Турция между финансова криза, рискове за властта  и геополитически амбиции

Симеон Николов за „Българска армия”, 07.01.2022

През последните 5 години турската лира отбеляза четирикратно обезценяване. Ако през средата на септември 2021 г. курсът бе 8,5 лири за 1 долар, то към 19. декември 2021 г. той достигна 17 лири за 1 долар. Спадът на лирата увеличава дълговете на компаниите и правителството.

Военни сценарии за Босна или финансови санкции? Къде остана дипломацията?

Симеон Николов, 23.12.2021

На Балканите от юли 2021 г. ескалира конфликтната ситуация в Босна и Херцеговина, като поводът беше въвеждането на законова промяна в Наказателния кодекс, обявяваща за престъпление отричането на геноцида, извършен в Сребреница. На 12. февруари 2021 г. Парламентът ва Република Сръбска гласува решение за оттегляне от централната босненска власт в сферата на данъчната политика, съдебната система и сигурността и отбраната и постави срок от 6 месеца, тоест до 12 юни 2022 г..

ИЗЯВЛЕНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКЛЮЧЕНИЯТА НА СЪВЕТА ОТНОСНО ПРОЦЕСА НА РАЗШИРЯВАНЕ, СТАБИЛИЗИРАНЕ И АСОЦИИРАНЕ

Във връзка с параграфи 4, 10, 40 и 49 от Заключенията на Съвета по общи въпроси относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране от декември 2021 г,

Какво се случи по въпросите между  България и Скопие  по време на  служебното правителство

Петър Воденски

България винаги е била искрена в подкрепата си за Република Северна Македония (РСМ). Страната ни първа в света призна независимостта на (тогава) Република Македония на 15 януари 1992 г. Ръката ни остана протегната през годините и в най-тежките моменти за нашите съседи.

"Това е нашият заден двор!"

ECFR , 19 11 2021

Според наблюдателите влиянието на ЕС в страните от Югоизточна Европа, които не са членки на ЕС, намалява. Базиран в Берлин мозъчен тръст предлага санкции за "клептокрация" срещу държавите в него.

Настоящата статия е показателна с това, че все още нито един от доводите на българската страна по казуса за започване на преговори за приемане на Северна Македония в ЕС, не е достигнал до автори като Рене Шлее. По–скоро обаче има основателна причина да предположим умишлено спестяване на истината и защитата на европейските ценности. Затова макар и разпространена от авторитетната информационна агенция ДПА,  е  по–справедливо статията да е озаглавена

„Северна Македония ли е изоставена или истината за нея?”

Брюксел и Вашингтон се правят, че не забелязват безпрецедентната по мащаби, жлъч, ярост и арогантност пропаганда на Скопие срещу България

Доц.д–р Йордан Величков

Преди години на международен форум във Филаделфия, САЩ, известният хърватски политик и учен проф. Богдан Радица, преподавател в Колумбийския университет, отправя остра критика на западните държави и САЩ заради крайно погрешната им политика към страните от Югоизточна Европа.

Анкара се вижда обединител на мюсюлманския свят

Интервю на Росица Цонева със Симеон Николов за в–к „Българска армия”

Турция демонстрира, че може да не съгласува свои военни решения с НАТО

Г–н Николов, кои геополитически фактори  влияят върху сигурността на Балканите и Черноморския регион?

Национално достойнство и интереси или съюзническа ибрик–солидарност?

Огнян Гърков

Не разбирам пораженческите позиции на иначе опитни бивши и отговорни колеги относно готовността им да угодим на „доказаните, развитите демокрации” в НАТО, ЕС, света и околностите му едва ли не за промяна на българската позиция по започване на преговори на Повардарието за членство в Европейския съюз.

Инициативата „Три морета”: Между геополитическатата конфронтация и прагматичния реализъм

Ще успее ли България да навигира успешно в „Трите морета” – това беше въпросът, който поставиха организаторите на конференцията „Инициативата „Три морета”– между политическата конфронтация и прагматичния реализъм” – фондация „Фридрих Еберт” и Института за икономика и международни отношения, проведена на 10. юни 2021 г. в София.

