|
МРЕЖОВО ОБЩЕСТВО ЗА НОВО ОБЩЕСТВЕНО СЪГЛАСИЕ |
 |
|
Автор Стефан Ночев
|
|
Понеделник, 05 Декември 2011 18:38 |
На кръглата маса по горната тема, организирана от „Джордж Маршал Център–България” на 30. 11. 2011 г. във Военно–информационния център в София, бе акцентирано на два изключително важни и интересни въпроса: „Стълбове параметри и пресечни компоненти на мисията на НАТО за стабилност”, представен от Томас Уйнгфийлд от „Дж.Маршал– Център –Германия” и „Публичната власт и политически мрежи в глобализиращия се свят”, представен от професор Тодор Танев от СУ „Кл. Охридски”.
Втората част на следващия ден продължи с темата „Съдебната власт и предизвикателствата на публичността в мрежовото общество” с доклад на посланика на Германия, негово превъзходителство Матиас Хьопфнер.
Водещият дискусията Илия Налбантов аргументира избора на темата на кръглата маса с необходимостта да се организира по нов начин преминаването от период на преход към нова мрежова общност чрез постигане на ново обществено съгласие. Илюстрирани бяха новите реалности на базата на схеми на търговските пътища, газопреносните мрежи, трафика на самолетите, спътникови мрежи около Земята и др., включващи сложни взаимовръзки на международно право, национални законодателства, отговорности на отделния човек и на управляващите, икономически интереси. От друга страна отсъства системност на предлагания анализ. Последният е предоставен на локални структури със собствени, ограничени интереси. Няма стремеж към анализиране на резултатите от управлението. Затова не може да се формират стратегически цели и интереси. Не можем да формулираме насоката на своето движение.
Томас Уйнгфилд изложи тезите си на база на своя опит от Афганистан в периода 2009–2010 г, като участник в екип, който е трябвало да анализира доколко успешно изпълняват задълженията си всички членове на Алианса, ангажирани в тази страна. Стълбовете за стабилизиране на страната според него са основно три:
1. Преход от анархия към ред в обществото, една трудна задача, поради това, че хората не са имали никаква вяра на полицията.
2. Изграждане управлението на държавата, изискващо изработване на стандарти, определяне на компонентите, необходими за функционирането на една държава, които всъщност са универсални, не са нито западни, нито афганистански.
3. Икономическо развитие, водещо към просперитет, основен сктълб, който започва с оказване на външна помощ.
Томас Уйнгфилд признава: „Една от най–големите грешки, които направихме бе, че напомпахме твърде много пари, без наличие на готовност да бъдат усвоени. Те потънаха в ръцете на корумпирани и нечестни сили.”
Има още един, четвърти стълб, за да може да функционира държавата и той е социалният. Но не държавата би трябвало да го осигурява, тя трябва да гарантира този стълб и да го остави да функционира на пазарен принцип. Нищо не може да се постигне и без нова съдебна система. Тук той направи сравнение с Македония, която е постигнала много, но е изправена и пред огромни предизвикателства, включително и за гарантиране свободата на печата.
Битката в момента в Афганистан е за лоялността на гражданите. Друг е въпросът, дали правителството я заслужава. Неутралната част от населението ще се придвижи или към бунтовниците или към правителството. Всичко е възможно.
Друг пласт на усложняване е изготвяне на такъв модел, който ясно да може да се обясни на обществото. Американски експрети го наричат „топка от косми”. Сложните модели не винаги дават ясен поглед за напредъка. В резултат е възможно и предоставяне на финанси и на онези играчи в страната, които няма да са ни от полза.
Изключително важно е паралелно да бъде изграждана критичната инфраструктура в страната.
