестяването на средсдтва от това може да се окаже фатално и може би трябва да се прояви инициатива, защо не и от български специалисти, за разработване и въвеждане на специален и сигурен софтуер.

Както в НАТО, така и в ЕС обаче се води спор, как да бъдат отразявани кибернетичните атаки в бъдеще, с какви средства може да се извърши ответния удар. Друг спорен въпрос е дали еда кибератака върху страна–членка автоматично задействува член 5 от Договора на НАТО. На срещата на министрите на отбраната на 09 юни се прие документ за това, как да реагира Алиансът при кибератаки, но същият е секретен и не се появи информация по същество от него. Председателят на Международната конференция по сигурността в Мюнхен Волфганг Ишингер бе казал в началото на годината, че са необходими нови правила за да не се превърне Интернет в „Дивия Запад” на световната политика, когато ще важат само думите „Да се спасява кой както може”.

Четвърто: Бъдещето на НАТО

Въпреки всички трудности, някои вестникарски коментари за разпад на НАТО или за размиване на отговорностите и ролята му, са нъпълно несъстоятелни. Алиансът има огромен потенциал за преодоляване на сегашните проблеми. Истина е, че в бъдеще по–голямо значение ще има борбата за икономическо надмощие и зависимости, а в операциите цивилният компонент ще заема по–широко място. Само военна операция не гарантира краен резултата. Но военната мощ ще остава решаваща.

Вярно е, че вече официално се отчита, че при войните в Афганистан 2001 и Ирак 2003 бяха допуснати грешки с фатални последици. Но поуките от това трябва да водят в бъдеще до по–ясни предварителни дефиниции на националните и съюзнически интереси и анализ на условията в съответния регион. Трябва да се върви към разширяване ролята на парламентите при решения за мисии в кризисни региони. Необходим е и по–широк дебат по политиката за сигурност.

Основният проблем в политиката за сигурност е в значителното предизвикателство пред възстановяването на държави с разпаднала се държавност, необходимите „мрежова политика за сигурност” и „асимитрично водене на бойните действия, които далеч надхвърлят онова, което нашите общества са готови да дадат от себе си.

Разбира се, че има риск от натрупване на негативните ефекти, от забавяне на реформите, от погрешни подходи. Но на Съюза са необходими нови способности и страните трябва да запазят готовността си да създадат такива.

Някои министри на отбраната заявават открито пред обществеността, кои ще са следващите ангажименти на въоръжените им сили. Т.н. германският военен министър започна списъка с Пакистан, Сомалия и т.н.  Но сегашното динамично развитие поставя въпроса, дали НАТО няма да бъде въвлечен във военен конфликт в Близкия Изток. Шиитско–сунитския сблъсък изглежда може да бъде овладян с подкрепа отново на диктаторски режими и монархии, но твърдата политика на Израел, проблемът с признаване на една Палестинска държава, опитите да се разбие оста Иран–Сирия–Хизбула– Хамас, могат да доведат до възпламеняване на региона. Днес много анализатори се упражняват в прогнози: Израел–Иран; САЩ и Израел срещу Сирия и Иран, Турция–Сирия и т.н., но болшенснтвото от тях не са реалистични. След като самото израелско разузнаване е против такава авнатюра на правителснтвото си, няма какво повече да се добави. Схемата Либия едва ли ще се повтори. Възможни са разбира се локални и дори двустранни конфликти, възможно е да да бъде провокиран Иран от действия, принуждаващи го да се намеси. Но международната общност едва ли ще допусне широкомащабен слъсдък, който би бил пагубен.

Пето: Как се вписва България в сложната ситуация и създаването на оперативни способности за противопоставяне на новите предизвикателства?

Инвестиционен план–програма до 2020 г. , който представи правителството бе твърде повърхностен и му липсваше каквато и да е било аргументация. Преди това би трябвало да се посочат приоритетните области, в които следва да се инвестира във време на криза в една изостанала в модернизацията си армия и при очертаващите се предизвикателства, а те са примерно следните: във високотехнологични въоръжения, в разузнавателните органи, в научно-изследователеската и развойна дейност, в кадровата система. Такава насока на разсъждения е най–логична, защото бъдещите военни операции се очаква да се базират изключително на новите технологии, информацията, прецизността, скоростта, уменията и подготовката за вземане на обосновани решения и създаването на организация за тяхното изпълнение.