Крайно време е македонистите да приемат историческите реалности

Доц. д–р Йордан Величков, 11.06.2021

Позицията на служебното правителство към кандидатурата на Република Северна Македония за член на ЕС, която всъщност продължава политиката на предишното правителство, поне за сега е без алтернатива.

За метаните на Карадайъ пред Ердоган

д–р Огнян Гърков, 09.06.2021

За мен съгражданите ни с османистко национално самосъзнание са абсолютно равнопоставени български граждани и у нас няма нужда от етнически партии. Но изявленията и поведението на Мустафа (но не Херо ... , а) Карадайъ пред Ердоган, ако отговарят на истината, следва да бъдат обект на разследване от българската прокуратура за конституционносъобразност, както и самото „ДПС”. Плюс като престъпление по НК, насочено срещу Републиката!

За проблемите ни със Северна Македония – коментари на трима дипломати от Българско дипломатическо дъружество

Йордан Величков, Симеон Николов, Огнян Гърков

България е 11 -та по износ на еленергя в ЕС

Борислав Георгиев

Важен показател за икономиката на България, Балканите и ЕС – 27 е износа, вноса и баланса на търговията с електроенергия за периода 2011 – 2020 г..

Дебат за новите граници: опасен барутен погреб на Балканите

Ралф Мелцер

Германският министър по европейските въпроси Михаел Рот (SPD) също изразява загрижеността си относно дебата за новите граници на Балканите. Дискусионен документ, приписван на десния популистки премиер на Словения, предизвиква раздвижване на Балканите. Защото дебатът за новите граници и етнонационалните държави поражда травма, особено в Босна.

Добър съсед е оня, който се усмихва през оградата, но никога не я прескача

Симеон Николов

На 13. февруари във вестник „Кърджалар хабер” се появи публикация, която отразява проведена в Бурса среща на сдруженията на български турци, членове на   Балканската конфедерация на румелийските турци и основно приетия на нея „Призив към Обществеността” или Пътна карта до България, каквото е и заглавието /https://www.kircaalihaber.com/?pid=3&id_news=26731/.

Какъв ще е „уловът” на българския кораб в „Три морета”

Симеон Николов

През юни 2021 г. България ще бъде домакин на шестата среща на върха на държавите от инициативата „Три морета”, поемайки щафетата от Естония, която бе в тази роля през 2020 г.. Подготовката й набира вече скорост: По традиция страната –домакин създава сайт и публикува своя „Визия” за предстоящата среща. Това вече бе направено.

Да повикаме неволята

Борислав Георгиев

Новата 2021 ще бъде преломна за България. Причините са същинските турбулентни натрупвания у нас и в света, които променят икономиката на всеки 50 години.

България  2020 - къде сме днес?

Борислав Георгиев

Българската икономика има силно отворен характер. Затова числата на българската външна търговия за времето 2010 – 2019 г.  и сравнението им с тези във времето на други държави  във валута и в натура са много говорещи за икономиката.

Когато с шпионажа се заемат вестниците и чиновниците

Интервю с полковник о.з. Методи Алексиев

Доскоро книгите бяха останали единственото поле на свободното и сериозно слово, неподчинено на мътните води на дезинформацията или погазване свободата на мнение. Ако изключим разбира се успешните опити да се пренаписва част от историята ни.

Цифровизация, икономика, инвестиции

Борислав Георгиев, декември 2020

Тези три думи преобладават в общественото пространство. Бих искал да се насочим към тяхната истинска стойност.

С дигитализация (на български език цифровизация) ни поливат ежечасно, явно с мерак да ни удавят щастливи. Новата мантра за светло бъдеще.

Агресивната политика на Ердоган срещу България или проект «Зелени Балкани»

Людмила Костадинова

/откъс от публикацията «Това, което никой не ни казва» на личната страница на авторката във Фейсбук/

Темата на този  анализ е наблюдаваното припламване на първите искри на трета световна война. До тук разгледахме в резюме амбициите и плановете на най-големите световни сили САЩ, Русия и Китай. Споменахме и вече задействания катализатор- Турция, как умело и хитро се използват нейните амбиции.

