ВОЙНА СРЕЩУ ИРАН ВЕЧЕ СЕ ВОДИ, А ЗАПЛАХАТА ЩЕ ДОЙДЕ ПО–КЪСНО Печат
Автор Симеон Николов   
Вторник, 20 Декември 2011 22:29
Заплахата от военна интервенция в Иран досега винаги е била използвана като средство за натиск с цел принуждаване на страната да се откаже от ядрената си програма. За първи път обаче, на настоящия етап се очертават по–ясни симптоми на възможни скорошни воени действия. Те зачестиха през последните два месеца и съвпадат по време и с прогнозите, които бяха направени през пролетта на миналата година за началото на войната– от 1 до 1 1/2 години.  Нещо повече, на въпроса, кога би започнала войната, оттговорът днес е, тя вече се води. Причината е, че протинвно на впечатлението на хората от изучаването на историята, днес войните не се обявяват по ден и час.  Показателно за горното твърдение са сваления на територията на Иран разузнавателен свръхмодерен безпилотен летателен апарат чрез високотехнологичен пробив на иранците в комуникационната му система; взривовете във военния обект Бигдан и убийството на генерал–майор Хасан Т.Магхадам; взривовете в складовете на Хизбула в Ливан, експлозията в иранския ядрен обект в Исфахан, кибернетичната атака срещу АЕЦ Бушер, доставките на въоръжения и петролни продукти за съседсни страни, концентриране на военноморски съдове  много други. Към политическата подготовка, след доклада на Международната агенция по атомна енерегия, създаден под силен натиск и изпълнен с определения като „твърди се”, „може би” и т.н. , може да се причисли решението на Федералния съд в Манхатан, че властите в Иран са помагали на терористите, извърширли атентатите на 11.09.2011 г. в САЩ и конкретно на „Ал Кайда”. Както с опита преди това за обвинение към Иран за подготвян атентат срещу посланика на Саудитска Арабия в САЩ, така и тук, аргументите са съшити с бели конци. „Ал Кайда” е терористична организация на екстремисти–сунити, които не признават властта в Иран и дори извършват терористични актове там и е невъзможно шиитски Иран да се съюзи със сунитски терористи! Но не е изключено на света да се наложи и такава версия, както навремето тезата, че Саддам Хюсеин притежавал оръжия за масово поразяване в Ирак. 

Заплахата от ядрено нападение от страна на Иран засега не е доказана. Вярно е, че Техеран има добре развито ракетостроене, но то се ограничава в оперативно–тактическия обхват на ракетите. Най– разпространената сред тях „Шахаб–3” има обхват от 1300 километра. Най– новата ракета, изпробвана миналата година „Седжил” е с обхват 2000 километра.  За да създаде балистична ракета с обхват над 5 500 до 10 000 км е необходим научно–технически пробив, за какъвто досега няма информация иранците да имат способност и готовност. За да се създаде ядрено оръжие е необходимо притежаването на обогатен уран над 95%. Засега иранците предлагаха в преговори предоставянето от тях на 3–4% обогатен уран, който да се дообогатява в друга страна, например –Русия до 19,75% за цивилни нужди.  Но дори и да притежават такъв, трябва да се преодолее и следващия проблем– качването на ядрена бойна глава на подходяща ракета с необходимия обсег. Иран е страната, подписала Договора за неразпространение на ядрено оръжие, докато Израел, Пакистан и други страни и до ден днешен не са го подписали. Не Иран, а Израел е страната, която в началото на ноември т.г. изпробва наистина балистична ракета /”Йерихон” / с обсег 10 000 км. Истинска заплаха биха представлявали ракетите на Пакистан, която е ядрена държава, намираща се в опасна нестабилност.

В спора, който някои се опитват да водят за това, има ли Иран ядрено оръжие, трябва да признаем, че не е изключено наистина да е придобил тактически ядрени заряди, или 1–2 ядрени бомби от други страни, но с такъв минимален арсенал не може да се води ядрена война, те недостигат нито за първи, нито за ответен удар. А ако действително ги имаше досега щяха да бъдат установени.

