МВнР се превръща в ЕООД или НПО, изпълняващо личния дневен ред на своя ръководител Печат
Автор Катя Събева   
Четвъртък, 10 Май 2012 17:42

МВнР се превръща в ЕООД или НПО, изпълняващо личния дневен ред на своя ръководител

Катя Събева

Външната ни политика продължава да се изчерпва с лекционния туризъм на Николай Младенов и, разбира се, с неговите благородни усилия за демократизация на Северна Африка и Близкия Изток.

“Плавното мирно настъпление” на Балканите, обещано на посланическата конференция преди време, все още не се е състояло. Новата “икономизация” все още не се е случила. По всичко личи, че влизането на България в Шенген се отлага за периода след съставянето на новото правителство на “изолираната” от нас Холандия. Продължаваме да чакаме с нетърпение обещаните от Младенов 100 милиона долара инвестиции от Катар. Агреманите на някои нови посланици все още не са получени. Реденето на поредния транш от посланици нещо се забавя предвид, май, надхвърлянето на указаната в Закона за дипломатическата служба политическа квота. Изпратени бяха няколко предупреждения към българите в Сирия и Украйна, колкото “Жендов” 2 да може да оправдае своето традиционно бездействие, ако нещо лошо се случи с нашите сънародници в тези “горещи точки”.

Междувременно новият български президент стъпи в международните отношения някак си с ляв крак. Не визирам таланта на Стоичков, но това е израз за неуверено, непрофесионално начало, за допуснати фалове и гафове. Много анализатори се опитаха вече да уловят сигналите и тенденциите, които се очертават след първите външнополитически стъпки на Росен Плевнелиев. Той напълно се вписа в тоталната некомпетентност и неадекватност на държавата на ГЕРБ и се очертава като верен последовател на нейния премиер и външен министър. Първите 100 дни на президента Плевнелиев ще се запомнят с рекламата на американската елавтомобилна промишленост в навeчерието на отказа от строителството на АЕЦ “Белене” и поредното вдигане на цената на тока. С пропуска да изрази благодарност към нашите освободители на церемонията пред Народното събрание по случай Националния празник. С безцелната визита на борда на американски самолет в Афганистан. С липса на политически и географски познания поне за региона на Централна Европа. И, разбира се, с неговите щедри обещания за благосъстояние на българите… след 2020 година. Изглежда предстои да се забавляваме доста с нашия държавен глава през следващите години.

Но да се върнем към темата. Преди празниците Николай Младенов се активизира и отново започна да обикаля българските медии. Значи нещо ще се случи, предсказват анализатори, запознати с маниерите на министъра. Най-после, може би, нещо ще се случи, въздъхват с облекчение дипломатите в МВнР, които от години треперят по повод заканите за “реформа” и “оптимизация” на дипломатическата служба. Което, както знаем, завършва обикновено с уволнение на неудобните. E, има и скептици, които не повярвяха на думите на Младенов и говорителката Чернева, че “до дни” ще бъдат подписани заповедите за назначаване/уволняване на служителите. “Поредните PR акции”, казаха те и излязоха прави – министерските закани и заповеди отново се загубиха в джунглата на административното безхаберие в МВнР…

Поне две са тезите, които Младенов и неговата вярна говорителка опитват да лансират в публичното пространство – “реформата” била дълбока, затова се бавела. Дори имало служители, които се опитвали, видите ли, да я бойкотират. И втората е за “преместване на тежестта на работата” от централното ведомство в София в дипломатическите мисии зад граница.

Първата теза има за цел да убеди редовия гражданин, че нещо се върши в МВнР , че поредният политически кабинет с пот на чело, анализира, прогнозира и решава натрупаните през десетилетията проблеми. Разбира се, това е пълна заблуда. Както и предишните кабинети, чиито членове са вече посланици, така и членовете на този не знаят какво да правят освен, че желаят да отидат посланици. Вече 3 години МВнР работи без устройствен правилник – рекорд в новата история на България. 1000 дни бяха недостатъчни на министъра и неговия антураж да преброят и разпределят служителите на това ведомство. 3 години изминаха в непрекъснати кадрови и административни импровизации в опит да се пръврне МВнР в ЕООД или НПО, което да изпълнява личния (арабски) дневен ред на своя ръководител. 3 години ведомството е разкъсвано от слухове за назначения и уволнения. Десетки служители не се назначават на работа с месеци след приключването на мандата им зад граница. Някакви неофициални списъци за назначаване и уволняване допълнително опъват нервите на дипломатите и им пречат да работят. От 10 служители, поне 5 не знаят, кой в момента им е пряк началник и кой ще го наследи след влизането в сила на новия правилник. Текучеството на кадри е безпрецедентно, а по брой на постоянни секретари[1], МВнР конкурира броя на здравните министри в правителството на ГЕРБ. Тези факти едва ли са доказателство за последователна и разумна реформа в МВнР. Едва ли са доказателство за някакви управленски качества на “черния мрамор”[2]. Те доказват пълната административна импотентност на Младенов и неговия политически кабинет. Нищо повече.

Впрочем той е прав в едно – демократизирането на арабските страни може да стане с много по-малко служители в БГ-МВнР, дори без да работят повече. И 30 служители стигат за тази благородна кауза. Няма смисъл от останалите над 1300 дипломати, които се “шляят” по Балканите или Брюксел, в САЩ или Русия и харчат народни пари. Същото се отнася и за онези “мързеливци”, които си клатят краката по мисиите ни зад граница и се занимават с отношенията ни с маловажни региони (освен арабския), с правата на човека или разоръжаването, с международноправните или консулските въпроси и пр. Че какви са личните интереси на Младенов в тези области в края на краищата ?!

Втората теза на Николай Младенов е конгениална. Тя е уникална и вероятно няма скоро да се повтори в световната практика. Досега се считаше, че задачата на мисиите зад граница е да събират проверена информация, която да бъде основа за политическо решение в Центъра. След приемането на решението, посолствата бяха длъжни да го реализират професионално, с дипломатически средства. Оказва се, че това е било погрешна практика през последните столетия. Разбирам, че оттук-нататък Центърът трябва да изпълнява инструкциите от своите посолства особено по защита на правата на българите в чужбина. Те на това му казвам аз децентрализация! Или може би дезорганизация? Или самодейност?

И всички тези действия се извършвали поради орязания бюджет на МВнР, твърди Младенов. По този повод един бивш дипломат ми напомни думите на сръбски външен министър някъде около Първата световна война: “Дипломация се прави с пари или дупе.” Така че, уважаеми български дипломати, пари няма – действайте…

[1] Най-висшата дипломатическа длъжност според Закона за дипломатическата служба.

[2] Вторият етаж на МВнР, където е настанено политическото ръководство на ведомството.