ТРИ МНЕНИЯ ЗА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ И БЪЛГАРСКАТА ПОЗИЦИЯ

Любомир Кючуков, Владимир Константинов, Йордан Величков

1. Любомир Кючуков:

Радио Фокус, Водещ : Нашите политици вече използват по-остър тон към Северна Македония, очевидно че срещата в Берлин не донесе очакваните резултати. Остър тон, но достатъчно категоричен ли беше той според вас?

Макрорегионалното сътрудничество в Черноморието:  път към нормалност,  икономически просперитет, взаимно доверие и сигурност

Радослав Деянов, д-р на ист. н.

Обстановката

Факторите на развитие в Черноморието[i] запазват своята динамика и многопосочност в началото на третото десетилетие на 21-я век. Те остават силно зависими от  сложното географско положение на района. Той изглежда понастоящем като източна граница на европейската цивилизация, която функционира и като врата на многостранно влияние върху регионалното сътрудничество на черноморските държави.

Може ли да се избегне войната между Турция и Гърция?

Атлантическата солидарност е взривена, разчита се само на посредническата дипломация

Симеон Николов за в–к "Дума", 08.09.2020

В навечерието на срещата на върха на ЕС на 24 септември, когато ще видим дали съюзът е способен да допринесе за спиране на по-нататъшната ескалация в Източното Средиземноморие, ситуацията е по-близко до реален военен конфликт, отколкото през последните няколко десетилетия.

За контактите с Беларус в „епохата на Лукашенко” и конституциите

Огнян Гърков, 21.08.2020

Идеализирането на очакванията от внедряването на демокрацията и пазарната икономика в духа на „планчета” от сорта на Ран-Ът доведе до масови разочарования в България, в бившия източен блок, в т.ч. сред новите независими държави, възникнали или възобновили съществуването си на територията на екс-СССР.  И в Беларус имаше хора с нереални очаквания за промяна след обявяването на независимостта от СССР на 25 декември 1991 г., начело с председателя на Върховния съвет Станислав Шушкевич, и премиер В.Кебич.

Има ли Турция капацитет да продължи досегашния си път?

Симеон Николов, 05.08.2020

Експанзията на Турция във всички посоки за един кратък период от време логично поражда преди всичко въпроса, докога и накъде още може да продължи това. Смущават обаче някои едностранчиви коментари за причините, целите и взаимовръзките на тези действия, фокусирайки се съвсем неадекватнво например върху вътрешно–политическата ситуация. А може ли страната да си позволи във военно и икономическо отношение всички тези военни авантюри и политика на изолация от останалия свят, е третият и може би най–важен въпрос.

„JUGO-минало или ЕС-бъдеще“? Как Сърбия и България се борят за влияние в Македония
Дарко Тодоровски, Балканист.ру, 07.07.2020г

През последните два века територията на Македония е ябълката на раздора на Балканите. Създавани са били и военни съюзи срещу Османската империя в това число и с цел окупиране на Македония. За нея съюзниците впоследствие се сражават помежду си в Балканските войни.

"КОГАТО СЕ НАЛИВАХА ОСНОВИТЕ"

Сашо Стоянов – Карайбряма

Едни спомени от началото на 90-те , които не съм споделял публично, които вече мога / не всички/ и които може би ще са интересни за някого. А и годините ми напредват. Надявам се да не засегна никой. Ще разкажа накратко случки свързани с първите наши и комшийски МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛИ, с ДПС, със „СВОБОДНАТА ТЪРГОВИЯ“ , запечатали се в паметта ми и личния ми архив , някои от които илюстрират онези времена „когато се наливаха основите“.

Турция е на кръстопът: Трудният избор

Симеон Николов за в–к „Българска армия”, 18.06.2020

Вниманието на световните медии е приковано повече върху външнополитическите ходове на  турския президент и правителството и по–малко върху вътрешно–политическите и икономически проблеми на страната, но те са взаимно обусловени.

