ДРУЖБА „РОДИНА” Печат
Автор Експерт   
Петък, 21 Октомври 2011 20:00
Кратка извадка от сборник с документи –Дружба „Родина” – Спомени за бъдещето

            Предлагаме ви една кратка информация за труда на наши учени от БАН, СУ „Климент Охридски” и Центъра за изследване на българите в обем от 509 страници,  разкриващ невероятната история на патриоти и възрожденци по дух, които в периода 1937–1947 г. са извършвали истинска апостолска дейност. Един имам сваля феса, заявява, че е българин  и тръгва из селата да проповядва българщината. Първата българка сваля фереджето си и държи пламенна реч. Химнът на организацията им Дружба „Родина”, приет през 1938 г. е „Мила Родино”, станал след 1964 г. химна на България. Държавата приема Закон, с който десетки хиляди българомохамедани сменят имената си Не може във всеки от нас да не избухне възмущението, когато четем как комунистическата партия преследва, осъжда на смърт, изпраща в лагери, тези, които са се борили за да защитят българския си корен и българското си име. Как връща турските им имена и турския език в джамиите! Как твърде късно разбира грешката си. Днес още са живи някои от партийните величия, виновни за това. Но имената им няма да намерите в списъците по Закона за досиетата, този фалшив документ, който скри идеолозите и палачите, а обвини редови граждани, които дори нямат нищо общо с ДС.

            Най–интересното е, че организацията Дружба „Родина” се оказа много жилава. Ще научите тук, че тя е възстановена. Докато има още родолюбци, може би има още бъдеще за България, въпреки че живеем във време на срив на човешките ценности, на разпалвана омраза, на подмолни дейности на чужди емисари, които бродят из нашата страна, на внос на радикален ислям, на безхаберни политици, които изглежда не се тревожат от всичко това.

Сборникът Дружба „Родина” – Спомени за бъдещето е съвместно издание на

Институт по история към БАН

Институт по балканистика към БАН

Институт по социология към БАН

Исторически факултет към СУ „Св. Климент Охридски”

Център за изследвания на българите ТАНГРА ТанНакРа ИК

Библиотека ДРУЖБА РОДИНА

Етническата и религиозната толерантност е всепризната характеристика на българите в многовековната ни история. Съществуват множество факти и събития – известни, позабравени и недоосмислени. В тази поредица широк кръг автори и изследователи предлагат на общественото внимание исторически факти, неподвластни на присъдата на времето, както и съвременни анализи  и интерпретации по тях. Наречена е в памет на Дружба РОДИНА, уникалната организация на българите мохамедани, чиито идеи, личности и дейност са най-ярък пример за моралното съчетаване на родолюбие и религиозна толерантност.
 

УВОДНИ ДУМИ

Ние, българите, неведнъж сме страдали в своята дълга история, но за част от нас изпитанията продължават до ден днешен. Нашите съотечественици от Родопите са понасяли всичко възможно под небето. Османската империя им отнема не само свободата, но сменя и вярата им. Във времена, когато в други краища на Европа процъфтява Ренесансът и се извършва Реформацията, в планината на

Орфей ислямът постига онова, което не е успял да постигне ятаганът. Вселенската патриаршия се противопоставя на Българското възраждане с наглото твърдение, че „всички православни християни са гърци”, а пантюркизмът упорства надменно, че „всички мюсюлмани са турци” – сиреч няма разлика между религия и народност. Победоносната българска армия отхвърля тиранията на султана по време на

Първата балканска война от 1912–1913 г. Опиянението от славата обаче предизвиква погрешното решение на правителството и църквата да бъде отменена изведнъж чуждата  вяра така, както е била и наложена. Загубената Втора балканска война завършва с Цариградския договор от 16 септември 1913 г., по силата на който Високата порта заставя българите от Родопите да се върнат в „правата вяра”. Горчивата историческа поука доказва, че подтикът за търсенето на потомствените корени и кръвните връзки трябва да се появи „отвътре” – в умовете и сърцата на самите родопски българи.

Основано през 1937 г. в Смолян от млади българи мохамедани, родинското движение бързо се разклонява по селищата на Средните Родопи, защото се ражда като плод на назряла необходимост. Пламенните самодейци устройват събори, вечеринки и театрални представления, издават ценния сборник „Родина”, изнасят беседи за пълното приобщаване на българите мохамедани към българската нация. „Новите възрожденци” проповядват на обществени начала, защото в тях „кръвта говори”. Захвърлянето на фесовете и фереджетата, което Ататюрк налага в самата Турция още през 1924 г., се натъква на фанатизиран отпор от страна на ходжите и туркофилите, които се оплакват на властта и търсят нейната помощ. Правителството обаче не се намесва, защото движението на родинци е „самородно” и се стреми да изравни напълно степента на културното развитие на българите мохамедани с тази на българите християни. Премахването на решетките по прозорците става символ на досега със свободата. Голям успех на движението е богослужението на майчин език, разбираем за вярващите, както и подготвянето на кадри с българско самосъзнание. Побългаряването на имената няма нищо общо с „покръстването” от времето на Първата балканска война, защото се прави по собствен избор и премахва „последния белег от робството”, както и „различието с еднокръвните ни братя от другите изповедания”.

Родопчани приемат, че не са помаци или ахряни, а българи, изповядващи исляма.

