СЪВРЕМЕННИЯТ ТЕРОРИЗЪМ – СЪВРЕМЕННИЯТ ТЕРОРИЗЪМ И НЕГОВИЯТ ГЕНЕЗИС Печат
Автор Йордан Начев   
Неделя, 01 Юли 2001 03:00
След терористичните актове в САЩ често срещаме израза "Светът вече не е същият!". Светът не може да се промени за няколко часа. Тенденциите в световното развитие се пораждат и зависят от множество фактори. Тези тенденции са стабилни по отношение на своята проява във времето и са достатъчно инертни, за да бъдат повлияни от един терористичен акт, бил той и от такъв голям мащаб. Очевидно самото действие е следствие. То би трябвало да се изследва не като акция, а като реакция, породена от дългогодишните тенденции в световното развитие, които по някаква причина не са били забелязвани или са били омаловажавани.
       Последната вълна на терор е израз на въздействието на фактори и проблеми, които в продължение на десетилетия бяха игнорирани. В момента тези тенденции предизвикват събития, налагащи преоценка в плановете и действията на основните протагонисти в глобалната политика. Тези проблеми наложиха на администрацията на президента Буш да формулира нови приоритети, които да изведат борбата с тероризма и неговите разновидности на преден план в политиката на САЩ.
       Самочувствието на световен лидер определи веднага тази политика като глобална по своя характер. Каквито и да са решенията, тяхното въздействие върху световните процеси ще бъде многостранно и продължително. Отговорните фактори, в лицето на световните лидери и международните институции, са длъжни да обмислят добре решенията, които предстои да се вземат, и да отчитат, че действията им ще засегнат съдбата и на бъдещите поколения. Убеден съм, че такава отговорност не е по силите на една нация, била тя и най-могъщата световна сила.
       Да обвиниш противника е най-лесната част от сложния процес на вземането на решение. Ако не бъде изяснен и осмислен генезисът на явлението, прибързаното обвинение може да се окаже несправедливо и да доведе до погрешно и неефикасно действие.
       Първото предупреждение за възможна грешка при дефиниране на понятието тероризъм. С какво е по-различна саможертвата на собствената територия от саможертвата на територията на врага? Трябва да приемем, че мястото на действието не определя характера на самото действие. Отчитането му като фактор е предпоставка за двойнственост и неточност при дефиниране и изясняване на тероризма като обществен феномен.
       Друг важен фактор който изисква подробен анализ, е мотивацията за подобно агресивно поведение. По своите причини, действие и последици, тероризмът обикновено има политико-идеологическа окраска, но това също е следствие. В самата сърцевина на проблема стои икономическото състояние и качеството на живот. Огромната част от човечеството живее в условията на убийствена мизерия и непоносими условия, придружени с унизително и обидно отношение към неговите ценности и културни традиции. Желанието за промяна на съществуващото неравноправие търси своята мотивация. Когато нито един от миролюбивите способи не води до резултат, се търси силово решаване на проблема.
       Мотивацията за това трябва да бъде достатъчно силна, за да гарантира успех. Най-силният мотивиращ импулс за действие е на идеологическа основа, а най-силната идеология е религията. Тя е последното убежище на идентичността на нацията и индивида. И тук стигаме до основен момент - религията като идеология не може да бъде обвинявана или заклеймявана. Религиозността се засилва в моменти на всеобщо отчаяние и при чувство за безизходица. Тогава се поражда и мотивацията за саможертва на религиозна основа, която е страшна със своята разрушителна сила не само за обекта на неговата ненавист, но и за самия индивид. Готовността за саможертва може да се прояви не само в индивида, но и в нацията като цяло. Всичко това се подсилва като тенденция и се манипулира от заинтересувани сили, които могат да имат съвсем странични интереси.
      
       Формите и проявите на религиозна саможертва могат да бъдат различни. В най-общ план те зависят от еволюционното ниво на отделния член и на нацията като цяло. Могат да варират от пасивна съпротива под формата на смиреност до насилие като реакция на насилието. При мотивацията на религиозна основа моделът на съпротива зависи и от "възрастта" на религията. Всяко "по-млада" религия е по-категорична в маниера си на утвърждаване. Тези, които определят исляма като агресивен в своето разпространение, не трябва да забравят как се е налагало християнството в Азия, Африка и Латинска Америка през епохата на Средновековието и Великите географски открития.
       Ще бъде катастрофална грешка, ако борбата срещу тероризма се постави на плоскостта на религиозната непримиримост и това е вторият съществен извод. Някои определиха последните действия на терористите като война на исляма срещу християнството, но това трябва да се възприема като първосигнална реакция. Подобна постановка поставя противоречията на културологична основа, което ще бъде пагубно за човешката цивилизация, която е единна в своето съществуване и изява.
       Свидетели сме и на друго становище. В свои изказвания английският министър председател и американският президент определиха последните терористични действия като война на нецивилизовани сили срещу цивилизования свят. За врагове на цивилизацията се сочат не само отделни личности и групировки. Изброяват се също няколко суверенни държави. Обвиняват се като домакини на терористи, които с тези си действия застават срещу цивилизацията.
