ДИПЛОМАЦИЯТА - НАКЪДЕ СЛЕД 11 СЕПТЕМВРИ? Печат
Автор Валентин Радомирски   
Сряда, 01 Август 2001 03:00
На 11 септември президентът на единствената световна суперсила обяви, че страната му се намира в състояние на война. Като се има предвид емоционалнато въздействие на ужасяващите картини от срутващите се кули на Световния търговски център, това изявление в първите часове не стана център на вниманието на обществеността в света.
       Историята на Америка до началото на Втората световна война е белязана с борбата между изолационализма и привържениците на тенденцията, която сега се нарича глобализъм. През последните 50 години на миналия век изолационалистите бяха изолирани напълно от властовите институции в САЩ. Една от основните причини беше схващането, че САЩ са неуязвими, след като през 70-те години беше всеобщо прието мнението, че в ядрената война не може да има победител и това прави заплахата от ядрено нападение нищожна. Ударите на 11 септември сринаха за няколко минути заблудата. На тази база през първите няколко дни малцината привърженици на изолационализма се опитаха да кажат, че една от причините за атаките срещу САЩ е цялостната им досегашна политика и тя трябва да бъде променена. Много бързо обаче те отново бяха заглушени и оттогава досега действието се развива под контрола на глобалистите.
       Америка наистина е в състояние на война, въпреки че на този етап /до 2 октомври - бел.р./ все още не се провеждат военни действия нито на нейна, нито на чужда територия. Доказателствата, че правителството на САЩ счита напълно сериозно състоянието на война, са изцяло убедителни.
       За първи път от създаването на НАТО беше задействан чл. 5 и въпреки близо двуседмичното колебание на някои от американските съюзници, той беше приет от алианса след продължителен и силен американски натиск. Беше обявена "пълна бойна готовност" на американските въоръжени сили - нещо, което не е осъществявано от десетилетия. Междувпрочем, доколкото стана известно и руските въоръжени сили са били приведени в същото състояние за около 45 минути, което изключително прилича на ситуацията от времето на "Кубинската криза" през 60-те години. Президентът Буш обяви частична мобилизация на 50 хиляди запасни чинове (подобно широкомащабно мероприятие не е осъществявано през последните 10 години). За пръв път от Втората световна война насам Министерството на финансите пусна военни облигации за финансирането на военните действия.
       Всичко това убедително показва, че САЩ се готвят най-отговорно за война. При това, необявена официално, както беше необявена войната в Персийкия залив и войната срещу Югославия.
       Но когато една страна или коалиция води война, пред нея застават два основни въпроса: Кой е противникът? Кои са съюзниците?
       И ако в гореспоменатите две войни противникът беше известен - Ирак и Сърбия съответно, то в сегашния случай противникът не е държава, а нямащото общоприета дефиниция понятие "тероризъм". По мое мнение, липсата на ясно обозначен противник дава основание да я наречем "втора странна война" .
       В този смисъл вторият от двата въпроса, а именно "кои са съюзниците", изведнъж през първите дни след 11 септември придоби далеч по-голямо значение и измести на заден план въпроса за противника. Не случайно в първите 48 часа след взривовете в Ню Йорк и Вашингтон Буш заяви, че сега "Америка ще разбере кои са истинските й приятели". Последвалите многобройни и на най-различно ниво визити в редица държави бяха логично следствие на този подход, който постепенно се разкри като силово налагане на американската версия за случилото се.
       Независимо от предприетите действия обаче, САЩ не успяха да обединят световната общественост. Към днешен ден / 2 октомври - бел.р./ се твърди, че около 40 държави напълно са готови да застанат на позицията на САЩ и други 40 са готови да окажат частична помощ. Т.е. общата цифра е по-малко от 50 % от държавите-членки на ООН.
       Без да се изключват различните интереси, които всяка една държава вижда за себе си като засегнати или можещи да бъдат оползотворени, основната причина според мен е все пак въпросът за противника. За пръв път в историята на войните той не е държава или народ, а групи от хора, обединени на базата на принципи и идеологеми, които не съответстват на досега приетите в политическото и дипломатическото пространство на света. Но след като няма общоприета дефиниция за понятието "тероризъм", тогава не е ли възможно всеки потенциален противник да бъде обявяван за терорист? Дори това да са цяла държава и народ. Тази изключително опасна тенденция е следствие на утвърдената през XX век практика за прилагане на "двойни стандарти" във външната политика от всички основни играчи на световната сцена. Именно липсата на демокрация във външната политика води към изискването да се оправдават собствените неморални действия чрез предварителното легитимиране на противника като неморален. След отмирането на основните противници на американската демокрация през XX век - нацизма и комунизма, най-твърдолинейните поддръжници на глобализма изпитваха остра нужда от нов подобен враг. И тероризмът им дава такъв шанс. Доказателство за това са думите на началника на обединените щабове на ВС на САЩ, който заяви пред журналисти, че той не познава "немръсна война и не очаквайте, че тази ще бъде различна".
