УВАЖАЕМИ ГОСТИ, ДАМИ И ГОСПОДА,
Добър вечер!
Благодаря Ви и Ви приветствам с добре дошли на днешния прием по случай 63-та годишнина от провъзгласяването на Китайската народна република. 63 години насам от създаването на нов Китай, страната ни постигна ползотворен успех в процеса на модернизация. Жизненият стандарт на китайското население непрекъснато се повишава. Понастоящем по БВП и по обем на външната търговия Китай заема второ място в света. Валутният резерв., надхвърля 30 млрд. щ. долара. През първите 6 месеца на 2012 г. БВП се увеличи със 7,8%. Но въпреки тези постижения Китай все пак е една развиваща се държава, БВП на човек от населението е едва само 5432 щ. долара, с 1000 долара по малко от същия показател на България. Това показва, че китайското развитие все още е дългосрочна задача.
Тази година е и 63-та годишнина от установяването на дипломатическите отношения между Китай и България.
През последните 63 години отношенията между Китай и България се развива успешно. Двустранното практическо сътрудничество непрекъснато дава нови резултати. През 2012 г., въпреки влиянието на международната финансова криза, сътрудничеството между Китай и България постигна голям успех. Според българската статистика от м. януари до м. юли тази година двустранният търговски обем достигна 827 млн. евра. Увеличението е 57,3%. Българският износ към Китай се увеличи с 98,7% и достигна 332 млн. евра. Китай вече е сред първите 10 търговски партньора на България.
Тазгодишният прием е третия по реда си с мое участие.
Според китайската култура цифрата "3" има много значения. Истина е, че имам все повече приятели в България. Двустранните контакти непрекъснато се увеличават. Взаимното разбиране между двата народа се задълбочава все повече. Успешните примери на практическото ни сътрудничество са все повече и повече. Много се радвам за всичко това и бих искал да благодаря на всички Вас за ценната подкрепа и съдействие.
Тази година е важна година за развитието на двустранните ни отношения. Бих искал да Ви помоля да обърнете внимание на следните три събития:
Първо, тази есен Китайската комунистическа партия ще проведе 18-тия си конгрес. По време на конгреса ще се направи всеобщ отчет на опитите за държавно развитие през изминалите 5 до 10 години и ще се начертае пътя на научното развитие на Китай. Този конгрес има особено важно значение за китайското развитие. Аз се надявам българските ни приятели да обърнат внимание на това събитие.
Второ, през м. април тази година в Полша успешно се проведе първата среща между държавните ръководители от Китай и държавите в Централна и Източна Европа. А в началото на м. септември в Пекин официално се учреди Секретариат за сътрудничество между Китай и държавите в Централна и Източна Европа. И занапред китайското правителство ще приеме редица мерки с цел изпълнение на 12-те предложения от Китайската страна за стимулирането на практическо сътрудничество с държавите в Централна и Източна Европа. Тук бих искал да Ви помоля да отделите внимание и на това.
Трето, по предложение на много български приятели и с тяхното съдействие уебстраницата на списание " Китай днес" вече е готова. Можете да вземете листовката за уебадреса на входа на залата. Електронното издание е създадено въз основа на списание "Китай днес", използвайки предимството на интернет, обогатява съдържанието на списанието. Така се оставя и място за коментари. Надявам се да чуя Вашите предложения чрез тази нова платформа.
Скъпи приятели, днешният Китай има нужда от мирна и стабилна международна обстановка и това е желанието на всеки човек и на всяка държава. Не искаме да имаме противоречия и напрежение с който и да е човек, и с която и да е държава. Не трябва да се предизвикват умишлено противоречия и конфликти. Но за решаване на отношенията си с други държави Китай си има определената "Червена линия . А тази "Червена линия" е териториалния суверенитет. Никой човек или никоя държава не може да подцени способността, решителността и твърдото желание на Китайската страна за защита на териториалния си суверенитет. Като развиваща се държава, Китай носи отговорност и има задължение да защитава постигнатите резултати на световната антифашистка война.
Накрая вдигам тост за 63-та годишина на провъзгласяването на Китайската народна република и установяването на дипломатически отношения между Китай и България. За просперитет на двете ни държави и благоденствие на двата ни народа!
За крепко здраве на всичи гости и приятели!
Наздраве!

Поставените от министъра на външните работи на Република България въпроси на заседание на Министерски съвет относно формиране на „основни приоритети към съседите”, на „по–нови принципи”, на „червени линии, от които да не отстъпваме” и предизвикване на „дебат и възможност за национален консенсус”, не заслужават експертен анализ, защото освен, че не носят нещо ново, са твърде порзрачен опит за прикриване на отсъствието на българска политика в региона и на адекватни реакции на българската дипломация на предизвикателствата, предизвиквани главно от Македония и Турция. Те обаче са нов повод за разговор относно стила на ръководство на българската дипломация.

Българският отговор на македонското оруелианство трябва да прозвучи най-сетне категорично. "Историографията" в Република Македония достигна през последните дни и месеци поредните високи върхове на абсурдизма.

Гоце Делчев се бил чувствал българин, защото нямало кой да му каже, че е македонец, заяви с апломб тамошен академик. Интересно как точно стои положението да речем с Иван Михайлов, за когото македонизмът бе съвременност, и защо аджеба той твърдо заяви на Кеворк Кеворкян в култовото си интервю по БНТ през 90-те години на миналия век, че македонците са българи?

