КОГО ОБСЛУЖВА ТЕРОРИЗМЪТ? Печат
Автор д-р Минчо Христов   
Сряда, 01 Август 2001 03:04
Какво общо биха могли да имат кървавите атентати срещу Световния търговски център и Пентагона, взривяването на жилищни сгради в Русия, кланетата в Алжир, терористите от ИРА, необявената война срещу режима на Фидел Кастро или убийството на десетки босненски мюсюлмани на пазара "Меркале" в Сараево? Повечето хора убедено биха отговорили, че общо няма. Неотдавна обаче световната общественост беше скандализирана от няколко разкрития. Офицери от службите за сигурност на Алжир признаха как, преоблечени като ислямисти, са участвали в кланета на мирни граждани. Британското разузнаване МИ-5 оповести, че се въздържа да подава информация относно ИРА на своите американски "съюзници", защото "съществували подозрения, че информацията стигала до структурите на ИРА". Скандални бяха и хипотезите на някои политолози, че атентатите, сринали няколко жилищни сгради в Русия, са допринесли за консолидацията на властта и са се явили "необходимият претекст" за руската военна намеса в Чечения.
       Истинска вълна от възмущение предизвика обаче издателят Линдън Ларуш, който в прав текст заяви, че атентатите срещу Световния търговски център и Пентагона не биха могли да бъдат извършени без съучастието на "зловредни елементи" сред военните в САЩ. Подобно е мнението на бившия шеф на военното разузнаване на Пакистан ген. Хамид Гул, според който пък очевидните виновници са "МОСАД и американските му съдружници". Някой ще каже, че твърденията на един пакистански генерал са пристрастни, че са ислямистка пропаганда и целят оправдаването на бен Ладен и неговите главорези. Това наистина би прозвучало убедително, ако наскоро не беше излязла книгата на Джеймз Бомфорд "Гнездо на тайни. Анатомия на ултрасекретната Национална агенция за сигурност". В нея авторът цитира няколко документа, изпратени от Лаймън Лемницър -председател на Съвета на началник щабовете, до военния министър Робърт Макнамара малко преди Карибската криза през 1962 година. "Можем да взривим кораб в залива Гуантанамо и да обвиним Куба" или "да осъществим терористична кампания от името на комунистическа Куба в района на Майами, в други градове на Флорида и дори във Вашингтон", предлага Лемницър. И допълва: "Списъкът на жертвите във вестниците ще предизвика полезна вълна от национално възмущение". Всъщност взривяването на собствени кораби не е новост в американската история. През 1898 година в Хавана е взривен военният кораб "Майн". За гибелта на десетки американски моряци са обвинени естествено "испанските терористи" и трагичният инцидент става претекст за обявяване на войната между САЩ и Испания. Едва години по-късно изследователите ще открият, че корабът всъщност е взривен отвътре.
       Подобни разкрития повдигат логичния въпрос дали не участват понякога представители на официалната власт в нагнетяването на политическо напрежение и нестабилност? Според американския политолог Ноам Чомски, при т.нар. западна демокрация хората реално са държани настрана от управлението на собствените им дела, а средствата за информация са с ограничен достъп и под строг контрол. Чомски твърди, че чрез пропагандни манипулации и дезинформация в обществото се постигат желаните нагласи и поведение. Като пример за ефекта от държавната пропаганда авторът дава фабрикуваните през Първата световна война от британското министерство на пропагандата жестокости като "белгийски бебета с отскубнати ръчички", които са "набучени върху немски щикове". Подобни ужасяващи неща доста успешно моделират общественото мнение и днес. Конкретен пример - десетките убити от снаряд мюсюлмани на пазара Меркале в Сараево през 1994 година. Събитието послужи като претекст за активна офанзива срещу босненските сърби, независимо че се оказа, че снарядът е долетял от позициите на мюсюлманите.
