Опитите за руско-турско разбирателство в Либия не са в интерес на САЩ

Интервю на Емил Спахийски със Симеон Николов за в–к «Труд», 08.06.2020

ЕС няма интерес от това, противоречията между Вашингтон и Пекин да се задълбочават и светът да се раздели на две сфери на интереси - американски и китайски

Докато светът беше фокусиран върху пандемията от коронавирус, напрежението в различни зони на планетата не само не секна, но нарасна. Между Турция и Европа, в Либия, в Сирия, Китай и САЩ заради Хонконг, между Русия и САЩ. Изглежда котелът клокочи, а върху него е занитен капак, който всеки един момент може да изгърми.

За „новите”, англосаксонски и немски прочити на историята в наши дни

посланик д–р Огнян Гърков

Политиците ни си изградиха табиет да ползват датите 3 март, 6, 9 и 22 септември за да прикрият собствените си комплекси. А около Деня на Европа–Ден на победата за Русия се включват политкоректни всезнайковци на история по пропагандните версии на Вашингтон, Брюксел, Лондон, Берлин, или туземски грантови угодници.

Вървим към свят без правила на играта

Посланик, д-р Любомир Кючуков*

Професионалната експертиза и политическата отговорност са двата ключови елемента за управление на кризата, в която живеем днес. Те трябва да генерират доверие сред гражданите в подкрепа на мерките, които се вземат в борбата с пандемията, колкото и тежки да са те.

Един от най-големите проблеми на глобалното затопляне е обезлесяването

Инструменти и роботи на интегрирани комплекси от земеделие 4.0 (промишленост 4.0) за целите на залесяването и създаването на овощни насаждения

Автор: Инж. Марин Мидилев, Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Глобални и регионални заплахи  след пандемията Covid-19

Симеон Николов, 17.05.2020

Докато логично  фокусираме вниманието си върху очертаващата се икономическа криза вследствие на пандемията Covid-19, последсвията от нея и отчасти  въздействието върху поддържането на адекватни въоръжени сили, изпускаме развитието на дългосрочни и средносрочни процеси в света, които биха били пагубни за голяма част от човечеството.

Като си простреляш крака, иди търси стратегически пътища за излизане от кризата

Симеон Николов

Тенденцията, която се забеляза в началото на пандемията Covid-19, към прогнозиране на радикално преструктуриране на световния ред и на сфери на влияние може да се обясни по–скоро с натрупаните дефицити и недостатъци в различните системи– международни и национални, отколкото с  безспорно очакваните, но още неясни последствия от самата пандемия.

За информационната война и конспиративни версии около корона вируса

д-р Огнян Гърков

Дори за безспорния факт: убийството на президента на САЩ Д.Ф.Кенеди (22.11. 1963 г.) възникнаха 11 основни теории и напуснаха света мърцина около 200 свидетели.

Корона–вирусът не е единственият тъмен облак над сигурността и отбраната

Симеон Николов, 24.03.2020

Опитът на повечето експерти по света да ни накарат да погледнем във времето след пандемията Covid-19 има само частичен успех, защото за изходна точка се приема единствено последствията от едно заболяване, макар и с глобални измерения. В действителност обаче, светът се намира в етап на натрупване  на още няколко други кризи, които взаимно си влияят, а условията в цялостната среда за сигурност едва ли ще позволят толкова бързи и положителни промени, каквито се приписват на поуките само от вирусната вълна.

"Икономиките-светове", епидемиите и поредния край на света или на капитализма

Професор Румяна Михнева

В Академичния съвет на един университет никак не обичаха историците - вечно давахме акъл и с лека насмешка обяснявахаме уж много сложни проблеми. Това е смисълът на науката история, тя не е слуга, метла, оправдание или "памет", тя е наука, която анализира миналото в различните му проявления.

САЩ, Русия и Китай правят света все по-опасен и по-несигурен

Доц. д-р Йордан Величков

САЩ и по-точно неолиберално-глобалистката прослойка с център Вашингтон, се готви повече от три десетилетия най-старателно за война. Целта е налагане на световна доминация чрез силово отстраняване на всички пречки към нейното постигане.

