СЪВРЕМЕННИЯТ ТЕРОРИЗЪМ – СЪЩНОСТ, ПРОЯВЛЕНИЯ, ПРЕВЕНЦИЯ Печат
Автор Д-р Васкен Кантарджиев   
Четвъртък, 01 Юли 2004 03:00
ЕКСПЕРТНА КРЪГЛА МАСА ОРГАНИЗИРАНА ОТ БДД, ПОД ПАТРОНАЖА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
“ ТЕРОРИЗМЪТ СЛЕД МАДРИД-2004-НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ”

Д-р Васкен Кантарджиев- член на БДД

Понятието “тероризъм” е дефинирано за първи път след Великата Френска Революция от 1789 г. В “Приложение” към “Dictionnaire de l’Academie Francaise” е вписано: “systeme, regime de la terreure…”. Закономерно е времето на появата на това понятие, защото нито робовладелския строй, нито феодализма се нуждаят да дефинират, да обосновават и да оправдават терора – този почти единствен инструмент за поддържане и укрепване на държавното управление преди капитализма. Великата Френска Революция, прокламирала Принципите Свобода, Равенство и Братство, веднага установява, че тези принципи са неприложими срещу бясната съпротива на свалената от власт феодална аристокрация. За да удържат току-що осъществената смяна на властта якобинците са принудени да обосноват и да приложат терора като политически инструмент за постигане на поставената политическа цел.
Тази същност на терора и до днес остава непроменена – прилагане на специфични методи, изразяващи се в убийства на държавни дейци и безчинства над мирното население за постигане главно на политически цели. Това означава, че терорът е само тактика, че цел на терористите не е конкретен противник във военния смисъл на думата и поради това в борбата срещу терористични акции класическите средства за война не могат да доведат до успех.
От своя страна поставянето на каквато и да е политическа цел е резултат от добре обмислен, обоснован и в повечето случаи неотменим политически интерес и може да предпоставя прилагането на терор, ако съотношението на силите се развива във вреда на тези, които представят политическия интерес и остава все по-малко време за постигане на политическата цел.
Същността на съвременния тероризъм може да се обясни, ако се установи доминиращия политически интерес на “великите сили” понастоящем, а това е борбата за овладяване на крупните нефтени и газови находища, обусловена от възможността за възникване на световна енергийна криза поради изчерпване, след около 40 – 80 години, на нефта и природния газ като енергийни източници. Според BP Statistical Review of World Energy, публикуван на 16.06.2004 г., доказаните запаси на нефт в света са 1147,7 милиарда барела и ще стигнат за още 41 години. При това тези запаси са разпределени ето така:

22,9% (262,7 милиарда барела): в Саудитска Арабия,
11,4% (130,7 милиарда барела): в Иран,
10.0% (115,0 милиарда барела): в Ирак,
8.5% (97,8 милиарда барела): в ОАЕ,
8,4% (96,5 милиарда барела): в Кувейт,
6,8% (78,0 милиарда барела): във Венецуела,
6.0% (69,1 милиарда барела): в Русия,
2,7% (30,7 милиарда барела): в САЩ,
0.8% (9.0 милиарда барела): в Казахстан,
0,6% (7.0 милиарда барела): в Азербайджан,
0,1% (0.6 милиарда барела): в Узбекистан,
0.09% (0,5 милиарда барела): в Туркменистан.

Нека да вникнем в тези данни: 5 държави – Ирак, Иран, Саудитска Арабия, ОАЕ и Кувейт притежават 61,2% от световните нефтени запаси, САЩ – само 2,7%, а разположените около 5-те държави страни от ОНД – 1,59%, което е съизмеримо равно на притежаваното от САЩ поради огромните е все още неустановени с точност запаси на Каспийско море! А Русия, със своите 6%, притежава толкова, колкото САЩ и упоменатите страни от ОНД взети заедно!
От тук произтичат политическите цели на “великите сили” и на засегнатите от тях 5 страни:
САЩ, явявайки се най-големия консуматор на течни горива в света, бидейки единствената страна, в която броя на автомобилите е по-голям от броя на хората, безусловно и в дългосрочна периспектива ще се стремят да наложат на 5-те страни своята доминираща роля в тяхната икономика и политика.
САЩ, в средносрочна периспектива, ще се стремят да не допуснат “нефтено” сътрудничество на споменатите държави от ОНД с Русия.
САЩ, в краткосрочна периспектива, ще се стремят да превърнат България, Румъния и Турция в опорни пунктове за източване на нефта от Каспийско море и за “защита” на бъдещите нефтопроводи тук чрез създаване на нови, специфични военни бази тук.
САЩ, в краткосрочна периспектива, не са заинтересовани от умиротворяването на Балканите, Кавказ и Прикаспието, защото то ще ги лиши от обосновката за създаване на нови, специфични военни бази.
Русия все повече ще задълбочава своето широкомащабно военно сътрудничество с всички страни от ОНД, включително чрез създаване на сили за бързо реагиране.
Упоменатите 5 страни, след терористичното нападение над Ирак и неадекватната реакция на най-мощните страни в света, няма да разчитат на закрила от ООН, Европейския съюз, Русия и Китай и поради своята военна слабост спрямо САЩ ще им противодействуват в дългосрочна периспектива чрез нетрадиционни и неофициални политически действа, включително и с терористични мероприятия.
Поради нарушеното единство на Запада в сравнение с времето на Студената война по отношение на основния политически интерес на съвременността, показател за което е първо, наличието на различни документи относно борбата с тероризма, изготвени от Европейския съюз и НАТО, и второ, липсата на обща външна политика и политика на сигурност на страните от Европейския съюз, основната политическа цел на Европейския съюз в дългосрочна периспектива ще бъде постигането на политически, икономически и търговски баланс на взаимоотношенията на разширения след 2007 г. Европейски съюз с Русия и максимално задълбочаване на сътрудничеството с Русия относно доставката на нефт и газ по изградените вече тръбопроводи.

