Хипотезата „Пистирос“

Как гръцки и български учени се опитват да преместят древната размита етническа граница между траки и елини с цели 300 км на север.

Горан Йонов٭/

В обективния прочит на историята няма забранени зони – всичко се подлага на дискусия, дори отношенията между древните елини и траки от позицията на днешните реалности. Стига да не забравяме, че обилната тракийска кръв във вените на българи и гърци ни е свързала завинаги. И да не пренебрегваме сериозния интерактивен характер на трако-елинските отношения.

Писмената традиция и съчиненията на древните историци от Херодот насам ни предлагат само  фрагменти от тракийската история. Това е истинско предизвикателство към научната обективност на днешните археолози,  работещи в сферата на тракологията.

"Живите бомби" да не ни изненадат – вербуването на доброволци от Западните Балкани за Сирия или Ирак продължава и никой не взема мерки

Методи Методиев٭/

Все по-често през последните дни се експлоатира темата за вербуването на мюсюлмани от региона на Западните Балкани и тяхното последващо участие във военните и паравоенните действия в Близкия Изток.

Турция начело с Ердоган ще продължи да изненадва, но и да укрепва като регионална сила

Симеон Николов, интервю за БНР, програма Хоризонт, 11 08 2014 г.

Победата на Реджеп Тайип Едроган беше очаквана. Ако избирателната активност беше по–висока, щеше да има втори тур, но триумфът му– безспорен. Не че всичко мина по най–демократичен начин, но резултатите са категорични и трябва да се признаят. Тъй като кореспондентите на медиите съобщиха вече основните параметри, аз бих искал само да маркирам най–характерното във вътрешнополитически план и да се спра повече на въпроса, как изборът би се отразил във външната политика на Турция и сигурността.

Ислямският халифат на ИДИЛ и Турция – дамоклев меч над България

Посланик Киряк Цонев

Нашите правителства, леви или десни, все едно, не проумяват, подценяват тази опасност, която вече виси като Дамоклев меч над нашите глави.

Развитието на ситуацията в Сирия и Ирак поставя турските позиции пред ново изпитание, което засяга отношенията й с нейните досегашни съюзници от средите на сирийската опозиция. Напоследък на световния политически хоризонт се появи новото понятие ИДИЛ, заменено много скоро от неговите автори с друго понятие – Ислямски халифат. Какво означава първото съкращение.

Предстоящата битка за президентския пост в Турция е само етап от по-голямата борба за начините на управление в Близкия изток

Зорница Илиева

Елегантен по различен начин, с премерени движения и строго замръзнало лице премиерът на Турция Ердоган се появи при обявяване на кандидатурата му за 12-ти президент на Турция. Повечето наблюдатели в страната и по света са убедени, че той ще спечели президентските избори на 10 август т.г., а някои местни социолози му предвещават победа още на първия тур с 55% спечелени гласове.

Избори като референдум– победа и нов въпрос: президент или премиер?

Зорница Илиева

„Какъвто беше на 30 март, такъв ще е и на 31 март“ казва по адрес на премиера Ердоган лидерът на основната опозиционна НРП /народнорепубликанска/ партия в Турция Калъчдароолу. Становището е в отговор на победна реч на премиера от балкона на сградата на неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в Анкара, когато вече беше повече от ясно, че печели местните избори с около 44–45%. Като се има предвид, че на предишните местни избори през 2009г. ПСР имаше 38.8% от гласовете на избирателите, днешните резултати наистина са повод за тържество. Още повече, че предизборната кампания се проведе при непозната доскоро обществена среда, белязана от корупционни скандали, правителствен натиск върху медии и съдебна система, масови протести, започнали още през миналата година, забрана на социални мрежи, насилия над протестиращи или приемане на спорни закони с неприкрит ислямистки привкус и т.н.

Генератор на идеи и инициативи

Анелия Димова

Няма грешка– конференцията „Балканите в 21 век– българският поглед” се превръща в ежегодна. На 18 март в УНСС се проведе втората годишна конференция под горното заглавие, организирана от Университета за национално и световно стопанство, Института за икономика и международни отоншения, Българско дипломатическо дружество и Националната асоциация за международни отношения.