Геополитика, сигурност и Коронавируса

Симеон Николов, за Клуб „24 май”, 28.02.2020

Преди повече от 9 години в Германия беше направено едно интересно и задълбочено проучване от смесен екип учени и депутати от  Бундестага относно готовността на страната да посрещне различни видове кризи– от случайно пренесена с продукти от Африка зараза до прекъсване на електроснабдяването за повече от 3 дни. Резултатите бяха изключително интересни и позволяваха да се  добие представа за последствията и да се вземат мерки от различните сектори в държавата.

Конференция на взаимното разочарование и растяща тревога

Симеон Николов, 20.02.2020

Ежегодната международна конференция по сигурността в Мюнхен винаги е привличала вниманието с възможността да се усети пулса на международните отношения и  да се разшифроват опитите на държавните лидери и министри да сондират възможни инициативи или да потърсят решения за решаване на многостранни или регионални проблеми.

Предизвикателствата на следващото десетилетие

Симеон Николов

В сравнение с други години, този път информационното пространтво не изобилства с прогнози за настъпващата година и следващото десетилетие. Обяснението сигурно е в твърде сложните и непредсказуеми процеси на трансформация на световния ред и развитието на средата за сигурност в някои важни за света региони. Тази среда обаче, в която все повече се разрастват хаосът и рисковете, се създава  от политиките на световни и регионални сили и от днешните им лидери. В основата е ерозирането на международното право, отключването на надпревара във въоръжаването, прилагане на силови методи в борбата за природни ресурси, разрастването на търговски войни и санкции, превръщайки ги в оръжие за решаване на всеки „неприемлив” проблем.

България в ООН и другите международни организации

д–р  Радослав Деянов

В навечерието на 75-та годишнина от създаването на ООН през 2020 г., нейната централна роля в глобалната архитектура за поддържане на мира и международната сигурност, за защита на правовата основа на междудържавните отношения и за посрещане на глобалните предизвикателства пред човечеството запазва своята значимост.

Открито писмо до г-жа Нaдежда Захариева, министър на външните работи на РБ

Румен Попов, контраадмирал о.з.

Манипулациите с «шпионски скандали» и истинските заплахи

Симеон Николов, 17.09.2019

През последните дни в българските медии неоснователно се наложиха водещи заглавия като «Шпионският скандал....», въпреки че по досега изнесените данни няма състав на такова тежко престъпление. Крещящо е неразбирането на разликата между разузнаване и контраразузнаване, за същността на т.н. хибридни атаки, за класифицирана информация, за агенти с достъп до такава и за ролята на неправителствените организации.

За международното горгорбашийство от пражко-братиславска инфо-ниша

Д–р Огнян Гърков

Военният анализатор инж.Мартин Колер (подполковник о.р.,  „техничар по ВПК”, бивш чехословашки дипломат, търговски съветник в Кувейт и Ирак) в интервю за словашкото месечно издание „Зем § век” предизвика силен интерес с извода, че: „Щатите спокойно жертват Европа във война против Русия”. Интервюто се докосва до горещи точки в отношенията САЩ-ЕС-Русия, разпростира се отчасти върху имиграцията в ЕС и загатва красноречиво за геофактора Китай сред големите играчи на световната сцена.

Големият пъзел – кой ще събере парчетата

Симеон Николов, 23.02.2019, за в–к „Българска армия”

Големият интерес към последната, 55–та поред конференция по сигурността в Мюнхен от 15 до 17 февруари т.г. се дължи не само на нейната популярност като неформална форма за сондиране на мнения, лансиране на идеи и измерване температурата и пулса на световната политика, а и на натрупалите се конфликти и нерешени проблеми в глобален мащаб.

Венесуела на ръба между мира или войната

Жоржета Пехливанова, 28 01 2019

Латинска Америка навлезе в новата 2019г. с явна несигурност и с един нов латиноамерикански популизъм. Политиките в Американския континент се завъртяха и смениха стратегията си с избирането на президентите Тръмп /САЩ/, Лопес Обрадор /Мексико/ и Болсонаро /Бразилия/.