       Според Чомски, вниманието на хората постоянно трябва да бъде отвличано от истинските виновници за техните несгоди. Според него, ако политическият цирк и телевизионните сериали не са достатъчни, налага се те да бъдат стреснати с врагове. Дали това ще бъдат мафията, комунизмът, ислямският фундаментализъм или международният тероризъм е въпрос на избор. Ако ги няма, и тук е основното послание на Чомски, те се създават, за да могат "демократичните" правителства да се борят срещу тях. И естествено да ги побеждават.
       "Образът на врага" обикновено носи политически дивиденти и обществено доверие на всяко правителство. Колкото по-жестоки са действията на този "враг" (реален или измислен), толкова по-силна е и подкрепата - вътрешна и международна - към официалната власт. Така всяко правителство, дори и най-непопулярното, може да придобие обществена легитимност и подкрепа. Точно това стана след кървавите атентати в Русия, където загинаха няколкостотин невинни граждани. Без тях навлизането на руски войски в Чечения едва ли би било възможно. Тогава много анализатори заговориха за отклоняване на общественото внимание от свързаните с финансови скандали руски олигарси и обкръжението на Елцин. Не може да се твърди със сигурност разбира се, че алжирското, руското или американското правителства умишлено са избивали свои граждани. Не може обаче да се твърди и че политически или финансови кръгове, свързани с тези правителства или техните специални служби, не са го правили. Защо ислямистите ще настройват своите съграждани против себе си, след като имаха достатъчно популярност, за да спечелят изборите в Алжир? Защо чеченските полеви командири ще настройват руското обществено мнение против себе си и ще предизвикват военната интервенция на Русия като взривяват мирни граждани? Случайно ли Шамил Басаев толкова настойчиво и категорично отричаше каквато и да е съпричастност с атентатите в Русия? Защо бен Ладен не фигурираше сред осъдените четирима атентатори от Кения и Танзания? Защо не се оповестят "неопровержими"-те, според западните политици, доказателства за неговото участие в атентатите на 11 септември? Защо никой американски или друг международен съд не осъди бен Ладен и неговите съучастници въз основа на тези доказателства? През 1933 година хитлеристка Германия осигури публичен процес на обвинените в подпалването на Райхстага. Нима днес американската демокрация не може да осигури такъв процес на шепа терористи?
       Въпросите могат да продължат и в друга посока. Ще бъдат ли разследвани "подозрително големите обеми" на търговия с акции на основните авиационни и застрахователни компании непосредствено преди атентатите? И което е далеч по-важно - ще бъдат ли оповестени публично онези, които стоят зад тези сделки или ще бъдат прикрити по подобие на скандала "Иран-Контрас"?
       А може би зад тези престъпления се крият някакви други, по-могъщи интереси? Не беше ли бен Ладен обучен и финансиран от ЦРУ? Защо американската администрация си затваряше и продължава да си затваря очите за базите на Ладен в Босна, Косово и Македония или в Алжир и Чечения? Всъщност точно Русия и Алжир са сред крупните доставчици на газ за Европа. През Чечения преминаваше основният нефтопровод, който свързва азерския нефт с руската енергийна система. А през Балканите минават алтернативните на руските нефтопроводи трасета, свързващи грузинските терминали с други черноморски пристанища. Естествено е да се запитаме кой може да има интерес от трайната дестабилизация на тези региони. На първо място това могат да бъдат някои петролни държави от Близкия Изток и особено Саудитска Арабия. Колкото по-малко каспийски нефт достигне до европейските пазари, толкова по-облагодетелствани ще бъдат традиционните петролни производители. Същото важи и за алжирския газ. Според официалната версия бен Ладен бил в лоши отношения с официален Риад, а Вашингтон го бе обявил за един от най-търсените терористи заради атентатите в Кения и Танзания. Прави впечатление, че дейността на бен Ладен се концентрира изключително в ключови за нефтения и газов пренос региони - Прикаспийските държави, Балканите, Афганистан, Алжир, Либия. Всъщност на всички тези места действията на саудитския милионер съвпадат изцяло с интересите на Саудитска Арабия. Което напълно обяснява разкритията на журналиста Сеймън Хирш, че от 1996 година Саудитска Арабия щедро финансира групировката на Ладен "Ал Каида". Колкото и парадоксално да звучи, неговите действия съвпадат и с интересите на САЩ, доколкото конфликтите, в които Ладен участваше, водеха до отслабване на Европейския съюз като основен конкурент на САЩ. Неслучайно американското правителство не се е ангажирало с критика на дейността му в Босна, Албания, Косово и Македония, където Ладен подпомагаше и продължава да подпомага мюсюлманския екстремизъм. На определен етап от своето развитие, предупреди преди няколко години Бжежински, "действително обединеният и могъщ Европейски съюз" ще стане "труден икономико-технологически конкурент", защото "геополитическите му интереси в Близкия изток и други места по света вероятно значително ще се различават от тези на Америка".