Страданията и униженията на родинци след 9 септември 1944 г. будят гняв у читателя. Докато за насилствената македонизация в Горноджумайска (днешна Благоевградска) област е писано много, то за връщането на фесовете, на османо-турските имена и на чуждия език в джамиите е известно малко. Заклеймена като фашистка, Дружба „Родина” е забранена, а участниците в движението са подложени на системни преследвания. Безумната нихилистична политика на Комунистическата партия работи против интересите на българската нация и всъщност обслужва съседна Турция. Така нареченото „помашко малцинство” отново е отделено от целокупния български народ, защо то над всичко е „разпространението на комунистическите идеи”!

В началото на 70-те години на XX в. Партията започва да съзира допуснатата огромна грешка със заличаването на „фашистката Дружба”. Нанесените поражения обаче са дълбоки и непоправими – засилва се объркването у българите мохамедани, които се чувстват като играчка на криволичещата политика.

В историята освен истина трябва да има и справедливост. Нашите братя родопски българи са преживели невъобразими изпитания, чиито незараснали рани болят и днес, особено когато нечии мръсни ръце бъркат в тях. Нека не забравяме, че в изчезналата Титова Югославия направиха „македонска нация”, а в Турция и в Гърция,

макар и страни съюзнички на НАТО, се напъват да правят „помашка нация”. Кървавите уроци от Босна и Херцеговина са жестоко предупреждение за бдителност. Спасението е в наши ръце, защото като подкрепяме българите мохамедани, ще помогнем и на нас самите. Родинското движение е отблясък и завършващ етап на Възраждането, с което потвърждава поговорката „По-добре късно, отколкото никога”. Родинци дават непреходен пример и на днешните българи мохамедани как да се изявяват като неразривна част от българската нация, като съчетават вярата с любовта към едничкото отечество, за доброто на всички ни. Родопите са не само свещена планина още от древността, но и крепост на българщината, която никой не може да превземе „отвън”. Традиционните зложелатели знаят това и търсят някой да им отвори вратите „отвътре”. Аз вярвам, че падението няма да се случи, докато се помнят и следват заветите на родинци и докато потомците с признателност тачат родолюбивите им дела.

Българската историческа наука е в дълг към обективното изучаване и оценка на делото на родинци. Днес отдаваме справедлива почит към техния ентусиазъм и само-

жертва, за да я чуят техните живи потомци.

Акад. Георги Марков

НАЧАЛОТО

Българомохамеданската културно-просветна и благотворителна организация Дружба „Родина” е движение на българите мохамедани в Родопите за културно издигане и приобщаване към българската нация. Нейните учредители и многобройни членове целят да дадат отпор срещу засиления натиск от страна на протурски и фанатизирани ислямски кръгове за откъсване на българите мохамедани от българската нация.

Организацията е създадена в Смолян на 3 май 1937 г. по инициатива на 22-годишния Камен Боляров и на 20 младежи българи мохамедани и двама християни – Петър Маринов и учителят Г. Петров. Деен съратник на движението през целия период на съществуването му е родопският общественик Христо Караманджуков. Характерът на организацията е културно-просветен и благотворителен.

Целта є според приетия устав е: „Да работи за взаимното опознаване, сближение и подпомагане между българите мохамедани и българите християни в Родопската област; да събужда и развива народностното чувство у българите от мохамеданско вероизповедание; да съдейства за стопанското и икономическото издигане на Родопския край”.

На първата българомохамеданска вечеринка в гр. Смолян Камен Боляров произнася вълнуваща реч:

„Уважаеми госпожи и господа, драги сънародници!

Щастлив се смятам, че мен се падна честта пръв да кажа

няколко думи тази вечер по случай първата по рода си вечеринка на българите мохамедани в гр. Смолян. Първа по рода си казвам, затова, защото ние – българите мохамедани – досега сме стояли значително далеч от общия културно-просветен живот на нашите съграждани и сънародници българите християни. Това е било тъй, защото малкото по–будни граждани българи мохамедани тук, па и в цялата ни покрайнина досега сме били само обикновени зрители на културните начинания, без особена наша видима проява и участие.

Но иде време, и дошло е вече, когато и ние по необходимост и по изискванията на новото време още повече сега, когато се чувстваме съвършено свободни, когато ще трябва да напуснем досегашното си бездействие и ревностно, доколкото ни сили помагат, да заработим, да подкрепим с участието си общия културен подем на нашия край, на родопските българи мохамедани, като се наредим рамо до рамо до българите християни и до другите отклонки на голямото славянско племе. И ние вярваме, че ще успеем. И тогава ще се чувстваме твърде щастливи.

Досега ние сме стояли настрана, спирани от ред обстоятелства, причини и традиции, без ничия вина, смятайки се неподготвени и недостойни да заемем място в общия културен развой на нашия край, което обстоятелство ни е поставяло в положение да се чувстваме като хора и граждани – утайка на общото ни отечество. Но ето, дойде вече време, когато ние, група младежи българи мохамедани по чистосърдечни подбуждения решихме да напуснем своята досегашна пасивност и с развълнувано сърце и притаен дъх започнахме инициативата по приготовлението на сегашната вечеринка с мисълта, че изпълняваме един повелителен за новото време обществен дълг. Обществен дълг се налага не само на нашата група, но и на всички наши събратя българи мохамедани, стари и млади, учени и прости, да изменим досегашния си застоял живот и да тръгнем по пътя на културата и прогреса, по който път вече са тръгнали и отишли далече напред всички наши съплеменници.

За всички просветени люде е вече ясно, че връщане назад няма. Всеки по желязната необходимост на новото време трябва да крачи напред и все напред! Животът може да се сравни с един грамаден валяк... и горкò на закъснелите! Останат ли назад, валякът ще ги настигне и безпощадно ще ги смаже и унищожи.

