Що е то „хибридна война” и има ли тя почва у нас?

Симеон Николов٭/

Министърът на отбраната и президентът на Рупубликата продължиха да говорят за заплаха от „хибридна война” и за България, въпреки преработения вариант на „Визия 2020...”, намирайки може би опора в бегло споменатия термин в заключителния документ от срещата на НАТО в Уелс. Обкръжението на министъра и президента, както и други експерти , освен да повтарят кратката формулировка от този документ, не коментират обаче, произхода, развитието и най–вече същността на понятието „хибридна война”, защото тогава би рухнала тезата им за „нова заплаха от Русия”, още повече пък за „заплаха и за България”.

Какво се крие зад резултатите от срещата на НАТО в Уелс и за какво са споровете в България

Симеон Николов

Срещата на НАТО на  върха в Уелс беше от изключителна важност и затова беше и натоварена с много очаквания. Важността се определяше от сериозно променената среда за сигурност. А винаги, когато и в миналото са се дискутирали заплахите, е имало различия в тяхната оценка. Същественото е, че този път се стигна до една обща оценка, предпоставка за взетите решения.

Във „Визия 2020” на МО са заложени рискове при отсъствие на политически консенсус и гарантиран финансов ресурс

Симеон Николов

За съжаление, предложената от Министеството на отбраната „Визия 2020: България в НАТО и Европейската отбрана”, оправда опасенията, които изразихме, още в първите дни на служебното правителство, а именно за дългосрочните рискове, пред които служебният кабинет би могъл да изправи България в полето на международната сигурност, без да има зад себе си действащ парламент и подкрепата на българската общественост.

Енергийната война на НАТО

Нако Минчев

През есента на миналата година (14 октомври 2013) Парламентарната асамблея на НАТО прие на заседанието си в Загреб резолюция, подкрепяща добива на "нетрадиционен" (т.е. шистов) газ в Европа. На практика, това беше първият документ, приет на наднационално равнище и подкрепящ разработката на шистов газ в Европа. В него се посочва, че т.нар. "шистова революция" може радикално да промени енергийната сигурност не само на много държави, но и на света като цяло.

TRANSATLANTIC HOMELAND SECURITY IN THE 21st CENTURY

Dr. John M. Nomikos
(Director, Research Institute for European and American Studies (RIEAS), Athens, Greece)

The end of the Cold War more than a decade ago created a world in which the relative stability between the two superpowers has disappeared. During the Cold War, a country’s every action was conducted in the light of the adversary relationship between the United States and the Soviet Union. As the possibility of a major power declined dramatically, large military organizations with the primary mission of fighting interstate war became somewhat redundant.

Противодействието на тероризма – проблеми, изводи и поуки

Проф. д-р Николай Слатински, Военна академия „Г. С. Раковски”.

/ Доклад на конференция „Международният тероризъм и България – позиции на гражданското общество”, 30 октомври 2012 г., София, Централен военен клуб/

Всички разсъждения, предположения и изводи в този доклад са само мои и единствено мои. Те с нищо и по никакъв начин не ангажират институциите, в които работя или на които под някаква форма сътруднича.

Тероризмът е стратегически риск за страната ни и това означава, че нашата система за национална сигурност трябва да се обърне с лице към този риск и да създава необходимия нормативен, финансов, информационен и човешки капацитет за ранно сигнализиране, превенция, реагиране, противодействие и ефективно овладяване на последиците от него.

БГНЕС: Преди седмица министър-председателят Бойко Борисов каза, че България ще купува нови изтребители за военновъздушните сили, когато това е крайно необходимо заради членството ни в НАТО и когато имаме възможност.

С.Н.: Разбира се, че възможностите за реализиране на проекта за придобиване на многоцелеви изтребител са финансови. Но те са предрешени още с подхода при съставяне на бюджета и определяне на 1,5% от БВП за отбрана, при препоръчан норматив в страните членки на НАТО 2,0% и до 15% от бюджета на МО за капиталови разходи, при тенденция във всички страни тези разходи да се над 25%. Няма яснота и за растежа на БВП през следващите 10 години, през които би се изплащал многоцелевия изтребител. При така погрешно заложени показатели е почти невъзможно да се осигури финансирането му.

/Доклад на Конференция на тема “Опита на българските военни наблюдатели в мироопазващи мисии/

Уважаеми колеги и гости, дами и господа,

Участието на Република България в международните мироопазващи мисии съвпадна с края на студената война. Историята на тези международни операции започва през 1948г.когато Съветът за сигурност на ООН оторизира изпращането на военни наблюдатели в Близкия Изток за контролиране спазването на примирието между Израел и съседните арабски страни.От тогава досега, по линия на световната организация са били проведени общо 68 мироопазващи операции по света.

МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА  БЪЛГАРИЯ И БИЗНЕС-ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОТБРАНИТЕЛНАТА ИНДУСТРИЯ

 Доклад на Симеон Николов,  изнесен на Македонско-българския бизнес-форум в Скопие на 20 септември 2008 г.  

    Въпросът за военните способности на въоръжените сили е в центъра на вниманието на последните срещи на върха на НАТО. Виждането е, че те трябва да бъдат  разширени в три основни области:
- повишаване капацитета за провеждане на операции в отдалечени райони и за противодействие срещу различни заплахи;
- увеличаване на способността за интегрирани  политико-военни действия;
- противоракетна отбрана.