Турско–гръцка федерация или война? Засега нито едното, нито другото

Симеон Николов

След като в началото на юни министърът на отбраната на Гърция Никос Панайотопулос заяви, че страната му е готова да използва военна сила за да потуши конфликта, възникнал след заявката на Турция за лиценз за изследване и добив на газови и нефтени находища в непосредствена близост до гръцки острови, няма коментар в Европа, който да не споменава думата „война”, а към 12–13 юни вече се твърдеше, че тя е „почти неизбежна”.

Глобални играчи и регионални интереси – къде е пресечната точка?

Любомир Кючуков

На политическата карта на света вече няма Балкани. Близо три десетилетия това понятие отсъства от политическата лексика на международни отношения. Самият термин в общорегионалния си обхват до голяма степен остана приложим само в исторически контекст. Той беше заменен с определението Югоизточна Европа, като паралелно в рамките на този район бе политически обособен нов суб-регион – Западни Балкани, който наследи негативната конотация на Балканите от миналото като барутен погреб на Европа.

Възможности и шансове на страните в голямата игра в Сирия

Симеон Николов, 25.02.2020

Противно на очакванията за военен сблъсък между Турция и Русия на сирийска територия, изглежда че страните видяха шансове за ново споразумение по Идлиб, за което съобщи външният министър на РФ Сергей Лавров на 24. февруари. Дни преди това турският президент Ердоган предприе дипломатически ход по свикване на четиристранна среща с германския канцлер Меркел, френския президент Макрон и руския президент за 05 март т.г., без още да има потвърждение от Путин за нея.

СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКА 2019 г.

Петър Попчев, посланик

Предварителна оценка

В продължение на повече от десетилетие българският енергиен сектор работи, като цяло, в съотвествие с политиките, стратегията за енергийна сигурност и енергийното законодателство на ЕС.

За цялостно преосмисляне и единна позиция на Република България към Севера Македония

Посланик Любомир Шопов

Като дипломат, посланик, началник на отдел „Балкански страни“ на МВнР на Народна република България (1985–1988 г.) приветствам категоричното определение на Българската академия на науките от 3 декември 2019 г..,  че „официалният език в Република Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език“.

Медиите между пазара и контрола

На 11. 12. 2019 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ бе представена книгата «Медиите между пазара и контрола». Дискусията беше организирана от издателство BISFRIM, Историческият факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, Факултетът по журналистика и масова комуникация и Фондация „Комуникации и култура“.

РАЗЦВЕТЪТ НА БАЛКАНСКИТЕ НАЦИОНАЛИЗМИ – ОБРАТИМА ЛИ Е ТЕНДЕНЦИЯТА?

Любомир Кючуков, Директор на Института за икономика и международни отношения

Отново призрак броди из Европа – но сега това е призракът на национализма. Анализирайки обаче националистическите тенденции е необходимо да се направят поне две уговорки: първо, предмет на дискусията е именно национализмът, а не патриотизмът; второ, става дума за проследяване на процеси и политики, а не за осъждане на държави – доколкото никой не е имунизиран срещу националистическия вирус.

Няма прости отговори на сложни въпроси- за срещата Борисов–Тръмп

Симеон Николов

Предстоящата среща на премиера Бойко Борисов с президента на САЩ Доналд Тръмп на 25. ноември 2019 г. предизвиква оправдан интерес, но същевременно не констатираме изобилие от коментари и прогнози за резултатите и последствията от тях.

Турция докрай ще ползва предимствата на членството си в НАТО

Симеон Николов за в–к „Българска армия”, 31.10.2019

През последната седмица постигнатото споразумение между Турция и Русия по Източна Сирия и изпълнениетно на заложените в него 10 точки, предизвикаха много и разнопосочни оценки и коментари в западноевроепйските страни, в ЕС и НАТО. Последвалият обрат в американската политика за усилване на военния кинтинегент с цел охрана на нефтените полета в Сирия, ликвидирането на лидера на «Даеш» /Ислямска държава/ и изтичането на срока на второто примирие от 150 часа, което не мина без нарушения, изведоха на преден план и нови аспекти в оценките и прогнозите на ситуацията и способностите на Запада да реагира на нея.

