Опит за създаване на „Макартизъм” в побългарен вариант

Ген.-майор о.з.Чавдар Калайджиев ٭/

Замъчила се планината и родила мишка

Фолклор

Неотдавна Комисията по досиетата издаде обемист сборник с документи, озаглавен „Военното разузнаване през комунизма”. Въпреки крайно ограничения тираж, успяхме да се запознаем със съдържащите се в него документи.

КАКВО ПРЕДСТОИ ДА НАПРАВИ БЪЛГАРИЯ ПО РУМЪНСКИТЕ ПРЕТЕНЦИИ В ЧЕРНО МОРЕ

Христо Тепавичаров

От всичко, изписано по повод изявленията на външния министър на Румъния Кристиян Дяконеску, на тема неприключени преговори за 17 кв. км извън териториалните граници на двете страни в Черно море, така и не стана ясно какви претенции има Румъния.

Каква ли ще е реакцията ни, ако в Македония гръмне етническата бомба?

Зорница Илиева

Убийството на петима рибари край Скопие в навечерието на Великден не само нажежи още повече етническото напрежение, отприщвайки протести и сблъсъци и със силите на реда в Македония, но и пак повдигна въпроса за стабилността на държавата, която в 21-вата година след обявяването на независимостта си и разпада на СфРЮ продължава отчаяно да търси своята идентичност.

БАЛКАНСКИТЕ ЕВРОПЕИЗМИ - ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Валентин Вацев, доктор по философия

Доклад, изнесен на международна кръгла маса на тема „Русия и Балканите: минало и перспективи” проведена в белградския център „Сава” на 14 и 15 март 2012 година.

На гости в съседа– кой води хорото

Еню Димитров

Предстои важно събитие в българо-турските отношения - съвместно заседание между правителствата на двете страни. Такива заседания се провеждат между стратегически партньори, определили се сами като такива, но не конюнктурно, а с пълно съзнание и със смислени трайни действия преди това в тази посока.

Открито писмо

до държавното ръководство и Европейския съюз

за Възродителния процес в навечерието на срещата Бойко Борисов-Ердоган.

На пресконференция на 15. март 2012 година бе даден старта на  кампания в подкрепа на Откритото писмо от неправителствени организации и обществено значими личности, съдържащо анализ на т.н. възродителен процес по повод декларацията на Народното събрание от 11. 01. 2012 година, в която бяха вснесени по недопустим начин понятията „етническо прочистване” и „асимилация на мюсюлманско малцинство”. Писмото беше представено от  акад. Георги Марков, Костадин Костадинов - зам. председател на ВМРО и Петко Колев - председател на ТАНГРА ТанНакРа Общобългарска фондация.

"Aferim be kerata" /Браво бе рогоносчета/

Еню Димитров٭

На 11 януари 2012 година Народното събрание на Република България гласува Декларация, в която се съдържат неверни, пресилени, срамни и опасни, с далечен прицел и непредвидими последици твърдения, че в началото на 90-те години на ХХ век е извършено "Етническо прочистване" и "депортация" на етнически турци извън пределите на страната.

Във времето на най-интензивното коледно пазаруване сградата на Френското национално събрание / Palais Bourbon / се оказа обкръжено от мощна демонстрация на турски граждани с националните флагове на двете страни и предизвикателни лозунги. Точно в 14.00 ч. на 22 декември в залата на долната камара на Републиката и в присъствието на 45 от избраните 577 депутати, започна дискусията върху законопроекта на г-жа Валери Боайе от Съюза на народното движение на президента Никола Саркози. 

Десетилетието на 11 септември 2001 г.: накъде завива нашата съседка? Ще пусне ли ислямизмът още по-дълбоки корени?  Терористичното нападение през септември 2011 г. срещу САЩ отключи нова епоха на глобално разделение с последствия, засегнали целия ислямски свят. Както никога преди, засилен ислямски елемент е осезателен и в нашата съседка. От десет години Турция избира ново управление и сякаш променя облика си.

ПРОМЕНИТЕ В НАТО И ЕС НАЛАГАТ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЕКТА НА  СТРАТЕГИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЧАСТТА МУ „ВОЕННА СИГУРНОСТ”
Доклад на Симеон Николов на кръгла маса на 18. 02. 2010 г. в София на тема “Стратегия за сигурност- предизвикателства и перспективи”

Моментът в който  търсим параметрите на военната сигурност в една Стратегия е във времеви период, когато не е искристализирала новата Концеция за сигурност на НАТО, тя пък се формира преди да имаме яснота по изхода от войната в Афганистан, който ще има голямо значение за Алианса и световната сигурност. Същевременно този момент съвпада с влизането в сила от 01 декември 2009 г. на Договора от Лисабон, който доразвива Общата политика по сигурност и отбрана на ЕС и дава нови възможности. Естествено, че тези събития и тенденции ще дадат отражение в нашия проект за Стратегия за сигурност. 

Интервю на Наталия Петрова с  г-н Симеон Николов,
Директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения
за руското списанието за международна информация и анализи “БИЗНЕС-КОНТАКТИ”, ноември 2009 г.

 Г-н Николов, каква е конкретната икономическа изгода от съвместните проекти, която очаква България и до колко различни са очакванията от предишното и новото правителство на страната? Какво ще получи и какво ще загуби България с всеки от тях?

На фона на неуспешните опити на опозицията да провокира (през април т.г.) бунтове и безредици в Молдова за да оспори резултатите от парламентарните избори в страната, дълбоко учудване предизвиква крайно пасивното и нееднозначно поведение на Европейския съюз. Всъщност, фактът че Брюксел още от самото начало на опита за осъществяване на поредната „цветна революция” в постсъветското пространство, не можа да формулира достатъчно ясна позиция свидетелства, че събитията в Молдова са се оказали крайно неприятен и неочакван урок за лидерите на ЕС. В същото време, Съюзът продължава да прилага двойни стандарти, като вместо еднозначно да осъди насилието, провокирано от опозицията, и използваните от нея методи, се опитва да засили натиска си върху правителството в Кишинеу да прояви „хуманно отношение” към участниците и организаторите на безредиците и да постигне компромис с политическите си противници. Нещата допълнително се влошават заради практическата подкрепа на Брюксел за крайно неконструктивната линия на Букурещ спрямо Молдова.

Интервю с Посланика на Република България в Република Македония Михо Михов

След обявяването на независимостта на Косово една немалка част от политическите анализи си противоречаха един на друг. Някои твърдяха, че случаят е уникален и няма да окаже никакво влияние в света и региона, а други смятаха, че ще се породят определени процеси. Над 40 държави признаха независимостта на Прищина.
Косово успя да възбуди „националните проблеми” в Източна Европа - в Румъния, Словакия и Сърбия - унгарския въпрос, в Македония - албанския, в Унгария, Словакия и Румъния - циганския въпрос. Дали обаче повлия на цялостното развитие на Европа и най-вече на ЕС?