Преди да бъдат потърсени най-неотложните стъпки, които трябва да предприеме България по отношение на всичко, което се обозначава като борба с тероризма, е нужно да бъдат дадени доказателства за направените изводи. Най-безспорни изглеждат следните:
През 90-те години на XX век в САЩ е разработен плана “Нов Близък Изток”, представляващ международно устройство и включващ както Израел, така и мирния процес в региона.
След идването си на власт неоконсерваторите на САЩ популяризират плана “Голям Близък Изток”, в който не е включен мирния процес. Но са включени всички арабски страни, Турция и Пакистан, т.е. обхваща се огромна и специфична “нефтоносна” територия от Средиземно Море до Индийския субконтинент. Целта е всички държави тук да бъдат принудени да симпатизират на САЩ, да обезпечат безопасността на Израел, да сключат мир с него, без при това да се урегулира арабско-израелския конфликт или да се балансират противоречията след успокояването на региона. Постигането на тази цел не означава неутрализиране на фундаментализма и пан-ислямизма (в ислямския свят борбата с фундаментализма се води вече 50 години, но “великите сили” скриват това от световното обществено мнение), а отнемане на възможността на която и да е държава в упоменатата огромна територия да има пълноценен суверенитет. Според САЩ това може да стане най-лесно, като се ликвидират съществуващите тук мощни и до голяма степен автономни организации, които са в състояние да им се противопоставят. Това е същността, която САЩ влагат в борбата с тероризма и тази същност предопределя, според плана “Голям Близък Изток”, начина, по който САЩ предвиждат да осъществят тук реформите и демократизацията – чрез предписания на американската администрация, несъобразена нито с местните условия, нито с исторически сложилите се дадености, нито със специфичния манталитет. Всичко това е резултат от схващането, превърнато в държавна политика, че демокрация, налагана със сила, предпоставя терора, а не го изключва.
Планът “Голям Близък Изток” е единствената нова стратегическа задача на Запада през следващото десетилетие, но трансатлантическите противоречия относно Ирак показват липсата на пълнота в тази стратегия, защото не се поставят като приоритети (прозападноевропейското) демократизиране на целия огромен регион, преодоляването на кризи и икономическото, взаимноизгодно съдействие.
Западът все още не е осмислил дълбочината и мащаба на произтеклите промени в света, и до днес не взема мерки спрямо действителните опасности. Показател за това е липсата на системи в сферата на безопасността. Такива системи не се създават, защото продължава воденето на външна политика, основана на НАТО-центризма, като се игнорира обстоятелството, че НАТО е бил създаден за да противодействува на СССР, който вече не съществува. Това е голяма грешка и е основна причина за провала на външната политика на Запада. Защото разширяването на НАТО по никакъв начин не подобри безопасността на гражданите в Мадрид, Лондон, Рим, Париж, Берлин или Атина. Докато ако Русия бъде привлечена към активно сътрудничество с НАТО, безопасността на всички тези граждани ще се повиши.
Сепаратизмът – една от най-опасните болести на съвремието – е продукт на съвременната политическа мисъл на САЩ, изразена от Хънтингтън. Той дели света на западни и незападни цивилизации, точно така, както разделят света и ислямските фундаменталисти. Хънтингтън отрича икономическите и политическите причини за конфликтите и свежда противопоставянето до цивилизационно – религиозно.?!? Това в същност е покана за ново разделяне на света, сега вече не на идеологически, а на цивилизационно религиозен принцип. За да се осъществи набелязаното разделение, от Балканите до Филипините вече е оформена дъга на нестабилност, която дори се обозначава като терористичен интернационал, който чрез бандитски формирования и чрез терор да осъществява сепаратизма. Особената опасност на албанския сепаратизъм се състои в това, че той неминуемо ще доведе до голяма война на Балканите, която веднага ще се пренесе и в Европа. Понастоящем единствено албанските сепаратисти са терористите на Балканите, защото само те се стремят с оръжие в ръка да променят границите, за да осъществят сепаратизма като следната политическа задача: създаване на екстремистки-настроена ислямска държава в центъра на Европа, която да включва Албания, Косово, Санджак, част от Босна, част от Македония и част от Черна Гора. Но…САЩ нямат намерение да останат на Балканите за достатъчно дълга историческа периспектива. Доказателството за това е, че въпреки направените първоначално шумни декларации и обещания, въпреки привличането на крупната американска компания “Бехтел”, САЩ напълно изоставиха най-важния за икономическото развитие и сътрудничеството на Балканите инвестиционен проект – изграждането на железопътната линия София – Скопие – Дураш – чрез която ще се осъществи реализацията на Транспортния коридор №8, свързващ Адриатическо и Черно Море.
В ход е военното обезпечаване на постигането на набелязаните политически цели. САЩ, чрез Началник щаба на сухопътните сили, генерал Питър Шумейкър, потвърдиха, че броя на 74 000-те американски войници в Германия ще бъде намален наполовина и пренасочен към Близкия Изток, Централна Азия или други “горещи точки”, а самолетите Ф-16 ще бъдат предислоцирани в Турция.
От своя страна Русия, Белорусия, Казахстан, Армения, Таджикистан, Киргизия и Узбекистан задълбочават общата подготовка на военни кадри, съвместното производство и модернизация на действуващите отбранителни системи и особено на ПВО, стратегическото партньорство, правото за взаимно използуване на военните си обекти и няма да допуснат използуването на своите територии от трети страни в ущърб на безопасността на която и да е от останалите страни.