Професор Тодор Танев направи преход към обявената тема на своя доклад с констатацията, че четирите стълба, разяснени от германския му колега, не са вечни и неподвижни категории, а са в постоянно движение. Съвременната ситуация предлага големи предизвикателства и за четирите стълба. Дилемата е в това, да продължим кораво и тъпо или да търсим гъвкавостта, предлагата от Расмусен: да се приоритизира, сцециализира и да се търсят национални решения. Въпросът е дали има стратегическа мисъл всичко това да се случи. Разликата между политика и държавника е, че политикът мисли за следващите избори, а държавникът мисли за следващите поколения. В рамките на НАТО има страни, които мислят 80– 100 години напред, а има и други, които не знаят и в момента, какво правят. Концепцията по сигурността на НАТО е първа крачка. НАТО не може да остане в този си вид. Все още не се излиза от „националната държава”, стоим в затворена система, мислим за сигурността като за затворена система. Вместо пирамида с връх, сега имаме комин, върхът го няма и някои искат да затворят този комин и се порадват още малко на линейното управление. Политическото представителство не е ефективно през последните 20 години. Там където си отива старият модел и то неконтролирано, се появяват също толкова неконтролирани нови форми. Мрежовото мислене измества линейното мислене. Дали обаче е конролирано? На мястото на националната държава може да се настани нов фундаментализъм. Може да се раздроби на проекти. Държавата не може да налага повече стандарти. Служителите в министерствата след 8–9 часа работен ден не могат да пишат стратегии, да „мрежуват”. Не може повече да има мистериално мислене. Колко министерства участваха в изготвянето на Стратегията за национална сигурност? Участва ли БАН? Преведена ли беше Стратегията на английски език? Военните ги нямаше на представянето й в хотел Шератон. Националните интереси винаги се определят партийно. Всяка партия си има партийни национални интереси. Трябва да има мрежа за да стават добри документи. Трябва да има и консенсус. От разпадането на линейното управление, когато става неконтролирано, единствено разумната мярка, която може да се вземе е стратегирането– една мярка, която може да синхронизира. А стратегията тръгва от ценностите.
Втората част на кръглата маса на следващия ден бе озаглавена „Съдебната власт и предизвикателствата на публичността в мрежовото общество”. Тя бе открита с доклад на извънредния и пълномощен посланик на Германия у нас Матиас Хьопфнер. Той сподели някои свои мисли за връзката между организацията на съдебната система и ролята на гражданското общество. В държава с активно мрежово гражданско общество т.н. интелигенция обикновено играе силна роля.
Посолството следи много отблизо напредъка на България и недостатъците в сферата на правосъдието и вътрешния ред и амбициозните опити да се създаде едно критично гражданско общество, което да следи критично съдебната система.
Развитието на модерно гражданско общество зависи и от новите медии за да се гарантира комуникацията и се укрепи ефективното влияние върху политическите и социални процеси. Има нужда от мрежово гражданско общество за да се инициира обществен дебат по недостатъците в сферата на правосъдието и вътрешните работи. Предупрежденията на Брюксел и от време на време на посланиците от ЕС не са достатъчни.
Ситуацията в България преди падането на комунистическия режим оставя следи. След падането на режима служби и съмнителни кръгове се възползват от създадените възможности. Мафията и олигархични структури са процъфтявали. Каква е днешната ситуация? Все още е ниско доверието на обществото. Франсис Фукуяма говори, че в такива страни преобладава недоверието в държавните структури.
Анализът на обществения дебат в България показва, че тази ситуация все още частично съществува и днес. Разбира се, има широк спектър от мнения. Въпреки това централните печатни медии и телевизията имат близки, често твърде близки контакти с властите и съответните заинтересовани групи.
