ЗАДЪЛБОЧАВАТ СЕ АРГУМЕНТИТЕ ПРОТИВ БЪРЗО РАЗШИРЯВАНЕ НА ЕС Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 01 Март 2001 03:02
Независимо от крайните решения от срещата на върха в Стокхолм, ЕС продължава да бъде арена на много противоречиви оценки. Някои от тях се задълбочават в тенденции, които могат да се отразят на по-нататъшната политика и разширяването, поради което представляват определен интерес. За да се разкрият различията обаче, те трябва да бъзат проследени поне година назад.
Основната теза на външния министър на Германия Йошка Фишер от миналата година, че Европа е пред избора: бързо развитие като федерална държава или ерозия с опасност от нови войни, е твърде крайна. Освен това министърът признава, че националната държава на базата на културните си и демократични традиции е "незаменима", но избягва да дефинира ясно понятието суверенитет. Без отговор остава въпросът как да бъдат разпределени компетенциите между Съюза и националните правителства. Идеята на Йошка Фишер за "гравитационен център" от няколко държави, който "като авангард" да развие политическата интеграция на Европа, би била трудна за реализиране в представената форма. Такъв подход би въвел произволни различия между държавите-членки и би довел до неравнопоставеност.
Президентът на Франция Жак Ширак внимателно избягва понятието "федерация", което се среща в речите на немския външен министър като желана цел на по-нататъшното развитие на Европа. В изявленията на Жак Ширак се откроява ясното разбиране, че наднационалните държави са формирани институции, които са спечелили политическа тежест, но техните права и компетенции трябва да бъдат дефинирани ясно в една европейска конституция. Това показва, че прагматикът Ширак под понятието "национална държава" не разбира същото, както министър Йошка Фишер, когато говорят за бъдещото формиране на ЕС. Очевидно Жак Ширак поставя нещата в една по-реалистична рамка. Предложенията му кореспондират с интересите и очакванията на повечето правителства в Европа, които не са особено очаровани от идеи за "федерация" и за "гравитационен център" на водещи държави.
Позициите на някои политически кръгове, че Европа би могла да се придвижва стъпка по стъпка без точно формулирана крайна цел - преследваното крайно състояние на Съюза, са атакувани с аргумента, че Европа на 15-те днес е нещо много повече от един Съюз на държави. Критиците на този възглед считат, че Съюзът вече притежава един вид качество на държава, тъй като в Брюксел могат да бъдат решавани много неща, които непосредствено навлизат във вътрешната политика на отделните държави-членки и се отразяват на личния живот на техните граждани. Един безспорен авторитет като бившия канцлер на Германия Хелмут Шмидт твърди обаче, че движението напред "стъпка по стъпка" съвсем не изключва ясно регулиране на компетенциите. Нещо повече, той призовава: "Империализмът на компетенциите на органите на ЕС спешно трябва да бъде ограничен." Според него, през последните 40 години са създавани все нови съвети, които вземат решения, касаещи всички държави, без това да е формулирано писмено в някакъв договор. Приемат се директиви като директиви на ЕС, без тези съвети да имат ясни права.
Министър - председателят на Бавария Едмунд Щойбер съвсем ясно подчертава: "Понятието "конституция" се свързва с понятието държава. Ние не искаме обаче Европейска държава, затова трябва пред скобите на европейските договори да се постави един "конституционен договор", който да определя кои са задачите на Европа. Ако при британците понятието "Основен договор", предложено от Хелмут Шмидт, спомага за преодоляване на техните реакции, то може да се приеме и това понятие.
Разбира се, практиката изправя политиците пред някои проблеми. Немски политици явно недоволстват например, как може Европейският съд да препоръчва в Бундесвера на Германия да се приемат жени, което е намеса в конституцията на държавата. И още по-учудващо е според Хелмут Шмидт например, че държавата приема този диктат.
По отношение на задачите на ЕС обаче Хелмут Шмидт е на мнение, че Съюзът трябва да реши този въпрос преди да се разшири с още 6 страни-членки. "ЕС понастоящем нито в структурно отношение, нито финансово е в състояние да издържи нови страни-членки. Затова препоръчвам разширяването да се прави бавно и внимателно!"
Показателно е, че както средите, представлявани от Едмунд Щойбер, така и тези, представлявани от Хелмут Шмидт / интервю с двамата в немския седмичник "Ди Цайт", брой 7 от 2001 година/ , въпреки различията си, са единни по отношение на Турция. Според Щойбер е било голяма грешка, че на Турция е даден статут на кандидатстваща страна. Европа не е свободно разтегливо понятие, има географски, културни и политически граници. С приемането на Турция ще се внесат трудности на Стария континент, които вече няма да могат да бъдат преодолени. Хелмут Шмидт обръща внимание, че освен геостратегическият интерес на САЩ, нищо не налага приемането на Турция в ЕС, която след 30-40 години ще наброява 100 милиона души.
Като пример за трудности, които щели да бъдат внесени в ЕС, Щойбер посочва прерастването на преговорите за разширяване вместо с първоначалните 6 държави, с 12 държави. "Ние се претоварваме, като наред с Полша и Чехия, едновременно преговаряме със страна като България, която досега има само 22% от средния брутен вътрешен продукт на ЕС." По този въпрос групите, представлявани от Щойбер и Шмидт отново са на едно мнение: "Разширяването на преговорите с 12 страни беше действително лекомислено" /Хелмут Шмидт/. Изтъква се фактът, че на Съюза са били необходими 20 години до приемането на Великобритания. Едва през 70-те години ЕС нарасна от 6 на 9 членки, а през 80-те години - на 12ленки. Според Хелмут Шмидт опитът за разрастване на ЕС до 27 страни-членки няма да завърши добре. Сегашната "бъркотия" я има, защото правилата, създадени за 6 членки, още днес не отговарят на нуждите на Съюза. Освен това, правителствени ръководители и централата на ЕС в Брюксел искат да говорят все повече за една обща външна политика. Според бивщшя канцлер на Германия обща европейска политика на сигурност няма да се провежда и през следващите 20 години, освен в случаите на криза и то под диктата на американците. Европейците нямат нито общия капацитет за разузнаване, нито комуникационните структури и транспорт. Ако те се постараят да постигнат това, тогава американците ще са прави в предупрежденията, че се създават паралелни структури на НАТО.
Друг важен момент е, че понастоящем европейците не са в състояние да постигнат единство в мненията си по общи и важни за тях въпроси. Това поражда опасения как ще се постига единство след като страните - членки се увеличат до 27. Още по-лошо според Хелмут Шмидт е разводняването на добрите отношения между Бон и Париж, а Щойбер препоръчва министърът на външните работи на Германия да съгласува предварително въпросите по ЕС с колегата си от Франция.