СИРИЯ: Нека не се самозалъгваме, а да погледнем истината в очите! Печат
Автор Киряк Цонев   
Петък, 13 Януари 2012 13:50
Масмедиите отново гърмят. Сирия се вълнува, Дамаск се тресе от непознатите доскоро бомбени атентати на терористите, „опозицията” твърди едва ли не, че сирийското правителство чрез тях само избивало собствените си войници, за да хвърлело вината върху онези, които си приписват правото да бъдат истински патриоти, революционери и т.н.  настояваше за арабски международни наблюдатели А когато те дойдоха и обективно се опитаха да установят истината за безредиците, изведнъж се оказаха ненужни и нежелани, понеже изводите им не се покриват с това, за което настояват „бунтовниците” – сега председателят на делегацията на Арабската лига е обвинен публично на пресконференция в София едва ли не за терорист. Броят на жертвите е хиляди. Цифрите се леят, но техните извори не идват от Сирия, а от други държави и са основа на разгърналата се в световен мащаб пропаганда от гьобелсовски тип – да се повтаря една лъжа, за да стане тя истина. Правителството също публикува цифри – но те биват игнорирани от същата тази пропаганда. Да, избити има, но защо никой от тези източници не казва от коя страна са избитите. Защото повечето от тя са всъщност войници или полицаи, изпратени да се бият срещу шепа финансирани отвън терористи, използващи реалното недоволство в страната, продиктувано от нерешаването на социалните проблеми и от световната икономическа криза за нечистите цели на група религиозни ислямистки олигарси. Но за това никой не говори!

Съществуват страшни записи, които никой не ще да пусне по никоя телевизия, и с право! Само една посмя да направи това, но само отчасти. Те са правени с джиесеми от самите „въстаници”, фактическите убийци – повечето малолетни юноши, пленени впоследствие от полицията! А тези кадри не са за гледане, не са за показване! Страшно е да се гледа как едно момче с автомат израелско производство в ръката се снима пред десетина избити и обезглавени полицаи и пита: „Така по-добре ли се вижда?” Или купчина отрязани глави, които напомнят клането в Батак! Или как трима главорези са хванали полицай и четвърти реже с трион главата му – ясно се чуват стърженето на триона в живата човешка кост, хърканията на прерязания гръклян и виковете „Аллаху-л-акбар” – „Аллах е най-велик” на тълпата наоколо. Или група млади мъже, водени от някакъв брадат мюфтия, които хвърлят обезглавени трупове в река Ал-Аси-Оронто от висок мост край многострадалния град Джиср Шухур и крещят неистово същия призив. Повечето от избитите са мюсюлмани – а не е ли грях при такъв „акт” да се крещи именно от мюсюлмани този свещен за всеки мюсюлманин зов, който призовава за защита на вярата, но и за мир. Впрочем същият призив се чу, но никой не го преведе, в страшните кадри на убиването (не даже убийството) на Кадафи! Или страшния кадър на сирийската телевизия преди няколко дни, когато едно момче рови из камъните на взривената от терористите сграда на сирийското разузнаване, в която загинаха няколко десетки невинни войничета, измъква от там и размахва парче от човешка глава със запазеното върху нея човешко ухо… Боже мой!

            И в България сирийци, отровени от родената в чужбина и насочвана от там фанатична ислямистка пропаганда, голословно твърдят, че „там убиват деца”. Елементарният въпрос е – кой престъпник е сложил в ръцете на тези разкрепостени от тази пропаганда деца това оръжие, с което те си позволяват да стрелят срещу полиция и армия, която на всичко отгоре е получила заповед да не стреля или да стреля само в краен случай? А някои от тях използват този факт, за да избиват безнаказано хора от полицията и армията? И още – известно е, че сирийската армия е снабдена само със съветско оръжие. Откъде в ръцете на тези деца се появява оръжие от турско, израелско и американско производство? Кой е внесъл и как подобно оръжие в Сирия, което не служи просто за украса, а за избиване на хора?

