„Бързата писта” за нови посланици и парашутисти Печат
Автор Катя Събева   
Неделя, 25 Март 2012 13:10

Бързата писта” за нови посланици и парашутисти
Катя Събева

Скандалът с екскурзията на премиера Бойко Борисов и неговото правителство, заедно с над 100 български бизнесмени, до Катар като че ли “затъмни” скандала с посланическите назначения, които бяха обявени на няколко порции през последните 2 месеца. Но така е в България на ГЕРБ – от скандал на скандал, единият потушава другия, третият напомня за първия или цели да бъде забравен и т.н. Публиката е напълно объркана, хладилникът – празен, но премиерът Борисов и неговият кумец Николай Младенов са винаги в бяло…

Но това не трябва да става причина да се пропуска “шоуто” с новите посланически номинации.

“Двойните стандарти” на Младенов и правителството на ГЕРБ, некомпетентността на управляващите следва да се показват и доказват непрекъснато. Толкова пъти, колкото те се появят на екрана на десетките български телевизии или други български медии, за да защитават своето безхаберие.

Настоящето четиво е за младеновите “стъклени похлупаци”, “бързата писта”, “зависимостите” и за … братовчеда. Вече са почти ясни посланиците, които ще сменят тези с досиетата. Чухме прекрасни слова в защита на тези решения от страна на външния ни министър и на президента Росен Плевнелиев. Премиерът Борисов гордо заяви, че Великобритания и Германия моментално били дали агремани на двамата нови посланици, за да се освободят от бившите ченгета. Заявлението се оказа твърде преувеличено, както би казал Нушич. Агреманите бяха получени повече от месец, след като бяха поискани – нещо обичайно в практиката. И значи ли това, че онези държави, които още не са отговорили на искането за агреман, държат да си останат с “ченгетата”. Явно Министерство на външните работи (МВнР) беше подвело премиера за пореден път, но нейсе…

Да се вгледаме по-внимателно в биографията, квалификацията, приноса на новите дипломатически пратеници към българската държава .

Първата група посланици беше гръмко рекламирана като професионална– от 24 само 3-ма не били кариерни дипломати. Това би означавало, че 21 от новите назначения имат съответната квалификация, движили са се постъпателно в йерархията на дипломатическата служба, имат достатъчен опит и качества да представляват България в съответната страна. Тоест да са дипломати по смисъла на Закона за дипломатическата служба, а не по критериите на Николай Младенов.

Сред “новите” имена и лица на българската дипломация блести това на Чавдар Николов, братовчед на Николай Младенов, определен за посланик в Бразилия. Той заминава при Дилма Русеф направо от голф-игрищата на Куба. Както твърдят негови колеги, голфът е бил основното занимание на г-н Николов през последните 5 години на Острова на свободата. Може би голф-игрищата са по-добри в свободния свят? Или нещо не е довършил в Бразилия, където бе посланик и в средата на 90-те години на миналия век? Липса на кадри след фактическата чистка на Н. Младенов – Е. Костадинов във Външно? Двоен стандарт, зависимост някаква или обикновена шуробаджанащина? Защото г-н Николов също е завършил МГИМО – “школата за кадри на КГБ” по думите на малкия му братовчед. А какво става с “отхлупването” на системата, с “бързата писта” за кадърни млади дипломати?

Брат’чедът е пред пенсия…

Впрочем виждаме и други странни неща. Като, например, изпращането, сякаш нарочно, на утвърдени специалисти в дадена област на неподходящо място Дали това не е също начин за прехвърляне при нужда на отговорността за евентуални провали от политическото ръководство върху кариерните дипломати. Николай Младенов и други в държавата са майстори в това отношение. Видяхме какво стана с провала в Доха …

Да вземем, например, случая с изпращането в Унгария на генералния директор за Европейския съюз (ЕС) Бисерка Бенишева. Тя работи дълги години за развитието на отношенията с ЕС, за преодоляване на недоверието към нас от страна на партньорите. Подготвяше и участваше във всички по-важни Съвети на ЕС. Познава далеч по-добре работата, механизмите и проблемите в тази организация от Димитър Цанчев, когото правителството изпраща за представител в Брюксел. Добре, може би, г-жа Бенишева е сгафила нещо пред ГЕРБ. Но защо тогава не бе изпратен друг безспорен експерт за постоянен представител към ЕС – Веселин Вълканов. А той отива двустранен посланик в Белгия. За сведение, в кастрираното посолство в Брюксел той ще бъде началник на консула и няма да върши нищо свързано с работата на България в ЕС.