Абсолютно нелогично звучат и твърдения за заплаха и на Европа и България. Дори и да имаше по–големи технически възможности, Иран няма основание да насочи оръжията си в тази посока. Неговите цели са в Израел н американските контингенти в непосредственото обкръжение на Иран.

 

Условията за започване и водене на една война днес са по–различни, отколкото през пролетта и лятото на миналата година. Революционният хаос в страни от Северна Африка и Близкия Изток създаде нова ситуация, очерта се нарастване ролята на ислямистките сили в тези страни, вълната засегна Сирия, близък партньор на Иран, Турция рязко влоши отношенията си с Израел. Но от друга страна турският натиск срещу Сирия и турската подкрепа за армията на сирийската опозиция, действаща от турска територия, отслабва Сирия, съюзника на Иран.  В Израел нарастнаха опасенията от ставащото в арабските страни и чувството за безпомощност и неизбежност на предстояща война. Събитията показаха тенденцията на шиитско–сунитски сблъсък в региона, с водещи страни Иран на шиитския фронт и Саудитска Арабия на сунитския фронт. Изтеглянето на американските войски от Ирак отваря още повече пространство за разширяване на влиянието на Иран в шиитските области. Иран се оказа печеливш първо от американската война в Ирак, после– и от революционния хаос в арабските страни. Същевременно укрепването на икономическите връзки на Иран с Китай и увеличените доставки на енергийни продукти тревожат някои американски стратези, че скоро може да стане късно и трудно осъществимо изолирането на Пекин.

Опасенията на политиците –реалисти, включително в САЩ са, че една война срещу Иран ще доведе до катастрофални и непредвидими последици за целия регион и дори за света. Подобно предупреждение направи бившият съветник на американския президент Збигнев Бжежински. Бившият шеф на Израелското разузнаване Меир Даган също предупреди, че това би било опасна авантюра и я нарече ”глупава идея”.

Основното опасение днес е, че силови действия срещу Иран само ще забавят ядрената му програма, но няма да я премахнат завинаги, или тепърва ще активират работата по такава, ако е вярно, че сегашната е само за цивилни цели.  Затова възникна и паралелната политика, подкрепяна от някои американски среди за търсене на компромис и договаряне с Иран, дори приемането му за бъдещ партньор, което днес изглежда невъзможно, или създаване поне на приемлив баланс в региона. Опасенията на американците, че може лесно да бъде провикиран военен сблъсък лежат в основата на предложението към Техеран за създаване на пряка комуникационна връзка между въоръжените сили на САЩ и тези на Иран. За съжаление в началото на октомври т.г. Иран отхвърли това предложение.

Въпреки безспорните различия между позициите на САЩ и Израел и  отговора на началник щабовете генерал Мартин Десей на въпроса, дали Израел своевременно ще информира САЩ за операция срещу Иран: „Не зная”, все пак малко вероятно е бъдещата война да започне без знанието на Вашингтон. Най–вероятният сценарий е Израел да провокира ответна реакция на Иран и да въвлече САЩ в бъдещата война. Велиокобритания вече заяви, че ще се включи в такова решение на иранския проблем.

За експертите е ясно, че съчетаването на въздушна с наземна операция е невъзможно, предвид на огромната територия и голямо население на Иран– над 80 милиона, предвещаващи затъване за дълги години. Неприложим е Либийския вариант с нанасяне само на въздушни удари и изпращане на командоси и съветници на иранска територия. Икономическите последствия също ще бъдат много сериозни.

Затова дори и последните симптоми за подготговка на военна интервенция не променят мнението на някои непоправими оптимисти, че все пак този последен натиск може да доведе до криза вътре в Иран и смяна на управлението. Последните събития дават повод за оценката, че президентът Ахмадинеджат губи в противобоството за власт и виляние с духовния водач на ислямската република.