Преди около месец и нещо сирийската опозиция зад граница публикува снимка на две „убити и изнасилени от сирийската полиция” момичета. Всички масмедии в света я публикуваха. Печално, наистина! Но нито една, повтарям, нито една масмедия не публикува сирийското опровержение, което бе повече от убедително: снимката е публикувана в палестинската преса в края на 1998 година и фактически е от времето на израелските бомбардировки срещу палестинска Газа. Двете момичета са жертва именно на тези бомбардировки!

            Опозицията публикува и други снимки – на четири „изнасилени и убити” от войници момичета. И след няколко дни сирийската телевизия публикува труповете на тримата насилници, а единствения останал жив от тях разказа пред камерата как заедно с приятелите си – и четиримата от опозицията! – са изнасилили и убили момичетата! Никой не публикува кадрите на тази „изповед”. Сякаш трябва да се вярва само на едната страна!

И тъй нататък… Умишлено раздуване на факти от една страна и умишлено премълчаване – от друга.

            Лидерът на тази опозиция, намерил топло гнезденце в съседна Турция, г-н Бурхан Галион (дори името му е странно, в превод то ще рече Вулкан Лулата и е очеваден псевдоним!), приет в България едва ли не като държавен глава (такова чудо не е бивало в миналото и при най-„марксистките” национално-освободителни движения, чийто лидери много по-дискретно посещаваха страната ни, за да получат пореден урок по „революция”!), хвърли точно такова примитивно и голословно обвинение. Нашата телевизия го излъчи. Но чул ли е някой, видял ли е някой на българските телевизионни екрани, с много малки изключения, изявления на сирийския президент или на някой от неговите говорители? Съобщил ли е някои за редицата реформи, които той реално се опитва да проведе в условията на фактическа гражданска война и яростен ислямистки тероризъм, с което на практика удовлетвори почти изцяло исканията на опозицията от преди няколко месеца! Просто в областта на пропагандата се изпълнява нечия заповед, идваща извън границите на страната ни!

Е, господин Галион си получи милиардите (повтарям – милиардите) от една богата, ама много богата арабска страна, за които никой не говори. Поне да бяха дали обяснения откъде има този човек средства, за да води такава масирана ислямистка атака срещу светския сирийски режим. А в тази връзка  нека да напомним, че той бе принуден да напусне Сирия навремето именно заради антиислямски публикации! (Дали за да се забрави този факт в антиправителствения терор не бе пожален дори синът на официалния мюфтия на Сирия, който навремето бе инициатор за Бурхановото емигриране?) И сега този човек си позволява да говори от името на „въстаниците”, и по-конкретно – на ислямистите! Пътищата Господни са неизповедими! А никой не информира убедително българската общественост за причините, поради които той така набързо смени позициите си. Впрочем собственият ни опит е твърде богат на подобни примери, дори на партийни и комсомолски лидери и на доносници, чийто имена днес са заличени в прословутите агентурни списъци, с които се решава съдбата на талантливи хора!

Впрочем на господа подобни на „Лулата”, които днес се ползват с задокеанските симпатии и близкоизточните блага, дарени щедро от Бога, бъдещата съдба е повече от ясна. Те или ще клекнат пред западния натиск, каквото направиха новите либийски управници, или просто ще бъдат физически ликвидирани.

Такава бе съдбата на Саддам, който започна войната с Иран защитавайки предимно американски интереси, но реши да си играе на самостоятелност бе свален с пряка военна интервенция, дори без санкциите на ООН, под доказано лъжливи предлози! И бе обесен – устата му бе затворена преди да успее пред един нормален съд да отправи   разобличенията си.