Как се формират осакатени позиции по междунардни въпроси

Симеон Николов, 15.10.2019

Изявленията на министър–председателя на България Бойко Борисов след заседанието на Съвета по сигурността към Министерския съвет на 15 октомври за пореден път поражда въпроси относно формирането на позициите на страната по важни международни въпроси, какъвто без съмнение е този за турската инвазия в Сирия и последиците от нея.

Симеон Николов: Интересите на Турция и Русия се сблъскват в сирийския Идлиб

Интервю на Росица Цонева със Симеон Николов за „Българска армия”, 13.09.2019

– Г–н Николов, какъв знак дава изявлението на президента Ердоган, че Турция трябва да притежава ядрено оръжие?

Темата за разработване на ядрено оръжие от Турция не е нова. Силен отзвук в света на друго подобно изказване на съветници на Ердоган имаше през август 2017 г.

Турция анексира съседни страни с огън и меч. Европа мълчи!

Симеон Николов, 03.08.2019

През последните два месеца Турция провежда мащабни офанзиви едновременно в Сирия и Ирак, в които има много прилики и се характеризират основно с два подхода на турските военни.

Турция става незаобиколим фактор в геополитиката

Причини за случващото се в Българското военно разузнаване. Поуки за модернизацията на БА

Интервю на  Емил Спахийски със Симеон Николов, 23.07.2019, за в–к «Труд»

При деполитизирана армия, как политическо лице ще бъде назначено за началник на военното разузнаване, при това на бойно поделение, макар и в мирно време

Турция не се поколеба да купи от Русия зенитни системи С-400. В резултат САЩ ги отрязаха от модерните изтребители F-35. Как се развиват нещата при нашите югоизточни съседи. И какви послания се изпращат към съюзниците в НАТО, включително и към България. По тези и други въпроси на международната сигурност разговаряме със Симеон Николов.

Ердоган остава пленник в Бермудския триъгълник

Симеон Николов, 26.06.2019

След анализа и прогнозите ни от 04 юни 2019 г. под заглавие „Бермудският триъгълник за Ердоган”, втората победа на опозиционната НРП в Истанбул потвърди очакванията ни, но изненада с голямата разлика между водещите кандидати.

Геополитика на Балканите: зона–фронт или зона–буфер– това ли е изборът?

На 24 юни в София, хотел Балкан, се проведе поредната конференция на балканска тематика, този път с провокативното заглавие «Геополитика на Балканите: зона–фронт или зона–буфер– това ли е изборът?», организирана от фондация «Фридрих Еберт» и Института по икономика и международни отношения.

A new phase in Turkey's crackdown: Torturing diplomats

by M. Bahadır Gülle, June 05, 2019

Turkey’s foreign ministry, where I used to work, was famous for its strict hierarchy. The ministry prided itself with its two-centuries-old tradition and impeccable reputation.

Бермудският триъгълник за Ердоган

Симеон Николов

Месец юни се очертава като доста облачен, мрачен и непредсказуем за турския президент Реджеп Таип Ердоган както във вътрешен, така и в международен план.

Накъде след изборите в Турция и извлече ли си поуки България

Симеон Николов за „Епицентър”, 06.04.2019

Завишеният интерес в България към местните избори в Турция беше оправдан, предвид на значението, което съседката ни има за мира и спокойствието в региона и в икономическите и енергийни връзки.  След като отминаха емоционалните реакции и някои преекспонирани в една или друга посока оценки за резултатите от местните избори в Турция, е време да обърнем поглед към причините за тях и прогнозите за бъдещето на Турция и българо–турските отношения.

"Велика Албания" или за албанска доминация в Западните Балкани

проф. Румяна Михнева

Тези седмици се вълнуваме за обединяването на Косово с Албания. Мнозина са склонни да измерват случващото се с представите от събитията от последните години, от разпадането на Югославия. Не, нещата са заложени в миналото на албанците, сред които има православни, католици и мюсюлмани, но последните доминират.

За българските, европейските и други евроатлантически (€/$)-цигани

Д–р Огнян Гърков

Десетки обществени организации и политически партии в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) отстояват кредото, че под предлог интеграция и спазване на човешките права, циганите са поставени в привилегировано положение спрямо останалата част от населението.