 

Военни възможности и сценарий

Никой не се съмнява, че Израел има по–голяма военна мощ–превъзхождащо въоръжение, бойна техника, по–добра подготовка на личния състав.  В евентуалния военновъздушен удар ще участват 90 броя многоцелеви изтребители F 16 и F 15E. Известни са предимствата на самолета „Кфир”. Израел е водеща страна в производството на безпилотни летателни апарати, а вече и на такива, носещи ракетно въоръжение. Израелски военни кораби и подводници ще изстрелят ракети по цели в Иран. 41 ракети „Йерихон” са програмирани по ирански цели.  Израел има значително по–добра и модерна противовъздушна отбрана. Ракетата „Ерроу” е една от малкото в света, реално на въоръжение в системата на ПРО.  Израел не е способен обаче сам да изнесе една продължителна военна операция. За въздушната операция ще са му необходими самолети–цистрени за зареждане от въздуха, а 9–те броя които притежава, част от тях поостраяли, не са достатъчни. Най–вероятните до миналата година маршрути за израелската авиация вече са под въпрос, предвид на променилите се отношения между основните сили. Така например– северното трасе по границата Сирия–Турция–северозападен Ирак– Иран, което бе най–подходящо, може да се окаже зависимо от реакцията на Турция. Второто трасе– централното– над Йордания, още м.г. се оценяваше като неподходящо.

САЩ трябва да съсредоточат най–малко 3, а биха могли и 6, групи самолетоносачи. Бомбардировачите ще оперират от базата в Диего Гарсия. В нея бяха прехвърлени 287 самонасочващи се бомби Blu –110  Blu –117. Запасите от гориво бяха увеличени значително още през 2010 година, когато напрежението в региона ескалираше. Бомбардировачите са сравнително неуязвими, когато изстрелват самчонасочващи се бомби от траекттиория извън въздушното пространство на Иран,т.е. без влитане в дълбочина.

Иран би посрещнал въздушен удар от самолети и ракети на Израел с противовъздушните си системи– старите руски С–200 и по–новите С–300. За последните не се знае дали са оригинални руски, доставени от Беларус /два дивизиона/ или техния аналог от Китай. Иран разработи и свой вариант на тези системи. Ефективността им обаче е безспорна и със сигурност най–малко 30% от израелските сили при първия въздушен удар ще бъдат унищожени. Слаб момент е, че част от авиацията на Иран / 25 бр. Миг–29, F-4, F-5, F-14/ не е изправна и боеготова. Военноморския флот на Иран бе въоръжен с нова крилата ракета „Кадер” с далекобойност 200 км. /от януари до  ноември 2011 г./.

Съмнително е, че въздушните удари ще постигнат крайната си цел, ако са верни информациите, че иранците са пребазирали съоръженията си за обогатяване на уран. Втората причина за да не вярваме на успех при първи военновъздушен удар е в това, че американските т.н. проникващи бомби GBU-27, които преобладават в арсеналите /САЩ доставиха 600 броя от този тип на Израел/, пробиват бетон до 2,4 м, / само GBU-28 имат по–добри показатели– 6 м и 30 м земена маса/ но при  абсолютна точност на попадението. А известните и остарели вече данни за Иран са, че съоръженията им са по правило на 8 метра под земята и под 2,5 м. бетонна плоча, а центрофугите за обогатяване на уран са на 25 м дълбочина. Тоест може да се очаква някакъв успех при GB-28 и почти никакъв при GB-27.

Заканите на иранския президент за ответен удар са основателни. Освен със собствени сили, ще бъдата нанесени удари и от Сирия, въвличайки я във войната. Макар и да не се знае точното съдържание на секретните клаузи в иранско–сирийския договор, не е трудно да се разгадаят очертанията им. Израел е застрашен и от „дъжд” от ракети от групировката Хизбула. Затова целта на Израел и САЩ ще бъде да неутрализират първо Сирия и Хизбула. Без Сирия Иран би загубил в голяма степен канала за подкрепа на Хизбула и много от влиянието си в региона.   Не е изключено президентът на Иран да изпълни заканата си за атентати срещу дръзналите да нападнат страната му, които да бъдат извършени от терористи–самоубийци. И накрая  не е изключено при един военен конфликт да се стигне до солидаризиране на ислямския свят с Иран и рязко да се изострят и без това недобрите отношения към САЩ.