Гърция днес – предизвикателства и постижения

Н.Пр. Димостенис Стоидис – извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция в Република България ٭/

/Лекция пред състава на Българско дипломатическо дружество на 06 03 2014 година/

От активен помагач на терористите, влизащи в Сирия, Турция се превръща в обект на техните атаки

Зорница Илиева

Има ли бази на "Ал Кайда" на турска територия? Този въпрос, базиран на твърдения на израелските сили за сигурност, разтърси пресконференцията на турския президент Абдула Гюл, дадена от него по време на неотдавнашната му визита в Италия. В отговора си Гюл нарече това "евтин опит на Израел" да прикрие собствени грешки.

Проруските нагласи в Сърбия и интересите на другите балкански страни

Посланик Марко Марков

Днес никъде, освен донякъде в София, не се говори и пише толкова за Русия, колкото в Белград. Това констатира сръбският политолог Душан Пророкович. Този авторитетен млад учен, изявявал се и на политическото поприще, сега е изпълнителен директор на белградския Център за алтернативни стратегии. Наскоро българското списание "Геополитика" публикува неговата статия "България и Сърбия: за възможно съгласуване на геополитическите цели и интереси". Заглавието е полемично предвид членството на България в Европейския съюз и тепърва започващите преговори за присъединяването на Сърбия към ЕС, чийто край е в (не)обозримото бъдеще.

Геноцид

Симеон Николов

На 30 01 2014 г. в салона на Съюза на тракийските дружества бе представена новата книга на Любомир Шопов „Геноцид”. Присъстваха редица приятели и колеги на автора, бивши дипломати, генерали, членове на Съюза на тракийските дружества, на Българско дипломатическо дружество и на други неправителствени организации, журналисти.

Само прагматичният подход към Договор за добросъседство с Македония ще постави на ясна основа отношенията между двете страни

Д–р Бисер Банчев٭ /

/Експерт/ "Трябва да стигнем до подписване на договор за добросъседство, без да се обвързваме с конкретни срокове", каза министър Вигенин в публичната си лекция в Министерството на външните работи Скопие на 10. 01. 2014 г. През декември м.г., когато Поповски беше в София, стана ясно, че има няколко спорни въпроса. България подкрепи Македония в желанието й за членство в ЕС, но остана твърдо на позицията си за предварително изпълнение на няколко условия, основното от които бе подписването на Договор за добросъседство между двете страни.

Краят на „квазиполитическата мрежа" в България

Валентин Хаджийски٭/

Под квазиполитическа мрежа (КПМ) разбирам прослойката от българския неправителствен сектор – от и около десните тинк танкове – която вземаше колкото активно, толкова и противоконституционно участие в политическия процес в страната в „преходния период”, особено в проектите за нова десница, в конструирането на ГЕРБ и в олигархичната контрареволюция от 2013 г. за връщането на ГЕРБ на власт.

Заседанието на КСНС – необходима но недостатъчна стъпка към осъзнаване на рисковете и нормализиране на страната

Симеон Николов٭

Проведеният консултативен съвет при Президента щеше да бъде оценен като успешен и при по–слаби резултати от постигнатите. В известна степен той бе и неизбежен, защото отговаряше на оформящите се настроения в обществото– повишена степен на тревожност, умора от безплодно политическо противопоставяне и открита тревога от заливащата ни бежанска вълна. Резултатите от него не могат обаче да скрият щетите от закъснението му по вина на Президента, който можеше и бе длъжен много по–рано да призове институциите в страната към решаване на проблемите, да допринесе за обединяване на политическите усилия, за ограничаване на разрастващата се ксенофобия и омраза.

ЗАКЪСНЯ ЛИ ПРЕЗИДЕНТЪТ ИЛИ СЕ РАЗМИНА СЪС ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ

Очаквания от заседанието на КСНС. Терористичната заплаха нараства

Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения

«Консултативният съвет за национална сигурност се занимава със стратегически, а не с оперативни въпроси.» Това бе един от аргументите в защита на тезата, че президентът Плевнелиев не смята за необходимо да го свиква, преди «правителството да си е свършило работата» и дълго време не искаше да го прави, дори в нарушение на задължението за провеждането му най–малко веднъж на три месеца. Обявената тема за предстоящото на 20 ноември т.г. заседание обаче смущава още повече. Първо с дългата си и обтекаема формулировка и второ– с очевидното фокусиране върху констатации и «предприети» вече мерки:

Да имаме очи за всичко, което се случва на Балканите

Зорница Илиева

От посещението на сръбския президент Томислав Николич в София научихме преди всичко, че Чърчил не е единственият на този свят, който е преминал от единия на другия полюс в политиката на страната си и е останал верен на принципа, че интересите на народ и държава стоят над всичко. Че след война, в която мислиш, че си дал всичко, че и повече, можеш да кажеш, че "не даваме територията и народа си". Че след разрушения, човешки жертви и унили погледи поради разпад на федерация и загуба на Косово, можеш търпеливо да изчакаш деня, в който спокойно да заявяваш, че Сърбия гледа и на Изток, и на Запад, точно както едно време, по Титово време, и това да не предизвиква геополитически или регионални сътресения.