Намеса във Венецуела– незачитане на Международното право и основните му принципи

Георги Караславов

Свидетели сме как държави, претендиращи да са стожери на демокрацията и са сред основните автори, положили подписите си под ключови универсални документи, конвенции и международни договори, които позволиха планетата да не преживее нова деструктивна световна война, днес се опитват да извършат контролиран държавен преврат във Венецуела, използвайки с известни нюанси сценариите, които сработиха в Бразилия, Аржентина и т.н.

2019–та: предстоящи военни конфликти и надпревара във въоръжаването

Симеон Николов, 04.01.2019

В пожеланията си за Нова година хората често започват с това «да бъде мирна», но изследвателските институти, които ежегодно правят оценки за «потенциални конфликти» в света, освен че не са оптимисти, имат и някои различия и пропуски в прогнозите си.

Политическата шахматна дъска на Латинска Америка и национализма

Жоржета Пехливанова

Политиките в Американския континент се завъртяха и смениха стратегията си на 180 градуса с избирането на президентите Тръмп (САЩ), Лопес Обрадор (Мексико) и Болсонаро (Бразилия). Идеологическата близост на Бразилия и САЩ се сблъсква с недоверието на Мексико, но същевременно и с необходимостта да се разбират помежду си.

Вече е факт началото на преустройство и приемане на новия световен ред, какъвто не го искаме

Симеон Николов, 19.12.2018

Някои българи се почувстваха горди, че премиерът ни отказа да изпрати делегация на Междуправителствената конференция в Мароко на 10 и 11 декември, където беше приет Глобалния пакт за миграция на ООН. Но от вниманието ни не убегна повторената от вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева думичка  «Засега» ние не се присъединяваме.

Драстична ли е била „оценката на Чарли Чаплин” за интелектуалната криза в неговия свят?

Д–р Огнян Гърков

Глобалният ком/пакт на ООН по миграцията не бе подписан от половината европейски и от „емигрантските”държави САЩ, Австралия, Израел. Подписаха го Русия и водещите €-демокрации, оглавявани нерядко от хора, не поели ангажимент да отгледат и възпитат в семейството си поне едно дете. Дори европейче да бе! А слаби лидери, без реални визии, прехвърлят топката на международната бюрокрация...

Една разкъсана Бразилия отново пред урните на 28 октомври ще избере своя президент

Жоржета Пехливанова, 08.10.2018

Неукротимото махало в политиката: “Ако една страна се върне към крайно дясното си управление в своето дълго пътуване в лявото, неукротимото махало на политиката ще продължи да се люшка в двете крайности. И няма да закъснее връщането му към крайно дясното управление от лявото”. Салвадор де Мадариага, испански историк.

Чака ни гореща международна политическа есен с много неизвестни

Симеон Николов, 01.09.2018

Средата на сигурност бележи тенденция към влошаване в глобален мащаб.

Поканата на Меркел към мигрантите– невинна грешка в сравнение на Глобалния пакт за миграция на ООН

Симеон Николов, 20.07.2018

През последните 18 месеца в ООН бяха подготвени два ключови документа: Глобален пакт за бежанците и Глобален пакт за безопасна, организирана и редовна миграция, което безспорно е постижение на международната общност.

"Хибридните войни“ в триъгълника между геополитика, сигурност и медийна среда

Симеон Николов

Доклад на конференция с международно участие „Хибридните войни”, София, 29.06.1019 г.

Представата в България за хибридните войни дълго време беше на едно неоправдано ниско равнище, диктувана от пропагандни клишета за произхода й, съдържание, цели, форми и методи.

Завръща ли се войната в политическия арсенал

Анелия Илиева

На 24. април в новата конферентна зала на СУ "Св. Климент Охридски" беше представена книгата „Европейският съюз, България и конфликтите на 21 век". По този повод се проведе дискусия на тема «Завръща ли се войната в политическия арсенал?».

Фитилът „Скрипал” и щетите от дистанционния взрив

Симеон Николов, 07.04.2018

Руската федерация допусна голяма грешка, като позволи случаят „Скрипал” да се развие съгласно замисъла на сценаристите му. Той можеше да бъде решителнто пресечен още в самото начало, вместо да се търсят правни обяснения и оправдания, които за авторите на провокацията нямаха и нямат абсолютно никакво значение.

