В други държави всички международни контакти се консултират с външните им министерства! Печат
Автор Експерт   
Петък, 24 Януари 2014 13:25

В други държави всички международни контакти се консултират с външните им министерства!

Йордан Величков٭/

 

Депутатски пътешествия Два пъти тази седмица пътувания на депутати в чужбина разпалиха страстите. Заради посещението си в Сирия Страхил Ангелов от БСП беше критикуван от свои съпартийци. Остро реагира и външният министър Кристиан Вигенин, който дори предложи депутатът да бъде отстранен от шефското място на групата за приятелство със Сирия. Не е отшумяла и опасността от международен скандал.
Същевременно "Преса" (в броя от 23 януари) разкри, че четирима депутати, водени от Румен Йончев (от гражданската квота на БСП), са посетили Тайван - нещо, което би могло да внесе дипломатически усложнения в отношенията на България с Китайската народна република. Дали става дума за своеволни инициативи? Докъде се простира свободата на депутати да правят "собствена дипломация"? На тези въпроси са посветени публикациите на страницата. Редакцията е готова да даде място и на други мнения.
Необходими са поясни вътрешни парламентарни правила. Ако това беше факт, самодейните пътувания на депутатите от изминалата седмица до Тайван и до Сирия нямаше да се случат и да предизвикат толкова много коментари и спорове.
Тайван е една свръхразвита държава и не е изненада, че властите й търсят всякакви външни контакти и възможности за лобиране. От години в Тайван успяват да привличат авторитетни, влиятелни личности от целия свят, както и наши депутати, които да канят на различни визити. По време на 40-ото народно събрание, в което бях народен представител, също имаше посещение на наша група там. Дори един от колегите лично информира китайския посланик за това какво са правили българите в Тайван. Тогава драми нямаше. Сега, в 42-рия парламент, отново група от четирима представители от няколко парламентарни групи също отскочиха на ВИП разходка дотам.
Какво обаче е притеснителното в това посещение?
Първо, абсолютно е недопустимо политическа фигура, независимо от нейния ранг, да пътува за сметка на друга държава. Та в правилника на Народното събрание е записано, че депутатите нямат право да приемат подаръци над 100 лева! Колко струва тогава дори само пътят - много повече. Пътуването на четиримата в Тайван всъщност е станало и без разрешението на председателя Михаил Миков. Въпреки гафа им обаче смятам, че вината не е само тяхна - ако имаше вътрешни парламентарни правила, това можеше да се избегне.
Посещението в Сирия на депутата от левицата Страхил Ангелов обаче е груб политически гаф. Да отидеш на място, където в този момент бушува война, е пълен абсурд. Дори и посещението да е частно. Все пак Ангелов е представител на законодателния орган на България - държава, която е член на Европейския съюз. Тази самодейна акция може да има и последствия, защото в Сирия ситуацията е много деликатна. А българският депутат е имал срещи на високо ниво.
Как стават те? Въпрос, който чака ясен отговор.
Тук може да се прибави и един абсурд, дело на бившия външен министър Николай Младенов. Ще припомня - когато той канеше представители на опозицията на Сирия да дойдат в България. Това също беше груб гаф. Можеш да съдействаш, като поканиш и двете страни, да бъдеш техен арбитър, но не и да вземаш страна, което в такъв момент може да бъде много опасно.
Може би ще трябва да се ползва опита на чужди държави в които всички международни контакти се консултират със съответните външни министерства. Там са подготвените кадри на всяка държава. Това е и институцията, която най-добре познава състоянието на международните контакти с дадена държава, и проблемите, които съществуват.
А проблемът "Тайван - Китай" датира от 1949 г. след комунистическата победа, поставила началото на Китайската народна република (КНР). Разбитите националистически сили и стотици хиляди бежанци се оттеглиха на големия остров (близо 36 000 кв. км на югоизток), където обособиха държава под името "Република Китай". В най-тежките години на студената война Тайван дори заемаше и мястото на Китай в ООН.
По-късно САЩ постепенно нормализираха връзките си с КНР, а през 1979 г. установиха и дипломатически отношения, признавайки я за единствен Китай. Компромисът за Тайван, който е признат и от Москва, е, че островът е част от Китай, но сега-засега не е под неговата юрисдикция.

 

٭/Авторът е дипломат, посланик, началник на Консулски отдел в МВнР, преподавател в университета, бивш народен представител, член ва Българско дипломатическо дружество