Пропити от това съзнание, ние ще вървим стремително напред и все напред, за да догоним нашите сънародници и братя – българите християни, и рамо до рамо с тях да вървим по пътя на културата и народностната сила. Да напуснем сградата на невежеството и тъмнината и да литнем към светлина и напредък – това е нашият стремеж и това

е съкровеното ни желание, защото времената се менят,епохите се създават, всичко върви стремително напред, а ние не трябва да тъпчем на едно и също място, не трябва безучастно да следим живота и неговия възход, защото всяко време си иска своето – не само иска, но и се налага, независимо от нашите желания и нежелания.

Не искам някой да тълкува криво думите ми. Аз моля своите събратя, българите мохамедани, да погледнат ясно на положението, на своя живот, на живота на тия, които ни обикалят, изобщо и на световния живот и да разберат, че не може да се живее така, както сме живели досега, защото, както казах, всяко време си иска своето, а то ще го вземе и от нас, въпреки нашето желание или нежелание.

Аз моля и нашите събратя българите християни да се отнесат със съчувствие към нас и да ни помогнат, па и в бъдеще да ни помагат, да можем да се изравним културно и така да представляваме под един скиптър едно семейство, едно неразривно свързано цяло. Тук аз не говоря за религия. Не докосвам никак въпроса за религията. В нашето отечество всеки е свободен да изповядва своята религия, каквато и да е тя. Религията няма нищо общо с културния подем и народностното чувство. Не само на нас, но и на цялото човечество религиозните чувства не пречат за културните начинания и напредък. Не само не пречат, а напротив, помагат им, като ги облагородяват, сочат им правия път към  просвета, знания и светлина. Само за просветения човек има място на тоя свят. Невежеството и тъмнината са опасни спътници и ние трябва да се борим с тях.
 

Време е всеки един от нас да изостави своите прости разбирания и да заживее редом с нашите събратя и целия български народ, да заживее с неговата култура, копнежи и идеали, защото въпреки религиозните различия ние сме чада на едно общо отечество, на една обща родина, защото България е наша родина, тя ни е родила и откърмила и ние трябва да я обичаме повече от себе си, да работим за нейния напредък и да я пазим като очите си. Само тогава ние ще бъдем достойни синове на своята родина, когато с всичките си сили заработим за нейния напредък, за да я видим могъща и велика, тъй както е била някога.

Да живее целокупният български народ! Да живее България и нейният славен вожд Н. В. Борис III, цар на всички българи!”.

(Сп. „Родопа”, София, 1937, № 4, 1–2; Сб. „Родина”, кн. 1, 1939, 20–22.)

КОИ БЯХА РОДИНЦИ?

Членове на „Родина” (наричат ги родинци) са хора с различни професии и социално положение – селяни, занаятчии, учители, мюсюлмански духовници, търговци, земеделци, интелектуалци и писатели. Политическите пристрастия на родинци също са различни, но не влияят на дейността им в организацията; мохамеданската им вяра

е неприкосновена. Основателите работят със съзнанието, че движението им е продължение на българския възрожденски процес.

През 1938 г. към движението се присъединява 20-годишният Светослав Духовников – имам в родното си село Търън. Организацията се разраства бързо. За 2–3 години клонове на Дружба „Родина” възникват в около 40 села в Смолянско, в Златоград, Мадан, Рудозем, Ардинско, Неврокопско и Пещерско. Първите прояви на организацията са културни и благотворителни – вечеринки, театрални представления, ограмотителни курсове, курсове по готварство, взаимни гостувания на членовете на различните клонове на движението, екскурзии до Пловдив и София, подпомагане на заболели членове и на даровити деца. Песента „Мила Родино” – след 1964 г. химн на Народна република България – е била първо химн (възпев) на Дружба „Родина”, одобрен с протокол на организацията под № 13 от 10 януари 1938 г.

КАКВО СВЪРШИХА РОДИНЦИ?

Специална работа се извършва за убеждаването на населението да премахне външните белези на турската принадлежност в облеклото – фесовете за мъжете и фереджетата и мехтените при жените българки мохамеданки и да ги замени с шапки и забрадки. Несибе Шехова е първата българка мохамеданка, която публично сваля фереджето си. Знаменателно е нейното слово, произнесено на 27 януари 1940 г. в гр. Смолян:

„Ето вече тридесет години, откак се радваме на родна свобода и отечество. Преди три десетилетия волята за свободен живот събори от главите на българите християни фесовете и кюляфите и отвя в забвение булата и тестемелите, които носеха нашите сестри българки християнки.

Ние, българките мохамеданки, заслепени от мрак и невежество, не можахме едновременно с тях да почувстваме вълната на родната светлина и всред нашата свободна родина вървяхме пипнешком, замаяни, без свой определен път и без свои идеали. В четвъртвековния ни свободен живот, обаче, очите ни навикнаха на светлина. Ние разбрахме, че за да бъдем щастливи, трябва един път завинаги да скъсаме с нашия неоправдан фанатизъм и да тръгнем дружно, открито и смело по пътя на една честна и открита служба на българския ни род и държава.

Проникнати от това здраво съзнание за своята народност, род и език, нашите мъже, бащи и братя българи мохамедани през миналата година смъкнаха от главите си последните знаци на робството – фесовете и ги захвърлиха далеч като вредни и срамни остатъци. Дошло е време и ние да последваме примера им и да направим решителна крачка в промяна и на нашето облекло. Време е да престанем да се чувстваме потиснати в своето родно и свободно отечество.

