Накъде след изборите в Украйна

Симеон Николов

Двата основни конфликта днес, които ще окажат въздействие върху бъдещи промени от геополитически характер в света и нашата сигурност, без съмнение са сблъсъкът между САЩ и Русия в Украйна и процесите в Близкия Изток. Първите изводи, които можем да направим за нашата реакция на тези събития са, че решенията ще изискват:

– дългосрочни общи усилия;

Идеята за «Велика Албания» е опасна. Турция  я подкрепя с «всички средства», ЕС и САЩ мълчат

Доцент д–р Йордан Величков ٭/

Летящ дрон, развяващ флаг със символи на „Велика Албания“ над стадион „Партизан“ в Белград, взриви албанския и сръбския национализъм. Това се случи на 14 октомври т.г. по време на футболен мач между отборите на Албания и Сърбия. При нормални междудържавни отношения провокацията не би срещнала толкова яростна реакция от обществеността на двете страни. Над сръбско-албанските отношения обаче тегне драматична истори- ческа реалност, тлее етническа нетърпимост, която на моменти избухва в кървави конфликти.

Ще останем ли без дипломатическа служба след набезите на „прелетните птици” в МВнР

Георги Димитров٭/

Гафовете на служебния външен министър, характерните черти на «прелетните птици», откъде идва презрението им към професионалните дипломати  и  кой плаща сметката

След като за пореден път отклоних офертата на служебния външен министър Даниел Митов да замина за чужбина или поне да продължа отпуска си, той ме уволни. Това се случи ден след изборите на 5 октомври след двумесечно съжителство, през което не работихме заедно нито един ден, но проведохме четири досадни и за двама ни срещи.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ДИПЛОМАТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО

Българското дипломатическо дружество изразява сериозното си безпокойство, че и настоящото правителство не пропусна да се присъедини към поредицата правителства на България през последните 25 години, които поради политически съображения системно уволняват кадрови дипломати с дългогодишен опит. Жертвата този път е постоянният секретар на министерството на външните работи Георги Димитров.

Неумението ни да извличаме поуки и да постъпваме държавнически прави възможни следващи трагедии като тази в Горни Лом

Симеон Николов

Песимистите ще кажат, че коментарите на изборните резултати и трудностите по сформиране на правителство ще „захлупят” темата с проблемите, които болезнено ни разкри трагедията в Горни Лом, ще забравим жертвите и ще продължим както досега. А всъщност между  причините за отнетите 15 човешки живота  в частност и сложната ситуация, в която се намира страната след изборите, има много общи неща. Ключовият въпрос обаче е този, че една поредица от неадекватни управленски решения както в единия случай, така и в  сбъркания преход в държавата в другия случай, има висока цена, която плащаме днес. Горчивата чаша обаче трябва да бъде изпита, за да ни прочисти и за да не повторим никога повече грешките.

След изборите– нито дума по националния въпрос, защото се иска само честност, смелост и работа – личен келепир няма

Посланик Любомир Шопов٭/

Законът за досиетата лустрира служителите на ДС. Задавам въпроса и към дипломатите и разузнавачите от страните-членки на ЕС и НАТО. На какво основание – аз, офицер от българското разузнаване и дипломат, уволнен от МВнР и хиляди като мен, не могат да заемат държавни длъжности, а председателят на ДПС Лютви Местан, агент на същата ДС – агент Павел, може да кове законите в българската държава и да я управлява. Това попита посланик Любомир Шопов след изборите за 43-о Народно събрание.

Социално равновесие и икономически възход– цел на всички страни на Балканите

Зорница Илиева

Дни преди президентът Путин да посети Белград, Stratfor публикува поредния си анализ за интересите на Русия на Балканите. Особено внимание се обръща обаче на срещата на Путин с Милорад Додик, президент на Република Сръбска, който е наречен етнически сръбски националист, и се подчертава неговата роля за запазване автономията на Р Сръбска, част от Босна и Херцеговина. Смятат, че точно тази среща осветява опитите на Кремъл за запазване на икономическите и политически връзки на Русия на Балканите.

Крим и международното право. Принципните различия с Косово٭/

Професор д–р Борислав Йотов

Организацията, провеждането и резултатите от Референдума в Крим и последващите решения на парламента в Крим и на Руската Дума, са в пълно съответствие с принципите, нормите и институтите на международното право и в частност с принципа на равноправието и самоопределението на народите

Хипотезата „Пистирос“

Как гръцки и български учени се опитват да преместят древната размита етническа граница между траки и елини с цели 300 км на север.

Горан Йонов٭/

В обективния прочит на историята няма забранени зони – всичко се подлага на дискусия, дори отношенията между древните елини и траки от позицията на днешните реалности. Стига да не забравяме, че обилната тракийска кръв във вените на българи и гърци ни е свързала завинаги. И да не пренебрегваме сериозния интерактивен характер на трако-елинските отношения.

Писмената традиция и съчиненията на древните историци от Херодот насам ни предлагат само  фрагменти от тракийската история. Това е истинско предизвикателство към научната обективност на днешните археолози,  работещи в сферата на тракологията.

„Ислямска държава” сменя тактиката си – рисковете за сигурността  нарастват

Симеон Николов

Пренасянето на въоенновъздушните удари на САЩ срещу „Ислямска държава” и в Сирия беше неизбежен и необходим, но недостатъчен ход за ликвидирането на терористичната организация. Още в първия си анализ „Задкулисието и риска от новата война в Ирак” от 20 06 2014 г. нашият Център за стратегически изследвания посочи , че при неспособност да се консолидират вътрешнополитическите усилия и възстанови спобосността на иракската армия, ще бъде необходима външна намеса. Случилото се подкрепи и една друга теза от този анализ, че създадената от Саудитска Арабия и използвана и финансирана от Катар „Ислямска държава в Сирия и Леванта” планирано или неволно ще изиграе роля за „връщане” на САЩ в региона, срещу чието пренасочване на стратегическите им акценти в Азия и нова политика към Иран, разгневи Саудитска Арабия и Израел и предизвика активни дипломатически совалки и натиск върху Вашингтон.

Що е то „хибридна война” и има ли тя почва у нас?

Симеон Николов٭/

Министърът на отбраната и президентът на Рупубликата продължиха да говорят за заплаха от „хибридна война” и за България, въпреки преработения вариант на „Визия 2020...”, намирайки може би опора в бегло споменатия термин в заключителния документ от срещата на НАТО в Уелс. Обкръжението на министъра и президента, както и други експерти , освен да повтарят кратката формулировка от този документ, не коментират обаче, произхода, развитието и най–вече същността на понятието „хибридна война”, защото тогава би рухнала тезата им за „нова заплаха от Русия”, още повече пък за „заплаха и за България”.

Какво се крие зад резултатите от срещата на НАТО в Уелс и за какво са споровете в България

Симеон Николов

Срещата на НАТО на  върха в Уелс беше от изключителна важност и затова беше и натоварена с много очаквания. Важността се определяше от сериозно променената среда за сигурност. А винаги, когато и в миналото са се дискутирали заплахите, е имало различия в тяхната оценка. Същественото е, че този път се стигна до една обща оценка, предпоставка за взетите решения.