Любомир Кючуков: Не е вина да работиш за държавата Печат
Автор Любомир Кючуков   
Неделя, 25 Март 2012 13:22

Любомир Кючуков: Не е вина да работиш за държавата

Интервю на Наделина Анева за вестник „Преса”, бр. 83

С посланика ни в Лондон и бивш зам. министър на външните работи Любомир Кючюков за кралицата, българската диаспора, досиетата и имиджа на България.

Любомир Кючуков е роден на 14 юни 1955 г. в София. Завършва Московския държавен институт за международни отношения, а по-късно специализира в университета "Джорджтаун" във Вашингтон. От 2005 г. е зам.-министър на външните работи. В средата на 2009 г. става посланик в Лондон, но преди седмица беше прекратен задграничният му мандат. Владее английски, руски, румънски, френски, италиански.
– Г-н Кючуков, преди броени дни се върнахте от Лондон, защото предсрочно беше прекратен мандатът ви заради връзки с ДС. Взехте ли си довиждане с кралицата?
- Стандартно всеки посланически мандат приключва с прощални визити. Този път традиционната прощална церемония на маршала на кралския двор не се състоя при него, а той дойде в посолството. По поръчение на кралицата той връчи неин и на принц филип портрет с лични техни автографи.
- В рамките на вашия мандат колко пъти се видяхте с кралицата?
- Достатъчно често. Практиката в Лондон е годишно да се правят две-три срещи на кралицата с посланиците. Извън персоналните срещи при връчване на акредитивните писма. Кралицата дава приеми за дипломатическия корпус, където всеки един от посланиците има възможност да разговаря лично снея.
- При последната ви среща с Елизабет Втора тя говореше ли за кризата, за това, което се случва в Европа?
- Не, кралицата не говори по принцип на политически теми. В Обединеното кралство има доста ясно разграничение по този въпрос. Правителството е това, което е отговорно за политиката на държавата. Разбира се, кралицата винаги се интересува от съответната държава, с чийто посланик разговаря. Между другото това, което всички единодушно споделят, е, че тя познава изключително добре съответните страни.
- Какво знае за България, какво ви питаше?
- За България знае достатъчно много неща. Знае много факти от българската история, от развитието на двустранните отношения, за туризма, за българската роза. Знае за тези неща, с които ние като държава се опитваме да се профилираме.
- В разговорите с кралицата усетихте ли някакво нейно притеснение, че вие сте бивш сътрудник на ДС?
- Това е абсурдно. Тази тема във Великобритания тотално отсъства.
- Самата кралица прие акредитивните ви писма, когато станахте посланик, нали?
- Да, и то година и половина, след като вече беше публикувано моето досие
Така че британската страна бе изцяло наясно. Още повече че от досието се вижда, че след 24 часа аз отказвам да работя за разузнаването - и не защото имам някакви съмнения относно значението на тези служби за всяка държава, а защото не смятах, че лично аз ще се чувствам добре в тази роля.
- Тоест смятате, че инициативата за отзоваване на посланиците от списъка с ДС е изцяло българска?
- Без всякакво колебание. Никакво притеснение няма в европейските столици. Ако изникват проблеми, те са само от българската страна и те предизвикват недоумение в дипломатическите среди.
- Ваши колеги заведоха дела, вие ще ги последвате ли?
- За мен отговорността не е на институцията външно министерство, а персонална. Затова в момента провеждам консултации с адвоката си за възможностите да бъде заведено дело за клевета срещу министъра на външните работи.
- Каква точно клевета?
- В чл. 1 на Хартата на основните права на Европейския съюз, неразделна част и от Ли-
сабонския договор, който България е ратифицирала, е записано: "Човешкото достойнство е ненакърнимо". Политическото ръководство на МВнР предприе саморазправа със собствените си служители.
Стана съвършено очевидно, че никой не се интересува от досиетата като такива, от тяхното съдържание, а от един списък от имена (колкото по-известни - толкова по-добре), които да бъдат омърляни.
- Налага ли се хората от оповестените списъци за връзки с ДС да поискат прошка от обществото. Вие бихте ли поискали?
- Прошка се иска за грешка, за вина. Работата за собствената държава не може да бъде вменена като вина. Впрочем в този случай доста успешно ДС се сведе до разузнаването, разузнаването - до дипломатите, а дипломатите разузнавачи - до 35 посланици. Като по този начин истинската политическа полиция, останала зад кадър, получи своеобразна обществена индулгенция.
- Гледахте ли филма "Мисия Лондон"? Разкажете вашата "Мисия Лондон" в няколко изречения.
- Гледах го. Но ако подходим сериозно към думата "мисия", то това, естествено, е развитие на двустранните отношения. Те са най-добрите в цялата им досегашна история. Интересен факт е, че за пръв път от 30 години през последните две години България има положително търговско салдо с Великобритания. Естествено, това не се дължи само на работата на посолството, но то също има своя немалък принос за този резултат.