Ние не сме робини на тая земя, а сме свободни българки! Мохамеданското ни вероизповедание не ни пречи да се чувстваме такива!

Ние не сме грешници и няма от какво да се срамуваме, та да се крием зад було и да ходим като сенки, далеч от светлината и напредъка!

И ние имаме право, както всички люде на тоя свят, да вървим свободно из нашата земя с открити лица, свободни и волни и да се радваме на слънцето и въздуха на нашата хубава родина като равноправни и свободни български гражданки!

Да скъсаме веднъж завинаги с овехтелите знаци на робството и безчовечността!

Да махнем черните наметки от снагите си! Черният мехтен е най-пакостната заблуда за нас, зад която се крие престъпност, насилие и безчовечност!

Стига това робско подчинение! Стига бягане и криене! Стига престъпно невежество!

Да открием лицата си и да видим света! Да скъсаме с всички предразсъдъци и ведно с мъжете си да се чувстваме свободни и горди като всички люде в нашата родина!

Да бъдем истински свободни българки, достойни съпруги, майки и домакини. Децата и поколенията ще ни славят и благославят!

Да не остане нито един мехтен и нито едно було!

Напред! Бъдещето е наше! Да живее България!”

От жените българки мохамеданки, членки на културно-просветна Дружба „Родина”.

(ДА, Смолян, ф. 26 к, on. 1, а. е. 36, л. 5.)

Голям брой младежи българи мохамедани са насърчени да продължат образованието си в български прогимназии, гимназии и висши училища. Въпреки съпротивата на някои местни имами, постепенно в мюсюлманските училища са въведени българският език и писменост. От 1939 г. по идея на родинци клетвата на войниците българи мохамедани се произнася на български език. Постижение на Дружба „Родина” е отделянето на Смолянското мюфтийство от Централното мюфтийство в автономно управление, защото българите мохамедани са се възпротивили на протурската политика, която прокарват от Централното мюфтийство. Организацията издава сборник на движение Дружба „Родина” (кн. 1–4, 1939–1944) с уредник и редактор Петър Маринов и материали, изцяло посветени на „движение Родина”.

След 1941 г. членове на „Родина” – Светослав Духовников и други ходжи и имами – стават инициатори за доброволно приемане от българите мохамедани на български имена. И мюсюлманските духовници отчитат, че в Корана няма забрана децата от различните нации да се кръщават с народностни имена – турските с турски, арабските с арабски, албанските с албански. А защо не българските деца с български имена? Доброволната смяна на името става символ на съзнателно приобщаване към българската нация. Все повече и повече българи мохамедани с гордост заявяват, че са българи.

Много симптоматична е статията на Светослав Духовников, публикувана в Кн. III на Сборник „Родина” (1939– 1940 г.):

ЗА ОБИДНОТО ИМЕ „ПОМАК”

Искам да напиша неколко думи за туй обидно и оскърбително име, с което некои все още продължават да ни наричат. А знае се, че помак, помашки народ или държава нийде няма. С болка на душата си идвам и се запитвам: нима тия, които си служат с тия думи, още не могат да проумеят, че от туй няма никаква полза, а напротив, внася се само вреда

на целия ни народ, като се делят българите един от други. Ние, младите българи мохамедани, особено членуващите в Дружба „Родина”, протестираме против това и молим всички – и българи мохамедани, и българи християни, да се изхвърли от употреба тая дума и се престане веднъж завинаги да се дели по тоя начин българският народ. Българите могат да бъдат християни, католици, протестанти, мохамедани, будисти и от всякаква друга вяра, но са все българи. Не ще излъжа ако кажа, че с туй упорито употребяване на думата „помак” и „ахрянин” най-много се е пречило за нашия напредък, и за туй сме останали на тая най-последна степен на културно, просветно и народностно развитие. С тия думи сме били само унижавани в миналото и затуй се е затвърдила всред нас тази простотия и невежество, от които, за да се освободим, ни трябват още много сили. Турската държава през вековете е имала съображения да прави това и нарочно е поддържала невежеството у нас, за да ни владее и използува. Сега, обаче, не е тъй. Ние се намираме в своя

свободна държава. А няма по-тежко от това да се чувствува човек чужденец в своята собствена държава и причината за това да е простотията и един с нищо неоправдан фанатизъм. Трябва всички от нас да знаят, че ние българите мохамедани сме жива част, едно неразделно цяло от общия български народ и трябва да се гордеем, че произхождаме от безсмъртното славянско племе. Ние сме от българска народност и грях прави всеки българин мохамеданин, който не признава това, а грях е и по отношение на всеки, който ни нарича с туй обидно име помак или ахрянин.

По религия ние сме мохамедани, но това ни най-малко не пречи на нашата българска народност. Религията не може да дели народите, а ги делят езикът и кръвта. Ако се съди по религията, би трябвало да ни наричат араби, понеже мохамеданството е религия арабска. Религията се мени, а народността не. Българите отначало всички били езичници, идолопоклонци. Аспарух, Крум все са били такива. При Бориса I обаче са приели християнството, и тъй върви до днес. После по време на робството некои преминали в мохамеданството. Това сме ние, но сме си останали

пак българи. Туй, че от турците сме приели мохамеданската вяра, не значи, че сме станали турци. Пък и за самите турци се знае, че отначало били също езичници идолопоклонци, подобно на всички тогава многобожни племена.