Турция губи външнополитически позиции, а пакетът демократчини реформи разочарова

Зорница Илиева

След като световната дипломация, водена в сирийския случай от Русия и САЩ, зае водещите позиции в геополитиката при търсенето на изход от кървавия конфликт в тази близкоизточна страна, някои държави като Турция изпаднаха сякаш в ситуация на поредица от грешни външнополитически ходове. Поне такива са изводите на редица западни анализатори. Амбициите за водеща роля в Близкия изток и налагане на собствения модел за управление чрез съчетаване на светска власт под егидата на мюсюлманската религия явно вече не са на дневен ред.

Турция се превъща в притегателна точка за радикалните ислямисти

Минчо Воденичаров*

През последните години Анкара се превърна в един от основните вдъхновители и спонсори на салафитските и други радикални групировки, чиито активисти се сражават в почти всички "горещи точки" на планетата.

"Не оставяйте Балканите сами на себе си,това ще ги изолира завинаги"

Зорница Илиева

Ако е изкушен и се позамисли, човек няма как да не стигне до извода, че българската външна политика силно наподобява по някакъв начин европейската - прекалено големи компромиси, твърде малко крачки, тук-там някой и друг популист на висок държавен връх и първосигнални реакции, ден за ден, когато дадени събития изненадват, уж.

Посещението на лидера на ДСИ Али Ахмети в България имаше по–широк регионален контекст

Зорница Илиева

Дали на Балканите съществува по-сложен въпрос от македонския? На 9 юли една загадъчна визита у нас на висш политик от западната ни съседка не само припомни колко многопластови са игрите и интересите в региона, но и произведе, някак между другото, новина от международна значимост. Тя е, че посредникът на ООН по въпроса за името на Македония - Матю Нимиц, предлага на Атина и Скопие компромисния вариант "Горна република Македония".

Избледняват ли Балканите на политическата карта на света?

(Проба за преосмисляне перспективите пред Югоизточна Европа)

Проф. д-р Динко Динков

Географският район, който повече от два века е обозначаван с понятието „Балкани”, е една от люлките на човешката цивилизация и дълго време е играл ключова роля в историческия процес. Тук оставят трайна следа културите на елини, траки, илири, даки. Те са градивна сила в Римската империя. Неслучайно нейната източна част се оказва много по-жизнена и просъществува във времето много по-дълго от всички други „велики” и „свещени” останки. Всъщност, Византия става бастиона на християнството. В Средновековието е мощно присъствието на славянските държавни образования, сред които доминира империята на българите. В тази част на света става плодотворно съприкосновение и триене между различни религии и култури.

БАЛКАНИТЕ В XXI ВЕК – БЪЛГАРСКИЯТ ПОГЛЕД

На 27 февруари 2013 г. от 10:00 до 13:30 ч. В Университета за национално и световно стопанство се проведе Конференцията „Балканите в ХХI век– българският поглед”, организирано от УНСС, Института по икономика и международни отношения, Българско дипломатическо дружество и Асоциацията за международни отношения.

Днешна България е врящо гърне способно най-неочаквано да изхвърли похлупака - политическата класа

Професор Чавдар Николов

Икономика сама за себе си, извън обществото, в някакво "нейно си" самостоятелно време и пространство, както и такава без време и пространство, не съществува. Налице е сложно единство, амалгама от детерминирани исторически консенсуси и противоречия, заплетен възел от зависимости и интереси, съвпадащи, но и включително взаимоизключващи се, и затова задължително подлежащи на подходящо държавническо насочване и регулиране. Целта е те перманентно да се поддържат в динамично състояние на баланс и социално приемливо възпроизводство.
Следвайки същата логика, значи не може да има неутрални експерти, най-често публично титулувани като технократи.