Такава бе съдбата на Бен Ладен, който със закупени лично с негови пари американски ракети „Стингър” сваляше руските МИГ-ове в Афганистан, но когато съветската заплаха се стопи и се появи американската, той изведнъж стана лошият, терористът, който, най-малкото, трябва да умре. Просто така, убит като бясно куче в двора на собствената си резиденция по един гангстерско-каубойски начин, известен ни от великата американска кинематография, без присъда, в момента когато вероятно бе готов да се предаде. И дори бе оставен без гроб и даже без последна снимка (показаното от масмедиите се оказа чист фалшификат!), което пък породи съмнения в неговия край!

Такава бе съдбата на Кадафи, унищожен с помощта на чужди сили (тъй наречените въстаници в Либия никога не биха могли да смъкнат „обожавания” си до неотдавна лидер без чужда намеса!) по време, когато неговата роля бе вече изиграна и бе изстискан докрай, бе се отказал от подкрепата си за тероризма, бе спрял ядрената си програма, бе отворил вратите на Либия за американските петролни монополи, изиграли основна роля за временното американско.либийско сближаване! И той бе убит по един зверски начин пред камерите, запечатали завинаги онова, което светът винаги е смятал за варварщина – безпримерно убиване чрез мъчение, без съд и присъда.

След смъртта на Бен Ладен светът прогърмя в търсенето на още едно необявено  публично име на още един талибански лидер. ЦРУ „не можа” да го открие никъде. И изведнъж това лице се появи в Египет като водач на новите демонстрации, после той се оказа един от ръководителите на „бунтовниците” – убийци в Либия! Никой не го предаде на американците, пък и те не си го поискаха от новите си съюзници – имамите от Триполи, чиято първа задача се оказа… разрешаването на многоженството съгласно мюсюлманските традиции! И неочаквано този човек, сега вече герой на либийската революция,  се появява тув Турция, ту в Ливан като един от лидерите на „бунтовниците” в Сирия. Цял свят знае, че е там, той не се и крие – само американците се правят, че не го забелязват и  ловят мухи, а не него, престъпника, когото сами търсиха от толкова време. Няма съмнение, че когато и той си изиграе ролята, ще последва съдбата на Бен Ладен. Но това е вече друг въпрос.

Не се съмнявам, че един ден подобна ще бъде съдбата на новоизпечения ислямист господин Бурхан Галион, след като и той си изиграе ролята. А и на неговия боен другар дезертьорът  майор Асаад Рияд, също подвизаващ се на турска територия по границата със Сирия. Той пък с милиардите на началника си вербува младежи, които изпраща уж като доброволци в Сирия с преднамерената цел, без да я обявява, публично: При нелегалното преминаване на границата тези наивни младежи, подлъгани в бедността и невежеството си от псевдорелигиозната пропаганда и парите, да бъдат избити от сирийската армия и да бъдат използвани впоследствие като голословен пропаганден материал за „невинни жертви”, за „шахиди”, доказващи „жестокостите” на тази армия.

И наред с тях – колони от наемници – бивши участници в боевете в Либия на страната на „въстаниците” – бенладеновци, афганистански талибани, судански ислямисти, пакистански безработни несретници, иракски ислямисти. Те нахълтват като хлебарки от отворените практически незащитими пустинни и планински граници с Турция, Ливан, Ирак и Йордания – за да правят поредната „арабска революция”, т.е. да дестаблилизират и тази модерна арабска държава – една от малкото светски формации в арабския свят.

Нека всеки си зададе елементарния въпрос – как трябва да действа която и да е държава в света, ако някой тръгне от чужда територия да минава нейната граница, за да води военни действия срещу нея, за да запази своята стабилност и мира на своя народ! Защото става въпрос за една косвена военна агресия! И кое правителство в света няма да предприеме най-строги мерки срещу подобни действия срещу суверенитета на държавата си?

Но защо Сирия?