Когато обаче идвали от Средна Азия към запад, минали покрай Арабия, която изповедвала мохамеданството, и те оттам приели тая вяра. Ако бяха минали покрай някои християнски народи, сигурно в това време биха приели християнството, понеже и те, както по всичко се вижда, са

се стремили към еднобожие.

Но да продължим за нас. Да ни наричат помаци само затуй, че сме от мохамеданска вяра, е едно с нищо неоправдано невежество. Пък и виновен ли е некой за това? Най-малко ние, младите. Затова твърде наместо е повикът в днешното общество да се изкорени туй обидно име помак или ахрянин и да се замени с действителното такова, т.е. българи от мохамеданско вероизповедание. Нашите заблудени баби и дядовци са търпели това, поради невъзможност да протестират пред турците. Сега, обаче, е друго.

Затова ние не искаме вече да се употребява и не можем да го търпим. Споменах вече, нийде няма народност помашка или държава помашка. Обидно е за един осъзнат българин мохамеданин да се нарича помак, както е обидно за един българин християнин да му рекат, например дивак.

Нека всеки българин мохамеданин като чуе това име, да протестира и иска обяснения. Нека и българите християни го изхвърлят от употреба. Особено в печатните статии и книги. Забелязва се в някои от тях да се среща това обидно име, в некои вестници, а и в една книга по въпроса за българите мохамедани и то, за съжаление, от родопчанин.

Ние заявяваме ясно и категорично: Не искаме вече да ни нарича никой с името помак или ахрянин, а българин мохамеданин. Нека ония, които ни наричат тъй знаят, че не ние, те са истински такива! . . . Инък не можем да си обясним оня фанатизъм и настойчиво заблуждение да ни наричат с това обидно име, с което не само делят и оскърбяват народа, но то е и в разрез със схващането за общата ни българска нродност, общата ни българска история. Затова всеки един, преди да изговори думата помак, ахрянин, нека предварително помисли не изкълчва ли с туй правилното схващане за българската народност и не става ли с това проводник на чужди нам настроения и домогвания? Нека всички знаят – и мохамедани и християни – че в нашата китна планина Родопа няма друга народност освен българската. Какво по-хубаво от това да се наричаме всички българи – име, което навява едни чувства, което буди братска единност, за да бъдем полезни за нас си и за целия наш народ и държава.

В Родопите съществуват две изповедания – християни и мохамедани, обаче всички сме българи”.

(Сборник „Родина”, Кн. III (1939–1940),

изд. на Дружба „Родина” – Смолян, 1941, с. 130–133)

(ДА-Смолян, ф.26к.,оп.1, а.е.36, л.1)

По искане на Дружба „Родина” през юли 1942 г. в Народното събрание е гласуван Закон за изменение и допълнение нa Закона за лицата. В периода юли 1942–септември

1944 г. около 80 хиляди българомохамедани от Родопите доброволно подават заявление за смяна на имената си. Това става при строго зачитане на религиозните права на

хората. Дейци на Дружба „Родина” се изявяват и като поети. Чавдар Славянов ни завещава прекрасното стихотворение „Защо?”:

ЗАЩО?

Ний пазиме свято български нрави

и бисерно чудни български думи,

но сме презрени – мохамедани,

при все че по кръв сме българи прави!

– Защо ни презрително гледате, братя?

Не сме ли и ние чеда на туй племе?

Под българско небе живеем,

за родни балкани милеем!

О, братко, подай ни ръка си сърдечно,

и ний ще я стиснем горещо! . . .

Да тръгнеме рамо до рамо

със български родни стремежи!

1939 г.

Чавдар Славянов

(а по-късно Юли Якубов)

РАЗГРОМЪТ

След 9 септември 1944 г. завоеванията на движението в културен и просветителски план са унищожени. Първоначално новата власт не се интересува от „Родина”, но постепенно негативното отношение се проявява: дейците на организацията са обявени за „фашисти”, защото били в услуга на „монархофашистката власт”; възстановено е носенето на фесовете, чалмите и фереджетата; архивът на Дружба „Родина” е иззет, а активните членове са подложени на тормоз и гонения, някои са изпратени в лагери. От 1945 г. започва и постепенният процес на връщане на турскоарабските имена на българите мохамедани. Най-вече персонална вина има акад. Кирил Василев – преди 9.ІХ.1944 г. политкомисар на Смолянския партизански отряд и след това дългогодишен секретар по идеологията на Смолянския окръжен комитет на БКП. Официалното решение за закриване на Дружба „Родина” е взето на Конференцията по българомохамеданския въпрос, свикана от Дирекцията по вероизповеданията на 16 и 17 август 1947 г. в София.

Движението Дружба „Родина” в Родопите от 1937 до 1947 г. е патриотично възрожденско движение, което е самородно – възниква по инициатива на самите българи мохамедани от този край и цели приобщаването им към българската народностна общност, икономическото и културното им издигане. Грубата намеса на българската държава в неговата дейност след 9 септември 1944 г. унищожава просветните и културните постижения на движението.

И ОТНОВО НАПРЕД!

След 1989 г. националистическите протурски кръгове в България отново се заемат да турчеят българите мохамедани. В някои джамии се води антибългарска и протурска пропаганда. Религиозни фанатици и протурски действащи политици, с мълчаливото съгласие на някои български партии, оказват административен, икономически и психологически натиск над българите мохамедани, които изразяват родолюбиви настроения.

Като отпор на тази политика на 1 ноември 2009 г. патриотично настроените българи мохамедани от Родопите и Пиринско, подкрепяни от свои братя християни, възстановиха на старите принципи Дружба „Родина” под същото име и със същите цели и задачи.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Учредителен протокол на Българомохамеданската културно-просветна и благотворителна дружба „Родина”, гр. Смолян

Смолян, 3 май 1937 г.