       Поредицата въпроси се обогатява с още един - защо Афганистан сега е в центъра на американския "ответен удар"? С какво е толкова важна тази изостанала страна, която бе върната столетия назад от талибаните? В геополитически план Афганистан е толкова важен за Азия, колкото Балканите за Европа. Оттук могат да преминат или пък да не преминат основните газови и петролни трасета от богатия Каспийски регион към Пакистан, Индия, Китай - близо 1/3 от световното население. А от достъпа на енергоресурси зависи развитието и конкурентността на всяка една икономика. Според Бжежински, Европа съсредоточава "значителна част от световната политическа и икономическа мощ", докато "Азия се превръща в жизненоважен център на икономически растеж и на засилващо се политическо влияние". "От решаващо значение е - пише Бжежински - да не се допусне зараждането на евразийски претендент, който да се превърне в съперник на Америка". И още: "От изключително значение е как Америка "дирижира" Евразия... Всички политически и икономически конкуренти на американското превъзходство са от Евразия. Като цяло Евразийската мощ далеч превъзхожда тази на Америка. За късмет на Съединените Щати Евразия е прекалено голяма, за да бъде политически единна". За още по-голям късмет на САЩ обаче по трасетата на каспийския газ и петрол както на изток (Балканите, Кавказ), така и на запад (Афганистан, Кашмир, Казахстан) "случайно" са възникнали локални конфликти, които правят невъзможна реализацията на всякакви енергийни проекти. За да бъде американският "късмет" наистина пълен, все още продължава ембаргото срещу износа на иракски петрол, ограниченията на американското законодателство срещу Либия и Иран, кризата в Близкия изток и нестабилността в Алжир, който доставя близо 25% от природния газ за Европа. В този смисъл обяснението на бившия шеф на пакистанското военно разузнаване за атентатите от 11 септември не изглежда лишено от логика: "Израел даде на семейство Буш възможност каквато те търсеха: да получат контрол над Каспийския басейн чрез военно присъствие в Централна Азия". Според доклад на ООН режимът на талибаните е провел една от най-успешните програми в световната история срещу производството на наркотици. През 2000 година в Афганистан е произведен 3 276 тона суров опиум, докато през 2001 производството е само 185 тона. При това почти цялото количество е произведено в зони, контролирани от Северния Алианс, днес основен съюзник на САЩ и Русия. Дали атаката срещу Афганистан не е всъщност реакция на засегнати от талибаните мощни наркоинтереси? Това обаче е друга тема.
       Винаги е било трудно да се дефинират истинските подбуди на преките участници в терористични актове. Далеч по-важно е да се разкрият икономическите или геостратегически интереси, които ги подпомагат. Като например интересите, които спомагаха за дестабилизирането на Армения, Азербайджан, Афганистан, Грузия, Чечения, Алжир. Или пък онези интереси, които провокираха войната между Иран и Ирак, окупацията на Кувейт, или които допринасят днес за дестабилизирането на Чечения и Русия. Или пък които са заложили часовниковия механизъм на Балканите.