Версии и последствия от антируската истерия

Симеон Николов, 19.03.2018

След покушението върху двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му в британското градче Соссбъри  станахме свидетели на две неща:

▪ Колко бързо ескалацията на напрежението  разпалва възмущение и раздори и с каква лекота  индикациите се приемат за доказателства;

▪ Колко безцеремонно се лансират фалшиви новини, премълчават се очевидни факти и се внушават обвинения.

Правните аспекти на скандала Лондон–Москва, примитивна медийна практика и лукавството на дипломацията

Симеон Николов, 18.03.2017

В досегашните коментари по случая с отравянето на двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му се пропуска международно–правия апсект на засегнатите страни.

До ръба на пропастта или на върха на айсберга- Мюнхенска конференция 2018

Симеон Николов

Ежегодната Конференция по сигурноста в Мюнхен се очакваше с интерес, тъй като  тя се превърна в място за  тестване на позициите на страните по  важни въпроси на сигурността, не само защото събира лидерите на държави от различни континенти и шефовете на межднародни организаии, а защото се използва от тях като неформална платформа за отправяне на послания, за очертаване на тенденции, за търсене на компромиси.

„Върховно предизвикателство към академичните буквояди»:  книгата „Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът“

Книгата на проф. д.ф.н. чл.-кор Васил Проданов  „Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът“ беше представена на 12 февруари 2018, в голямата зала на БАН. Книгата е дело на издателство „Захарий Стоянов“ под редакторството на Иван Гранитски в обем от 431 страници. Тя съдържа единадесет глави:

Информационното прикриване на реалните заплахи пречи на формирането на  адекватна политика на противодействие

Симеон Николов, 17.11.2017

При слабото отразяване от българските медии на изказаните от шефа на Германското външнополитическо разузнаване /BND/ Бруно Каал в лекция пред фондация Ханс Зайдел мнения по актуални въпроси на сигурността във всички нашенски публикации бе пропуснато предупреждението за „нарастване на мигрантския натиск от над 1 милиард души”. /Вярно, че малко преувеличи, защото истинските прогнози са за максимано 900 милиона, а най–вероятно – 200 милиона до 2050 г./ За сметка на това, българските медии акцентираха на „опасността от Русия”.

Упражненията в прогнози до 2040 г. разкриват много истини и грешки на правителствата

Симеон Николов, 12.11.2017

ЦРУ и Германия с уникални разработки за развитието на света

Зачестилите научни изследвания и прогнози за бъдещото развитие на света биха могли да бъдат и симптом за тревожност. Все пак някои страни имат традиция в предлагането на стратегически прогнози – САЩ, Великобритания, Холандия. Други страни като Германия например действително за първи път правят някои конкретни изводи, а са се въздържали  досега поради опасения от съпътстващи рискове.

Новите стратегически заплахи за сигурността– тенденции, последствия и изводи

Симеон Николов

Доклад на конференцията «Сигурността на България в многополюсен свят»–23.10.2017

Причината да говорим за стратегическите заплахи днес е в коренно променената среда за сигурност, а нейната сложност е в мултиполярността, довела до диверсифициране на заплахите.

Симеон Николов: Ядрен апокалипсис в Северна Корея е малко вероятен

Интервю на Румяна Генадиева със Симеон Николов за Седмичен Труд, 06.10.2017

Погрешно е да се смята, че Китай има големи възможности за въздействие над Пхенян, въпреки икономическата и енергийна обвързаност.

Големите си играят на световно правителство– маслинова клонка над Хамбург или непредсказуемо бъдеще

Симеон Николов за „Поглед–инфо”, 08.07.2017

Това, което отличаваше тазгодишната 12–та по ред среща на Г–20, този път  в Хамбург, е сложната международна обстановка, предвид на ред предизвикателства, непредсказуемостта на някои участници,  напрежение между страните, както и  непознатите досега силни и мащабни протести на антиглобалистите.

В търсене на консенсус между непредвидимия и хладнокръвната

Жоржета Пехливанова*

Първата среща днес Доналд Тръмп – Ангела Меркел във Вашингтон привлича вниманието на международните наблюдатели и журналисти. Затова ще припомня някои акценти за двамата лидери.