Първата проява на културно пробуждане и народностно възраждане, която направиха българомохамеданите в гр. Смолян през месец февруарий 1937 година, се разрази и узря в едно общо и единодушно решение и идея – да се основе една българомохамеданска културно-просветна дружба, която в бъдеще да ръководи работата в това духовно възрастване и повдигане народностното чувство на среднородопските българомохамедани. За целта е изготвен и специален устав, за обсъждането и приемането на който днес, третий май хилядо деветстотин тридесет и седма година се събрахме долуизброените членове българи мохамедани и християни в салона на местното читалище „Хр. Ботев”. На това учредително събрание присъстват 22-та учредители на Дружба „Родина”.

За председател на събранието се избра най-старият присъстващ – местният първенец и общественик г-н Юсеин Бейски, който зае определеното му място и откри заседанието с няколко думи, като прикани към взаимна сплотеност, осъзнаване народностно като българи присъстващите.

Ръководителят на досегашната културна група г. Петър Ан. Маринов даде кратък доклад за досегашната дейност и прочете държаните протоколи, в които е изразен духът и възрожденското настроение на групата. След това се пристъпи към четене член по член на устава, който се прие безусловно и единодушно от всички.

Всички присъствующи на брой 21 се записаха редовни

действителни членове. Същите са и основателите на културно-просветната дружба.

Реши се името на дружбата да бъде „Родина”, а патронният є празник да бъде всяка година на Гергьовден, когато ще се устройва и подходящо тържество.

Събранието избра с явно гласоподаване и абсолютно мнозинство настоятелство на дружбата. Ариф Юс. Бейски, Адил Ходжаджиков, Петър Ан. Маринов, М. Ишарлиев и Юс. Челебиев и за подгласници Осман Ходжаджиков и Зюйди Челебиев, а за надзорна комисия: д-р Г. Григоров,

Смаил Джалалов и Ахм. А. Куцев. Те се конституираха, както следва:

Настоятелство:

Председател: Ариф Юс. Бейски (по- късно приел името Камен Боляров) Подпредседател: Адил Ходжаджиков, Секретар-касиер: Петър. Ан. Маринов Мехмед Ишарлиев

Съветници: Исен Челебиев

Надзорна комисия: Председател: д-р Г. Григоров

Членове: Смаил Джелалов, Ахм. А. Куцев

Предвид големите морални услуги, въздействия и даване отличен пример за възраждане на българомохамеданите от страна на местния първенец г. Юсеин Бейски общото събрание, ценейки тия му морални жертви, които ще служат за пример на идните поколения, единодушно се реши: провъзгласява се за почетен председател на дружбата г.

Юсеин Бейски, което да му се съобщи писмено. За всичко гореизложено се състави настоящият протокол.

Председател: Юс. Бейски

Настоятелство:

Председател: А. Бейски

Подпредседател: А. Ходжаджиков

Секретар-касиер: 1. М. Ишарлиев 2. Ю. Челебиев

Надзорна комисия:

Председател: ..

Членове: 1. С. Джелалов 2. А. М. Куцев

Присъстващи: Асан С. Фисенски С. Еминев Зюйди Челебиев А. С. Хусков О. Асанов Ас. Шехов Юс. Якубов Н. Речников Сал. Мехмедов С. Узунов Т. Петров С. Бошнаков Исен Байрямов

(ДА, Смолян, ф. 26 к, oп. 1, а. е. 1, л. 6.)

Устав на Българомохамеданската културно–просветна и благотворителна

дружба „Родина” в гр. Смолян, 1937 г.

Чл. 1. Българите от мохамеданско вероизповедение в гр. Смолян основават културно-просветна и благотворителна дружба под име „Родина”.

Чл. 2. Целта на дружбата е:

а) да работи за взаимно опознаване, сближение и подпомагане между българите мохамедани и българите християни в Родопската област;

б) да събужда и развива народностното чувство у българите от мохамеданско вероизповедание;

в) да работи за религиозно-нравственото преуспяване на същите;

г) да подпомага всички инициативи, които целят културното, просветното и народностното издигане на българите мохамедани от двата пола, и да култивира у тях любов към род и държава;

д) да ги пази от всякакви външни пропаганди и инородни внушения и въздействия;

е) да съдействува за стопанското и икономическото издигане на Родопския край.

Чл. 3. За постигане горните цели дружбата си служи със следните средства:

а) устройва срещи, вечеринки, представления, беседи, сказки, четения, изложби и др.;

б) откупува и издава книги и други печатни издания с подходящо съдържание за проучване миналото и настоящето на Родопската област;

в) бди за строго придържане към религиозните догми на мюсюлманството и Корана, който трябва да стане разбираем за мъжете, жените и децата;

г) дава помощи на нуждаещи се членове, бедни, но народностно пробудени и осъзнати българомохамедани, а така също и на молитвените домове, намиращи се в крайна нужда;

д) стреми се да изкоренява всичко небългарско народностно в духа и живота на българите мохамедани и мохамеданки, като чисти чуждиците в нравите, обичаите, навиците, облеклото, езика и бита, които ги отделят и

пречат за общото сближение, единение и братство между българите мохамедани и българите християни;

е) изучава и популяризира всичко българско в Родопската област;

ж) съдействува за образуване на други подобни дружби

в съседните българомохамедански селища;

з) влиза във връзка с всички културни дружби в царството, които работят за Родопския край, и търси съдействието им в духа на настоящия устав.