Поуките от събитията в Турция и възможните сценарии на развитие и рискове

Симеон Николов /Интервюта в Нова българска телевизия и в телевизия България Он Еър на 04 06 2013/

Поведението на един държавник е от огромна важност, включително и за сигурността и бъдещето на страната му. Не че натрупаното напрежение в турското общество нямаше да избухне, но точно в този момент ескалирането на протестите можеше и да не се случи, ако премиерът Реджеп Ердоган с поведението и хапливия си език не бе ги ускорил и дори пренасочил в политическа плоскост. В резултат на това независимо, че са изминали само 7 дни и че не се очертава края им, вече е ясно, че ще влязат в историята, защото ще променят страната в една или друга степен.

Шистовият газ– за и против

Новият министър на околната среда Искра Михайлова разбуни отново духовете по въпроса за проучване за наличие на шистов газ в България. Внимателният прочит всъщност показва, че тя се застъпва за екооценка след която да се отговаря с «да» или «не» за даден проект. Освен това очевидно ясно съзнава, че малката ни и гъсто населена територия, както и ниските подпочвени води правят малко вероятно да се стигне до съгласие по този оспорван въпрос. Забраната бе въведена от предишния парламент под натиск от протести в цялата страна, след като стана ясно, че предишното правителство е на път да разреши на американската компания „Шеврон“ да проучва за залежи на шистов газ край Нови Пазар. След това изявление последваха протести във Варна. Българските природозащитници подкрепиха протестите на румънските си съмишленици срещу допускане на Шеврон в Румъния.

Десет риска от втория ешалон за новите управляващи

Симеон Николов

Освен фундаменталните рискове за новото правителство, произтичащи от сринатите държавност и икономика, или от съотношението на силите в парламента, които са предмет на коментари от политическите анализатори, има и редица други от чисто практическо естество.

България в сянката на Александър Македонски – Втора и Трета част

Посланик Христо Тепавичаров ٭

Историческо за общата съпротива на българи и албанци срещу сръбския геноцид, на който е било подложено коренното население, ще остане Дебърското въстание. И днес албанците в границите на Македония предпочитат своите български съседи и са готови отново да водят борба срещу сърбоманите, управляващи Република Македония.

Тези настроения са исторически, те няма да отслабват, а ще нарастват. Претенциите за самостоятелност и обособяване на албанците в Македония са по отношение на Сърбия и нейните наемници в управлението на страна, а не срещу българското население. Иван Николов * съобщава за лозунг, издигнат на футболен мач между албански отбори на стадион в Македония. Лозунгът бил написан на английски - „българите са създадени от бога, а македонците - от Тито”. Едва ли смисълът и потенциалът на това послание се нуждаят от превод.

ПЪТЕВОДИТЕЛ

на българския Избирател за извънредните избори на 12 май 2013 год.

България в сянката на Александър Македонски

Посланик Христо Тепавичаров٭

На 9 януари 2013 година, действащият тогава председател на Министерския съвет Бойко Борисов, след среща с ректори на някои вузове и председателя на БАН, Стефан Воденичаров, и преди първото за годината заседание на Министерския съвет, заяви следното: “Възложили сме на БАН, тъй като имат три института, по точката “Добросъседство с Македония” да ни развият един материал какво да разбираме и когато отиваме да гласуваме в Брюксел и да се изказваме с президента и другите длъжностни лица, да имаме това, което са ни подготвили от БАН”!!!

Въпрос на време е Сърбия да признае Косово, което ще замрази един конфликт с последствия

Посланик Марко Марков٭/

Последният рунд от поредицата разговори между Белград и Прищина при посредничеството на Европейския съюз завърши на 2 април очаквано безуспешно. В София няма усещането, че трудната битка, обвързана от ЕС и САЩ с признаване независимостта на Косово, по значимост надхвърля рамките на постюгославското пространство. Просто се чака кога и под каква форма Сърбия ще признае самопровъзгласилата се независима държава, а много по-малко кога съседката ни ще встъпи в преговори за присъединяване към Евросъюза. Може би защото влизането на Хърватия в ЕС очерта начало на продължителна пауза в активността на ЕС към по-нататъшно разширяване. А и с приемането на новия член на Евросъюза като че ли се изчерпа интересът към Югоизточна Европа на основната движеща сила в него Германия.