На 7 август официално стартира кампанията за парламентарните избори в Грузия, които ще се проведат на 1 октомври. Според анализаторите, те са интересни по ред причини, като основната е, че малко след тях ще приключи и вторият мандат на президента Михаил Саакашвили.

Българският преход донесе някаква форма на пазарна икономика и свободни избори, но не изкорени едни от най-грозните и натрапчиви прояви в родната ни политика. Все като едно време много ерзацполитици търсят подслон под крилото на някой нов "Голям брат" в чужбина. Все като едно време те скачат не според собствената си съвест, а според тоягата на покровителите си.

Това е буквален превод от английски –  Ministry of foreign affairs. Но дали е само превод без съдържание, когато се отнася до ведомството в София? България продължава да няма външна политика, кадрите на ГЕРБ не са наясно с националните ни интереси, но добре преследват своите лични интереси. Хаосът се задълбочава като се облича с все по-оптимистични изказвания и обещания за светло бъдеще.

Интервю на Теофан Германов с Любомир Кючуков, Институт за икономика и международни отношения٭/

– Господин Кючуков, какво се случва в българската външна политика след атентата в Бургас? Балансирана и мъдра ли бе реакцията на българските институции?

В последно време положението в Сирия придобива неконтролируемо развитие. Твърденията "да не се стигне до гражданска война" са твърде слаби - гражданската война вече бушува с всички сили и разрушава институциите и икономиката на тази прекрасна страна. От една страна са силите на правителството, които са поставени в положение на отчаяна самозащита.

Терористичният акт на 18 юли в Бургас шокира общественото мнение не само с ужаса и кръвта. Разтърсващ е и новият начин, по който той постави един стар въпрос: способно ли е българското общество след 2001 г. да сведе до минимум опасностите, свързани с тероризма?

Защо в България се случи терористичен акт?

- Първо, трябва да си дадем сметка, че в Близкия Изток започна сериозен сблъсък между шиити и сунити, в който САЩ се намесиха на едната страна. Дълбоко се съмнявам, че ние, като международна общност, трябваше да взимаме страна. Логично е, като хора, които защитаваме демократични принципи, да помогнем на тези страни да намерят своя демократичен път за развитие, но не и да заемаме нечия страна.

Фокус: Г-н Николов, имало ли е предпоставки да се очаква в България подобен атентат като този в Бургас?
Симеон Николов: Да, за това беше предупреждавано още преди две-три години. Искам да напомня например австрийския експерт Фридрих Щайнхойзлер, който в труда си „Европа – цел на терора” в края на 2011 г. предупреди, че в Полша, България, Румъния и Чехия се създават нови ислямски терористични клетки. Подобно предупреждение направи и експертът по тероризма и автор на такава литература Юрген Елзесер в книгата си „Как Джихадът дойде в Европа” като посочи действащи активни терористични организации на Балканите – три в Турция, две в Гърция, Хърватска, Босна и Херцеговина и други. Това не беше изненада, защото още, когато имаше еуфорични коментари за ликвидирането на Осама бин Ладен, нашият Център за стратегически изследвания на базата на наши колеги в Западна Европа направихме коренно различен извод като казахме, че със смъртта на един възрастен човек - Осама бин Ладен не може да се говори за край на тероризма, защото той се намира във възход. Още тогава експертите в Европа оценяваха, че в момента има 10 000 активни терористи, които във всеки момент са готови да ударят. От тогава нещата се развиха така, както ние прогнозирахме и известна роля за това изигра така наречената Арабска пролет, защото тя даде възможност на терористичните организации да се активизират в някои страни в Северна Африка, Близкия изток, където дори заеха силни позиции и форми на агресивност както в Либия. Увеличи се техният личен състав. Навремето говорихме за 10 000-20 000, сега само в Северна Африка са 20 000 членове на терористични организации. Така че тероризмът е във възход. Предупреждение за това имаше. Имаше не само предупреждение за активизиране на терористичната дейност в огнището й в Европа и на Балканите, а ние тогава в нашето изследване посочихме точно уязвимите обекти в България, които могат да бъдат ударени от терористи. Там са посочени летище Варна и летище Бургас. Друг е въпросът, че в България за съжаление досега подценявахме силно терористичната заплаха и това, което ще се промени след този терористичен акт е, че ще се вземат мерки, но лошото в нашата страна е, че ние винаги вземаме мерки след като колата се обърне.

Ако в България има митична фигура от тихия антитерористичен фронт, това е безспорно майор Стефан Стефанов, първият шеф на ЦСБОП. Преди да стигне до БОП-аджиите е командир на разузнавателен взвод в армията, след това е 23 години в кариерата - началник на 11 и 17 отдел за борба с международния тероризъм във Второ главно, заместник-началник по-късно на НСО...Въобще уникален специалист, учил занаят едновременно и в КГБ, и в полицейската академия в Луизиана.
В последните 15-ина години обаче Стефанов изчезна от полезрението на всички, трудно бе дори в Гугъл да му хванеш дирите. Затова Sofiautre.bg реши да го потърси точно сега. Тази вечер всякакви политици се опитваха да ръсят акъл за атентата в Сарафово, докато ние ви предлага специалистът, институцията Стефан Стефанов. Едно интервю, което всички трябва да прочетат. Особено онези, от които зависи разплитането на терористичния фитил, запалил бомбите в Сарафово.