Чл. 4. Редовен член на дружбата може да бъде всеки българин мохамеданин и християнин, живущ в гр. Смолян или в околните селища, гдето няма образувана подобна дружба, който милее за доброто преуспяване на Родопския край и има присърце сближението и побратимяването между българите мохамедани и българите християни.

Жените също могат да бъдат членки на дружбата при отделна секция при нея.

Членовете се делят на: действителни, спомагателни и почетни.

Чл. 5. Действителен член може да бъде всеки, който има граждански и политически права и е културно пробуден и осъзнат народностно българин, а така също приема безусловно целите на дружбата и ревностно работи за постигането им.

Чл. 6. Спомагателен член може да бъде всеки, който споделя целите на дружбата и ги подпомага морално и материално. След едногодишно най-малко членуване спомагателните членове могат да поискат писмено да станат действителни членове.

Чл. 7. Почетен член може да бъде всеки, който прояви и допринесе особени заслуги за пробуждане народностно българите от мохамеданско вероизповедание или пък внесе помощ най-малко 5000 лева.

Чл. 8. Основателите на дружбата са първите действителни членове. След това действителни членове се приемат от настоятелството въз основа писмено заявление от тях и по препоръка на двама действителни членове, което се потвърждава от годишното събрание.

Спомагателните членове се признават за такива от настоятелството и се записват в списъка на спомагателните членове.

Почетните членове се провъзгласяват от общото годишно събрание по предложение на настоятелството. Те се освобождават от членски внос.

Чл. 9. Членският внос е 1 лев месечно.

Чл. 10. Ако някой член не се подчинява на този устав, спъва работата на дружбата или се уличи с поведение, несъобразено с целите му, след увещания от настоятелството се изключва от дружбата. Недоволните могат да обжалват решението пред общото годишно събрание. Не-

платилите членския си внос за една година се считат за доброволно напуснали.

Чл. 11. Общото редовно годишно събрание на действителните членове на дружбата се свиква един път в годината – на 8 ноември, Димитровден, а извънредно – когато стане нужда. Събранията са законни, ако в определения час присъстват повече от половината редовни членове.

Един час след определеното за начало на събранието време то се смята за законно, колкото членове и да присъстват. Решенията се вземат с мнозинство. Събранията се ръководят от председателя на настоятелството.

Чл. 12. Дружбата се ръководи от петчленно настоятелство и трима подгласници, избрани с тайно гласоподаване от общото събрание, пред което е и отговорно. Настоятелството си разпределя длъжностите председател, подпредседател, секретар-касиер и двама съветници.

Секретар-касиерът води книгите: списък на членовете, квитанционна, приходо-разходна и протоколна.Сумите се държат на олихвяване в кредитно учреждение според решението на настоятелството.

Чл. 13. Настоятелството всяка година се обновява, като първата година излизат двама по жребие, а втората оста- налите трима и вместо тях периодически се избират нужното число членове.

Чл. 14. Общото годишно събрание избира за една година тричленна надзорна комисия, която проверява делата и сметките на настоятелството. При нужда тя може да свиква извънредни общи събрания, ако след предварителна писмена покана настоятелството откаже да стори това.

Извънредно общо събрание се свиква и по предложение на една трета от членовете.

Чл. 15. Приходите на дружбата са: от членски внос, от сказки, вечеринки, забави, доброволни пожертвувания, помощи от учреждения и лица, дружества, кооперации, лотарии, томболи и разни.

Чл. 16. Празникът на дружбата е всяка година на Гергьовден.

Чл. 17. Дружбата има кръгъл печат с надпис: „Българомохамеданска културно–просветна и благотворителна дружба”, а в средата „Родина”, „гр. Смолян, 1937 г.”

Чл. 18. Уставът се изменя само от общите събрания с мнозинство 2/3 от присъстващите.

Чл. 19. Целта на дружбата е неизменна.

Чл. 20. Ако членовете на дружбата останат по-малко от седем души, дружбата се разтуря, а архивата и средствата се предават на местното читалище „Хр. Ботев”.

Настоящият устав е приет от учредителното събрание, състояло се на 3 май 1937 г. в гр. Смолян.

Следват подписите на членовете на настоятелството и на надзорната комисия.

№ 1399/2. ІІІ. 1939 г.

(ДА-Смолян, ф.26к.,оп.1, а.е.36, л.1)

Кратки биографични справки за по-изявени дейци на Дружба „Родина”:

КАМЕН БОЛЯРОВ е роден на 11 февруари 1915 г. в Смолян. Той е инициатор и учредител на патриотичната културно-просветна организация Дружба „Родина” заедно с още 21 младежи и неин председател от основаването през 1937 г. Със своите родолюбиви дела той оставя светла диря в българската история и затова с пълно основание може да бъде наречен „народен будител”. След 9 септември 1944 г. Камен Боляров е служител в Министерството на вътрешните работи в Смолян и Пловдив. Обвинен е за английски „шпионин” и агент на чуждо разузнаване в скалъпен процес. Осъден е на смърт и е екзекутиран в Пловдивския затвор през 1951 г. Гробът му е неизвестен. Изцяло е реабилитиран и оневинен от Върховния съд на Република България с Решение № 52 от 8 юли 1986 г. Удостоен е за почетен гражданин на Пловдив, 07.04.2011 г.