Регионалното сътрудничество в НАТО и ЕС на Балканите – предизвикателства и възможности

Симеон Николов٭/

/Доклад на конференцията „Балканите в ХХI век – българският поглед”, 27. 02.2013 г./

Регионалното сътрудничество винаги е било разглеждано като важен елемент от процесите на стабилизиране и асоцииране към европейските и евроатлантически структури, като мотор, който е тласкал напред тези процеси и затова е било и все още, въпреки новите предизвикатетва, е обща цел на страните от региона.

През последните няколко години обаче, има тенденции към   промяна на  обстановката, които се отразяват на това сътрудничество и от които започнаха да произтичат много въпросителни.

Шефове на чужди служби за истината на прехода – ние продължаваме да разкриваме разузнавачите си

Симеон Николов

На проведената миналата година  в Берлин последна конференция от поредицата такива от 2004 до 2012 г. за развитието на разузнавателните служби в Европа, озаглавена  „Всемогъщата тайна служба–една реликва на миналото?”, шефовете им от Изток и Запад споделят своите спомени за прехода непосредствено след демократичните промени. Поставените в докладите въпроси показват колко далеч и колко по–сериозна е тяхната дискусия от ставащото и публикуваното в България.

Националната сигурност  и политическата криза в България

Интревю на Анелия Димова със Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения

– Г–н Николов, настоящото развитие на обстановката в България крие ли рискове за нациналната сигурност?

– Националната сигурност е комплексно понятие, което включва както външна и вътрешна сигурност, макар че глобалните тенденции размиха границите между тях, така и отбранителна сигурност, икономическа и финансова стабилност, енергийна сигурност и т.н. Грешат онези, които се опитваха да омаловажат ставащото в България с обяснението, че в една демократична държава няма нищо по–нормално от оставка на правителството и нови избори. Да, по принцип е така. Но динамично изменящата се ситуация в страната е резултат на системно неизпълнение на закъснялата и приета едва през ноември 2011 г. Стратегия за национална сигурност. В нея дори се съдържа предупреждение за това, което става днес: в точка 57 е записано, че „съществен конфликтен потенциал съдържа социалната несигурност и рязко изразената социална диференциация.”

Повече отговорност, единство и прозрачност в преговорите с Македония

Зорница Илиева

"С документ приятелство не се прави, прави се с действия", не за първи път казва министърът на външните работи на Македония Никола Попоски. От него и от македонската преса научаваме, че вече има три заседания на работните групи от двете съседни страни, които уточняват взаимните претенции за подписване на Договор за добросъседство. Документът може би ще се основава на декларация за добросъседство от 1999 година, може би този път ще се ратифицира и може би ще се спазва.

Пропусната бе възможност за изработване на национална позиция по Македония. Но винаги съществува втори шанс
Посланик Марко Марков▪/

От средата на миналата година се забелязва постепенна градация в говоренето по „македонската тема”. Началото бе поставено  с посещението на г-н Бойко Борисов в Атина, а кулминацията дойде след отложената в Брюксел дата за започване на преговорния процес за присъединяване на Република Македония към Европейския съюз. Темата се третираше успоредно и в София, и в Скопие. Край Вардара тя бе просто обогатена с българското „вето” и гарнирана с „изкуството” на филма „Трето полувреме”, но запази и дори засили злостния си антибългаризъм, на който сме свидетели от над шест десетилетия.

Криза в разузнаването? Не, кризата е в политическия елит и сбърканите му закони!

Симеон Николов

За пореден път политици внесоха предложения за промени в Закона за досиетата и отново се разгоряха остри спорове за тяхната целесъобразност. Да се премахне ли в параграф 12, член 3 текста защитаващ досега началниците от сектор и отдел нагоре след 1991 година, тоест на действащи разузнавачи на ръководни длъжности. И отново и почти единственият аргумент е, че това ще нанесе жесток удар върху разузнавателните служби и ще се рискува както живота на офицерите, така и на техните семейства и на източниците на информация– чужди граждани в страни, в които за сътрудничество с чуждо разузнаване има тежки и дори смъртни наказания.

В Института по Балканистика дреме едно съкровище от познания

Симеон Николов

През годините на прехода стана рядкост появата на сборници от научни публикации, поради което представянето на книгата „Балканите през първото десетилетие на 21 век” е наистина едно събитие. На 14.12.2012 год. залата на Представителството на Европейската комисия в България на „Московска” № 9 беше препълнена от историци, политолози, дипломати, представители на неправителствени организации, студенти, дошли да се срещнат с ръководството на Института по Балканистика и 15–те автори на сборника със забележителния обем от 453 страници.

