ТУРСКО–ФРЕНСКИЯТ ПАСИАНС ЗА АРМЕНСКЯ ГЕНОЦИД Печат
Автор Бойко Маринков   
Вторник, 27 Декември 2011 15:49

Във времето на най-интензивното коледно пазаруване сградата на Френското национално събрание / Palais Bourbon / се оказа обкръжено от мощна демонстрация на турски граждани с националните флагове на двете страни и предизвикателни лозунги. Точно в 14.00 ч. на 22 декември в залата на долната камара на Републиката и в присъствието на 45 от избраните 577 депутати, започна дискусията върху законопроекта на г-жа Валери Боайе от Съюза на народното движение на президента Никола Саркози. 

Той предвиждаше криминализиране на отхвърлянето на признатия още през 2001 г. „арменски геноцид” от 1915 г. и наказания с глоба от 45 000 евро и ефективен затвор от 1 година в случаите на предизвикателно публично отхвърляне на тази огромна трагедия.

Седмици преди това Франция и президентът Н.Саркози бяха предупредени от министър – председателя Реджеп Таийп Ердоган за последствията от приемането на законопроекта. Те обхващаха вече заявени икономически , военни , политически и дипломатически санкции. С цел да предотвратят този акт, турски парламентаристи начело с Председателя на комисията по външна политика В.Бозкурт екстрено се оказаха в Париж за да търсят възможности за отлагане на дебатите в Националното събрание.

Три дни преди датата на дебатите се стигна до абсурдната ситуация , за която няма аналог в последните 50 години - френският президент се оказа „неоткриваем” за телефонен разговор с турския си колега Абдулаах Гюл. Такова унижение турски политик не беше преживявал примерно от 1964 г., когато с прословутото писмо на президентът Л.Джонсън до министър-председателя Исмет Иньоню в безапелационен тон беше „забранена” турската военна намеса при поредната кипърска криза.

Законопроектът за криминализиране на отхвърлянето на „арменския геноцид” предизвика различни оценки дори в рамките на френското правителство. Външният министър Ален Жупе заяви, че в крайна сметка не одобрява неговото внасяне и приемане в Националното събрание.На обратното становище беше министърът по европейските въпроси Жан Леонети, който обърна внимание върху неговото значение за предотвратяване на подобни трагедии в съвременния свят.

Разбира се решаващата дума и окончателното решение принадлежеше на президента Н.Саркози, който още през октомври 2011 г., по време на „кавказкото” си турне в Армения, Азербейджан и Грузия посети Мемориалния комплекс на жертвите на арменският геноцид в Ереван и заяви, че светът и Европа трябва да заявят категорично осъждане на депортацията на арменското население през 1915 г. и неговите 1,5 милиона жертви.

В коментарите си както турските, така и френските анализатори припомниха, че подобен законопроект вече е приет от Националното събрание още през 2006 г. – тогава в присъствието на 104 депутати . Той беше инициатива на френската левица и по тази причина не е внасян в Сената и няма подпис на френския президент.

Най-категорична беше оценката на министър – председателя Р. Т. Ердоган, който персонално обвини Н.Саркози, който в името на предизборните си цели поставя на изпитания двустранни отношения с вековна история.

Какво налагаше след пет години, вече през 2011 г. френската десница да постави на изпитание цялата система на френско–турски двустранни и многостранни отношения, при това в условията на близкоизточна и европейска нестабилност, на икономическа и финансова криза и на институционални промени?

Мнозина потърсиха най-близкото до актуалната политическа атмосфера обяснение – Съюзът на народното движение на Н. Саркози загуби мнозинството си във френския Сенат и това даваше шанс на законопроекта от 2006 г. да получи достатъчна подкрепа. Това обстоятелство пряко кореспондириаше с предстоящите президентски избори през 2012 г. в условията на изравнените позиции на Н.Саркози, Франсоа Оланд и Мари Льо Пен. Френски и турски журналисти определиха законопроекта на г-жа Валери Боайе като опит за спечелване на гласовете на 400 – 500 хилядната арменска диаспора в това изборно състезание.