Колкото до г-н Цанчев, зам.-министър по всички останали въпроси, освен тези в рамките на ЕС, бивш посланик в Женева и Израел, него можем да го причислим към “бързата писта”. От начинаещ дипломат – външнополитически съветник на президента Стоянов, после говорител на министър Калфин. Както и автор на два коренно противоположни по философията си закони за дипломатическата служба, за втория от които МВнР и началникът му получиха звучен шамар от Конституционния съд. Човек на всички времена, както се казва. Но това е същностна характеристика на самия Младенов и вероятно разбирането му за “бързата писта”.

Друго “попадение” на тандема Младенов – Плевнелиев е назначаването на Иван Петков за висш представител на нашата страна в Македония. Достоен човек и добър професионалист според колегите му. Г-н Петков е бил посланик в Иран, постоянен представител към Съвета на Европа в Страсбург, зам.-министър и директор по правата на човека в министерството. Вероятно изпращането му в Скопие се дължи на близостта на “конституционните езици” на двете държави. Друго обяснение не мога да намеря. Защото е ясно, че г-н Петков би могъл да бъде много по-полезен, например, в Женева, където се намира Съвета на ООН по човешките права – материя, която видяхме му е далеч по-близка от балканската.

Интересен е случаят с Пламен Бончев, директор на дирекция “Политиката за сигурност” в МВнР, бивш посланик в Хелзинки, един от водещите ни експерти по НАТО и други организации в сферата на разоръжаването и сигурността. Какъв е смисълът да бъде пратен в Грузия остава загадка. Дали това е невидима за окото на лаика дългосрочна преоценка на стратегическото значение на Грузия и ролята на България в този регион, административно безхаберие или заточение за г-н Бончев – не е ясно. Откъм МВнР се чува, че г-н Бончев е бил отрязан от поста на ръководител на мисията в Ню Йорк или във Виена, където би било естественото му място.

За Ню Йорк, както знаем, заминава вечният Стефан Тафров, за когото се носят легенди във всички световни центрове, които е обиколил. Самият той вече се е превърнал в “легенда” на българската дипломация като счупи всички рекорди в нейната история с петия си посланически мандат за последните 20 години, без да е бил дори един ден редови дипломат в страната или в чужбина. Впрочем той е и двукратен ликвидатор на Външно като зам.-министър при Стоян Ганев и при Надежда Михайлова. “Ново лице”? “Бърза писта”? “Зависимости”? Или всичко заедно.

По стъпките на Тафров уверено крачи друг активист от времената на Ганев и Михайлова, типичен представител на “бързата” политическа писта. Това е Василий Такев, бивш руски гражданин (за да откачи казармата по времето на соц-а), възпитаник на “зловещата” МГИМО-вска школа. Той заминава за четвърти път на поста посланик – този път във Варшава. Във времето, когато не е посланик или висш началник във Външно, непрекъснато се чувствал “пренебрегнат” и “недооценен”, споделят негови колеги.

Като споменахме за Виена, стигаме до още едно, колкото странно, толкова и закономерно за днешното време назначение – Светослав Спасов. Това че г-н Спасов не знае нищо за Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) , ООН, Международната агенция за ядрена енергия и другите организации във Виена е ясно на всички. Партийният му актив също не блести с последователност и постижения. Може и добре да е съветвал премиера по мобилизационната подготовка (а по-рано Царя – по младежките въпроси), да е изучил някое помагало по фън-шуй или да е гледал на ръка на секретарките в СДС, НДСВ, ГЕРБ и МС. Но това някак си не стига, за да защитаваш България в сложната и деликатна област на ядрената сигурност или да убеждаваш експертите от ОССЕ в честността и демократичността на изборите в България. “Бърза писта”, “обновление”…?

Още един шуменски герой – Красимир Минчев, фигурира в списъка на новите посланици. Той поне трябва да познава Украйна, тъй като е бил военно аташе там по време на Тройната коалиция. Дали няма да излезе някое картонче, г-н Костадинов?

