Дипломатическото решение е в интерес на България

Коментар на български дипломати от БДД– Деянов, Кючуков, Дюлгерова, Николов

Радослав Деянов

В обръщение си от 15.02.2022 г. от Белия дом към руските граждани президентът Джо Байдън подчерта, че САЩ и техните съюзници не са заплаха за тях, и че са налице много възможности за дипломация с Русия, за да се избегне конфликт в Европа.

Бъдещи шансове за демокрация в изключително сложни хетерогенни общества

Райнер Маусфелд, 16 февруари 2022

Преосмисляне на централната идея на цивилизацията: теоретикът на демокрацията Шелдън Волин

Стратегия за мир или милитаризация на Черно море

Симеон Николов

Предстоящтото заседание на КСНС при президента на 15. февруари т.г. бе обявено само ден след срещите на американската делегация, водена от високопоставния служител на Държавия департамент Дерик Шолей на 08. февруари т.г. По време на разговора с министъра на отбраната Стефан Янев е бил обсъден въпроса за разработване на единна Черноморска стратегия.

Стратегически решения – тест за управляващите

Симеон Николов

Американската междуведомствена делегация, която от 07 до 11 февруари т.г. ще посети България, Румъния и Белгия, ще акцентира повече върху темата  за напрежението около Украйна, но разговорите с членове на българското правителство всъщност ще се водят в рамките на стратегическия диалог, започнат през януари 2020 г., включващ сигурността, енергетиката и върховенството на закона. Затова освен горещите въпроси по кризата на Изток от нас, има още най–малко две чувствителни теми, от които българската страна може да се възползва или да загуби.

2021: СВЕТЪТ НЕ СТАНА ПО-СИГУРЕН

Годишен анализ „Международната политика и българската дипломация“

на Българско дипломатическо дружество

РЕЗЮМЕ

Вече се превърна в традиция в края на всяка година Българското дипломатическо дружество да подготвя годишен анализ за тенденциите в международните отношения и състоянието на българската външна политика. Анализът се опитва да отрази основните тенденции в развитието на процесите в света и тяхното отражение върху българската външна политика.

САЩ да не твърдят, че само брутални тирани искат  да влияят на съседи, защото лъжат самите себе си

Урс П. Гаше

Американският професор по политика Питър Бейнарт казва: "Сферите на влияние на великите сили са реалност по целия свят."

Ибрикчийство с подвига на Списаревски
Огнян Гърков

В наши дни различни групи от хора се опитват да си присвоят името на героя-летец Списаревски, загинал  на 23.12.1943 г. като „жива торпила” при таран в самолет-бомбардировач на САЩ, разрушител и убиец на гражданско население на София и в България.

Подкрепа за предложението на вице-президента Илияна Йотова: Черно море да остане свободна територия!

(Океанът свързва хората с Мир, Труд и Любов)

капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Пеев

В последните 20-30 години наш роден политик и държавник не е предлагал и не е подкрепял публично предложението „Черно море да остане свободна територия“! От 2020 година насам стотици бяха публикациите „България и Черно море - зона на мира“, но политиците и държавниците нито чуха, нито видяха предложенията на учените.

Симеон Николов: Нито Русия, нито САЩ имат интерес от военен конфликт – ситуацията целенасочено се пресилва

focus-news.net, 25 януари 2022 г.

Симеон Николов от Българското дипломатическо дружество, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Няма противоречие между заявленията на премиера Петков и министър Янев

Радослав Деянов

На 21.01.2022 г, по искане на една парламентарна група, премиерът Кирил Петков се отзова незабавно и недвусмислено заяви във връзка с развитието на ситуацията свързана с конфликта около Украйна:

България – Казахстан на фона на странните бунтове там през т.м.

д-р Огнян Гърков

Като бивш „двустранен” дипломат на държава-неимперия оценявам важни международни „случки” и събития приоритетно от гледна точка на отражението им върху двустранните отношения на България със съответната или засегнатите страна/и.

Турция между финансова криза, рискове за властта  и геополитически амбиции

Симеон Николов за „Българска армия”, 07.01.2022

През последните 5 години турската лира отбеляза четирикратно обезценяване. Ако през средата на септември 2021 г. курсът бе 8,5 лири за 1 долар, то към 19. декември 2021 г. той достигна 17 лири за 1 долар. Спадът на лирата увеличава дълговете на компаниите и правителството.