С 38 гласа „за” и 7 гласа „против” законопроектът за криминализиране на отрицанието на „арменския геноцид” беше приет от френската долна камара. Това откри качествено нова фаза във френско-турското противопоставяне.

Часове след решението министър-председателят Р. Т. Ердоган обяви санкции в осем отделни направления – отзоваване на турския посланик в Париж, замразяване на двустранните военни, политически и икономически отношения, ограничаване на достъпа на френски самолети и кораби в турското въздушно пространство и териториални води, като за достъпа ще се искат единични разрешения.

Поставено беше под съмнение участието на Франция в т.н. „Минска четворка” за търсене на решение по Карабахския проблем. Всички турски депутати напуснаха Групата за приятелство с Франция и така турският Меджлис се оказа единственият парламент в Европа без подобен орган. Бяха отправени заплахи за „бойкот” на френски стоки и фирми и за ограничаване на стокообмена, който през 2010 г. надхвърли 12 млрд. долара.

Във ВНСТ беше внесен, при това от опозиционните партии, законопроект за осъждане на френския геноцид в Алжир и Руанда, а Р.Т. Ердоган напомни на Н. Саркози участието на баща му Пал Саркози във френския Чуждестранен легион през 50-те години, както и сефаридския произход на чичо му Бенедикт Мала, който емигрира през 1904 г. от Солун във Франция. Историческите екскурзии стигнаха до отношенията между двете държави във времето на султан Сюлейман Великолепни! Всички опити да се противопоставят геополитически и стратегически аргументи на емоционалната епидемия както от турска , така и от френска страна се оказаха в неубедително малцинство.

Емоционалните пресконференции, огромното количество коментари и разширяващият се конфликтен потенциал не съвпадаха по никакъв начин с предстоящите Коледни и Рождественски празници. За финал дори на личния сайт на г-жа Валери Боайе беше нанесен тежък хакерски удар и сега на него гордо се вее … турското национално знаме!

Целенасоченото изостряне на двустранните френско-турски отношения застина като анализ върху една плоскост – желанието на Н.Саркози да получи подкрепата на авторитетното арменско лоби в предстоящата президентска надпревара, както и да гарантира в своя полза гласовете на над 400 – 500 хиляди избиратели от арменски произход.

Само най-компетентните френски журналисти напомниха, че всъщност френската десница вече има подкрепата на арменската диаспора в лицето на президентския съветник и бивш министър-председател Едуард Баладюр, а предвидимите щети от конфликта са несъразмерно по-големи спрямо заявените цели - 300 – 400 хиляди избиратели.

Ако при планирането на инициативата, „Закон за криминализиране на отхвърлянето на проявите на геноцид”, целите са били краткосрочни, ефектът от тях незабавно и лавинообразно се пренесе върху най- деликатните и ключови външнополитически стратегии на двете държави.

След първоначалната еуфория от решението на ЕС от 4 октомври 2005 г. за начало на преговорите за пълноправно членство на Турция, механизмът на отварянето и съгласуването на отделните 35 глави получи нарастваща негативна оценка в общественото съзнание в Турция. Нещо повече – след като на 8 – 9 декември 2011 г. Хърватска подписа договора за присъединяване към ЕС на 1 юли 2013 г. , а за Турция беше подготвена декларация с препоръки за промени в националното законодателство и спазване на човешките права, реакцията от страна на медиите и политическия елит беше убийствено негативна.

За всички вече е ясно, че през първата половина на 2012 г., при датското председателство на ЕС, преговорният процес с Турция ще стагнира, а през втората половина на същата година, при председателството на Кипър, той просто ще бъде изцяло блокиран – нещо, което Турция вече декларира недвусмислено. Така преговорният механизъм ЕС - Турция ще навлезе в предизборната за Европейският парламент 2013 г. от възможно най-ниското си равнище с отворени 13 преговорни глави, за да бъде отложен за периода след избора на нов състав на парламента през 2014 г., а от тук и разтегнат за следващите две – три години.