       В този случай би трябвало да се запитаме кой поставя етикетите и има ли право на това. Кой е цивилизован и кой не? Американският или европейският цивилизационен модел е мечтата на човечеството? Кой културен модел е по-цивилизован? Този, който се гради изцяло на материализма и личното благоденствие за сметка на другите, или който поставя идеала за социална справедливост като приоритет? Коя цивилизация има нужда да бъде защитавана? Тази, която се е развила и еволюирала в продължение на хиляди години, или която се утвърждава през последните столетия? Третият ни извод е - цивилизационното противопоставяне е крайно погрешен подход. Той също поражда културологичен антагонизъм, което е крайно опасно за бъдещото развитие на човечеството.
       Стигаме до причините, които пораждат тероризма. Откъде черпят сили неговите корени? Като форма на протест и метод за постигане на някакви цели по силов път тероризмът съществува отдавна. За нас е интересно неговото развитие в по-ново време и това е периодът на Студената война.
       Първата причина за днешните форми на тероризъм можем да търсим в погрешната стратегия за геополитиката на великите сили през последните 50 г. Началото беше поставено с тяхната инициатива да разделят населението на цели държави, като противопоставят едната му половина на другата /Корея, Индонезия, Конго, Ангола, Виетнам, Унгария, Чехословакия, Чили, Никарагуа, Афганистан/. В най-ново време придобитият азиатски и латиноамерикански опит успешно беше пренесен в сърцето на "цивилизования свят"- СФРЮ, Югославия, Македония. Тези вътрешни войни бяха характерни със своята жестокост и извратени методи на действие. Особено впечатление правят събитията на Балканите, когато светът вече се възприемаше като еднополюсен. В този регион военни действия се водят в продължение на 11 години и процесът е с тенденция да продължи. Според Глобал Трендс 2015, чието изготвяне е под патронажа на разузнавателната общност на САЩ, размирици на Балканите се очакват до 2015 г. Натрапва се мисълта, че някой има интерес от всичко това.
       За провеждането на подобна политика имат "заслуга" и разузнавателните служби на основните протагонисти. След 60-те години на XX век специалните служби започнаха да играят важна роля в реализацията на някои специфични цели на геополитиката. В тяхно лице свръхсилите виждаха възможността отделни лица или групировки да се използват за ликвидиране или компрометация на неудобни лидери /Патрис Лумумба, Даг Хамаршелд, Фидел Кастро, Салвадор Алиенде, Нориега и др./. Тези действия вече бяха една от "чистите" форми на съвременния тероризъм. Преките изпълнители на "мокри поръчки" натрупаха богат опит, което наложи нова организация и управление на дейността им. Конспиративността в действията беше издигната на много високо професионално ниво /Червените Бригади, Баадер - Майнхоф и др./. Този период е характерен със засилена власт и самостоятелност на специалните служби на някои държави.
       Втората причина за появата на тероризма в съвременните му форми трябва да потърсим в терористичния характер на тактиката на "цивилизованите " държави в провеждането на тяхната регионална и глобална политика през последните десетилетия. Поради тясно национални или регионални интереси някои конфликти бяха поддържани непрекъснато, а други превърнати в тлеещи, готови при определени условия да се разгорят с пълна сила. От една страна се даваха помощи за Афганистан, а от друга - на талибаните се доставяха оръжия и пари, като с това се гарантираха междуособиците сред племенните вождове; в Балканския регион военните конфликти продължават вече 11 години, докато при добро желание те можеха да бъдат избегнати;
       толерират се силовите действия на Израел при решаване на Близкоизточния конфликт и т.н.
       Днес не можем да кажем къде са терористите и кой е техният домакин. Петима от пилотите на самоубийствените полети в САЩ са обучавани от американски инструктори и на американска територия. Лица, имащи отношение към унищожаването ги Световния търговски център, бяха арестувани в Китай. Част от организацията на терористичните актове е планирана на територията на Германия. Някои терористи са ползвали белгийски паспорти, поради занижения контрол на тяхното издаване. Самолетите се врязаха на оптимална височина в небостъргачите и така горната част на сградата постепенно смачка долните етажи със своята тежест. Дали някой не се е консултирал с проектантите, които са японци? Някои подсказват, че ден преди атентатите усилено са се продавали акции на въздушните компании. Дали някой предварително не е знаел, но си е мълчал поради финансови интереси?
       Анализът показва, че колкото и да е богат Бин Ладен не може сам да организира и ръководи толкова сложна система. Той наистина може да не е прекият извършител, а само част от логистичната подкрепа на действията на една международна структура, която много трудно може да бъде унищожена. Ако това се окаже вярно, постановката, че причината за военните действия в Афганистан е отказът талибаните да предадат Осама бин Ладен, ще бъде погрешна. Неговият арест или убийство няма да сложи край на тероризма. Събитието обаче може да бъде използвано като повод за "успешно" приключване на военната операция. Но и в този случай най-вероятната реакция на ислямските държави ще бъде консолидация в становищата и координация на действията против общия враг, който няма да се идентифицира само със САЩ.
       Стремежът към глобален капитализъм на основата на регионална или национална консумативна обезпеченост трябва да се замени с политика за постигане на модел на минимално-достагьчна справедливост в световното развитие, която ще гарантира устойчиво състояние на глобална сигурност. Нарастващият страх от тероризма и ужасът от бъдещите му прояви, които със сигурност предстоят, трябва да постави началото на нова глобална политика, провеждана на принципите на социалната справедливост и взаимното уважение. Това е надеждата не на европейската или американската, а на човешката цивилизация.