Проблемите ни  в България не са само финансови, както се изтъква, а и в липса на приемственост в политиката за сигурност, въпреки приетата Стратегия, в липсата на политическа воля, решителност и размах за прокарване на реформите. Не свидетелства за приемственост спирането на всички поректи, обвързани с ангажименти с НАТО. Не може предишното правителство да е завършило първия етап от проект „Многоцелеви изтрелбител”, а следващото да започва отначало и да троши пари затова. Не може предишното правителство да е завършило Кадровия модел за българските офицери, а следващото правителство след две години управление да твърди, че то тепърва е изработило такова. Трябва да настъпи най–после спокойствие и предвидимост в реформите и професионалното развитие на кадрите. Вярно, че се изготвиха редица важни документи. Но ние сме сигурно номер едно в света по изготвяне на стратегии и други документи, но на последно място по реализацията им.

Изходът е ускорено повишаване на ефективността на изразходваните финансови средства в системата на отбрана като цяло, корегиране на военния бюджет още от 2012 година от 1,5% на 1,8 % от БВП с тенденция към 2% , препоръчани от НАТО,  увеличаване на капиталовите разходи от бюджета на МО от 15% на 22% с тенденция– 25–27%. В противен случай трудно бихме могли да говорим въобще за по–нататъшна модернизация на БА.

Проекти като Многоцелевия изтребител могат да се случат само при такива условия. Евентуално искане за допълнително, отделно, целево,   финансиране от държавния бюджет би било действително отнемане от залъка на хората. Задължително е стартиране на проекта още в началото на 2012 година предвид на сроковете му за изпълнение от 4–5 години, избор на оптимален вариант, съчетаващ политическите, финансови и оперативно–технически съображения. Заложеното в Закона изискване за поректти над 100 млн да се произнася НС, /в някои страни има такава практика/, но в наши условия, при силната политизация и огромна некомпетентност е под въпрос, дали  ще бъде взето решението. А последствията може да бъдат много сериозни.

Постоянното отлагане на важни проекти за модренизацията на БА руши авторитета на България в НАТО като предвидим и лоялен партньор. Ангажиментите, които сме поели са всъщност наши нужди и го правим първо за нас, а след това за Съюза.

Относно европейската ПРО и мястото на България: Трябва да признаем, че промените в плановете за ПРО, след избора на президента Барак Обама,  допринесоха за предотвратяване на разцепление и формиране на лагери вътре в НАТО, което нямаше да е в наш, български интерес. Преодоля се остротата на  критиките от руска страна и се сформираха работни групи за преговори. Защитата на цялата територия на Европа днес е гарантирана от самия модел за европейска ПРО и затова всяко изказване, че България поставяла условие за това бе популистки смешно. Последвалото политическо решение, съчетано с оперативно–технически изисквания и подписаните на 13 и 14 септември 2011 г. споразумения с Румъния и Турция  изключи България като място за дислокация. Очевидно че към Румъния в бъдеще ще се проявява повече благосклонност– сопмняме си какви предимства получи Полша при сделката за многоцелеви изтребител F-16. Турция, която първоначално отказваше да приеме елементи на ПРО, очевидно „продаде” изгодно съгласието  си да направи това. Дали България е губеща или печелеща, ще покаже времето. По–реалистично беше, и това многократно съветвахме, България да се възползва и да поиска в процеса на изграждане на ПРО на НАТО да й бъдат доставени оперативно-тактически ракети “Пейтриът”, които като трети рубеж за противоракетна отбрана да заменят българската Противовъздушна отбрана, въоръжена със стари руски ракети, но тя пропусна този шанс.