ПЕТЪР МАРИНОВ е роден на 8 март 1903 г. в с. Проглед, Смолянско. Завършва Духовната семинария в Пловдив през 1925 г., след което е чиновник в различни учреждения, а от 1930 г. е секретар в Архиерейското наместничество в Смолян. Целият му живот е отдаден на изследване на миналото, историята и бита на населението в Средните Родопи, за което спомага и близкото му познанство с изтъкнатия книжовник и родоповед Стою Шишков, негов духовен учител. Петър Маринов е секретар на Дружба „Родина” и е един от редакторите на сп. „родопски преглед”. Заради дейността му като Родинец след 9 септември 1944 г. му е забранено да стъпва в Смолянския край; съден е от т.нар. Народен съд, но е оправдан. Умира през 1998 г. в Пловдив. Удостоен е за почетен гражданин на Пловдив, 07.04.2011 г.

СВЕТОСЛАВ ДУХОВНИКОВ е роден на 25 юли 1914 г. В с. Търън, Смолянско и от 1938 г. е сред най-активните деятели на Дружба „Родина”. От 1935 до 1940 г. е имам в родното си село; до 1942 г. е директор на Българомохамеданското духовно училище в Райково; от 1942 г. е главен мюфтия в Смолян. След 9 септември 1944 г. е съден за дейността си като родинец от Народния съд, но е оправдан. След 1944 г.

става директор на Българомохамеданската гимназия „Мехмед Синап” в Пловдив. Дълги години работи към Комитета за опазване на паметниците на културата, а от 1986 г. до 1990 г. е районен мюфтия в Пловдив. Той е радетел за българското национално самосъзнание и защитник на идеята, че българите мохамедани са истински българи и трябва да носят български имена. Светослав Духовников превежда молитви от арабски на български език и води служби на тях; печата позиви, с които убеждава българите мохамедани да отхвърлят турчеенето и да припознаят българския си родов корен. Въпреки натиска и репресиите на комунистическата власт не променя българското си име и го запазва до края на живота си. Умира на 18 юли 2000 г. и е погребан в с. Търън. Удостоен е за почетен гражданин на Пловдив, 07.04.2011 г.

МАНЬО ШАРКОВ е един от основателите на чепинския клон на Дружба „Родина”. По професия мюфтия, той се посвещава изцяло на идеите на „Родина”. Разпространява художествена литература, организира и провежда вечеринки и сказки по научнопопулярни, здравни и политически въпроси, издирва изявени ученици от средите на българите мохамедани и ги изпраща в учебни заведения за получаване на по-високо образование. Той, заедно с Герасим Попов, се изявява не само като активен организатор и ръководител на родинци в Чепинския край, но и като талантлив публицист и краевед. Хуманната и патри-

отична дейност на Маньо Шарков е „възнаградена” след края на Втората световна война с изпращането му в лагери и подлагането му на репресии. Въпреки това, до последния си дъх той служи на България и българщината, защото, както сам пише „Моята крепост беше българска-

та нация, българският народ, моят български произход”. Именно заради своите високохуманни и патриотични дела в Чепинския край той е удостоен за почетен гражданин на Велинград с Решение № 223 от 30.09.2010 г.

СИМЕОН ФИСИНСКИ е сред групата млади българомохамедани, които на 3 май 1937 г. учредяват Българомохаме- данската културно-просветна дружба „Родина” в Смолян. Роден е на 13.02.1906 г. в гр. Смолян. Израства в многодетно семейство с 6 деца. Той е единственият българомохамеданин, посещавал светско българско училище за разлика от останалите мохамедански деца, които по това време се обучавали в духовни мюсюлмански училища. Проявява силен интерес към знанието. Когато е в четвърто отделение, баща му внезапно умира. Това е причината да прекъсне училище. Работи в тютюневите складове в Асеновград. През 1932 г. сключва граждански брак с Фетие Михтарова. Когато я довежда в Смолян, въпреки обкръжаващия го мюсюлмански фанатизъм, облича младата си съпруга в светско българско облекло. Той е един от най-ревностните и активни деятели на Дружба „Родина”. Влага цялата си енергия, знание и борбеност като пропагандатор и агитатор на родинските идеи, особено за осъзнаване на българския корен на българите мохамедани, за проповядване на ислямската религия на разбираемия роден български език, за издигане на образователното ниво на местното население и за неговия социално-икономически просперитет. През 1938 г. има мъжеството да се изправи пред събратята си мохамедани и да постави открито въпроса за замяна на турските елементи в облеклото със съвременни български. Чувството му на българин родолюбец, на антифашист и радетел за социална справедливост го нарежда в редовете на българската антифашистка съпротива. През месец юли 1944 г. постъпва в партизанската бригада „Георги Димитров”. Загива в героична схватка с жандармерията на 04.09.1944 г. в местността Милеви скали край Велинград.

Немалко мюфтии и имами работят за каузата на Родинското движение и допринасят за това богослужението в мюсюлманските храмове да бъде на български език. Такива примери са Исеин Сеферков от Смолян, Тихомир Огнянов от Райково, Афуз Ахмов от с. Корово (днес Драгиново, Велинградско), Велик Велиев от Смолян, Ариф Русев от Могилица, Цветан Вълчански от Смилян, Емил Шумаров от Кошница, Асен Ковачев от Кремене и др.

ДРУЖБА „РОДИНА”

(1937–1947)

Кратки исторически сведения

Първо издание, българска

Формат 16/70/100

Цена 2 лв.

СДРУЖЕНИЕ ДРУЖБА „РОДИНА”

Е-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

За продажба на едро и дребно

Книжна борса „ТАНГРА”

гр. София, ул. „Николай Ракитин” № 11

Тел.: (02) 943 77 98