Имаме много активно културно присъствие на България в град като Лондон, където се случват по над 1000 културни прояви дневно. Открит беше български културен институт, който вече успя да се пребори за своя аудитория при тази жестока конкуренция.
- В чужбина българите обикновено си подливат вода. Така ли е и в Лондон?
- Едно от най-важните неща за мен бе идеята да бъде сплотена българската общност. Исках да превърнем диаспората в общност и твърдя, че това се случи.
От две българските училища в страната са вече 13.
През миналата година отвори врати единственото в чужбина българско национално студентско общество. То обединява над 1000 от четирите хиляди български студенти на Острова и т.н. Посолството от сграда се превърна в отворена институция, в център на българското, със свой живот.
- Предстои откриване на българска чешмичка в Хайд парк. Чия е инициативата?
- Да, България ще има свой символ в центъра на Лондон. Инициативата е на Българския сити клуб, подкрепена от посолството, но това е акция на цялата българска общност. Имам предвид, че средствата се набират от всички, включително и от децата в училищата - по един паунд, които да бъдат лично заработени, а не просто дадени. Дават и бизнесмени. Поначало в кралската част на Хайд парк, в Кенсингтън гардънс, не се толерира наличието на национални символи. Идеята да сложим там българска чешмичка стана възможна, защото попаднахме в точното време на точното място
- Как точно стана?
- В момента тече подмяна на чешмите в Кенсигтън гардънс, организиран е конкурс за дизайна на новите чешми, за който са платени близо милион и половина паунда. Това, което ние успяхме да постигнем, е върху тази малка изящна чешмичка, спечелила конкурса, да има надпис на български и английски, който да казва, че е дар от българската общност.
Постигнахме съгласие и пространството около нея да носи българска символика. В рамките на проявата ще има забавно бягане на олимпийска миля от 2012 м заради олимпиадата в Лондон. Освен това на българската общност за един следобед се предоставя територията до Албърт Мемориал, най-представителното място там, където да се организира хепънинг, да се построи българска сцена и да се представят български изпълнители. Всичко това ще се случи на 26 май.
- Ако несериозно се отнесем към думата "мисия", открихте ли някои от персонажите на филма в посолството?
- Не в тоя им вид, в който те са представени. За колегите мога да кажа само добри думи, те работят много съвестно. Което не значи, че им липсва чувство за хумор и някои от тях не се разпознават в ролите от филма. Както знаете, прототипите във филма са истински лица, поставени в измислени пародийни ситуации, и част от тях са ясно разпознаваеми.
- Сега към малко по-сериозните теми. Великобритания не пожела да влезе в новия европейски фискален съюз. Смятате ли, че в някакъв период България беше раздвоена в позицията си дали да застане на страната на Лондон, или на Брюксел?
- За съжаление аз смятам, че ако България на даден етап е мислела къде да застане, то е било именно през тая призма - дали с тоя, или с другия
За мен това е неверният подход. Правилното е интересите на страната да определят позицията й - в случая, отчитайки икономическо и финансово състояние и развитие на държавата. Поставяйки нещата през призмата "с тоя или с оня" (и се боя, че бяха поставени така), просто показва един подход, в който България е функция от чужди решения.
- И все пак Великобритания опитваше ли се да ни привлече на своя страна?
- Британската страна разясняваше позицията си на всички държави. Естествено, и на България. Между другото част от аргументите, които те излагат, са достатъчно разумни и сериозни.
- В момента гърми скандалът с Хохегер и с лобистите. По време на тройната коалиция външно, в което бяхте зам.-министър, се опита да сключи договор с израелския лобист Шимон Шевес. Това грешки ли бяха, или обмислени ходове?
- По принцип мисля, че е нормално да се търси професионално ангажиране за изграждане на имидж на държавата. Това го правят всички, естествено е. Не виждам проблема тук. Друг е въпросът, че фирмите, които кандидатстват, не са най-подходящите.
- Бихте ли посъветвали правителството на Борисов също да си потърси пиари и лобисти в чужбина?
- По никакъв начин не бих натрапвал свои съвети на когото и да било. Но има нещо важно. За съжаление първичен инстинкт на всяка българска опозиция е да се оплаче извън България от правителството и да представя негативно държавата. Сега за пръв път имаме ситуация, при която управляващите правят същото.
За доста дълъг период от време например имиджът на България се определяше от цветистото и сочно "ходи Цецо с трактора по поляните и копа трупове", което, естествено, не води до наплив на чужди инвестиции и не прави страната ни по-привлекателна