       Пред американските политици след 11 септември остро стои въпросът каква да бъде политиката им оттук насетне. Посочени бяха някои от причините за тероризма - социални, икономически, релиогиозни. Много малко обаче бяха гласовете, които прозвучаха в подкрепа на тезата, че международните отношения не са демократизирани и че схващането за "либералната демокрация" не се отнася до тях. А именно в това е една от основните причини за пораждането на най-крайните форми на насилие в света.
       След събитията в САЩ и в света започна сериозен дебат по този въпрос. Една много важна страна от него е опитът да се предвиди каква насока ще предприеме американската външна политика.
       Макар и твърде рано, нека се опитаме само 20 дни след 11 септември да прогнозираме какво може да се очаква.
       Два са основните варианта пред американските политици:
       А. Обновена политика.

       В САЩ се осъзнава, че политиката им на незачитане на трудно формулираните и приети от международната общност принципи на международни отношения, когато те влизат в противоречие с американски държавни или корпоративни интереси, не може да продължава, защото предизвиква неприемливи за тях отговори. В резултат се предизвиква обновяване на политиката.
       Това би означавало, че САЩ ще престанат да принизяват ролята на ООН (тенденция, която те поддържат от средата на 70-те години, тъй като организацията им пречи да предприемат стъпки, които смятат за защитаващи американския национален интерес) и ще се престанат да нарушават общоприетите норми на международното право. Такъв подход би изисквал да се съобразяват много по-често с позициите на останалите държави, а това на практика би довело до ограничаване на силовия им подход. Крайните привърженици на глобализма обаче твърдят, че лишаването от силовия подход ще доведе до "ограничаване на суверенитета" на страната им, лишавайки ги от правото сами да определят с кого и по какви причини да воюват.
       Б. Модернизирана политика.
       Хенри Кисинджър използва термина преди няколко дни в свое изказване. Същността му се състоеше в това, че САЩ не трябва да променят своите основни геополитически цели и схващания, а да ускорят тяхната реализация. Оправдание за някои от неприемливите за световната общественост действия им давал тероризмът.
       Последните десет дни от септември потвърждават тази теза. Появиха се списъци с държави, "даващи подслон на терористи", "оказващи подслон на терористи" и т.н. В един от тези списъци попадна и нашата страна. Въведоха се строги ограничения за редица финансови сделки под предлог, че така ще се спрат паричните потоци за терористите. В САЩ се предлага да бъдат въведени регулативни режими, които на практика ще позволяват на държавата да бъде практически информирана за всички действия на своите поданици и техния бизнес (новите лични карти с микрочипове). Ако това стане при тях, може да се очаква, че ще бъде налагано и като световна практика.
       В същия този контекст може да се преосмисли и относителната тежест на дипомацията и специалните служби във външната политика. Забелязалата се през втората половина на 20 век тенденция за все по-тясно преплитане на дипломацията, разузнаването и контраразузнаването очевидно ще се усили рязко след 11 септември. Може да се очаква в краткосрочен план контраразузнаването да получи далеч по-големи правомощия от досегашните си. Но всеизвестно е, че репресивните органи са по-близки до него, отколкото до разузнаването или дипломацията.
       Нещо от това да ви напомня Оруел?…
       Очевидно е обаче, че шансовете на този етап клонят с голямо преимущество към вариант Б. По тази причина основните въпроси, над които ще разсъждават анализаторите през следващите месеци ще бъдат доколко и докъде ще се разраства "модернизацията" на американската външна политика.
       Ако проектираме така създалата се обстановка в света към България, възниква поредица въпроси. Можем ли да използваме развитието на събитията за ограничаване дейността на различни крайни религиозни крила, които проявяват особена активност в отделни райони на България? Ще се определим ли дали да наричаме "бунтовници" или "терористи" албанските сепаратисти в Македония? Можем ли да извлечем изгода от затоплянето в американско-руските отношения, за да не сме принудени да избираме само едната от тези две страни?