НОВИЯТ ХАРАКТЕР НА ТЕРОРИЗМА ИЗИСКВА НОВО ПОЛИТИЧЕСКО ПОВЕДЕНИЕ Печат
Автор проф.Нансен Бехар   
Неделя, 01 Юли 2001 03:04
Събитията в САЩ от 11септември предизвикаха много въпроси и различни по характер емоционални реакции. Родиха се нови идеи и нови щампи. Може би най-разпространената от последните е, че светът вече не е същият, без непременно да се анализира какво стои зад това твърдение.
       Би могло да се каже, че една основна последица от терористичните актове срещу Световния търговски център и Пентагона е фактът, че у много държави вече съществува твърда решимост за предприемане на общи антитерористични мерки и създаване на антитерористични коалиции. Поражда се намерението не само да се сдържа, а с всички средства - политически, икономически, финансови и военни - да се унищожи тероризмът, макар и в рамките на по-дълъг период. Светът се придвижва напред - от тезата за ограничаване към тезата за унищожаване на явлението. В коментарите и анализите след нападенията се говори за следващите 10 години, което подсказва, че държавите трябва да са подготвени за дълготрайна дейност - дипломатическа и военнополитическа, за ново външно- и вътрешнополитическо поведение.


       Понятието терор в латински означава ужас, страх. Независимо от лозунгите - религиозни, идеологически, зад които се крие, тероризмът преследва преди всичко политически цели. През 60-те и 70-те години екстремизмът се определяше като ляв и десен. Левият екстремизъм прокламираше класовата борба срещу световната буржоазия, десният също имаше своите лозунги. Спрямо тероризма на новия век трудно може да се прецизира етикетът. Свидетели сме как развитието му го превърна в глобална система с претенции за глобални цели - да се накажат определени държави /в случая САЩ/, да се ликвидират цели нации /еврейската /, да се налагат със сила обичаи. Последното е вторична черта на съвременния тероризъм, но за съжаление се подчертава в редица изказвания на представители на ислямските страни. Т.е.има един тов тип тероризъм, който изисква и нов тип антитерористична коалиция.

       Какви нови геополитически промени са или ще бъдат налице през следващите няколко години?

       Първо, изменят се отношенията между САЩ и техните съюзници, на първо място Европа. Второ, в самата Европа протичат различни по своя днамизъм процеси за присъединяване към антитерористичните действия. Например, Великобритания е заявила всестранна подкрепа, докато Франция е по-гъвкава, преследвайки специфичните характеристики на външната политика, която води от десетилетия. Трето, променят се и отношенията между САЩ и Русия. Няма съмнение, че руското разузнаване показа предимство пред американското в създалата се обстановка. Не случайно Русия е тази, която посочи най-точно възможните убежища на бен Ладен. По тази линия протича бърз процес на сближаване между двете свръхсили. В хода на този процес обаче съществува опасност светът да се поляризира по нова ос. Досега бяха познати различни конфигурации на геополитически противостояния: Изток - Запад, Север - Юг и пр. Сега съществува опасност от създаване на нова ос: западните държави, т.нар. цивилизован свят, срещу страните, които поддържат пряко или непряко тероризма. Някои автори считата, че друга възможност е противопоставянето на страните-производителки на петрол срещу тези, които са зависими от вноса на енергоносители. Тезата за сблъсъка между цивилизациите, между исляма и християнството, която се експлоатира в публичното пространство, е атрактивна, но не е съдържателна, въпреки че самите ръководители на ислямски държави, без да имат интерес, слагат акцент на свързването на исляма с държавите, които подкрепят тероризма. Западните държави се въздържат и дистанцират от такова крайно схващане и това е един от парадоксите на настоящия момент.
       Четвърто, не стоят встрани от геополитическите процеси Индия и Китай. Те ще бъдат несъмнено въвлечени в глобалната битка срещу тероризма и биха могли да бъдат обект на терористични атаки.

       Какви са последиците и изводите за България от протичащите процеси в света?

       Най-напред трябва да се води умна, квалифицирана, точна и гъвкава външна политика. Да се заяви категорично, че България няма друг път освен присъединяване към оформящата се антитерористична коалиция, която обхваща вече над 100 държави. Явно е, че целта трябва да бъде към нея да се присъединят мюсюлмански и ислямски държави, т.е. коалицията да придобие глобален характер. До момента сме свидетели само на деклариране на целите, но няма институтционална мрежа, която да легитимира и определи характера на процеса на присъединяване. България като малка и уязвима страна трябва да се съобразява и с някои икономически реалности. Нашата политика трябва да бъде свързана с подсигуряване на алтернативни източници на енергоносители, ненарушаване на установили се исторически икономически връзки с държави, които в бъдеще биха могли да проявят пристрастност към държавите, които биха били обект на удар от САЩ и съюзниците. Особено важно е всеки момент от политиката на българската държава за присъединяване към глобалната коалиция да бъде свързан с много чувствителна преценка на интересите и привързаността към една или друга форма на съюз на Балканите. Точно преценяване на баланса на силите в региона. Да не се допуснат изяви в стремежа да се присъединим към цивилизования свят, които биха влошили отношенията ни с някои от страните в региона. Имаше някои изказвания от наши политици, че България се присъединява към военна коалиция. Това е вредно, защото тогава страната ни няма да бъде протектирана от нормите на международното право, действащи в мирно време. Присъединяване към антитерористична коалиция не означава непременно военна. Трябва да се има пред вид, че самото понятие "суверенитет" в антитерористичната коалиция се стеснява, защото тероризмът като глобално явление преминава през различни държави, вкл. през България - трафик на оръжие, наркотици, терористични групи, и затова България като част от този път не може да бъде извън някои общоевропейски решения. Вече се говори за нов европейски мандат за задържане и издирване на терористите на европейска територия - не на територията на европейските държави, което е нова формулировка и тя засяга не само страни в ЕС, но и тези извън него.
       В нормативно отношение първата потребност е да се преработи концепцията за национална сигурност на България. Такава, каквато е в момента, тя отразява желанието на една управляваща доскоро сила да създаде виждане за благоприятен климат във външнополитическите отношения на държавата. Тя целеше да се създаде доктрина, която да аргументира намаляването на въоръжените сили на РБ. В този документ, оценен с днешна дата, има неточни оценки за това, че в България няма рискови заплахи за националната сигурност, че протича процес на стабилизиране на Балканите, дори Македония се посочва като стабилизиращ фактор и т.н. Крайно време е да се създаде ред и в нормативната база за управление на кризите. В настоящия закон, гледан на първо четене от 38-то Народно събрание, са заложени тези от западни документи, с неточно използване на терминологията. Нужно е да се регламентира нормативно справяне, а не управление на кризите, тъй като ние като държава нямаме ресурс да ги управляваме.
       Другата сериозна потребност е да се създаде у населението т.нар. антитерористичен рефлекс - как да се реагира в кризисни ситуации, и да се отдели сериозно внимание на превантивните мерки. Приетият от 38-то Народно събрание Закон за досиетата създава големи пречки за съдействие на органите на МВР от страна на гражданите.
       Въпросите, които се обсъждат на настоящата конференция, са изключително важни. Убеден съм, че дискусията ще допринесе за изграждането на действителен модел на вътрешно- и външнополитическо поведение.