Необходима е дипломатическа мъдрост, умение за преговори и визия за страната за следващите десетилет Печат
Автор Зорница Илиева   
Петък, 09 Март 2012 14:08
Въпреки липсата на обществен ентусиазъм сред населението на ЕС за ново разширение на съюза, въпреки все по-големия скептицизъм на сърбите към същия този съюз, въпреки нерешените трудни въпроси със съседи като Косово Сърбия получи статут на кандидат-член за ЕС и може да започне преговори за членство, което в най-добрия случай ще се реализира в края на десетилетието.

Всичко това 13 години след последната война на европейска територия, когато НАТО бомбардира Белград и след 20 години изолация на страната след разпада на СФРЮ. Водещите политици на Европа останаха верни на идеята, че членството в ЕС може да помогне за стабилизирането на Балканите и за реформи, които биха осигурили просперитет и спокойствие за народите в региона. Условието Сърбия да признае независимостта на Косово, за да получи заявеното преди две години желание за получаване на статут на кандидат-член, не бе поискано и затоплянето на отношенията със самопровъзгласилата се за независима бивша провинция се изрази с компромиса Косово да може да участва пълноправно на съвещанията на Балканите по регионални въпроси.

На практика Косово се съгласява да бъде представяно без упоменаване на думата "република", но все пак ще има своето присъствие на международната сцена. Защото самият ЕС не е единен по въпроса за независимостта на Косово и все още 5 държави на континента не са го признали. Белград продължава да твърди,че никога няма да признае независимо Косово. И как иначе. Сърбите остават верни на своите си идеи. Само фактът, че 12 души в Белград отидоха да гледат филма на Анджелина Джоли " В земя на кръв и мед", тъй като всички го смятат за антисръбски, е доказателство, че миналото не е загърбено.

Властите проявиха необходимата съобразителност и не го спряха в момента на преговорите с ЕС. Само дето и част от тези 12 души са напуснали филма преди края, независимо че светът се отнесе с уважение към опита на Джоли да представи трагичните събития в Босна по време на войната чрез любовна история между сърбин и мюсюлманка. Според президента Борис Тадич това решение на ЕС отваря вратата на Сърбия към прогрес и икономическо процъфтяване. Това на фона на данни, че Сърбия е регионален лидер по чуждестранни инвестиции за миналата година, и то в размер на 2 млрд долара.

В страната предстоят избори и не е ясно кой ще реализира програмата за защита интересите на гражданите, националните интереси, политиката на помирение и членство в ЕС. Но настоящите лидери на страната доказаха, че национални цели могат да се постигат с компромиси, без уронване престижа и самочувствието на гражданите, чрез диалог и, разбира се, членство преди Македония, Черна гора, Албания и Косово. Всъщност никоя страна на Балканите не е получила отказ от ЕС, защото това е единственият път за запазване териториална цялост, разрешаването на проблемите със съседите и гарантиране на икономическо развитие.
Всичко е въпрос на време и стабилизиране на самия ЕС в периода на настоящата финансова и икономическа криза. Но на Балканите открай време важи правилото "всяка кокошка за свой си крак". Мъдрите използват случаи като преговори за кандидат-членство, за да решат свои си интереси. Както Румъния заплаши с "червен картон" Сърбия заради проблемите на влашкото малцинство и Белград бе принуден да поеме съответните ангажименти. У нас се прочетоха декларации от името на Синята коалиция и извънпарламентарни партии във връзка с възможността да бъдат защитени интересите на нашите сънародници от Западните покрайнини по време на преговорите на Сърбия за членство.
Призивите да се иска от Белград уважение, толерантност и спазване на правата и свободите на гражданите от българското малцинство си останаха на хартия. Така, както преди време външният ни министър при съответно "прошение" от страна на тези наши сънародници до него отговори, че те трябва да се отнесат към сръбските власти. Ние гоним Шенген, но и него не го поставихме като условие, за да "препятстваме" пътя на Сърбия към ЕС. Не е и нужно. Белград явно умее да води преговори, дори и да му се налага да се помири с миналото си. В крайна сметка в политиката е печеливша мъдростта, а не твърдоглавостта. Въпросът е ние какво правим за нашите в Западните покрайнини. Само книги и дискове за Българския културен център там явно не са достатъчни.
След този успех на Сърбия Македония можеше да си направи съответните изводи и в Скопие си дадоха сметка,че вече е време да се започнат енергични консултации за преговори с ЕС на основата на съответни реформи в страната, очакванията от срещата на върха на НАТО в Чикаго и решаването на спора с Гърция за името. В малката страна са наясно, че илюзии да се получи покана за членство, без да е решен въпросът с името, не може да има. Но всъщност пътят на Македония за членство в ЕС наистина минава през Атина, София, Белград, Тирана и Косово, защото с тези свои съседи тя има нерешени проблеми, а в мечтаните НАТО и ЕС няма как да се влезе с неизяснени междусъседски отношения.
Това е едно от основните изисквания,защото никой не иска крамоли в двора си. Още повече че зад Македония не "стои" велика сила, която да "разчиства" пътя й към членство. Известни са лобистките настроения на големите в света и Европа към съответна балканска страна. Ние сме също изключение в това отношение. Наистина в такава ситуация е необходима дипломатическа мъдрост и умение за преговори, както и визия за страната за следващите десетилетия, за да се намери изход и за името, и за общата история с България, и за признаването на автокефалността на Македонската православна църква, каквото е искането на Скопие.
Друг е въпросът, че това зависи и от София, и от Атина. Премиерът на Македония призна при свое посещение в София, че е време "да оставим историята на историците", а вече се чуват и гласове, че историята с България наистина е обща, а културното наследство на античността и древните цивилизации принадлежи на всички. Това на фона на прословутите мегаломански паметници в центъра на Скопие, които предизвикаха и гнева, и подигравките в София и Атина. Дали ще съумеят да изградят взаимно доверие със съседите си и да се стигне до компромис, при който да няма победители и победени, зависи повече от самата Македония.
Защото и отношенията й с Албания и Косово никак не са за завиждане, тъй като наскоро заместник-председателят на парламента на Косово Джавит Халити открито е заявил, че албанците "естествено" ще поискат своята част от Македония, ако техните интереси в Косово бъдат ощетени при преговорите със Сърбия. А той е от кръга на премиера Хашим Тачи и от неговата партия. Не е много дипломатично и едва ли е реализируемо на този етап, но издава настроения. Македония смята, че охридският договор е международна гаранция за териториалната цялост на страната и дава гаранции, че тя ще се изгради като мултиетническа държава с мултикултурно общество.
Но ред инциденти напоследък говорят, че обществото не е много спокойно и инцидентът в Гостивар с убийството на двама младежи албанци от страна на служител на полицията говори, че искрата винаги може да пламне. Онези надписи по черкви с "гяури" са симптом за нездраво общество и ще бъде трудно да се отстояват национални интереси и идентичност в едни преговори, ако обществото не е единно по въпросите на националната стратегия и държавата не е стабилна, няма правов ред и демокрация.
Отделен е въпросът за финансовите източници, които биха осигурили преодоляване на кризата и безработицата, които са израз и на държава с възможности и можещи лидери. Впрочем това се отнася и за нас. Както винаги, на Балканите е интересно и предстоящо. А дали ще съумеем да изградим взаимно доверие и дали ще решим съседските си проблеми, зависи най-вече от нас самите. Особено когато великите са заети и с други предизвикателства.