Поставените от министъра на външните работи на Република България въпроси на заседание на Министерски съвет относно формиране на „основни приоритети към съседите”, на „по–нови принципи”, на „червени линии, от които да не отстъпваме” и предизвикване на „дебат и възможност за национален консенсус”, не заслужават експертен анализ, защото освен, че не носят нещо ново, са твърде порзрачен опит за прикриване на отсъствието на българска политика в региона и на адекватни реакции на българската дипломация на предизвикателствата, предизвиквани главно от Македония и Турция. Те обаче са нов повод за разговор относно стила на ръководство на българската дипломация.

Българският отговор на македонското оруелианство трябва да прозвучи най-сетне категорично. "Историографията" в Република Македония достигна през последните дни и месеци поредните високи върхове на абсурдизма.

Гоце Делчев се бил чувствал българин, защото нямало кой да му каже, че е македонец, заяви с апломб тамошен академик. Интересно как точно стои положението да речем с Иван Михайлов, за когото македонизмът бе съвременност, и защо аджеба той твърдо заяви на Кеворк Кеворкян в култовото си интервю по БНТ през 90-те години на миналия век, че македонците са българи?

На 7 август официално стартира кампанията за парламентарните избори в Грузия, които ще се проведат на 1 октомври. Според анализаторите, те са интересни по ред причини, като основната е, че малко след тях ще приключи и вторият мандат на президента Михаил Саакашвили.

Българският преход донесе някаква форма на пазарна икономика и свободни избори, но не изкорени едни от най-грозните и натрапчиви прояви в родната ни политика. Все като едно време много ерзацполитици търсят подслон под крилото на някой нов "Голям брат" в чужбина. Все като едно време те скачат не според собствената си съвест, а според тоягата на покровителите си.

Това е буквален превод от английски –  Ministry of foreign affairs. Но дали е само превод без съдържание, когато се отнася до ведомството в София? България продължава да няма външна политика, кадрите на ГЕРБ не са наясно с националните ни интереси, но добре преследват своите лични интереси. Хаосът се задълбочава като се облича с все по-оптимистични изказвания и обещания за светло бъдеще.

Интервю на Теофан Германов с Любомир Кючуков, Институт за икономика и международни отношения٭/

– Господин Кючуков, какво се случва в българската външна политика след атентата в Бургас? Балансирана и мъдра ли бе реакцията на българските институции?

В последно време положението в Сирия придобива неконтролируемо развитие. Твърденията "да не се стигне до гражданска война" са твърде слаби - гражданската война вече бушува с всички сили и разрушава институциите и икономиката на тази прекрасна страна. От една страна са силите на правителството, които са поставени в положение на отчаяна самозащита.

Терористичният акт на 18 юли в Бургас шокира общественото мнение не само с ужаса и кръвта. Разтърсващ е и новият начин, по който той постави един стар въпрос: способно ли е българското общество след 2001 г. да сведе до минимум опасностите, свързани с тероризма?

Защо в България се случи терористичен акт?

- Първо, трябва да си дадем сметка, че в Близкия Изток започна сериозен сблъсък между шиити и сунити, в който САЩ се намесиха на едната страна. Дълбоко се съмнявам, че ние, като международна общност, трябваше да взимаме страна. Логично е, като хора, които защитаваме демократични принципи, да помогнем на тези страни да намерят своя демократичен път за развитие, но не и да заемаме нечия страна.

Фокус: Г-н Николов, имало ли е предпоставки да се очаква в България подобен атентат като този в Бургас?
Симеон Николов: Да, за това беше предупреждавано още преди две-три години. Искам да напомня например австрийския експерт Фридрих Щайнхойзлер, който в труда си „Европа – цел на терора” в края на 2011 г. предупреди, че в Полша, България, Румъния и Чехия се създават нови ислямски терористични клетки. Подобно предупреждение направи и експертът по тероризма и автор на такава литература Юрген Елзесер в книгата си „Как Джихадът дойде в Европа” като посочи действащи активни терористични организации на Балканите – три в Турция, две в Гърция, Хърватска, Босна и Херцеговина и други. Това не беше изненада, защото още, когато имаше еуфорични коментари за ликвидирането на Осама бин Ладен, нашият Център за стратегически изследвания на базата на наши колеги в Западна Европа направихме коренно различен извод като казахме, че със смъртта на един възрастен човек - Осама бин Ладен не може да се говори за край на тероризма, защото той се намира във възход. Още тогава експертите в Европа оценяваха, че в момента има 10 000 активни терористи, които във всеки момент са готови да ударят. От тогава нещата се развиха така, както ние прогнозирахме и известна роля за това изигра така наречената Арабска пролет, защото тя даде възможност на терористичните организации да се активизират в някои страни в Северна Африка, Близкия изток, където дори заеха силни позиции и форми на агресивност както в Либия. Увеличи се техният личен състав. Навремето говорихме за 10 000-20 000, сега само в Северна Африка са 20 000 членове на терористични организации. Така че тероризмът е във възход. Предупреждение за това имаше. Имаше не само предупреждение за активизиране на терористичната дейност в огнището й в Европа и на Балканите, а ние тогава в нашето изследване посочихме точно уязвимите обекти в България, които могат да бъдат ударени от терористи. Там са посочени летище Варна и летище Бургас. Друг е въпросът, че в България за съжаление досега подценявахме силно терористичната заплаха и това, което ще се промени след този терористичен акт е, че ще се вземат мерки, но лошото в нашата страна е, че ние винаги вземаме мерки след като колата се обърне.

Ако в България има митична фигура от тихия антитерористичен фронт, това е безспорно майор Стефан Стефанов, първият шеф на ЦСБОП. Преди да стигне до БОП-аджиите е командир на разузнавателен взвод в армията, след това е 23 години в кариерата - началник на 11 и 17 отдел за борба с международния тероризъм във Второ главно, заместник-началник по-късно на НСО...Въобще уникален специалист, учил занаят едновременно и в КГБ, и в полицейската академия в Луизиана.
В последните 15-ина години обаче Стефанов изчезна от полезрението на всички, трудно бе дори в Гугъл да му хванеш дирите. Затова Sofiautre.bg реши да го потърси точно сега. Тази вечер всякакви политици се опитваха да ръсят акъл за атентата в Сарафово, докато ние ви предлага специалистът, институцията Стефан Стефанов. Едно интервю, което всички трябва да прочетат. Особено онези, от които зависи разплитането на терористичния фитил, запалил бомбите в Сарафово.

Интервю на Алберт Аврамов с Киряк Цонев

Международната политика на нашата страна, известна преди със своята конструктивност, адекватност и толерантност, днес търпи крах, казва известният дипломат