НАРЪЧНИК

в помощ на обществената дискусия по предмета на предстоящия референдум

Симеон Николов

Аргументи „За” развитието на ядрената енергетика и изграждане на нова АЕЦ / АЕЦ „Белене”/ и против фалшификациите на фактите

40 въпроси и много отговори

"Червените линии”–  конкретен принос на министър Младенов  в българското "шикалкавене"  по македонския въпрос

Македонизмът може да оцелява единствено подхранвайки се с антибългаризъм.

Любчо Трохаров

Обявяваните от официална София напоследък публично намерения за приемане на "принципен документ" и налагане на "червени линии" в отношенията с Р. Македония, както и лансираната идея - двете страни "да оставят историята на историците, а политиците да гледат в бъдещето"" са ненавременни и недалновидни.

Не може да има два майчини езика в една национална българска държава

Христо Тепавичаров ٭

Все по-често напоследък в Народното събрание, а и извън него, се разиграва обиден за всички загинали и оцелели в борбата срещу турското робство спектакъл. Разиграва се по сценарий, при който като на покер залог са достойнството, националното самочувствие и вярата на българина. „Необходим е нов общ прочит на историята по отношение на Балканската война, ... това е ... война за етническо прочистване и ...различни вариации на възродителен процес”, заяви между другото в Кърджали на 4 ноември т.г. лидерът на ДПС Ахмед Доган. Без съмнение г-н Доган има предвид езика, на който трябва да се чете и изучава българската история.

Зад „ултиматумите” на Турция се крият дълбоки проблеми и интереси

Елена Николова, наш постоянен кореспондент в Германия

Двудневното посещение на турския премиер Тайъп Ердоган в Германия по силата на медийните внушения остави впечатлението, че е използвано за отправяне за първи път на най–ясния и остър  ултиматум: Ако Турция не бъде приета до 2023 година в ЕС, то Европа ще я загуби. /През 2023 година  ще бъде отбялазана 100 годишнината от основаването на Република Турция от Кемал Ататюрк./ На този ултиматум, разпалил отново споровете „за” и „против” приемането на Турция в ЕС, беше придадено едва ли не историческо значение. В действителност обаче, това не е така и случващото се изисква един по–дълбок прочит, който ще покаже, че Ердоган не бе дошъл за да заплашва, а да настоява за съдействие и помощ, както и да се бори за  бъдещото геополитическо позициониране на страната си.

Българският отговор на македонското оруелианство трябва да прозвучи най-сетне категорично. "Историографията" в Република Македония достигна през последните дни и месеци поредните високи върхове на абсурдизма.

Гоце Делчев се бил чувствал българин, защото нямало кой да му каже, че е македонец, заяви с апломб тамошен академик. Интересно как точно стои положението да речем с Иван Михайлов, за когото македонизмът бе съвременност, и защо аджеба той твърдо заяви на Кеворк Кеворкян в култовото си интервю по БНТ през 90-те години на миналия век, че македонците са българи?

Терористичният акт на 18 юли в Бургас шокира общественото мнение не само с ужаса и кръвта. Разтърсващ е и новият начин, по който той постави един стар въпрос: способно ли е българското общество след 2001 г. да сведе до минимум опасностите, свързани с тероризма?

Защо в България се случи терористичен акт?

- Първо, трябва да си дадем сметка, че в Близкия Изток започна сериозен сблъсък между шиити и сунити, в който САЩ се намесиха на едната страна. Дълбоко се съмнявам, че ние, като международна общност, трябваше да взимаме страна. Логично е, като хора, които защитаваме демократични принципи, да помогнем на тези страни да намерят своя демократичен път за развитие, но не и да заемаме нечия страна.