            Основната критика на опозицията в България е срещу фокусирането преимуществено върху изграждане на сили за участие в мисии, Да, експретно погледнато, амбицията за създаване на батальонна бойна група от състава на механизирана бригада с определени способности, макар и практика, която следват в някои страни, крие и определени рискове. И те са не само в логистичното осигуряване и по–голямите възможности, с които да разполага страната. Има опасност, съсредоточавайки се върху тези способности, да се изпусне от внимание стратегическата насока за изграждане на адекватни способности срещу бъдещите заплахи в останалата част от армията като цяло. Втората опасност и по– скоро сигурно негативно последствие е демотивирането на личния състав в останалите войскови структури в страната, които не са предвидени за участие в мисии. Освен това, отбраната по принцип произтича първо от националните интереси и е в помощ на приятелските съюзи, а не обратно.

За отбранителната индустрия едва ли ще настъпят по–добри времена. Напротив, както в Европа, така и в България сигурно ще намаляват обемите на поръчките. Новата директива на ЕС от 2009 г., която трябваше до август 2011 да бъде възприета в правните системи на държавите–членки /България още не е направила това/ ще допринесе за отваряне на отбранителния пазар чрез създаване на регулации за доставки на въоръжение и техника, сходни с тези за другите стоки. Защото страните заобикаляха член 346 от Лисабонския договор /296–член от Маастрихския договор/ под предлог национални интереси по сигурността. Очаква се да се укрепи конкурентността на отбранителния пазар, но това е и трудност за малки и средни производители като българските.

Има и други много важни въпроси, които трябва да бъдат коментирани, но за това се нуждаем от отделна кръгла маса, а защо не и един специален брой на списание „Международни отношения”., какъвто впрочем издадохме преди години. 

Бележки:

1. Към Главния щаб на бунтовниците в Бенгази бе развърнат ситуационен център на НАТО, който координира действията на всички чуждестранни  подразделения на територията на Либия.

2. Във въздушната операция взеха участие Катар– с 16 бойни самолета, ОАЕ– с 8 бойни самолета и Йордания– с 6 бойни самолета.

3. ЕС откри бюро в Бенгази и започна цивилно–военна операция по възстановяване на оснободените от бунтовниците зони. Помощта на ЕС до юли 2011 г. възлизаше на 120 милиона евро.

4. Допитване до обществеността в Германия: От какво трябва да се спестява? Резултатите показаха: на първо място– от личенп състав и администрация– 75%, на второ място – контрол на въздушното простарнство и бойната авицаия– 70%; на терто място танктове и оръдия– 62%; на четвърто място –операции на въоръжените сили– 62% и едва на пето място с 48%– от доставка на ново въоръжение и техника.

5. Великобритания съкращава 1 бригада, 40% от бойните танкове и 35% от тежката артилерия.

6. Изследване в 37 държави за периода 2001–2009 г.  показва, че разходите за 1 войник са нарастнали от 73 000 евро през 2001 на 91 000 евро през 2009 г., въпреки съкращенията на бюджета и заради изпреварващото съкращаване на личния състав.

7. В технико-технологичен аспект в ПРО ще влязат първо ракетите SM- 3 на кораби на европейски съюзници, които имат обхват 500 км / такава готовност имат само Германия, Холандия, Испания и Норвегия /, батареи THAAD (Terminal High Altude Area Defence- обхват 200 км на височина 150 км ) срещу ракети със среден обсег, допълнителни радари в Европа, вкл. Турция, както и въвеждането от 2015 г. на следващата модификацзия на ракетите  SM-  3 с наземно базиране.

SM-3  струва 10 милиона. Обединените Арабски Емирства  заделиха 7 милиарда долара за 3 батареи THAAD. ПВО на Израел срещу ракети с малък обсег е за 280 милиона долара. Турция подготви 7, 8 милиарда долара за закупуване на 290 “Пейтриът”, което прави по 27 млн долара на брой от системата.

8. След 2014 г. в третия ешалон на противоракетната защита може да навлезе комплекса MEADS, чиито ракети са с обхват 60 км и височина 24 км. Последните разработки показват тенденцията за увеличаване на обхвата на 100 км и височината на 35 км, тоест комплексът ще може да поразява както балистични ракети със среден радиус, така и крилати ракети. Такъв обхват и такава височина позволяват при  защита от оръжия за масово поразяване да няма  поражения върху защищавания обект от вражеската ракета, тъй като унищожаването й става далеч от него. 

< Предишна   Следваща >