Никой не се съмнява, както на Запад, така и иранските воени експерти, че израелско–американската военна мощ е превъзхождаща. Затова и най–очакваното действие от иранска страна е да блокира Ормузкия пролив, през който минава една значителна част от енергийните доставки, което ще хвърли в криза световната икономика. Но очевидно  очаквайки такава стъпка , САЩ изглежда ще търсят възможности да изпреварят това, съдейки по някои техни планове и военни учения.

            Освен икономически последствия, военна интеревнция срещу Иран може да предизвика и катастрофа, ако действително бъде ударена АЕЦ „Бушер”, която за съжаление е в списъка на обектите за поразяване. Последствията ще са по–големи от тези при аварията в Чернобил. Изненадващо е, но Израел сякаш не си дава сметка, че според международното законодателство  нанасянето на удар по атомна електроцентрала е международно престъпление.

 

            Вторият сценарий може да включва използване на тактическо ясрено оръжие от страна на Израел. Тогава ще има най–голям брой човешки жертви и дълготрайни последици за населението. Тъй като те нееднократно са изчислявани от експретите, няма да се спираме на този момент. Още по–лошо би било обаче, ако Израел използва ракетния си потенциал с ядрени бойни глави за унищожаване на цели в Иран, след като не е успял да ги порази с конвенционални средства. Тогава атмосферните потоци биха пренесли ядрената зараза и извън региона на Близкия Изток. Предполага се, че Израел притежава до 200 ядрени заряда.

 

            Горните сценарий могат да бъдат предотвратени, ако в САЩ надделеят силите, настояващи за прагматичен подход от страна на Израел и недопускане на военна интервенция. Въвличането както на западни държави /острата реакция на Великобритания след нападението над посолството й в Техеран/ и на държави от региона е нъпълно възможно. Русия и Китай вече играят роля на въздържащ фактор . След като Москва направи грешка да спре преди година и половина доставката на системите за противоракетна отбрана С-300, при това, предплатени от Иран, сега действа адекватно, изпращайки военноморски съдове в близост до Сирия. Въздържане на ескалацията може да се постигне като се работи усилено за преодоляване на властовия вакуум в Близкия Изток и неяснотата от последиците на революционния хаос. Същевременно основните западни държави би трябвало да се разделят с двойния стандарт. Защото въоръженията, които те буквално наливат в страните от региона, всъщност са бурето с барут, което все някога ще избухне без да осигури енергийните ресурси и стратегическите предимства спрямо Китай и Русия, които са цел на настоящата политика. Във всички случаи след една война в Близкия Изток бихме имали ново геополитическо разпределение и противостоящи си групи страни в света, а не само в региона. От друга страна, допускането Иран действително да се сдобие с ядрено оръжие ще отприщи подобни стремежи в още няколко страни. /Саудитска Арабия и Турция и сега не крият подобни намерения./

 

            Опасностите за България биха се появили едва след прерастване на една война в Близкия Изотк в горещата й фаза. /В мирновременен период и дори и в предвоенен такъв, в какъвто сме в момента, за нашата страна не съществува заплаха, нито повод за такава от страна на Иран./ Първите последици могат да се появят след блокиране на Ормузкия пролив и предизвикване на икономически хаос в света. Втората последица би била във въвличането на съюзниците в една продължителна война, което  би  било непосилно за участие на български контингенти. Вероятно ще бъде поискано от нас да предоставим летищна база за презареждане на самолети. Третата и много по–трагична за нас последица би се появила след използване на ядрено оръжие от Израел, като ядреният облак би достигнал черноморския ни бряг от 3–ия до 7–ия ден. Четвъртият и най–уязвим сценарий е разширяването на войната, разпадане на държави в региона и попадане на ядрени ракети в ръцете на радикални ислямисти /например в Пакистан/. Времето за полет на такава ракета до черноморския ни бряг е 14,5 минути. А противоракетният щит на НАТО все още не е изграден.
< Предишна   Следваща >