Фокус: Г-н Николов, имало ли е предпоставки да се очаква в България подобен атентат като този в Бургас?
Симеон Николов: Да, за това беше предупреждавано още преди две-три години. Искам да напомня например австрийския експерт Фридрих Щайнхойзлер, който в труда си „Европа – цел на терора” в края на 2011 г. предупреди, че в Полша, България, Румъния и Чехия се създават нови ислямски терористични клетки. Подобно предупреждение направи и експертът по тероризма и автор на такава литература Юрген Елзесер в книгата си „Как Джихадът дойде в Европа” като посочи действащи активни терористични организации на Балканите – три в Турция, две в Гърция, Хърватска, Босна и Херцеговина и други. Това не беше изненада, защото още, когато имаше еуфорични коментари за ликвидирането на Осама бин Ладен, нашият Център за стратегически изследвания на базата на наши колеги в Западна Европа направихме коренно различен извод като казахме, че със смъртта на един възрастен човек - Осама бин Ладен не може да се говори за край на тероризма, защото той се намира във възход. Още тогава експертите в Европа оценяваха, че в момента има 10 000 активни терористи, които във всеки момент са готови да ударят. От тогава нещата се развиха така, както ние прогнозирахме и известна роля за това изигра така наречената Арабска пролет, защото тя даде възможност на терористичните организации да се активизират в някои страни в Северна Африка, Близкия изток, където дори заеха силни позиции и форми на агресивност както в Либия. Увеличи се техният личен състав. Навремето говорихме за 10 000-20 000, сега само в Северна Африка са 20 000 членове на терористични организации. Така че тероризмът е във възход. Предупреждение за това имаше. Имаше не само предупреждение за активизиране на терористичната дейност в огнището й в Европа и на Балканите, а ние тогава в нашето изследване посочихме точно уязвимите обекти в България, които могат да бъдат ударени от терористи. Там са посочени летище Варна и летище Бургас. Друг е въпросът, че в България за съжаление досега подценявахме силно терористичната заплаха и това, което ще се промени след този терористичен акт е, че ще се вземат мерки, но лошото в нашата страна е, че ние винаги вземаме мерки след като колата се обърне.

Ако в България има митична фигура от тихия антитерористичен фронт, това е безспорно майор Стефан Стефанов, първият шеф на ЦСБОП. Преди да стигне до БОП-аджиите е командир на разузнавателен взвод в армията, след това е 23 години в кариерата - началник на 11 и 17 отдел за борба с международния тероризъм във Второ главно, заместник-началник по-късно на НСО...Въобще уникален специалист, учил занаят едновременно и в КГБ, и в полицейската академия в Луизиана.
В последните 15-ина години обаче Стефанов изчезна от полезрението на всички, трудно бе дори в Гугъл да му хванеш дирите. Затова Sofiautre.bg реши да го потърси точно сега. Тази вечер всякакви политици се опитваха да ръсят акъл за атентата в Сарафово, докато ние ви предлага специалистът, институцията Стефан Стефанов. Едно интервю, което всички трябва да прочетат. Особено онези, от които зависи разплитането на терористичния фитил, запалил бомбите в Сарафово.

Разбираеми са реакциите на обществото при зачестилите през последните години взривове на излишни боеприпаси, съхранявани или предадени за утилизация на частни фирми от МО. Емоциите и възмущението се ограничават до търсене на "човешка грешка", "корупционна схема", "пряк виновник", но твърде къса се оказва паметта за корените и развитието на проблемите през годините, за натрупванията, които в крайна сметка са довели до трагични инциденти.

Еню Димитров٭

В дните преди и след празника на българската култура, приключи „турско–катарската сага”, разиграна на наша сцена и с наше, макар и формално участие. Турция проведе блестящо подготвена отпреди геополитическа атака. Тя придаде на лансираните по време на тристранните разговори проекти за скоростен път Русе–Свиленград и на язовира на река Тунджа, форма едва ли не на много желани и изгодни за нас инвестиции.

Решение ли е една „Велика Албания”?

Доц. д–р Йордан Величков٭

Томове хартия са изписани за „великите” Гърция, Румъния и Сърбия. Вярно е, че след Балканските и Първата световна война тези държави увеличиха своите тиротории в голяма степен за сметка на български земи. Въпреки това обаче, нито една от тях не стана „велика”. Те просто успяха да се оформят в европейски държави със скромни възможности на международната сцена.

"Албанска или арабска пролет" в Македония ? Инструмент за сплашване–скрива истинските играчи, но подкопава сигурността

Зорница Илиева

Изборите на 6 май във Франция, Гърция и Сърбия ни накараха да загърбим за ден-два събитията в Македония, но резултатите от тези избори няма как да не се отразят на случващото се и в тази наша съседка. Просто защото отношенията й с Гърция са в замръзнало положение заради спора с името й, а това е препятствие по пътя й към Европа.