Ето тази даденост на политически интереси, цели и тяхната реализация от страна на обектите на световната политика закономерно изискват такова поведение на Българската държава, което ще обезпечи опазването на населението и територията от терористични атаки и което се свежда главно в следното:
Трябва да разберем, че “борбата с тероризма” е политическа тактика на икономически най-мощните капиталистически държави, прилагана сега за да бъдат орязани прословутите “човешки права”, “опазването” на които беше едно от главите средства в идеологическата борба със социализма по време на Студената война, за да се провежда политика на поглъщане на малките държави, за да се осъществи разкол на човечеството по религиозен и цивилизационен принцип, за да бъдат заграбени енергийните резерви от течно гориво на света. Най-силното доказателство за всичко това е официалното признание на САЩ, че “борбата срещу тероризма” е натрапена като заместител на Студената война.
Нямаме право да игнорираме прилагания сега единствен метод от САЩ в международните отношения - унилатерализма, вземането на едностранни решения, монополизацията на външната помощ, изразяваща се в самостоятелното уреждане на всеки вътрешен, международен или междудържавен конфликт.
Следователно всяко българско участие в международни коалиции при решаването на международни конфликти неминуемо ни поставя в ролята на съучастници, които обаче не са в състояние сами да се защитят, не са адекватни на противодействуващите сили в конфликта. Това прави българите и българската държава много удобна цел да бъдат наказвани, за назидание на основните участници в конфликта. Това вече беше доказано след събитията от 11. Март 2004 г. в Мадрид.
Ето защо български военни не трябва да участвуват в каквито и да са “миротворчески” и “мироопазващи” операции в региона, обозначен като “Голям Близък Изток”, а да се посветят изцяло на международните мероприятия, целящи ликвидирането на възможността за сепаратизъм и тероризъм на Балканите.
Невъзможността да се изкоренят понастоящем причините, които пораждат и ще пораждат терористични акции, изискват от нас да приложим превенция по отношение на терористични атаки, което означава: ускорено сключване на споразумения с всички Балкански страни, със страните от ОНД и със страните от “Големия Близък Изток”, предвиждащи бързото създаване на механизми за контрол на движението на капитали, за непосредствени контакти между информационно-аналитичните подразделения на съответните министерства на вътрешните работи относно незаконната миграция, икономическата престъпност, бандитизма, трафика с хора и трафика с наркотици.
Постоянно трябва да се планират и осъществяват антитерористични мероприятия по безопасността на обекти с особена важност, както и защита на двустранни и многостранни инвестиционни проекти от криминални посегателства.
Незабавно трябва да се забрани дейността на всякакви псевдо християнски, ислямски и други секти, под чието прикритие главно се осъществява движението, дейността и подготовката на потенциалните терористи. Чуждестранните членове на тези секти и ортодоксалните им привърженици – българи трябва да бъдат прогонени за продължителен период от България.