По-нататъ: За Белград заминава Ангел Димитров, 67-годишен, бивш посланик в Македония. От една страна Николай Младенов се бе заканил да не изпраща посланици в пенсионна възраст (освен братовчеди, разбира се). Да кажем, че няма “двоен стандарт” и г-н Димитров е “изключение, което потвърждава принципа”, както биха казали някои юристи. Дипломати в МВнР и негови колеги твърдят, че той е добър историк, кротък и умерен човек, с богат житейски опит. Нe можеше ли тогава, поне заради тези му качества, да стане наш посланик във Ватикана? Вместо него, посланик във Ватикана става, Кирил Маричков – адвокат и консултант, който е на младенческа за Светия престол възраст. За г-н Маричков няма данни да се е докосвал някога до съответната тематика, освен може би чрез разказите на уважаемия му дядо – първият наш посланик във Ватикана. Дано замисълът на Младенов или на президента Плевнелиев не е единствено да се снижи средната възраст на дипломатическия корпус – не само у нас, но и при Светия престол! Дано този български посланик да не се окаже обаче с италианско гражданство! Дано да не става дума и за “зависимости”, с които министърът иначе толкова се бори! Младенов можеше поне да се разлисти Закона за дипломатическата служба, където е записано, че политическите назначения са за хора, които имат неоспорим авторитет в страната. Не сме чули нещо такова за адвоката Маричков. Освен споделената в едно негово интервю готовност да напусне адвокатската си кантора и да се отдаде на белетристиката. Засега сменя кантората с посланически кабинет. Дали от това ще спечели дипломацията или българската литература, или нещо друго – ще видим.

Назначението на съветника на премиера Борисов – Ангел Чолаков, в Рим също е доста интересно. Остава неясно как той се води “кадрово назначение” с едва 10 месеца стаж в МВнР . Младенов да вземе да се определи: или да го запише в графата “външни назначения” и да не заобикаля манипулативно 20-процентното ограничение. Или да обясни честно на премиера и президента защо ги е подвел с ново грубо нарушение на закона. Това, че г-н Чолаков е учил 14 години в Белгия и владее 5 езика е похвално, разбира се, но не стига за поста на извънреден и пълномощен посланик на България във Вечния град. Но да не избързваме, обществеността у нас и българите в Италия ще могат скоро да се произнесат за качествата му. Засега обаче съмненията в “бързата писта” и анти-зависимостите ала Младенов остават.

Хърватия вероятно ще ни благодари за изпращането на областния управител на Ямбол Таня Димитрова за посланик. Това е подарък по случай предстоящото членство на тази държава в ЕС. Сигурно Ямбол има спeциални отношения с някои хърватски градове по линия на побратимяванията, защото иначе ще си помислим, че някой крие госпожата от съдебни дела в България, за които напомниха медиите.

Трудно е да бъде ситуирана Меглена Плугчиева в някоя от описаните групи. От една страна е политик от БСП, от друга – била е посланик. От трета – след Берлин Берн ще бъде тесен за ентусиазма и амбициите на тази дама. Най-вероятно в случая се оформя нов представител на “професията” посланик.

А кой остава в МВнР след кадрила на Младенов? Кой ще дава инструкции на заминаващите посланици? Освен осветените “ченгета” и някои млади ентусиасти, други комай не останаха. Обявените за излишни бивши посланици и други старши дипломати ще продължат да стоят в изолация, за да не “пречат” на младите. Младите пък ще останат с нагледната демонстрация на “бързата писта”. Всички заедно ще чакат с трепет поредната реформа на Симеон Дянков, с която ще се орежат заплатите им, а Младенов ще продължи да громи сенките от миналото, зависимостите и да заблуждава безпардонно всички.

Постепенно ще си отидат по различни причини и “младите”, и “старите”.

МВнР спокойно може да бъде заменено от “Отворено общество” или някое негово производно НПО под вещото ръководство на говорителката Чернева и офицера Рачев. Май, те също се натискат да заминават – за Вашингтон и Прага (само стойте и гледайте!).

Забравих, ще остане новият постоянен секретар – Иван Сираков. Със своята възраст и опит, г-н Сираков, има всички шансове да бъде първият на този пост, който ще бъде оставен без смяна да изпълни своя мандат, преди да се оттегли достойно в пенсия.

В момента обаче, Младенов е в доста затруднено положение. Дори зам.-министри не може да си намери. Кадрите на Иван Костов свършиха, а скамейката на ГЕРБ се оказа късичка, щом опряха и до г-жа Плугчиева. В МВнР шушукат, че на мястото на Цанчев и Константин Димитров, който заминава за Лондон, ще бъдат назначени “парашутисти” – поредните депутати от ГЕРБ. Те щели да бъдат “наказани” за малко, за да заминат преди изборите като посланици от “кариерната” квота.

И така, какво стана с разбиването на митичния “стъклени похлупак”, “зависимостите” и издигането на младите? Нали това бе основна теза, неоспорим аргумент на Николай Младенов в гонитбата на вещици в МВнР? Дали Маричков и Чолаков стигат да се разбие този “похлупак”? А дали пък “похлупакът” не се крепи от Тафров, Такев, брат’чеда Николов, Цанчев и още няколко несменяеми кадри, които заминават за N-ти мандат като посланици зад граница?

А “бързата писта” за отбрани протежета и заслужили кадри се знае в МВнР още отпреди 1989 година..