От една страна Западът е срещу режима в тази държава по простата причина, че това е единствената арабска държава, която не е забравила, че има окупирани територии – както от юг, от Израел, така и от север, от Турция. Изолирана в справедливите си претенции, дори в рамките на арабския свят, поставен на колене от собствените си „революции”, от ислямисткия и западен натиск, Сирия остава едва ли не единствената арабска държава, която се противопоставя на този натиск. Нейната политика влиза в рамките на голямото противопоставяне между Запада и Русия, тя е заставена от самите събития да търси помощта на Русия, а и Русия е заинтересувана от военното си присъствие в региона, поддържано напоследък само благодарение на Сирия. Но не бива да се забравя, че на страната на Дамаск застава не само Русия, но и страни като Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка и т.н., т.е. повече от две трети от населението на света, което по принцип се противопоставя на западната и особено на американската експанзия.

От друга страна срещу светския режим в Сирия се възправя вълната на ислямистката реакция. Т.нар. арабска пролет, превъзнасяна като „арабски революции”, както и предполагахме, докара на власт ислямски и ислямистки сили, чието влияние ще расте, а с задълбочаването на световната икономическа криза, техните режими ще стават все по-радикални в исканията си за равнопоставеност на света. Тази реакция вече се стреми чрез другия елемент, своите природни богатства, арабско-мюсюлманският фактор да се превърне в реален световен политически, икономически, и, особено, военен център. А това е вече заплаха за мира!

Така че Сирия, чийто режим се стремят да свалят тези разнопосочни сили, става ябълка на раздора, център на световните политико-икономически и военни интереси на тези сили и на техния скрит сблъсък.

Вероятно съдбата на Сирия ще бъде последвана от други режими, подкрепяни до сега съгласно утвърдената, но отменена последно време американска военна доктрина, независимо дали са в Афганистан, Средна Азия, Пакистан, Нигерия и т.н. Но не и на онези, които продължават безпрепятствено и без елементарна съпротива да подхранват голяма част от света с енергийни суровини. По такъв начин САЩ и Запада застанаха на страната на най-ретроградните най-фанатичните ислямистки (не ислямски, защото самата дума ислям значи в своята същност „мир”!) сили, заплашващи световния мир, затваряйки си сякаш умишлено очите пред злото, което те носят и заплашват самата същност на всичко, което наричаме модерен свят.

Аз видях една модерна Сирия, свита в лапите на незаслужената икономическа блокада, която жадува спокойствие! Основната опасност за стабилността на страната се подклажда от задграница! „Въстаниците” са един нищожен процент от населението. Самият факт, за който никой никъде също не спомена е и който говори сам за себе си е, че в Сирия бяха проведени шумни общински избори и тя се готви за нови парламентарни избори. Нека не забравяме, че съседен Ливан бе съсипан в една гражданска война, в която участваха не повече от двайсетина хиляди души! Срещах се с хора от Хомс, Хама, Алеп, Латакия и даже Джиср аш-Шухур. И всички твърдяха, че ексцесиите на терористите са ограничени само в някои квартали, че пропагандата преувеличава неимоверно фактите. Даваха ми се не един и два примера.

В Дамаск присъствах на един концерт на латиноамерикански песни и танци. Това бяха студенти от местната консерватория (в Сирия има дори опера, представете си, господа ислямисти!) Два часа тези младежи се въртяха във вихъра на страстното латино. Но потръпнах, когато някой ми пошепна в ухото: „Ако онези дойдат на власт, главите на тези прекрасни младежи ще полетят най-напред!” Страшно предсказание!

Знам, че хората са озлобени. И от едната, и от другата страна! Но пък тази безсмислена кланица не може да продължава вечно! И външните сили – Турция, Европа, САЩ, дори арабските страни, трябва да повярват не само на едната страна, а да се вслушат в гласа едновременно и на двете страни и да потърсят начин за мирно решение. Вярно, конфликтът ще тлее може би още години, традициите на „кръвната мъст” в ислямо-арабското общество са още твърде силни, но сирийците трябва да се поучат от примера не на либийските главорези, а на ливанските си съседи!