Така законопроектът, приет с 38 гласа от френския парламент, затвори за Турция вратите към пълноправното членство в ЕС минимум за една петилетка. Този резултат, по моя оценка, беше калкулиран от Н. Саркози и неговия екип. Целият проблем е, че с тези си действия френският президент даде аргументи на … крайната националистическа десница в Европа. Някои коментари в европейски медии и форуми само потвърждават това, което ще се развие като опасна тенденция в следващите години.

Е         вропейският съюз съзнателно и целенасочено затвори пространствата за интеграция, известни в съвременната геополитика под името Евразия. Европейските лидери и Европейската комисия се концентрираха в проекти като интегриране на малките балкански държави – Сърбия, Албания, Македония. Финансовата, дълговата и икономическа криза и рецесия свали хоризонтите на цяло едно поколение европейски политици до една–две години, принуди ги да отложат демографски, интеграционни, културни, транспортни и енергийни стратегически проекти с десетилетна реализация за неопределени времена. А това за пореден път възкреси спора за ефективноста на високоплатената, надменна и неефективна брюкселска администрация.

Внимателният прочит на последствията от приетия законопроект на г-жа Валери Боайе трябва да бъде потърсени и в нарастващото противопоставяне на Франция и Турция на динамичния и революционен терен на Близкият Изток след „арабската пролет” и последвалата я „ислямска есен”.

Политическите промени в държавите от Средиземноморието, които тепърва ще намират по-ясни контури , очевидно преформулираха новата близкоизточна политика на Турция. Ако в периода 2003 – 2009 г. в нейната сърцевина беше максималното ускоряване на двустранните отношения при използване на целия потенциал на т.н „посредническа роля”, „равна отдалеченост” и „ислямска солидарност” - сега тя беше трансформирана в открита и безрезервна подкрепа за антидиктаторските и проислямистки сили в Египет, Тунис, Либия и Сирия.

Нещо повече – Турция се оказа най-често цитирания пример за съчетание и единство между парламентарната демокрация и ислямската традиция. Събитията в Сирия обаче доведоха до пряко противопоставяне на френските и турски външнополитически амбиции на терен, върху който и двете държави имат исторически и стратегически претенции и амбиции.

Турция осигури домакинството на сирийската опозиция през ноември т.г., а чрез държавното си ръководство поиска категорично смяната на президента Б.Асад. Франция по традиция приема Сирия и Ливан като държави с максимално широко френско влияние и активно присъствие.

Геополитическото противопоставяне допълнително беше усложнено с оглед съдбата на ядрената програма на Иран, на евакуацията на американската армия от Ирак и разбира се - от крайно влошените турско-израелски отношения след инцидента с Флотилията на свободата от 31 май 2010 г. Всеки опит да бъде открита първопричината на едни или други противоречия в Близкия Изток винаги ни отвеждат към нови, още по-сложни и заплетени от предходните.

Очевидно е обаче едно – Франция изпитва вече сериозни опасения от мощната турска близкоизточна офанзива , която в Сирия и Ливан ще има мощен регионален съюзник в лицето на Иран, а в определени случай ще си взаимодейства и с Русия. Една сложна и многопластова коалиция, която ще решава съдбата на режима на Б. Асад в близка перспектива и на Палестинската автономия в по-далечна.

Нарастването на френско-турските противоречия може да бъде ограничено, а в последствие и въведено в рамките на традицията сравнително безболезнено единствено, ако Н. Саркози не допусне разглеждането на споменавания вече законопроект в Сената и го отложи за неопределено време. Твърде възможно е събитията да поемат именно в тази посока в случай , че Франция и Турция - две държави от Групата Г-20, съюзници в НАТО, членове на ПАСЕ и на още десетки организации намерят взаимно приемливи решения по двете стратегически посоки – преговорите за пълноправно членството на Турция в ЕС и съгласуваната им близкоизточна политика .