Налице е голям брой неправителствени организации, които използват медиите и са в мрежа една с друга. Институтът „Отворено общество” е добър пример за напредък към мрежово гражданско общество. То призова за прецизна отчетност от страна на правителството. България се нуждае обаче от повече време. Няколко са факторите:
България се нуждае от конституционна среда, която позволява на всеки да се развива. Тя се нуждае от добре образовани граждани, които съзнават върховенството на Закона. И накрая, България се нуждае от съдебна система, която безпристрастно прилага законите. Що се отнася до Конституцията, мисля, че България е на прав път. Въпреки напредъка, има още много какво да се желае, по–специално по отношение еднаквото прилагане на законите и надеждната гаранция, че никой не стои над законите. Приложимостта на законите е от решанващо значение. И аз все още виждам значителни недостатъци в България в това отношение. Все още така да се каже „недосегаемите” са обединили усилията си за формиране на мрежи. Тези мрежи са постигнали точно обратното на онова, което е едно модерно, прозрачно гражданско общество. Те представляват сериозна заплаха за България.
Вярвам, че свободата и независимостта на пресата са от решаващо значение за създаване и функциониране на гражданско общество. Дебатът трябва да се провежда най–рационално, а не емоционално. Твърде често медиите в България са под контрола на отделни заинтересовани групи и се инструментализират от тях. Терминът „свободни медии” все още трябва да бъде поставян в кавички в много случаи. Надявам се да не се стигне до по–нататъшна концентрация на пресеата, а по–скоро до по–голямо разнообразие на мненията.
Благодарение на интернет вече са налице нарастващ брой начини за заобикаляне на медийния монопол. Всеки който иска да се развива успешно днес, трябва да има своя интернет–страница. А интернет– и социалните мрежи играят роля в развитието на нови структури на гражданското общество, която не бива да се подценява. Има окуражаващи признаци за нови импулски към гражданско общество. Виждам гражданското общество в България като едно дърво в края на тежка зима. Клоните са тънки и голи. Въпреки това се появяват малки пъпки, които ще цъфтят при благоприятни метеорологически условия.
Като имам предвид множеството положителни признаци се чувствам предпазлив оптимист. Ясно е, че това развитие ще отнеме време. Но силното гражданско общество не може да възникне за една нощ. Особено младите, добре образовани българи имат възможност да допринесат за този процес. Те могат да се борят с предразсъдъците, които се срещат на Запад. Често се казва, че Балканите са различни. Това е стереотипен предразсъдък, че тук отношението към добродетели като прозрачност, честност и доброта е различно. Младите българи могат да станат жизнена част от функциониращо гражданско общество. Те могат да помогнат да се осигури прозрачност и да се следи за спазването на върховенството на закона.
Предложих горните бележки по трите доклада без коментар, защото само така може да се добие точна представа за някои нюанси в мненията на авторите:
Така например, показателно е, когато един посланик употребява думи като „...виждам значителни недостатъци”, или когато е възприел твърдения на пресата, че „недосегаемите са формирали мрежи”, или отрича цели поколения, само защото са живяли при друг режим. Всъщност и публикуваното от „Уикилийкс” в много случаи показа, че понякога някои посланици допускат в докладите си до своите столици идеологически обременени или вестникарски оцветени твърдения. В случая прави впечатление загрижеността относно монопола в медийната среда и връзките на тези медии с управляващите.
На второ място, предаденото накратко съдържание на другите два доклада без коментар, дава възможност да се види разбираемото раздразнение на един професор, че нещата не се случват, въпреки че сме наясно със системния подход и с необходимостта да напуснем линейното мислене в управлението. И накрая, връщайки се по обратен ред към първия докладчик, който признава някои грешки, но те са били на политиците и военните, които също са били съветвани от експерти като него. Освен това той ни изненадва и с пълното предоставяне на социалния фактор на пазарните принципи. Липсва и задълбочеността на анализа по посока на онова, което се разрушава, на онова, което се печели / и от кого/ и за моралното двуличие на Запада, подкрепял дълги години диктаторски режими.
Представителите на Дж. Маршал Център станаха свидетели на това, че въпреки неголямото присъствие от страна на иначе многобройните български експерти, преминали обучение в Центъра, техните разсъждения, коментари и предложения са на едно високо професионално ниво, обещаващо в бъдеще сериозни мероприятия и принос в сферата на сигурността и отбраната.
|
|