|
Румен Мишев, Група за превенция и преодоляване на конфликтите и ограничаване на въоръженията Провелите се в Иран, в края на юни и началото на юли 2011, мащабни учения на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) под кодовото название „Велик Пророк 6”, по време на които бяха осъществени около трийсет изстрелвания на различни типове и модификации ракети, продължават да се коментират във военно-политическите среди по целия свят. При това, във фокуса на внимание на експертите са както чисто техническите аспекти на ученията, така и оценката на иранската ракетна програма, като цяло.
Така например, китайските военни експерти обясняват активността на Техеран в ракетната сфера с нарастващия натиск на САЩ и Израел върху Иран. Според тях, маневрите „Велик Пророк 6” следва да се разглеждат по-скоро като „естествена защитна реакция” на изкуствено повишаваното от редица водещи западни държави напрежение около иранската ядрена програма, както и като доказателство за способността на страната да развива съвременни модерни технологии, въпреки наложените и под натиска на Вашингтон санкции. В тази връзка китайският военен анализатор Чжоу Личън подчертава в China military online, че: „ударните възможности на иранските ракети, демонстрирани по време на учението, дават възможност единствено за поразяване на евентуални американски или израелски цели в региона, но не и извън него” (1). Впрочем, същото заяви и командващият на Военновъздушните сили на КСИР генерал Амир Али Хаджизаде, като изрично уточни, че тези ракети "не заплашват европейските страни". Според него, Иран разполага с технология за създаване на ракети с по-голям обсег (над 2000 км), но не се нуждае от тях и не се опитва да ги произвежда. "За страните от региона иранските ракети не представляват никаква заплаха. Ние смятаме за вероятен противник САЩ и израелския режим. Не разглеждаме други страни в качеството на възможен противник, затова и не се нуждаем от ракети с радиус на действие над 2000 км" - изтъкна той (2).
По данни на американската Асоциация за контрол на въоръженията (Arms Control Association), по време на учението, което се организира всяка година, са се използвали предимно тактически ракети или крилати ракети от типа „Тондар” и „Халидже Фарс”, предназначени за поразяването на морски цели в акваториите на Персийския и Оманския заливи. Освен това е бил успешно реализирано едно, единствено изстрелване на балистична ракета със среден обсег (1300 км) „Шахаб 3”. Изстреляни са били също ракети с малък обсег „Зелзал” (400 км), „Шахаб 1” и „Шахаб 2” (300-500 км), както и новата ракета със среден обсег „Гадр” (подобрен вариант на „Шахаб 3” с радиус на действие 1800 км).
Както се посочва в появилият се през август т.г. (тоест, непосредствено след учението на КСИР) обширен доклад на известния американски специалист по Близкия Изток д-р Кенет Катцман от Изследователската служба на Конгреса на САЩ (“Iran: US Concerns and policy responses”), администрацията във Вашингтон „разглежда иранския арсенал от балистични ракети и осъществяващото се в тази страна производство на крилати ракети, като важен фактор, гарантиращ нарастването на военната мощ на Иран” (3). Според него, Техеран разглежда снабдените с конвенционални бойни глави ракети като интегрална част от своята стратегия за сплашване, а при необходимост – и за „възмездие” срещу регионалните си военни противници. В същото време, Катцман признава, че основното внимание на иранците в момента е концентрирано върху производството на ракети, способни да поразяват само цели, разположени в региона, докато разработката на междуконтиненталните балистични ракети е оставена на заден план. Тоест, на практика, американският експерт потвърждава твърденията на командващия военновъздушните сили на КСИР генерал Хаджизаде, лансирани по време на учението „Велик Пророк 6” преди два месеца.
На свой ред, анализирайки резултатите от учението, експертите от британския Институт за стратегически изследвания (IISS) оценяват постиженията на Иран в ракетната сфера като доста „впечатляващи”, но и доста ограничени. Така, Техеран съумя да изгради сравнително стройна инженерно-производствена верига и да вкара в релси управлението на процеса по реализацията на редица ракетни проекти. В момента, Иран е в състояние да произвежда самостоятелно значителен дял от компонентите и детайлите на ракетите, както и да провежда изпитания на новите конфигурации ракетни системи, които обаче се базират на вече остарели чужди разработки. Според британските експерти, сред факторите, намаляващи ефективността на иранския ракетен арсенал, са ниската точност и недостатъчното количество транспортни и транспортно-пускови установки за ракетите „Шахаб 1”, „Шахаб 2” и „Шахаб 3”. Последното обстоятелство води до значително увеличаване на времето за презареждане на ракетните установки след залпово изстрелване, като това беше демонстрирано нагледно и на ученията „Велик Пророк 6”, през юни-юли т.г.
Както посочва в тази връзка генералният директор на IISS д-р Джон Чипмън: „Иранските балистични ракети могат да се използват като политически инструмент за сплашване на населените пунктове на противника. Но, макар че подобни атаки могат да предизвикат паника сред населението, очакваните загуби от тях няма да са големи – до няколкостотин души, дори ако допуснем, че Иран използва целия си арсенал от балистични ракети и, че повечето бойни глави успеят да преодолеят системите за противоракетна отбрана на противника. Бойната ефективност на иранските балистични ракети е твърде ограничена и поради слабата им точност. Така например, гарантираното унищожаване на само една неподвижна точкова цел ще изисква от Иран да използва значителна част, ако не и всичките си ракетни средства, само за изпълняването на една, единствена бойна задача. Що се отнася до големите военни обекти, като летища или морски пристанища например, Иран е в състояние да нанесе поредица от удари, с цел да наруши нормалната работа или да причини известна вреда на противниковите складове с гориво, но ракетите му не са в състояние да прекратят хода на критично важни военни действия. Ограничаващи фактори за потенциален масиран ирански ракетен удар са и количеството на готовите за бъдат използвани пускови ракетни установки, както и забавянето, свързано с поставянето на нови ракети в пусковите установки” (4).
Тоест, като цяло, повечето западноевропейски, както и редица американски експерти признават, че ракетната програма на Иран, поне засега, притежава ясно изразена регионална насоченост и не застрашава обекти, разположени в Европа, да не говорим пък за САЩ. Което обаче означава, че аргументацията, която използва американската администрация в полза на разгръщането на прословутата система за ПРО на Стария континент, обвързвайки я с „иранската ракетна заплаха” не се основава на някакви обективни факти.
Бележки:
1.. Zhou Lichang, Signals sent by Iranian military exercise, China Military Online, 14.07.2011.
2. Иран изстреля 14 балистични ракети по време на "отбранителни" военни учения, Darik News, 28.06.2011
3. Kenneth Katzman, Iran: US Concerns and policy responses, Congressional Research Service - The Library of Congress, 02.06.2009
4. John Chipman, Iran’s Ballistic Missile Capabilities: A net assessment, IISS, 10.05.2010
|