Смяната на елитите е въпрос на оцеляване в цунамито на  връхлитащите ни  промени

Симеон Николов

Ако 2016 година бе година на изненадите и заявки за промени или начало на радикален обрат, то 2017 година със сигурност ще е много по–трудна,  ще е година на напрежение, изпълнена с предизвикателства, но и с възможности. Бихме могли да я определим и като година на доминото, предвид на очакваните промени в някои страни.

Глобализация, мигрантски „перспективи” във В4 и конспиративна теория

д-р Огнян Гърков, посланик

Библията поучава, че в началото бе Словото и... глобалистите напират. Проф. Ноел Игнатиев (от университета в Масачузетс) откровено проповядва, че „целта на нелегалната емиграция, една от най-крупните психологически операции в историята, е да смеси тъмнокожото малцинство с белокожи така, че съзнанието за бялата раса постепенно да изчезне.“ Професорът призна, че този процес е многократно нарушаване на правата на човека, по същество е геноцид.

Проучването на Черноморския ни шелф е в залог на военнополитическо напрежение и ниски енергийни цени

Горан Йонов*

Неотдавна се навършиха 160 години от края на Кримската война. По този повод ще отбележа, че тя е най-кръвопролитната война на 19 век с над милион военни и цивилни жертви в сражения, кланета и ужасни епидемии.

Не съм изморена от борбата. Изморена съм само от предателства

Къдринка Къдринова

Импийчмънтът срещу Дилма Русеф е част от дясната офанзива срещу левите правителства в Латинска Америка. Президентката с баща българин е решена да не се предава.

Предизвикателствата пред Бразилия

Жоржета Пехливанова

"В Бразилия демокрацията е на карта", бяха последните думи на президентката Дилма Русеф, временно отстранена вчера от Бразилския сенат за 180 дни. Бразилия получи Темер за временен президент.

Участниците в КСНС при Президента ни дължат още много обяснения

Симеон Николов

Заседанието на КСНС при президента безспорно беше належащо, но определеното му закъснение /съгасно Закона се провежда 1 път на 3 месеца, а последните  2 тримесечия нямаше такъв/ дава основание на критиците на президента за известнви забележки.

Шефът на Групата на мъдреците Фелипе Гонсалес: Напрежението и хаосът започват от Европа.  Битката ще спечелят мюсюлманите.

Жоржета Пехливанова٭/

Испанският социалист Фелипе Гонсалес изнесе едночасова лекция във Вашингтон в Центъра за стратегически и международни проучвания в САЩ (CSIS), най-влиятелния световен мозъчен тръст по въпросите на отбраната и националната сигурност, според класацията на Университета в Пенсилвания, САЩ, основна лаборатория за идеи в областта на външната политика и сигурността в света.

Събитията чертаят  качествено нова рамка в света

Любомир Кючуков٭/

Темата „Украйна“ доминираше през изминалата година не само в Европа, но и в геополитически план. Украйна върна понятието „война“ в европейската политическа лексика. И това е най-обобщеният извод от конфликтите и процесите, които протичат там.

Да тупкаш топката след края на загубения мач

Симеон Николов

Да се опитваш да тупкаш топката след като реферът е свирил края на мача, с желание да демонстрираш пред публиката колко добър играч си, след като вече си загубил, а следващата игра, ако въобще има такава, ще бъде след 4–5 години, може да предизвика само съжаление и присмех. Именно такова сравнение обаче предизвиква заседанието на българското правителство и предложението на премиера Борисов за газов хъб /разпределителен център/ край Варна, където по план трябваше да излезе руския газопровод.

В центъра на международното торнадо без  геополитически усет и национална отговорност

Симеон Николов, за „Поглед–инфо”

Реакциите на българските политици и на анализатори и коментатори на решението на президента Владимир Путин да спре проекта за газопровод „Южен поток”, колкото многобройни, толкова и разноцветни, дават основание за сериозни изводи: за липса на геополитически усет към събитията или нежелание да изведеш истинските причини на преден план; за  склонност да подменяш или премълчаваш фактите или да ги тълкуваш коренно различно; за безпринципно прехвърляне на политическа вина; за сляпа пристрастност без оглед на националните интереси.