А дали в тази нова тактика не се преплита и нов елемент – негласна договореност между някои западни политици и ислямистите за „раздел” на света – поне на този етап. Не се ли взеха поуки от трагичния урок на Югославия, благодарение на който в сърцето на Европа бяха насадени изкуствено два ислямистко-протурски режима – на мюсюлманските братя в Босна и на контрабандистите на наркотици в Косово, които не са нищо друго освен проамерикански бази в голямото европейско-американско противопоставяне?

Неотдавна един мой приятел-сириец, честен по принцип човек, каза – и какво като се срути икономиката – ще я оправим? Какво, че нямаме истински лидер – ще имаме? И какво ако дойдат на власт ислямистите – с какво те са по-лоши от Асад? Обратно – именно техният режим би отговарял изцяло на нашите традиционни понятия за демокрация, които са коренно различни от европейските и американските! Особено ме стресна последното.

Не ли твърде опасна подобна линия!

Знам, режимът на династията Асад не е безгрешен. Знам, че не са един или двама пострадали от този режим, потърсили спасение от могъщата му държавна полицейска машина в изгнание. Знам, че много негови предишни опоненти намериха края си в затворите и лагерите. Впрочем това напълно отговаряше на „традициите”, установили се в арабския свят, особено от военно-полицейските режими, претендиращи за социализъм и вземащи уроците си за държавно и партийно управление и от страни като България. Сирийският бе просто един от тях – и нищо повече! И все пак в сравнение с други средновековни арабски режими, подкрепяни до днес от петролните магнати, тези недемократични режими бяха просто ароматни пролетни цветя! И сега, когато този режим осъзнато прави отчаяни опити за демократизация – на него се пречи чрез методите на безпощадния ислямистки тероризъм, скриващ се зад булото на „революцията”! Революция, подкрепяна при това от крайната арабско-ислямистка и световна реакция!

Не трябва ли да се замислят върху това привържениците на „сирийската опозиция” в България, повечето от които бяха и за мене си остават мои приятели, въпреки инсинуациите и обидите, които някои са ми отправяли напоследък! Та някои от тях отдавна не са били и направо са забравили какво е Сирия и Дамаск! Някои, появяващи се честичко по телевизионните екрани и пишещи се за демократи и борци, дори никога не са били сирийци, никога и не са знаели какво е Сирия, а днес просто по този начин умишлено се отплащат за предплатените услуги на някои режими!

От друга страна на пресконференция (кой я е спонсорирал – сирийското посолство изглежда няма средства за такава!) тези сирийци, които крещят неистово „Аллах е най-велик!) пред сирийското посолство, възхваляват един български дипломат, че бил „спасил” някой си български гражданин от сирийски произход някои си господин Муаффак Асаад, забравяйки да споменат, че той е близък роднина на прословутия криещ се в Турция споменат по-горе сирийски полковник-дезертьор със същата фамилия, че сам е арестуван неведнъж в България за пропаганда на крайни ислямистки терористични идеи, на съответна забранена литература, за създаване на „спящи ядки” в ислямски региони на България, целящи разцеплението на българския народ на религиозен признак, че центърът на неговата пропаганда е в небеизвестната на специалните органи Сърница и т.н.

Нека всички да си помислят, да осъзнаят на кого, на чий интереси служат?  Няма ли да се запитат защо лидерите на тази местна нашенска сирийска опозиция изолираха от редовете си представителите на по-левите сили? Или, омагьосани от лъжливата пропаганда, подкрепяна и от български правителствени кръгове и български масмедии, ще продължат да се въртят в непрекъснатия омагьосан и омагьосващ кръг, който като водовъртеж все повече се стеснява и тласка прекрасната им страна, която толкова обичам, към бездната на хаоса!
< Предишна   Следваща >